Решение № 2125 от 29.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1080/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], с адрес [улица] срещу Решение № 5839 от 18.12.2023 г., постановено по НАХД № 20221110212336 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение (НО), 14-ти състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 11-01-174/24.08.2022 г., издадено от С. А. Б., на длъжност Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на основание чл. 256, ал. 1, вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), за извършено нарушение на чл. 17, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2019, 01 лева. С касационната жалба се сочат основания за отмяна на оспореното решение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Конкретно се излага, че решението е постановено в противоречие с чл. 17, ал. 1, вр. чл. вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Поддържа се тезата, че „Монтажи“ ЕАД не е „публичноправна организация“ по смисъла на § 2, т. 43 от ДР на ЗОП, съответно не е възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 ЗОП, вр. с чл. 6 ЗОП. Посочено е, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Устава на „Монтажи“ ЕАД същото е еднолично акционерно дружество, а съгласно чл. 14, ал. 1 едноличният собственик на капитала е „Държавна консолидационна компания“ (Д.) ЕАД, която е 100 % държавно дружество, като правата й в капитала на дружеството се упражняват от Министъра на икономиката, съобразно отрасловата му компетентност. В чл. 15, ал. 2, б. „г“ от Устава е записано, че едноличният собственик на капитала избира и освобождава членовете на съвета на директорите. Посочено е още, че дружеството самостоятелно поема финансовия риск от дейността си, както и че е получавало финансови средства на договорно основание, а не в условията на пряко финансиране с публични средства, поради което не са налице кумулативните предпоставки на § 2, т. 43 от ДР на ЗОП. Не е налице и другия изискуем признак, а именно дружеството да е създадено с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, доколкото същото действа на пазарен принцип и с цел реализиране на печалба, която след това да изплаща като дивидент към държавата. В този смисъл се позовава на Доклад № ДИД2-СФ-22/01.06.2021 г., изготвен от АДФИ, в който при проверка на идентични обстоятелства е обективиран извод, че дружеството не е публичноправна организация по смисъла на ЗОП. Прави искане за отмяна на решението и наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище, с което не възразява делото да се гледа в негово отсъствие и изразява становище по същество на спора. Представен е и Доклад № ДИД2-СФ-22/01.06.2021г., изготвен от АДФИ. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Агенция за държавна финансова инспекция(АДФИ), чрез юрк. Я., оспорва касационната жалба и моли решението на СРС да се остави в сила. Счита, че същото е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура, прокурор К., дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и недоказана. Административен съд София-град, I-ви касационен състав, след като се запозна с касационната жалба и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства СРС е приел за установено следното.: На основание чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДФИ, по силата на заповед № ФК-10- 968/23.07.2021 г., Директорът на АДФИ е възложил извършването на финансова инспекция по отношение на еднолично акционерно дружество „Монтажи“ ЕАД. В хода на проверката било установено, че изпълнителен директор на „Монтажи” ЕАД е Т. Б. Д., който заемал длъжността по силата на договор № 49/30.11.2017 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление и Протокол № 147 от 30.11.2017 г. от заседанието на Съвета на директорите на дружеството. „Монтажи“ ЕАД е еднолично акционерно дружество с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н И., [улица], чийто едноличен собственик на капитала е „Държавна консолидационна компания“ ЕАД с ЕИК [ЕИК]. Правата на едноличен собственик на капитала се упражняват от държавата чрез Министъра на икономиката. На 06.02.2020 г. в [населено място] е сключен договор за доставка със страни „Монтажи” ЕАД като възложител, представлявано от Т. Д., в качеството му на изпълнителен директор на юридическото лице, и „Аквастарт“ ООД (продавач), [населено място], Столична община, представлявано от П. В. Р. – управител. В чл. 5, ал. 1 от договора е посочено, че общата стойност на договора е в размер на 84125, 44 лв. без ДДС, като в чл. 6 е посочено, че плащането следва да е по схема: авансово плащане на 40 % от цената в срок до 5 календарни дни от подписване на договора, междинна плащане в размер на 40% от цената в срок до 5 работни дни от датата на приемно- предавателния протокол за получаване на стоката и 20% от цената в срок до 5 работни дни от датата на извършване на шеф- монтажът и пуск на оборудването в експлоатация, но не повече от 6 месеца от датата на приемно- предавателния протокол за получаване на стоката. На 10.02.2020 г. продавачът е издал фактура № 9310 на обща стойност 33 650.18 лева без ДДС (40 380.22 лева с ДДС) с основание: „авансово плащане 40 % съгласно оферта 120144 от 03.02.2020 и договор“. Дължимата сума по фактурата е заплатена по банков път. Платежното нареждане е подписано от Т. Д.. На 25.02.2020 г. продавачът е издал фактура № 9374 на обща стойност 33 650.18 лева без ДДС (40 380.22 лева с ДДС) с основание: „плащане 40% частично, съгласно договор“. Дължимата сума по фактурата е заплатена по банков път. Платежното нареждане е подписано от Т. Д.. Монтажът, настройката и въвеждането в експлоатация на оборудването са удостоверени с 5 броя приемо-предавателни протокола от 01.04.2020 г. На 16.04.2020 г. е издадена фактура № 9521 на обща стойност 16 825.08 лв. без ДДС (20 190.10 лева с ДДС) за окончателното плащане по договора. Дължимата сума по фактурата е заплатена по банков път. Платежното нареждане е подписано от Т. Д.. Общо заплатената от „МОНТАЖИ“ ЕАД сума за доставката на помпени съоръжения и материали е 84 125.44 лева без ДДС, което съответства на уговореното в договор от 06.02.2020 г., сключен с „Аквастарт“ ООД от „Монтажи“ ЕАД. С оглед приобщените в хода на проверката материали, свид. Д. Н. П.-Г., като актосъставител приела, че Т. Б. Д. е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, т.2 от ЗОП, тъй като на 06.02.2020 г. в качеството си на изпълнителен директор и възложител по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП е сключил договор за доставка на помпени съоръжения и материали на стойност 100950, 52 лв. с ДДС (84125, 44 лв. без ДДС), надвишаваща минималния праг по чл. 20, ал. 2 от ЗОП, като не е приложил процедурите по чл. 18, ал.1, т.12 или 13 от ЗОП, съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това. Въз основа на това съставил АУАН № 11- 01-174/02.03.2022 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило Възражение № 11-01-174/02.03.2022 г. Въз основа на съставения АУАН при идентична словесна обосновка на твърдяното нарушение и правна квалификация е издадено наказателно постановление № 11-01-174/24.08.2022 г., с което на основание чл. 256, ал. 1, вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), за извършено нарушение на чл. 17, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, на касатора е наложено административно наказание „глоб“ в размер на 2019, 01 лева. СРС, като е възпроизвел детайлно фактическата обстановка е изложил мотиви за материална и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, включително, досежно наличието на качеството „възложител“ и извода, че „Монтажи“ ЕАД е „публичноправна организация“, по смисъла на § 2, т. 43 ДР ЗОП. За да потвърди наказателното постановление, още е приел, че АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентни органи в рамките на техните правомощия, при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което законосъобразно му е наложено наказание, както и че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на деянието. Решението е правилно. Въззивният съд е събрал нео