Решение № 32 от 4.10.2023 г. на Районен съд - Кула по дело № 58/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Постъпила е въззивна жалба от Д. К. К. от гр. Видин против Наказателно постановление №16-03/21.02.2023 на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, с което му е наложено наказание глоба от 500 лева по чл.119 и чл.128 ал.3 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ), за това, че на 31.01.2023 г., в гара С. общ. Г., в 09: 32ч не провежда разговори с дежурния енергодиспечер по енергодиспечерска връзка, която е свързана със звукозаписно устройство във връзка с изключване на напрежението в контактната мрежа в междугарието С. – РП В., нарушение на чл.122 ал.1 от Наредба 58 и е извършил превключване на разединител 01 в гара С. в 09: 34 часа. В жалбата се излага, че постановлението е незаконосъобразно необосновано и неправилно. Липсва ясно и точно описание на нарушението, нарушената разпоредба. Посочената разпоредба не съответства на деянието. В АУАН са посочени няколко фактически състава и не е ясно за кое нарушение е съставен. В АУАН и НП са посочени различни фактически обстановки. Оспорва да е извършено нарушение, тъй като е спазвана заповедта на началника. В НП липсват мотиви защо наказанието е в голям размер. В писмена защита допълнително сочи, че в АУАН е посочена като нарушена разпоредба чл.126 ал.1 т.23 от ЗЖТ, а в НП отговорността е ангажирана по чл.128 ал.3 от този закон, за което не е съставен АУАН. В АУАН няма посочени свидетели на нарушението или на съставянето на акта. Твърди се също, че не е ясно за какво нарушение е наказан – за това, че е провел разговор по телефон или, че не е превключил разединител №1 в 9: 32ч. Освен това се посочва, че заповед №1 е получена в 09: 33ч, а преди това е получил заповед №415, като всъщност е трябвало заповедите да се получат в обратен ред. Навежда на изводите, че енергодиспечера е закъснял с подаването на заповедта, и работниците не са проверили дали е изключено напрежението. Свидетеля – актосъставител не отговори на въпроса в колко часа е станал инцидента, като се има предвид, че жалбоподателя е изключил разединителя в 09: 34ч. Ако деянието е, че провежда разговор по мобилен телефон, а не по енергодиспечерска връзка, то жалбоподателя не е инициирал той обаждането, а от енергодиспечера, и жалбоподателя не е имал друга възможност освен да изключи напрежението, поради вероятност от вредни последици. Моли да се отмени обжалваното постановление и да се присъдят разноски. Административнонаказващия орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Сочи, че жалбата е лишена от конкретика – сочи се, че са нарушени разпоредби, безз да се посочва кои точно. Налице е бланкетна жалба. НП е за това, че жалбоподателя не е провел разговор с дежурния енергодиспечер по енергодиспечерска връзка със звукозаписно устройство, нарушение на чл.122 от наредба №58. Излага, че дейностите и отговорностите на длъжностните лица в ЖП транспорта са ясно разграничени. В писмена защита навежда доводи, че жалбата е неоснователна. Ясно и точно са описани нарушението и нарушената норма, като се цитира част от НП, а именно, че не е провел разговор с дежурния енергодиспечер по енергодиспечерска връзка със звукозаписно устройство, нарушение на чл.122 ал.1 във вр с ал.6 от наредба №58 от 02.08.2006г, и се цитира чл.122. Не се оспорва от жалбоподателя, че е провел разговор по мобилната връзка, а не по енергодиспечерската. Определеното наказание е в твърд размер и е правилно определено. Моли да се потвърди наказателното постановление и да се присъди юк. възнаграждение. Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: От фактическа страна: Към 31.01.2023г жалбоподателят Д. К. К. работи като дежурен ръководител на гара С.. Във връзка с работата си К. е подчинен функционално на Директор УДВГД София, ръководител отдел: Експолатация и гарова дейност“, главен инженер ЕГД, главен инспектов ГД в отдел ЕГД, инженер жп транспорт/главен специалист ГД в отдел ЕГД, началник регионален център, инженер жп транспорт/ главен специалист в регионален център, началник жп. гара. На горепосочената дата 31.01.2023г в 09: 32ч е трябвало да бъде извършено закриване на междугарие и да прекъсне електрозахранването между гарите В. и С., съгласно заповед №415, издадена от дежурен диспечерска смяна Н.. В това време дежурен енергодиспечер е било лице на име К., който е издал заповед №1 за изключване на разединител №1 за прекъсване на електрозахранването и тази заповед е получена от жалбоподателя К. в 09: 33ч. Тази заповед е трябвало да се предаде по дежурна енергодиспечерска линия, но няма запис от разговор на звукозаписното устройство, към което е свързана. Тази заповед не е предадена по служебна енергодиспечерска линия. В 09: 34ч К. е докладвал, че е изключено напрежението, което е отразено в дневник за превключване на секционни разединители и прекъсвачи по контактната мрежа. Докладването не е извършено по служебна енергодиспечерска мрежа, като не се оспорва от жалбоподателя, че е по мобилните мрежи. По делото е приобщена като доказателство в административно- наказателната преписка копие от Заповед №1 от 31.01.2023г на К. за изключване на разединител 01 на гара С.. Заповедта е потвърдено, че е получена в 09: 33ч. В т.4 от заповедта пише, че операциите са извършени в гара С., изпълнител К. в 09: 34ч. Също е приложено и копие от страница от дневник за телефонограми. В копието от представената страница пише, че в 09: 32ч е издадена заповед 415 от ЗДС Н. за извършване на ремонт на контактната мрежа на км164+000 по текущия път в междугарието РП В. С.. Закрива същото от К-09: 32ч за движение на влаковете с изключение на ДМ-26. Движението по работните возила да се извършва по телефонен способ. Напрежението в КМ изключено. Най отдолу е отразено СРЦ рък2 12 К., което свидетеля М. обясни, че означава следното; С., ръководител движение, квитанционен номер 12 означава, че заповедта е приета от К.. Свидетелят Г. С. М., началник отдел Ръководител железопътна инфраструктура София в изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ след като установил, че жалбоподателя Д. К. е извършил докладването за изключване на разединител №1 на гара С. на 31.01.2023г в 09: 34ч не по служебна енергодиспечерска мрежа, съставил АУАН против жалбоподателя. В акта е записано и че е издадена заповед 415 за изключване на напрежението в междугарието С. – В. в 09: 32ч, а не е било изключено. Разединител 01 е бил изключен в 09: 34ч. Акта е съставен в гр. София в присъствието на К.. Предявен му е и К. заявил, че няма възражения. След това му е връчен препис от акта. В законния тридневен срок нарушителя не направил възражения срещу акта. На 14.02.2023г К. дал обяснение, в което изложил, че на 31.01.2023г в 09: 33ч получил заповед 01 от дежурния енергодиспечер К. да изключи разединител 01 на гара С.. В 09: 34 с уведомление №10 разединител 01 е изключен без особености. В 09: 32ч е заповед 415 на ЗДС Н.. В 13: 00ч ….. и т.н. и т.н. след това в обяснението са изложени обстоятелства, които нямат отношение към делото. Въз основа на акта Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ издал обжалваното наказателно постановление. В това постановление са описани две деяния. Първото е: „в 09: 32ч не провежда разговорите с дежурния енергодиспечер по дежурната енергодиспечерска връзка, която е свързана със звукозаписно устройство във връзка с изключването на напрежението в контактната мрежа в междугарието С.-РП В.“. На нов абзац е описано второ деяние, а именно: „е извършил превключване на разединител №1 в гара С. в 09: 34ч, съгласно Заповед 01/31/01.2023г за превключване на секционни разединители и прекъсвачи по контактната мрежа“. Наказващия орган е приел, че К. е осъществил състава на чл.119 и чл.128 ал.3 от Закона за железопътния транспорт, като е нарушил чл.122 л.1 във вр с ал.6 от Наредба №58 от 02.08.2006г за правилата и техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Фактическата обстановка се установи от показанията на свидетеля М., който установи, че няма записани разговори на служебните звукозаписващи устройства за проведени разговори от К. във връзка с издаването и приемането на заповеди №415 и №1 и двете от 31.01.2023г на Н. и съответно на К.. Свидетеля М. също и направи разяснения за разчитането и тълкуването на записите в дневника за телефонограми. От този дневник се установява кога е получена заповед 415, какво е нейното съдържание, което е изложено по- горе и кой я е получил. От Заповед 01 от 31.01.2023г се установява, че е следвало да се изключи разединител 01 на гара С., кога е получена и кога е изпълнена. От обясненията на К. се установява, че заповед 01 е получена в 09: 33ч и разединител 01 е изключен в 09: 34ч. Нищо не се посочва за това по кое средство за извършвани разговори. При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното: От правна страна: Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице и против наказателно постановление, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в законовите срокове. При издаването им не са допуснати процесуални нарушения. Съдът намира за доказано, че на 31.01.2023г в гара С. в 09: 34ч, във връзка с изключването на напрежението в контактната мрежа в междугарието С.-РП В., когато предава, че е изпълнил заповед №1, К. не провежда разговорите с дежурния енергодиспечер по дежурната енергодиспечерска връзка, която е свързана със звукозаписно устройство. Няма доказателства в обратна посока. Не е доказано и да не е имало възможност разговорите да се проведат по дежурната диспечерска връзка. Съгласно чл.122 ал.1 от Наредба №58 от 02.08.2006г за правилата и техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт „Разговорите на влаковите диспечери и енергодиспечерите се провеждат по диспечерските връзки и се записват на звукозаписни устройства. В ал.2 е предвидено на звукозаписни устройства да се записват и разговорите по телефоните от автоматичната телефонна централа, чрез влакови и диспечерски радиовръзки и GSM-R. в ал.6 също е предвидено, че на завукозаписни устройства се записват и разговорите на дежурните работници по движението в гарите. Т.е. провеждането на разговорите трябва да се записва винаги. Но основно разговорите трябва да се провеждат по диспечерските връзки. С оглед на изложеното жалбоподателя К. е нарушил посочената разпоредба. В чл.128 ал.3 от ЗЖТ е предвидено, че: „Лице, което наруши или не спази разпоредба на издадените въз основа на този закон наредби и други нормативни актове, се наказва с глоба в размер 500 лв.“. Нормата е бланкетна и за осъществяване на състав на административно нарушение е необходимо да се наруши конкретно изискване на нормативен акт свързан с този закон. Като е нарушен чл.122 ал.1 от Наредба №58 от 02.08.2006г за правилата и техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, издадена в изпълнение на чл.29 ал.2 и чл.115 от този закон, е осъществен състава на чл.128 ал.3 от ЗЖТ. Предвиденото наказание е в твърд размер от 500.00 лева. Като е приел, че К. е извършил административно нарушение на чл.128 ал.3 ЗЖТ във вр с чл.122 ал.1 от Наредба №58 от 02.08.2006г и е наложил наказание глоба от 500 лева наказващия орган е издал законосъобразно постановление, което следва да се потвърди. Следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Минималното дължимото възнаграждение по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е при интерес до 1000 лева е 400 лева – чл.7 ал.2 т.1 във вр с чл.18 ал.2 от тази наредба. Неоснователни са доводите на жалбоподателя. Нарушението е описано ясно и точно – не провежда разговорите с дежурния енергодиспечер по дежурната енергодиспечерска връзка, която е свързана със звукозаписно устройство във връзка с изключването на напрежението в контактната мрежа в междугарието С.-РП В.. Посочена е нарушената разпоредба – чл.122 ал.1 от Наредба №58 от 02.08.2006г и осъществения фактически състав. Посочената разпоредба съответства на деянието. В АУАН може да са посочени няколко фактически състава, но като е посочен осъществения състав за жалбоподателя става ясно за кое нарушение е наказан и той е можел да се защитава срещу всеки от съставите. Действително са посочени две деяния, но е наказан за едното и нарушителя е могъл да се защитава срещу това дали го е извършил или не. Осъщественото деяние е описано и в АУАН и НП. Не е вярно, че К. не е извършено нарушение, понеже била спазвана заповедта на началника. Не е имало заповед да не се провеждат разговори по диспечерска връзка, но въпреки това той не е провел разговор, когато е докладвал, че е изпълнил заповедта по диспечерската връзка. След като наказанието е в твърд размер е нормално да липсват мотиви защо наказанието е в съответния размер. Този размер е посочен в санкционната разпоредба. Това, че в АУАН е посочена като нарушена разпоредба чл.126 ал.1 т.23 от ЗЖТ, а в НП отговорността е ангажирана по чл.128 ал.3 от този закон, не е нарушение, защото посочването на чл.126 е излишно но не накърнява правото на защита. Когато нарушението е установено от писмени доказателства в АУАН може да няма посочени свидетели на нарушението или на съставянето на акта. Но дори и да е допуснато това нарушение то е несъществено и след като е доказано осъществяване на нарушението, кой е извършителя и вината на нарушителя и на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН, може да се издаде постановлението. Съвсем ясно е за какво нарушение е наказан – за това, че не е провел разговор по диспечерска връзка, но не и, че не е превключил разединител №1 в 9: 32ч. Няма значение кога са получени заповедите, дали енергодиспечера е закъснял с подаването на заповедта, дали работниците са проверили захранването, в колко часа е станал инцидента. Действително жалбоподателя не е инициирал обаждането, когато е получил заповед №1, но е инициирал обаждане когато е докладвал, че я е изпълнил. Предвид изложеното съдът