Решение № 122 от 18.4.2024 г. на Районен съд - Девня по дело № 349/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Н., белгийски гражданин с постоянно пребиваване в РБългария, с ЛН •••••••• срещу Наказателно постановление № 3846, издадено на 23.08.2023 г. от вр. и. д. председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/, с което на въззивника за нарушение по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 15 000 лева. Въззивникът счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила и правото му на защита, както и поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че не би могъл да бъде субект на вмененото му административно нарушение, доколкото задължението за създаване на определени количества запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ е на представляваното от него дружество „Солвей Соди“АД. Сочи, че при издаване на наказателното постановление е нарушена забраната за повторно ангажиране на административно – наказателната отговорност за едно и също нарушение, доколкото на дружеството е наложена имуществена санкция за същото нарушение, а на него самия и две предходни санкции. На тези основания моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. В с.з. въззивникът, чрез проц. представители поддържа жалбата си, наведените в нея основания и искането си за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Представя и писмени бележки, в които доразвива аргументите си за незаконосъобразност на обжалвания акт. Въззиваемата страна, чрез проц. представители оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото. Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Въззивното дружество „Солвей Соди“АД е вписано под № 196 в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. публикуван на интернет страницата на ДА „ДРВВЗ“ въз основа на Заповед № РЗЛ-11/21.04.2022 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“. С Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196/28.04.2022 г., издадено от заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ“ /наричано по – долу Разпореждането/, е определено „Солвей Соди“АД да създаде до 01.07.2022 г. запаси за извънредни ситуации в размер на 53 422, 256 тона котелни горива и да ги съхранява в срок до 30.06.2023 г. Разпореждането е получено от представител на дружеството на 05.05.2022 г. На 04.08.2022 г. служители на Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна /ТД“ДР“ – Варна/ извършили проверка за изпълнение на задължението на „Солвей Соди“АД, вменено му с горецитираното разпореждане. Тъй като при проверката било констатирано, че същото не е изпълнено на дружеството било дадено задължително предписание да създаде определените с разпореждането запаси за извънредни ситуации в срок до 05.09.2022 г. За отговорник за изпълнение на предписанието бил определен въззивника С. Н. в качеството му на изп. член на Съвета на директорите, представляващ задълженото лице „Солвей Соди“АД. Последвали редица от проверки от служители на ТД“ДР“ – Варна за изпълнение на Разпореждането за създаване на ЗИС и след констатации, че същото не е изпълнено от задълженото лице - поредица от задължителни предписания за неговото изпълнение с отговорник въззивника Номикос. Били съставени и редица АУАН, а въз основа на тях и издавани наказателни постановления срещу въззивника за нарушения по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН – за неизпълнение на така дадените предписания. С констативен протокол №ГМ-43/22.06.2023 г. било дадено поредно – шесто по ред предписание, а именно: „Солвей Соди" АД гр. Девня да изпълни Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022 г. на Заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ“ - София и създаде определените запаси за извънредни ситуации от 53 422, 256 т. котелни горива, съгласно изискванията на ЗЗНН.“ За изпълнение на предписанието е бил определен срок до 29.06.2023 г. и отговорник въззивника С. Н. Констативния протокол е съставен в присъствието на Радослав Горанов – пълномощник на задълженото лице „Солвей Соди“АД, упълномощен лично от въззивника в качеството му на представител на дружеството с пълномощно рег. № 3455/20.07.2022 г. На 30.062023 г. била извършена поредната проверка за изпълнение на така даденото осем дни по – рано предписание, при която било констатирано, че същото не е изпълнено. Така бил достигнат извод за извършено на 30.06.2023 г. /денят, следващ крайния срок за изпълнение на предписанието/ от въззивника нарушение по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН и с покана изх. № ГМ-2474/30.06.2023 г. по описа на ТД“ДР – Варна“ той бил поканен да се яви на 03.07.2023 г. за съставяне на АУАН. Процесният АУАН е съставен на 03.07.2023 г. в отсъствие на нарушителя, който не се явил за неговото съставяне. Така изготвеният АУАН бил връчен лично на въззивника на 04.07.2023 г. Въз основа на него – на 23.082023 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което въззивникът е санкциониран с глоба от 15 000 лева за неизпълнение на задължително предписание, дадено с КП№ГМ- 43/22.06.2023 г. – нарушение по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН, извършено на 11.02.2023 г. Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на приложените към АНП писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК и представените от страните такива, които преценени в своята съвкупност не налагат различни от гореописаните фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, който оспорва изводите на наказващия орган, че е извършил вмененото му административно нарушение. Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащо на атакуване наказателно постановление и от лице, което има право на жалба. Преди да изложи съображенията си относно нейната основателност, съдът намира за необходимо да отбележи следното: Разпореждане №Р-12-196/28.04.2022 г. на зам. председателя на ДА“ДРВВЗ“, въз основа на което е възникнало задължението на „Солвей Соди“АД да създаде определените му нива на запаси за извънредни ситуации, е обжалвано от въззивното дружество и е образувано адм. дело №1236/2022 по описа на Административен съд – Варна. По настоящото дело няма данни дали същото е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, като при извършена служебна проверка от съда в сайта на Административен съд – Варна се установява, че по делото няма постановено решение. По разбиране на решаващия съд, настоящото дело не би могло да бъде решено правилно до решаването на въпроса за законосъобразността на обжалваното разпореждане от компетентния съд, поради което с Определение №94/06.07.2023 г. съдът е спрял производството по делото до приключване на адм. дело №1236/2022 по описа на Административен съд – Варна. Определението е отменено от по – горестоящата съдебна инстанция, поради което настоящия съд дължи произнасяне по съществото на казуса. При извършване на дължимата служебна проверка съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, разполагащи с материална и териториална компетентност съгласно чл. 74 ал. 2 от ЗЗНН. В материалите по преписката са приложени заповеди № РД-10- 160 от 27.06.2022 г. и №РД-10-182/07.07.2022 г., с които председателят на ДА „ДРВВЗ“ на основание чл. 55 ал. 4 от ЗЗНН е оправомощил актосъставителя и свидетелите по акта да го подпомагат при осъществяването на контролните му функции, вкл. и да извършват проверки и съставят актове за установени административни нарушения. За това и възражението на въззивника, че обжалваното НП е издадено въз основа на незаконосъобразни административни актове, съставени от некомпетентни лица не се споделя от съда. Наказателното постановление е издадено от зам. председателя на ДА „ДРВВЗ“, което съответства на предвиденото в чл. 74 ал. 2 от ЗЗНН, разгледано взаимно с общодостъпното в сайта на Министерски съвет Решение № 585 от 04.08.2022 г., с което МС е определил за съответния период длъжността да бъде временно изпълнявана от Асен Любенов Асенов. АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен и в 14 дневен срок от приключване на предприетата проверка, съгласно специалната разпоредба на чл. 48 ал. 1 от Наредба № 1 от 28.07.2014 г. за проверките, извършвани от ДА“ДРВВЗ“ /Наредба № 1 от 28.07.2014 г./, а съответна по съдържание норма се съдържа и в чл. 59 ал. 1 от ЗЗНН. Същевременно по делото се констатира, че административно - наказателното производство е протекло при допускане на едно от най – съществените процесуални нарушения, което е основание за неговата отмяна, доколкото е накърнило правото на защита на нарушителя. За да бъдат спазени изискванията на административно - наказателната процедура, регламентирана както в ЗАНН, така и в горецитираната Наредба№ 1 от 28.07.2014 г., е необходимо актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или при установяване на нарушението /чл. 40 ал. 1 от ЗАНН и чл. 48 ал. 1 от Наредбата/. В ал. 2 на двете разпоредби е предвидено изключение от това правило в следните хипотези - когато нарушителят е известен, но не може да бъде открит или след покана не се яви за съставяне на АУАН. В настоящия случай акта е съставен в нарушение на тази процедура – в отсъствието на нарушителя, без да са били налице основанията за това, регламентирани в императивните разпоредби на закона и подзаконовия нормативен акт. От показанията на актосъставителя и свидетелите, а и от приложените по административно - наказателната преписка документи се установява, че с изх. № ГМ- 2474/30.06.2023 г. на нарушителя – С. Н. е изпратена покана да се яви на определена дата при актосъставителя – главен експерт Г. Ж. за съставянето на АУАН за нарушение по чл. 69 ал. 1 от ЗЗНН. По делото обаче не се представиха доказателства /и то въпреки дадени изрични указания на съда в тази насока/, че това уведомление е било получено от адресата преди посочената в него дата 03.07.2023 г., т.е. че неговото съдържание е станало известно лично на въззивника преди тази дата. Вярно е, че приложената към АНП покана носи печат и вх. номер на „Солвей Соди“АД с дата 30.06.2023 г., но доказателства, че поканата е достигнала до знанието на нейния адресат С. Н. по делото липсват. Поканата не носи негов подпис, не са ангажирани и доказателства, че въззивникът е бил запознат с нейното съдържание. Имайки предвид дадения му кракът срок за явяване за съставяне на АУАН напълно възможна е и хипотезата той да не е имал обективната възножност да стори това. Съставяйки АУАН в отсъствие на нарушителя актосъставителят го е лишил от възможността да присъства лично при съставяне на АУАН или да упълномощи свой представител за това. Няма съмнение, че по този начин е накърнено правото му на защита в административно – наказателния процес, едно от основните проявления на което е правото на нарушителя да присъства при съставянето на акта, с който му се възвежда административното обвинение. Законосъобразното издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя винаги изисква актосъставителят да се убеди в редовното връчване на покана до нарушителя да се яви за съставяне на акта и неявяването му в разумно указан му срок, което в случая не е налице. Неправилното съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН за съда е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, тъй като се явява причина за опорочаване на цялото административно - наказателно производство започнало по описаният неправомерен начин. Това е така, защото именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, при което правото на защита на санкционираното лице е засегнато по много съществен начин. Производството по ЗАНН е от наказателен характер, административно – наказателния процес е строго формален и съдържа задължителни форми за участие на привлеченото към административно - наказателна отговорност лице. Разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, а и аналогичната й разпоредба от Наредба № 1 от 28.07.2014 г. за проверките, извършвани от ДА“ДРВВЗ“ изискват присъствие на нарушителя /респ. законния му представител или официално и изрично упълномощено от него лице/ при съставяне на АУАН с цел участието му още при образуване на производството. Спазването на това правило не се санира от последващото връчване на акта за установяване на административно нарушение. Това е така, щото освен правото на депозиране на възражения в 7 - дневен срок от подписване на акта, законът в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН предвижда отделна възможност нарушителят да направи възражение при самото съставяне на АУАН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е дотолкова съществено, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление дори и без съдът да обсъжда останалите доводи на въззивника. За пълнота на становището си само ще отбележи, че намира същите за неоснователни, доколкото извършеното нарушение е безспорно установено. Същото се изразява в неизпълнение на конкретно задължително предписание, дадено от служители по чл. 55 ал. 4 от ЗЗНН, определени със Заповед №РД-10-160/27.06.2022 г. на Председателя на ДО“ДРВВЗ“ /приложена към АНП/. Доколкото въззивникът е определен като отговорник за изпълнението на даденото предписание и същият не е организирал изпълнението му, то съгласно чл. 69 ал. 1 пр. 3 от ЗЗНН следва да понесе санкцията, визирана в същата разпоредба – глоба. Вярно е, че описанието на допуснатото нарушение в АУАН не е съвсем прецизно, но от изложените фактически обстоятелства става ясно, че отговорността на въззивника се ангажира не за неизпълнение на Разпореждането за създаване на ЗИС /което вменява задължения на дружеството „Солвей Соди“АД/, а за неизпълнение на задължително предписание да организира изпълнението му, дадено с КП №ГМ-43/22.06.2023 г. Правилна е и посочената като нарушена правна разпоредба на чл. 69 ал. 1 предл. 3 от ЗЗНН, която освен санкционна е и материално правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Няма дублиране на административно – наказателната отговорност наложена с предходно издадените наказателни постановления, доколкото същите са издадени за неизпълнение на предходно дадени предписания, а не на това, дадено с КП №ГМ-43/22.06.2023 г. Прекратеното с резолюция №5267/03.11.2022 г. административно – наказателно производство също касае друго нарушение – неизпълнение на задължително предписание, дадено с КП № ГМ-7/26.08.2022 г., а не процесното. Възраженията касаещи обективната невъзможност на дружеството, респ. въззивникът като негов представляващ да създаде определените му с Разпореждането ЗИС имат съществено значение за въпроса за законосъобразността на това Разпореждане. Този въпрос, както вече беше отбелязано, има значение за правилното разглеждане и решаване на настоящия спор, който не би могъл да бъде решен правилно преди изясняването на въпроса законосъобразно ли е Разпореждане №Р-12- 196/28.04.2022 г. на зам. – председателя на ДА“ДРВВЗ“ или не е. Това е така, защото би могло да се стигне до ситуация, в която да се потвърди санкция, наложена на дружеството или на неговия представител за неизпълнение на Разпореждане, което впоследствие би могло да бъде отменено. Т. е. на въззивника да бъде наложена глоба за неизпълнение на незаконосъобразен административен акт. Процедурата по обжалване на Разпореждане №Р-12- 196/28.04.2022 г. от страна на задълженото лице не е приключила, т.е. към настоящия момент не е установено по несъмнен начин възникването на посоченото в него задължение. Независимо от горното, поради констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна от съда. Предвид изхода на спора и съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, претенцията на въззивника за присъждане на разноски е основателна. Въззивникът претендира и доказва извършени по делото разноски за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лева, които следва да се присъдят в тежест на ответната страна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът