Решение № 21 от 6.2.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 103/2022 г.

Производството по делото е въз основа на искова молба от К. Б. Г., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Г. Й. Й. със съдебен адрес: гр. С., бул. •••, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1700, р-н С., бул. •, представлявано от М. С. М. - Г. и П. В. Д.. Предявени са искове за обезщетение по чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. С ИМ се твърди от ищеца, чрез неговия пълномощник, че К. Б. Г., ЕГН •••••••••• е участвал в ПТП, на 07.09.2021 г., около 11: 15 часа, в град Петрич, ул. „Цар Симеон“, в района на магазин „КОП“. Твърди се, че е настъпил пътен инцидент, при който МПС л.а. м. „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, управляван от Н. М. М., е блъснал пресичащия от дясно наляво спрямо посоката на движение на л.а. пешеходец К. Б. Г.. Сочи се в ИМ, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 314р-17078/20.09.2021г., по описа на РУ на МВР Петрич. С исковата молба се поддържа, че ищецът К. Б. Г. е пострадал при настъпилото ПТП, като същият е транспортиран с линейка в МБАЛ „Югозападна болница“ООД - Сандански. След като му извършили необходимите прегледи е установено, че ищецът е получил следните телесни увреждания: Contusio lienis (контузия на далака); Контузия на гръдния кош; Разкъсно-контузна рана на главата; Мозъчно сътресение; Фрактура на на Х и XI ребра вляво; Охлузвания в областта на двете колена; Охлузвания в областта на дясно рамо и лакът. Сочи се в ИМ че след изписването от лечебното заведение, пострадалият К. Б. Г. е продължил лечението и възстановяването си в домашни условия. В първите 2 месеца след инцидента, поради получените фрактури, в областта на ребрата, ищецът трудно извършвал каквито и да било движения. Всяко негово движение е било свързано с неимоверни болки. Пекарвал дните си на легло, като всеки опит за изправяне бил свързан с непосилни болки. Това налагало за него да се грижат близките му, което създавало редица неудобства. Поради получените фрактури, пострадалият изпитвал постоянни болки при дишане. Първият месец след инцидента пострадалият изпитвал постоянно главоболие придружено със световъртеж и гадене. Оплаквал се от нарушения в съня, тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Наведени са твърдения от ищцовата страна, че К. Б. Г. и към настоящия момент не се е възстановил, като продължава да изпитва болки в областта на гърдите и трудности при дишане. Не може да извършва физически труд, което води на редица неудобства в ежедневието му и нуждата от използването обезболяващи лекарства. Поддържа се от ищеца, чрез неговия пълномощник, че пътният инцидент се отразява негативно и върху психическото състояние на пострадалия. Вследствие на изживения шок, след инцидента К. Б. Г. се оплаква от понижено настроение, тревожност, нарушение на вниманието. Поради животозастрашаващото състояние в което се намира същият често говори за инцидента, страхува се от автомобили, отказва да излиза от дома си. Вследствие на получената травма в областта на главата, ведно и с изживения шок, пострадалият е страдал от главоболие, световъртеж, обща отпадналост, залитане, моменти на дезориентация, нарушения на паметта и мотивацията. Възстановителният период на ищеца продължава и в настоящия момент. Поддържа се с ИМ че и към настоящия момент, К. Г., изпитва страх от автомобили, станал е затворен, не желае да контактува е близки и приятели. Близките му наблюдават поведенческа и емоционална промяна, проявяваща се след процесния пътен инцидент. Наведени са правни доводи, че виновният за настъпилото ПТП водач на управлявания от него л.а. марка “Опел”, модел “Зафира”, с рег. № •, попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК •. Сочи се с ИМ, че на осн. чл. 380 от КЗ, с молба с вх. № 13523/03.12.2021г., пострадалият е предявил претенция в ответното дружество - ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК •, с която е изискал да му бъдат заплатени претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на процесния пътен инцидент. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената претенция е изтекъл на 03.03.2022 г., към настоящия момент, ответното дружество не е заплатило застрахователно обезщетение на пострадалия К. Б. Г., за претърпените от него неимуществени вреди. Предвид на изложеното и на осн. чл. 432 от КЗ, излагат се съображения, че за ищецът К. Б. Г. е налице правен интерес от предявяването на иск пред съда, за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК •, да заплати на К. Б. Г., застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на увреждането му от ПТП, настъпило на 07.09.2021 г., около 11: 15 часа, в гр. Петрич, на ул. “Цар Симеон”, в района на магазин “КОП”, при което л.а. марка “Опел”, модел “Зафира”, с рег. № •, управляван от Н. М. М., е блъснал пресичащия от дясно наляво спрямо посоката на движение на л.а. пешеходец К. Б. Г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на поканата, по реда на чл. 380 КЗ/03.12.2021г./, до окончателното плащане на дължимата сума. Претендират се от ищцовата страна разноските пред настоящата съдебна инстанция, включително за адвокатски хонорар, по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА. С Определение № 426/08.09.2022г. по настоящото т.д. № 103/2022г. по описа на ОС Благоевград, съдът на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК е освободил ищеца К. Б. Г., от заплащането на държавна такса и разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция. В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК •, чрез пълномощника юрисконсулт И. Г., с която предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихви за забава се оспорват по основание и размер. Оспорват се с отговора на исковата молба фактическите твърдения, изведени с исковата молба. С писмения отговор на исковата молба от ответника „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК •, чрез процесуалния му представител, оспорва се че процесното ПТП е настъпило единствено поради виновно поведение на водача Н. М. М., поради което се оспорва механизма на настъпването на ПТП. С писмения отговор е наведено от дружеството ответник, чрез неговия процесуален представител, възражения за съпричиняване от страна на пострадалия, като се твърди че произшествието на 07.09.2021г. е настъпило в причинна връзка от поведението на К. Б. Г. поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, съгласно които пешеходците преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение, както и на задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП, съгласно които на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост. Излагат се доводи, че пострадалият като пешеходец е допринесъл за настъпване на произшествието в равна степен на поведението на водача, който е станал причина за осъществяването му. Оспорва се с отговора на ИМ, че уврежданията на ищеца са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като се оспорва и настъпването на посочените в ИМ телесни травми и здравословни състояния, както и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност. Оспорват се с постъпилия писмен отговор от ответника, твърденията, че към момента на депозирането на иска пред съда, пострадалият е със затруден нормален начин на живот поради травма, настъпила при процесното ПТП. Поддържа се, че с оглед на представената по делото медицинска документация, следва да е настъпило пълно възстановяване. Оспорва се от ответника твърдението за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива от ищеца, както и за проведено лечение. Оспорва се и твърдението, че ищецът не е можел да се обслужва самостоятелно и е бил в тежест на свои близки. Оспорва се изцяло че възстановителният период от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент. Оспорват се от ответната страна, твърденията на ищеца за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени. Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва с отговора на ИМ и досежно неговия размер, като се излагат съображения, че същия е изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Претендираната за обезвреда на неимуществени вреди сума е недължима и поради съпричиняване на ищеца за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което се иска от съда да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се изцяло от ответника предявения акцесорен иск за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск. Съобразно действащия към момента на настъпване на събитието и на предявяване на исковата претенция КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от КЗ, определен от практиката на ВКС като рекламационен и които срок се поддържа от ответната страна, че не е започнал да тече предвид недоказаното основание на извънсъдебно предявената претенция. Във връзка с така направените с писмения отговор възражения, от ответната страна се иска от съда да отхвърли предявените от К. Б. Г. искове като неоснователни и недоказани. След изпращане на отговора на ИМ на ищеца по делото, в срока по чл. 372 от ГПК, не е постъпила допълнителна искова молба, поради което е преустановена размяната на книжата между страните по делото. При устните състезание по делото, пълномощникът на ищеца – адв. Я. поддържа предявените искове, като моли съда да приеме, че същите са доказани по основание и размер. Претендират се разноските по делото за пълномощника на ищеца пред настоящата съдебна инстанция, на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА, в размер на адвокатското възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, за един адвокат. С писмена защита по делото, адв. Я., моли съда да уважи предявения иск за неимуществените вреди като изцяло доказан по основание и размер. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че причината за настъпване на ПТП на 07.09.2021г., около 11: 15 часа, в град Петрич, ул. „Цар Симеон“, в района на магазин „КОП“, са субективните действия на водача на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, изразяващи се в закъсняла реакция на водача, въпреки, че е разполагал с техническа възможност за предотвратяване на удара. Оспорва се с писмената защита като недоказани е процеса твърденията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради внезапно навлизане на пътното платно при ограничена видимост. Посочва се, че задължителната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил настъпването на събитието. С писмената защита по делото се поддържа от пълномощника на ищеца, че по делото са установени по безспорен и несъмнен начин настъпилите травматични увреждания на К. Г., както и че същите се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поддържа се с писмената защита, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и по размер, тъй като е справедлив и напълно съответства на претърпените от ищеца болки и страдания. Поддържа се, че застрахователното обезщетение винаги следва да бъде съобразено и с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените. Поддържа се акцесорния иск за лихви за забава, като се иска от съда да уважи същия от датата, на която пострадалото лице е отправило покана за доброволно плащане, съгласно чл. 380 от КЗ- считано от 03.12.2021г. Претендират се от ищцовата страна и заплащането на разноски за адвокатски хонорар, на осн. чл. 38 ал.1, т. 2 от ЗА и съгласно чл. 36, ал. 2 за минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. При устните състезания по делото пълномощникът на дружеството ответник – юрисконсулт И., моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции. Поддържа се в случай, че съдът приеме същите за основателни, да се произнесе по направените от ответника възражения, тъй като същите са доказани както от писмените, така и от гласните доказателства по делото. Претендират се разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК. Фактическите констатации, изведени въз основа на наведените твърдения на ищеца в исковата молба по делото, становищата на страните по делото, както и анализа на събраните по делото по реда на ГПК доказателства в тяхната съвкупност, мотивират съдът в ОС Благоевград, да приеме за установено от фактическа страна следното: Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства/Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 314p- 17078/20.09.2021г. по описа на РУ на МВР Петрич/ и от приетото заключение на експерта по САТЕ, че на 07.09.2021г., около 11.00 часа, в гр. Петрич, ул. „Цар Симеон“, на около 15м. след кръстовището с ул. „Рокфелер“ в посока Стадиона, е настъпило ПТП с участници- л.а. м. „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, управляван от водача Н. М. М. и пешеходеца – К. Г. Г.. Въз основа на събраните по делото доказателства и най- вече въз основа на заключението на експерта по приетата САТЕ, съдът намира за безспорно установен и доказан механизма за настъпването на ПТП: На 07.09.2021г., около 11.00 часа, в светлата част на денонощието в гр. Петрич, ул. „Цар Симеон“, на около 15 м. след кръстовището с ул. „Рокфлер“, в посока Стадиона, е настъпило ПТП. Правоспособният водач Н. М. М., на •г. от гр.П. е управлява л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •. Движи се от промишлената зона по ул. „Цар Симеон“. На кръстовището с ул. „Рокфелер“, навлиза при зелен сигнал на светофара. Пътят по това време е сух, без дупки и с наклон на изкачване 3, 3 %. Достигайки средата на кръстовището л.а. се е движил със скорост около 25-30км./ч. Когато лекият автомобил марка "Опел“, модел „Зафира“ се е намирал на около 20м. от мястото на удара, от ляво надясно на посоката на движение на автомобила, между спрели автомобили, изчакващи да завият наляво, притичвайки без да спре и да се огледа, започва да пресича пешеходеца К. Б. Г., на •г. от гр. П., който е •. Водачът на л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, е възприел К. Б. Г. като опасност със закъснение и е предприела действия по ефективно спиране на МПС. Въпреки, че спирачките са били задействани ефективно, водачът не е успял да спре и удря пешеходеца с предна лява част на автомобила- в областта на левия фар. След удара ищецът полита към предния капак на автомобила, след което пада пред автомобила. След падането на пешеходеца върху асфалтовото покритие на платното е оставено петно от кръв. Става ясно, че Н. М. М. е оказал първа помощ на пострадалия, като го качил в автомобила си и го закарал до спешния център в гр. Петрич. В приетото по делото писмено заключение, експерта инж. С. е определил мястото на удара между ППС и пешеходеца- на 5.1м. от десния бордюр, в посока на движението на л.а. „Опел Зафира“ и на около 9.1м. след линията на ориентира. Видно от приложената схема към експертизата- удара е настъпил в лявата част на платното за движение на лекия автомобил, като пешеходеца се е ударил в предната лява част на същия. В писменото заключение са описани скоростта на МПС и пешеходеца преди настъпването на удара между тях. А/Средната скорост на движение на пешеходеца е 1, 72 м/с; Б/ Скоростта на движение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ преди задействане на спирачната система е била е границите от 20 до 30 км/ч. Въз основа на неоспореното от страните и прието като писмено доказателство заключение на експерта инж. Ж. С., установяват се причините за настъпването на процесното ПТП: Експертът в заключението сочи, че при бърз ход и при бавно бягане на движение на пешеходеца, когато той е бил между спрелите автомобили, причина за настъпването на произшествието е закъснялата реакция на водача. Сочи се, че същият е имал техническа възможност да предотврати удара. В писменото заключение на експерта по приетата САТЕ се посочва, че пешеходецът е имал възможност да забележи приближаващия автомобил в самото начало на пресичането, както и в момента когато е навлязъл в платното на движението на същия. Според експерта пешеходецът е имал възможност да предотврати удара, при условие, че се е огледал надясно преди да пресече. При разпита му в съдебно заседание, експерта инж. Ж. С. поддържа изцяло изготвената от него съдебно авто-техническа експертиза, като потвърждава, че пешеходецът е бил видим за водача още когато е бил на самото кръстовище, тъй като височината на пешеходеца е 1, 54м., а височината на спрелите на кръстовището автомобили, изчакващи да завият наляво е била 1, 45м., от което следва, че шофьорът на л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № • и пешеходеца К. Б. Г., взаимно са могли да се видят и възприемат един друг. Експертът твърди, че точната скорост на автомобила към момента на удара не може да бъде установена, тъй като няма спирачен път. Определил е скорост от 20 до 30 км/ч., тъй като самата следа, която е оставена върху предния капак сочи, че това е действителната скорост, с която се е движил лекият автомобил. При разпита му пред съда експерта пояснява, че ако за начало на възприемане на опасността се приема момента от който водача на ППС и пешеходеца са могли да се видят и възприемат един друг, то водачът е можел да предотврати удара при своевременно задействане на спирачната система, тъй като опасната зона за спиране е била по- малка от разстоянието на което двамата са се намирали един от друг. Ако за начало на опасността се приеме времето, при което пешеходеца е излязъл измежду спрелите коли и е навлязъл в платното на движение на л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, то удара между ППС и пешеходеца е бил непредотвратим, тъй като в този момент опасната зона за спиране е била по- голяма, от разстоянието на което автомобила се е намирал от мястото на удара. Пред съдебния състав на съда, разглеждащ делото е разпитан като свидетел и участвалия в настъпилото ПТП водач- Н. М. М.. Свидетелят в показанията си потвърждава, че към момента на настъпването на ПТП е бил водач на лек автомобил, модел „Опел“, марка „Зафира“, с рег. № •. Той сочи в показанията си, че не си спомня точната дата, но си спомня, че ПТП се е случило през месец септември 2021г., около обяд, докато се е движел по ул. „Цар Симеон“, от Промишлената, зона в посока Стадиона. Свидетелят твърди, че времето е било хубаво, сухо, с добра видимост и светло. Трябвало да пресече ул. „Рокфелер“, където има сфетофар. Твърди в показанията си, че на това място пешеходна пътека има както преди кръстовището, така и след него. М. започнал де пресича кръстовището на ул. „Рокфелер“, като пред него се движел товарен автомобил „ТИР“, който завил надясно в посока към Македония, а управлявания от свидетеля автомобил- л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, продължил движението си направо. След като преминал кръстовището той тръгнал по ул. „Цар Симеон“, която е двупосочна. Твърди в показанията си, че в лявата- насрещна лента за движение имало 3-4 автомобила, които се били подредили да завият наляво, т.е. в посока Македония. Същите били подали ляв мигач и въпреки зелената светлина на светофара, изкачвали да преминат движещите се срещу тях автомобили направо, тъй като следвало да завиват наляво. При допълнителните въпроси пред съда М. пояснява, че има паркирани автомобили на това място отдясно на посоката му на движение, но не е имало паркирани автомобили отляво, тъй като там няма място. Въпреки всичко на това кръстовище, автомобилите с ляв мигач – за предприемане на завой на ляво, винаги се събират по няколко, тъй като изчакват на зелен сфетофар да преминат от кръстовището, движещите се направо автомобили. Свидетелят сочи в показанията си, че след като подминал пешеходната пътека, на около 15- 20м. след нея, пешеходецът/ищеца по делото/изскочил на пътя отляво, измежду наредилите се коли/според свидетеля не след последната от тях а между третата и четвъртата кола. Свидетелят М. твърди, че не е видял пешеходеца между автомобилите чакащи с поснат ляв мигач да навлязат в кръстовището. Сочи в показанията си, че пошеходецът който не е воисок човек, изскочил между колите, без да огледа за приближаващи автомобили, като притърчал и се озовал директно на платното. М. познава този човек, знае че има проблем с походката и че обичайно го виждал на това място, когато минавал оттам. Свидетелят М. сочи пред съда, че се движел с не повече от 20-30км./час. Забелязъл пешеходеца когато вече бил на около 20м. от него и веднага натиснил спирачките, но не успял да спре е последвал удар, вследствие на което пешеходеца паднал назад. 1-2 секунди преди да спре, лекия автомобил- ударил ищеца с предната си лява част/левия фар на автомобила/. Свидетелят М. веднага слязъл, вдигнал пострадалия, качил го в автомобила си и го транспортирал до Спешен център- гр. Петрич. Тъй като нямало наличен доктор, пострадалия бил качен в линейка и откаран до МБАЛ „Югозападна болница“ООД– гр. Сандански. Свидетелят твърди че когато качил пострадалия в лекия си автомобил и тръгнал да го транспортира до болницата, ищеца бил в съзнание, говорел и търсели личната му карта. Свидетелят си спомня че когато слезли видял че той е ударен на челото- над дясната вежда, където имало видима порезна рана. В болницата пострадалия мълчал и не говорел, като свидетелят изказва предположение че е бил изплашен. Свидетелят познава пострадалия и от преди това, твърди че има още двама братя и че всичките са ниски и имат някакъв генетичен проблем, тъй като пострадалия е с гърбица, но нямат проблеми с „акъла“. Той го посещавал след случая и в болницата за да види дали е добре. Бил много притеснен от случилото се, тъй като гр. Петрич е малък град и всичко се знае. Твърди, че посещавал ищеца в болницата- сутрин и вечер, говорили са спокойно и пострадалия видимо е бил адекватен, като е заявил, че няма претенции към него. След настъпване на ПТП, пострадалия К. Б. Г. е откаран в спешната помощ на гр. Петрич от свидетелят Н. М. М.. Поради липса на лекар на разположение, същият е бил транспортиран с линейка до МБАЛ „Югозападна болница“ООД – Сандански. Видно от издадената от Хирургичното отделение на болничното заведение Епикриза № 7871/2021г., приета като писмено доказателство по делото, след преглед от лекарски екип и извършени медицински изследвания, се установява, че в резултат на настъпилото ПТП К. Г. е получил следните телесни увреждания: contusio lienis (контузия на далака); контузия на гръдния кош; разкъсно-контузна рана на главата; мозъчно сътресение, без данни за пълна загуба на съзнание; фрактура на на Х и XI ребра вляво, без разместване на костните фрагменти; охлузвания в областта на двете колена; охлузвания в областта на дясно рамо и лакът. Двете от нараняванията – мозъчно сътрасение без пълна загуба на съзнание и счупването на две ребра в лявата гръдна половина, без разместване на фратменти, по своите медико биологични характеристики съставляват временно разстройство на здравето, без опасност за живота, а останалите по- леки наранявания и охлузвания- също съставляват временно разстройство неопасно за здравето и живота. През време на престоя в МБАЛ „Югозападна болница“ООД – Сандански, по отношение на пострадалия е проведено медиК.тозно лечение с венозни вливания на разтвори и обезболяващи медиК.ти. След изписването от лечебното заведение, дори към момента на предявяване на ИМ се твърди, че ищецът продължава лечението и възстановяването в домашни условия. В първите два месеца след инцидента, поради получени фрактури, в областта на ребрата, ищецът трудно извършвал каквито и да е движения, поради което е било необходимо за него да се грижат негови близки. Травматичните увреждания за К. Г., настъпили в резултат от претърпяното ПТП, се потвърждават изцяло от заключението на експерта по допуснатата и приета от съда съдебно-медицинска експертиза. Експерта д-р А. посочва, че вследствие на претърпяното ПТП К. Г. е получил счупване на две ребра в лявата гръдна половина, разкъсноконтузна рана на дясната вежда, натъртване на меките черепни покривки на главата, мозъчно сътресение без данни за пълна загуба на съзнание, охлузвания на двете колена, десния лакът и дясното рамо, натъртване на меките тъкани на гръдния кош и корема. Експертът дал заключение по приетата СМЕ е категоричен, че установените травматични увреждания на К. Г. е възможно да са получени по механизма „блъскане на пешеходец, от движещ се лек автомобил“ и са в причинно-следствена връзка с претърпяното на ПТП, на 07.09.2021 г., около 11: 15 часа, в град Петрич, ул. „Цар Симеон“. По отношение на периода за възстановяване на ищеца, сочи се от експерта в писменото заключение, че счупването на ребра причинява болка с голям интензитет, която намалява постепенно за около 2 седмици, време за което настъпва консолидация на счупените кости и костни фрагменти. След този период, пострадалият е изпитвал болка при кашляне, дълбоко вдишване, физическо пренатоварване. Сочи се, че останалите травматични увреждания причиняват умерени по сила болки, които преминават за дни. След мозъчното сътресение е възможно да е имал главоболие и световъртеж, твърди експертът. В заключение д-р А. заявява, че причинените увреждания е възможно да оздравеят за около 1, 5 месеца, а последствията от тях да преминат за около 3 месеца. Прогнозата на експерта е, че всички получени от ищеца травматични увреждания е въможно да оздравеят напълно, без последствие за здравословното му състояние за в бъдеще. Според приложените медицински документи, в хода на лечението няма данни за настъпили усложнения и не са установени впослествие други травми, водещи до ексцес. Сочи се в експертното заключение на д-р А., че по делото липсват данни за травматични увреждания, които не са оздравели или не са се възстановили. При разпита му в съдебно заседание, експертът д-р А. потвърждава, че мозъчното сътресение е установено в лечебното заведение и К. Г. е лекуван по тази клинична пътека за мозъчно сътресение, заради клиничните признаци. Въз основа на медцинските данни, които са приложени по делото са установени тези обстоятелства.Клиничните признаци на мозъчно сътресение са установени още в Спешно осделение- гр. Петрич и точно поради тази причина лицето е транспортирано до МБАЛ „Югозападна болница“ ООД- гр. Сандански, тъй като там има специализирано неврологично отделение. Експертът д-р А. заявява, че определя мозъчното сътресение като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, защото пострадалият няма спомен за случилото се, но според свидетелски показания, цитирани в експертизата, няма данни за пълна загуба на съзнание. Пояснява че мозъчното сътресение само по себе си не съставлява реална опасност за живота. Реалната опасност за живота съставлява пълната загуба на съзнание. Това дава основание на експерта въз основа на клинично установената картина и събраните по делото свидетелски показания да приеме че в настоящия случай е налице временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като не е имало риск за живота на пострадалия към момента на получаване на самото увреждане. Експерта сочи при разпита му пред съда, че по делото освен от свидетелските показания, от медицинската документация липсват данни за провеждане рехабилитация на пострадалия в периода на възстановяването му. За установяване на състоянието на ищеца след уврежданията му от настъпилото ПТП, по делото е допуснат и разпитан като свидетел – И. В., който е без родство с него. Свидетелят В. не е присъствал на настъпилото ПТП. Той е бил първият човек, на когото ищецът се е обадил след инцидента. Отишъл е при него в болницата в гр. Сандански, където К. бил още в приемния център. Сочи че пострадалия имал 3 счупени ребра, спукана глава и нещо на крака, като кракът му дал допълнителни усложнения около една седмица след инцидента, като се оказало че е счупен, но той не е усетил, като му поставили пирон. В болницата в гр. Сандански свидетелят намерил пострадалия да се гърчи от болки, превиващ се и дори плачещ от болката и от уплахата. Твърдял че нищо не помни. Излязъл от къщи да хвърли болклука и решил да отиде да си пусне кафе и след това нищо не помнел. Поради изключително близките им отношения, свидетелят твърди, че той е полагал грижи постоянно за К. Г. след ПТП. Сочи, че на ищеца му е отнело месец и половина да се възстанови след инцидента, тъй като при него е по-сложно, защото има сколиоза на гръбначния стълб, респективно възстановяването е по-бавно. Тримата братя живеят заедно и нямат други роднини, като и тримата имат увреждания и са инвалиди. Неспособни са да работят, като хората се грижат за тях, тъй като са на социални помощи. Свидетелят е бръснар, съсед е и живее през една къща, като семейството му активно подпомага живота на братята. Свидетелят сочи че за тях се грижи целия квартал, като всеки помага с каквото може. Той ходи да им плаща сметките и когато трябва нещо да се купи, а иначе храна им носят от социалните служби, тъй като и тримата не работят. Свидетелят сочи, че от трибата К. е най- съхранен и принципно той се грижи за братята си, като съпругата на свидетеля се грижи да пуснат пералня и за др. неща. Свидетелят сочи в показанията си, че през възстановителния период болките на пострадалия са били много силни, поради което ищецът е приемал болкоуспокояващи медиК.ти месец и половина след ПТП. Изпитвал е силни болки в ребрата, главата, кракът и дишането е било затруднено. Няколко пъти свидетелят е карал К. Г. до болнично заведение – на контролни прегледи, превръзки, тъй като имал 3 или 4 шева на главата, над веждата е имал и порезна рана. Свидетелят В. сочи в показанията си, че от самия пострадал разбрал, че след като бил блъзнат К. загубил съзнание, т.е. чувал е само гласове, като се осъзнал чак в болницата, а освен това е бил силно изплашен след инцидента. Твърди, че на главата е имал превръзка доста време, а на крака е бил поставен пирон, на десния крак, на ходилото на пръста, но това се разбира в по-късен период от време. Няколко дни след това свидетелят сочи, че е станало ясно за тези проблеми. Свидетелят сочи, че освен това е помагал и финансово на К. Г.. В показанията си свидетелят В. сочи, че в началото пострадалия е бил залегнал, като братята му помагали да ходи до тоалетната. След това започнал да ходи до тоалетната сам, но много бавно и лекичко. Възстановяването е продължило месец и половина, тъй като пострадалият има здравословни проблеми- заболяване от което е с изкривен гръбначен стълб още от раждането си. Свидетелят изказва предположение/ но не е сигурен/, дали пострадалият е ходил на рехабилитация след инцидента, тъй като не го е карал той. Дълго време лежал и никъде не можел да ходи сам, след това бавно се раздвижвал, като имал и проблеми с дишането заради счупването на ребрата. Не е спорно между страните по делото и съдът е приел за ненуждаещо се от доказване по делото, че към момента на настъпването на ПТП, на 07.08.2021г., около 11: 15 часа, в гр.Петрич, ул.„Цар Симеон“, участващият лек автомобил, м. „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, управляван от водача Н. М. М., е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС АД“, като процесното ПТП е настъпило в срока на валидност на същата. При така установената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка, съдът въз основа на обстоен анализ на доказателствената съвкупност, при преценка на становищата на представителите на страните и по вътрешно убеждения, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, излага следните правни доводи: По допустимостта на предявения иск: Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, чрез наведените от него чрез пълномощника му фактически обстоятелства и петитум с исковата молба, дават основание на съда да счете за предявен главен иск- осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение, основано на сключен между виновния водач за настъпилото ПТП и дружеството ответник, валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", на основание настъпило застрахователно събитие, покрито от поетия с договора застрахователен риск, въз основа на предявени от пострадалия срещу застрахователя искове за неимуществени вреди и лихви за забава, за които не е заплатено доброволно обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от ГПК, съдът служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия от страните. За допустимостта на предявените искове съдът е длъжен да следи както към момента на депозирането на исковата молба, така и в хода на процеса. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на иск е нужно да бъдат налице всички положителни процесуални предпоставки и да липсват отрицателните такива. Предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди от К. Б. Г., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, са с правно основание чл. 432 ал. 1 и 2 от КЗ /ДВбр.102/2015г./, при действието на който е бил сключен застрахователния договор по задължителната застраховка "ГО" и е настъпило твърдяното застрахователно събитие, във връзка с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В случая са приложими правилата на Кодекса за застраховането /обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ С разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ е предоставено правото на увредения при деликта, да предяви иска си за причинените му вреди не срещу прекия извършител на увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен договор между деликвента и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно правоотношение между тях. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя, след настъпване на застрахователното събитие. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с чл. 432 ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредите. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С чл. 380 ал. 1 от КЗ е предвидено задължение на лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. В случая това задължение е изпълнено като на 03.12. 2021г., като ищецът К. Б. Г., чрез пълномощника си е предявил пред застрахователя– ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД претенции за заплащане застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, от реализираното на 07.09.2021г. ПТП, с посочена банкова сметка. С писмо с изх. № 13523/03.12.2021г., изпратено от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД до адв. Г. Й., пълномощник на К. Б. Г., на осн. чл. 106 ал.3 от КТ, изискания са да бъдат представени пред дружеството застраховател- заверено копие от влязло в законна сила заключително постановление по наказателно производство срещу водача, причинил ПТП; заверен препис от влязла в законна сила присъда с мотиви и изпълнителен лист в оригинал срещу водача, причинил ПТП или постигнато в хода на наказателното производство споразумение; АТЕ изготвена по следственото дело и съдебно медицинска експертиза по същото. По делото няма данни обезщетение за неимуществени вреди да е било доброволно изплатено на ищеца от дружеството ответник по делото. Предявения иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ е процесуално допустим, с оглед надлежната процесуална легитимация на страните по него и наличието на правен интерес у ищеца от предявяването му /с оглед твърденията в исковата молба/. Иска за неимуществени вреди е процесуално допустим, тъй като е предявен пред съда, след проведена процедура по чл. 380 и сл. КЗ, в рамките на която няма данни да е извършено плащане на търсеното обезщетение. Предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл. 432 ал. 1 от КЗ е надлежно предявен от пострадалия от настъпилото ПТП, срещу застрахователя на деликвента, поради което страните по делото са надлежно легитимирани и не е налице нередевност във връзка с активната и пасивната легитимация по иска. По основателността на предявения иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ: Предявен е иск за неимуществени вреди с правна квалификация чл. 493 ал. 1 КЗ, във вр. чл. 432 ал. 1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016 г.). Съгласно чл. 432 ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който, съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 2 КЗ, може да направи възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и делинквента, относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител– застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер- застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага- чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради неспазване на правилата за движение при пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, съгласно чл. 114 т. 1 от ЗДвП - забраната пешеходеца да навлиза внезапно на пътното платно за движение, е депозирано пред съда в преклузивния срок съобразно разпоредбата на чл. 133 от ГПК- с отговора на исковата молба, поради което същото е допуснато до разглеждане в процеса пред настоящата съдебна инстанция. Същото е с правно основание 52 ал. 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника по делото е доказването че пострадалия е съпричинил настъпването на ПТП. Въз основа на събраните доказателства и въз основа на заключението на експерта по приетата по делото САТЕ, съдът счита за безспорно установена и доказана по делото - вината за ПТП, настъпило на 07.09.2021 г., около 11: 15 часа, в град Петрич, ул. „Цар Симеон“, в района на магазин „КОП“, на водача на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № • – Н. М. М.. Доказа се по безспорен и несъмнен начин въз основа на заключението на експрета по приетата САТЕ, че основната причина за настъпване на ПТП е противоправното му поведение, състоящо се в нарушение на правилото на чл. 116 ЗДвП, задължаващо водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, особено към хората с трайни увреждания, какъвто е настоящия случай, както и разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, задължаваща водача да намали скоростта, а в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Установява се по несъмнен начин от събраните доказателства, че още докато е навлизал в кръстовището за да премине на зелен сфетофар, водачът на л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, е могъл от достатъчно разстояние да види навлизащия между колите в насрещното платно, след кръстовището пешеходец- К. Б. Г., като още от този момент Н. М. е можел и е следвало да го възприеме като опасност, като съобрази поведението си и намали скоростта си на движение, за да може своевременно да намали или спре. След като е визиулизирал пешеходец, навлизащ след спрелите на платното леки автомобили, подали ляв мигач и изчакващи преминаването на ППС направо, водачът на л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № • е бил длъжен да предвиди, че пешеходецът може да не изчака неговото преминаване и внезапно да навлезе в пътното платно по което той се движи, с намерение бързо да го пресече. Установява се от събраните доказателства, че водъчат на л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № • не е възприел навлизащия на платното за насрещно движение пешеходец като потенциална опасност, не е съобразил нито поведението си, нито скоростта си на движение, за да реагира своевременно и да предотврати опасността, а е бил длъжен да стори това. Така по непредпазливост Н. М. е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като е станал причина за настъпването на ПТП. Към момента когато пешеходецът е преминал между колите и е навлязъл в платното за движение на деликвента, вече е било обективно невъзможно да бъде предотвратено настъпването на ПТП, при скоростта на движение на л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, тъй като автомобила е бил навлязъл в опасната зона за спиране. Последвала е несвоевременна реакция на водача на лекия автомобил „Опел- Зафира“, който късно е задействал спирачната система, поради което е последвал удар между МПС и пешеходеца навлязъл в платното за движение. С оглед изложеното, съдът намира, че поведението на водача на л.а. м. „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № • е в противоречие с предписаното в цитираните норми на ЗДвП и ППЗДвП поведение и същото е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи деликтна отговорност на водача на л.а. м. „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, по отношение на причинените на ищеца вреди от процесното ПТП. От приетите по делото писмени доказателства- медицински документи и заключението на експерта по приетата СМЕ, съдът намира за установено по несъмнен начин, че в резултат на процесното ПТП, на пешеходеца К. Б. Г., са причинени травматични увреждания – счупване на две ребра, разкъсно контузна рана на дясната вежда, натъртване на меките тъкани на главата, гръдния кош и корема, мозъчно сътресения, охлузвания на двете колена, левия лакът и дясното рамо. Същите по своите медико биологични признаци съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, тъй като са довели до временно разстройство на здравето на пострадалия, без опасност за живота. Съдът намира за установено при пълно и главно доказване в процеса, че неимуществените вредите, чиято обезвреда се претендира в производството по делото, са в причинно– следствена връзка на противоправното деяние на водача на л.а. м. „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, както и с причинените от това застрахователно събитие травматични увреждания. От заключенията на експертите по приетите САТЕ и СМЕ, по категоричен начин се потвърждава както механизма на настъпването на увреждането, така и че получените от ищеца травматични увреждания, добре отговарят да са получени по начина описан в ИМ за настъпването на ПТП- удар на движещия се лек автомобил в пешеходеца, пресичащ пътното платно. Същевременно въз основа на доказателствата събрани по делото се установи, че пострадалият К. Б. Г., като пешеходец и участник в движението, е допуснал нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП. Разпоредбата задължава пешеходците да пресичат пътното платно като преминават само на пешеходна пътека, като преди това да се съобразят с приближаващите пътни превозни средства. Според разрешението дадено в т. 6 от ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е абсолютно, когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114 ЗДвП. В настоящият случай ищецът е навлязъл на пътното платно, между изчакващи всеки момент да потеглят леки автомобили, като е започнал да пресича платното не на обозначеното за това място. Само на няколко метра по- надолу се намира кръстовище, което е урегулирано със сфетофарна уредба и с обозначени за преминаването на пешеходците- пешеходни пътеки. Ищецът не само е тръгнал да пресича пътното платно на нераглемтирано за тази цел място, но същият в нарушение на разпоредбата на чл. 114 т. 1 от ЗДвП, вместо да изчака, е навлязъл внезапно на платното за движение, по което се е движел л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, управляван от водача Н. М., без да спре и да се огледа за преминаващи ППС. От събраните по делото доказателства може да бъде направен изводът, че пешеходецът е навлезнал на платното за движение внезапно. В закона е предвидено и задължение за пешеходеца преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с преминаващите по пътя превозни средства/чл. 113 ал.1 т. 1 от ЗДвП/ и това задължение е вменено на пешеходците преди да стъпят на пешеходната пътека, за да започнат пресичането. Съобразно приетата САТЕ пешеходецът е имал възможността да забележи приближаващия автомобил в самото начало на пресичането. Последният е имал възможност да спре и да предотврати удара, при условие, че се е огледал надясно. В този смисъл във всеки един момент ищецът е имал възможност да предприеме предписаните от закона действия, за да избегне настъпването на ПТП, но К. Б. Г. не е сторил това. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца К. Б. Г., доколкото той не се е съобразил с ограниченията по чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114 т. 1 от ЗДвП и задължението да пресича пътното платно замо на пешеходна пътека, а когато такава липсва/какъвто не е бил настоящия случай/, преди да навлезе на пътното платно, да се съобразява с движението и приближаването на МПС. Ищецът е нарушил императивни правила на закона, които е бил длъжен като пешеходец да спазва и да съблюдава. Без значение е каква е причината поради която ищецът е предприел тези свои неправомерни и виновни действия на пътя. Предвид изложените доводи, настоящият състав намира, че по несъмнен начин по делото е доказан принос от страна на ищеца К. Б. Г. за настъпване на ПТП, поради което възражението на ответника за съпричиняване е основателно и следва да бъде уважено. С имуществената застраховка "Гражданска отговорност" се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на самия застрахован. Предвид гореизложеното, и доколкото по делото се установи по безспорен начин наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност", покриващо застрахователния риск към момента на настъпването на ПТП, съдът намира, че ответното дружество следва да отговаря по предявените искове за неиумещствени вреди, настъпили за пострадалия в резултат на виновното и противоправно поведение на водача, управлявал л.а. м. „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •, който е бил застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със застрахователна полица, покриваща риска към момента на настъпване на ПТП. В тежест на ищеца по делото е да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП, във връзка с претърпените от него болки, психически стрес и неудобства. Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта, като при липса на друга възможност за репариране на вредите, същото е парично. Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК рег. по т.д. № 566/2010г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012г. по т.д. № 461/2011г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и др., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време. В случая, решаващия състав на съда при определяне обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчете преди всичко вида и характера на травматичните увреждания на пострадалия К. Б. Г., както и вида на увреждането, като прие че се касае за комоцио церебри/мозъчно сътресение/, без пълна загуба на съзнанието. Съдът отчете и наличието на допълнителни травматични увреждания – счупване на ребра, разкъсно контузна рана на дясната вежда, натъртване на меките тъкани на главата, гръдния кош и корема, охлузвания на двете колена, десния лакът и лясното рамо, като всички увреждания на пострадалия, по своите медико-биологични характеристики съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При преценката за определяне на справедливо обезщетение, съдът съобрази данните за продължителността и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания. Установява се от заключението на експерта по приетата СМЕ, че възстановителния период за получените увреждания на ищеца е от около 1, 5 месеца, а последствията от тавматичните увреждания могат да преминат за около 3 месеца. Свидетелят В. твърди, че през първите две седмици болките са били много силни, поради които ищецът е приемал болкоуспокояващи медиК.ти месец и половина. Изпитвал е силни болки в ребрата, главата, кракът и дишането е било затруднено. Пострадалият бил с превръзки, тъй като имал 3 или 4 шева на главата, над веждата е имал и порезна рана. Съдът съобрази че пострадалият е имал сериозно вродено заболяване от преди увреждането, поради което душевните му страдания и болки са били по интензивни и са се възстановявали по- трудно и за по- продължителен период от време. При преценката за справедливо обезщетение, следва да се вземе в предвид и социалния дискомфорт на пострадалия, който до този момент е бил този който се е грижел основно за живота на тримата братя, а в резултат на настъпилото ПТП, се е наложило грижи да бъдат полагани за самия него, тъй като не можел да се справя сам с ежедневните си задължения. Физическият и емоционелан дискомфорт е бил съпроводен и с финансови притеснения, тъй като лечението през възстановителния период е изисквало налични парични средства. Не се установи по делото да са възникнали усложнения при лечението на ищеца и през периода на неговото възстановяване, като прогнозата на експерта по приетата СМЕ, е за пълно оздравяване и отщумяване на последиците от травматичните увреждания. Съдът намира за недоказано по безспорен и категоричен начин, че след приключване на лечението на К. Б. Г., е било проведена рехабилитация за пълното му и ефективно възстановяване. С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, начина на протичане на лечението на пострадалия, изживените от него болки и страдария, физическия и емоцинални му дискомфорт; негативните психични изживявания по повод ПТП и травматичните увреждания, възрастта на ищеца към момента на увреждането и социално-икономическите условия, както и отчитайки вроденото заболяване на ищеца, което е било причина за по-тежко страдание през време на лечението и възстановяването, съдът намира, че необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените вреди на ищеца е обезщетение в размер на 20 000 лв. При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания, емоционален и душевен дискомфорт, както негативни психични изживявания на ищеца, съдът счита че следва да бъде съобразено осъщественото съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал. В мотивите към настоящия съдебен акт, съдът е изложил обстойни съображения за нарушените императивни норми при несъмнено противоправното поведение на К. Б. Г., в качеството му на пешеходец, както и обстоятелството че във всеки един момент ищецът е можел да прояви дължимите предпазливост и внимание при пресичането на пътното платно и така да предотврати настъпването на ПТП изобщо. Без правно значение за съпричиняването е дали действията на Г. са били осъществени виновно. В този смисъл съдът намира че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпването на увреждането в резултат на настъпилото ПТП, в размер на 30 %, доколкото основното задължение за взимане на мерките за безопасно вижване на МПС и преминаване на кръстовището, остават за водача на л.а. м.„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № •. При отчитане на съпричиняването от страна на ищеца по делото, на пострадалия следва да бъде присъдено обезщетенице за претърпените неимуществени вреди в размер на 14 000лв., като в частта над размера уважен от съда, предявения иск за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. По предявения иск за лихви за забава: Като законна последица от решението и доколкото е направено изрично искане за присъждане на лихви за забава, следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва, е създадена безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в Решение № 128 по т.д. № 2466/2018г.; Решение № 60112 по т.д. № 122/2020г., както и Решение № 72 по т.д. № 1191/2021г. на І т. о. на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав. С цитираната практика е разграничена отговорността на застрахователя за собствената му забава- чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава като функционално обусловена от отговорността на делинквента- чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ. По въпроса относно началната дата на дължимата законна лихва върху обезщетението в настящия казус, съдът намира за приложима разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ, като съобрази че предвиденият тримесечен срок тече от предявяването на претенцията пред застрахователя и не е обусловен от представянето на доказателства по чл. 106 ал. 3 от КЗ. Като е взел предвид, че застрахователната претенция е заведена при ответника на 03.12.2021г., законната лихва се дължи от 04.03.2022г.- датата, на която изтича тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по претенцията до окончателното изплащане на обезщетението. Съгласно даденото тълкуване в Решение № 128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, І т.о., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430 ал. 1 т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава– чл. 497 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498 ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ. С исковата молба ищецът е поискал присъждане на законна лихва от датата на деликта- 03.12.2021г. От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от К. Б. Г., чрез пълномощника му, пред ЗД "Бул Инс" АД, с вх. № 13523/03.12.2021г. се установява, че претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, претърпени вследствие настъпилото на 03.12.2021г., по вина на водача Н. М. М. ПТП, е била заведена при застрахователя на 11.10.2021г., поради което законната лихва върху обезщетението следва да се присъди от тази дата. По разноските: С оглед на изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция съдът приема, че на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъдат заплатени разноските направени пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно на уважената част от предявения иск за неимуществени вреди. Ищецът е бил освободен от съда от заплащането на държавна такса и разноски по делото, като следва да бъде определено възнаграждение за адвокатски хонорар на пълномощника му по делото адв. И. Е. Я., от АК Благоевград, ЕГН ••••••••••, на адрес: гр. П., ул. •, на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА, в размер на 1660лв., съгласно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати по сметката на ОС Благоевград, сумата – 560.00лв., за дължимата държавна такса във връзка с уважената част от предявените искове. Ищецът следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, на ответното дружество, юрисконсултско възнаграждение в размер на 160.00лв., съобразно отхвърлената част на предявения иск. Водим от горното, съдът