Решение № 1767 от 20.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2326/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба, подадена от „П.“ ООД срещу отказ № 20241112141239/ 13.11.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в обстоятелствата, изразяващи се в: 1) заличаване на съдружника Т.В.Р. на основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ; 2) вписване на нов размер на капитала от 3 800 лв. В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалваният в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „П.“ ООД на следните промени във вече вписаните обстоятелства: 1) заличаване на съдружника Т.В.Р. на основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ; 2) вписване на нов размер на капитала от 3 800 лв. При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Първото от обстоятелствата, които са заявени за вписване в регистърното производство, се отнася до промяна на съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружеството „П.“ ООД. С оглед на това проверката, която следва да извърши длъжностното лице при произнасяне по подаденото заявление, включва и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи настъпването на тази промяна. В заявлението се сочи, че промяната в състава на лицата, които притежават дялове от капитала на „П.“ ООД, е в резултат от прекратяване на участието в дружеството на съдружника Т.В.Р. с подаване на писмено предизвестие за напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Ето защо и при произнасяне по подаденото заявление длъжностното лице следва да провери дали от представените от заявителя документи се установява да е осъществен фактическият състав, предвиден в нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ. В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредено правото на всеки един съдружник в дружество с ограничена отговорност да прекрати по своя воля участието си в дружеството, като е регламентиран и начинът, по който то трябва да бъде упражнено, а именно чрез отправяне на писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. При тълкуване на посочената правна норма се установява, че за да бъде прекратено участието на съдружник в посочената хипотеза следва да бъдат установени следните обстоятелства: 1) направено от съдружника в писмена форма изявление за прекратяване на участието му в дружеството; 2) достигане на това изявление до дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на предизвестието от дружеството. Правната промяна при упражняване на потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването на участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва от момента на изтичане на срока на предизвестието. В закона не са поставени никакви други условия за възникване на правните последици от реализирането на посоченото право на съдружника – не се изисква, за да настъпи прекратяване на участието на съдружника в дружеството, да бъде прието решение на общото събрание за неговото освобождаване, нито пък да бъдат уредени имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето решение за това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало. Тези обстоятелства не са условие за настъпване на прекратяването на членственото правоотношение, а са последица от него. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 46/ 22.04.2010 г., постановено по т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т.о. В случая от документите, представени към заявлението, по което е образувано регистърното производство, се установява, че от Т.В.Р., което лице е съдружник в „П.“ ООД, е направено писмено изявление за прекратяване на участието в това дружество, което е обективирано в текста на предизвестие за прекратяване, намиращо се на л. 87 от делото на СГС. Съдът приема, че изявлението за напускане на съдружника е достигнало до дружеството „П.“ ООД на 12.06.2024 г., на която дата то е получено от вписания в търговския регистър към този момент законен представител на дружеството – Л.С. Това е видно от изявлението в този смисъл на посоченото физическо лице, което е обективирано върху писменото предизвестие и под което то се е подписало. Следователно предвиденият в чл. 125, ал. 2 ТЗ тримесечен срок на предизвестието на напускащия съдружник започва да тече от 12.06.2024 г. и изтича на 12.09.2024 г. Както беше посочено, с изтичане на този срок, т.е. считано от 13.09.2024 г. е настъпила и правната промяна в резултат на упражненото от Т.В.Р. право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, а именно прекратено е участието на този съдружник в дружеството „П.“ ООД. Ето защо и вписването на Т.В.Р. като съдружник в това юридическо лице следва да бъде заличено, както е поискано със заявлението, с което длъжностното лице по регистрацията е сезирано, като не съществуват каквито и да било пречки за това. Предвид изложеното постановеният отказ в тази му част е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен като на длъжностното лице се укаже да извърши исканото заличаване на вписване. Втората промяна в обстоятелствата относно дружеството „П.“ ООД, която е заявена за вписване в търговския регистър, е нов размер на капитала на дружеството от 3 800 лв. Новият размер на капитала, който се иска да бъде вписан, е по-нисък от този на вписания до момента такъв по партидата на дружеството в търговския регистър, поради което трябва да се заключи, че длъжностното лице по регистрация е сезирано с искане за вписване на намаляване на капитала на „П.“ ООД. От посочените от заявителя факти в подадената от него частна жалба, за разглеждане на която е образувано настоящото дело, е видно, че той твърди, че намаляването на капитала е извършено чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник Т.В.Р.. В чл. 149, ал. 3 ТЗ е предвидено, че намаляването на капитала на едно търговско дружество с правноорганизационна форма ООД може да се извърши по три начина, като единият от тях е чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник /чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ/. Съгласно чл. 149, ал. 1 ТЗ за да бъде намален капитала по всеки един от уредените в закона начини, трябва да бъде прието решение за изменение на дружествения договор и да бъдат спазени изискванията на чл. 150 и 151 ТЗ. Приемането на решението за намаляване на капитала е в компетентността на върховния орган на дружеството, което е общото събрание на съдружниците /чл. 137, ал. 1, т. 1 и т. 4 ТЗ/, като в чл. 149, ал. 2 ТЗ е регламентирано и неговото задължително съдържание - то трябва да съдържа посочване на целта на намаляването на капитала, на размера на това намаляване и на начина, по който ще се извърши то. Изискването, което е предвидено в чл. 150 ТЗ и което съгласно чл. 149, ал. 1 ТЗ трябва задължително да бъде спазено, за да бъде осъществен фактическият състав, при който капиталът на дружеството се намалява, е решението на общото събрание на съдружниците за намаляване на капитала да се обяви в търговския регистър. При тълкуване на нормата на чл. 150, ал. 1, изр. 2 ТЗ и тази на чл. 150, ал. 2 ТЗ във връзката им една с друга се налага изводът, че така поставеното изискване има за цел решението за намаляване на капитала да се оповести публично на кредиторите на дружеството, за да могат те да упражнят правото си да изразят несъгласие с него, като с обявяването на решението се счита също така, че дружеството е изразило готовност да даде обезпечение на вземанията на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, или да изпълни тези вземания. В чл. 151, ал. 2 ТЗ е предвидено, че при подаване на заявление за вписване на намаляването на капитала заявителят е длъжен да представи допълнителни документи, от които се доказва спазването на това изискване на чл. 150 ТЗ, а именно писмена декларация на управителя, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, са дадени обезпечения или е изплатен дългът. В чл. 150, ал. 2 ТЗ е установен тримесечен срок от обявяването, с изтичане на който се счита, че кредиторите, които не са изразили писмено несъгласието си, са дали съгласие за намаляването на капитала, като съгласно чл. 151, ал. 1 ТЗ изтичането на този срок е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде вписано намаляването на капитала на дружеството. Посоченото разрешение на закона произтича от това, че само след изтичане на тримесечния срок по чл. 150, ал. 2 ТЗ може да се определи дали всички кредитори са съгласни с намаляването на капитала или има и такива, които не са съгласни и трябва да се изиска представянето на доказателства, че дружеството е дало обезпечения на кредиторите, които не са съгласни с намаляването на капитала, или е изплатило задълженията си към тях, за бъде постановено вписването на новия по-нисък капитал на дружеството. С оглед изложеното трябва да се обобщи, че за да бъде извършено намаляване на капитала, без значение по кой от трите възможни начина се осъществява то, и това обстоятелство да бъде вписано в търговския регистър, трябва да се установи настъпването на следните факти: 1) да е прието решение за намаляване на капитала от общото събрание на съдружниците, което има предвиденото в чл. 149, ал. 2 ТЗ задължително съдържание; 2) това решение на общото събрание на съдружниците за намаляване на капитала да бъде обявено в търговския регистър; 3) да е изтекъл тримесечният срок по чл. 150, ал. 2 ТЗ. В производството е представен протокол за проведено на 20.09.2024 г. общо събрание на съдружниците в „П.“ ООД, от който се установява, че на 20.09.2024 г. от върховния орган на дружеството е взето решение за намаляване на неговия капитал от 5 000 лв. на 3 800 лв., което се осъществява с размера на внесения от напусналия съдружник Т.Р. дял от капитала, т.е. по начина, посочен в чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник. Към заявлението обаче няма представени доказателства това решение да е обявено в търговския регистър преди подаване на заявлението за вписване на намаляването на капитала на „П.“ ООД. При извършена от съда служебна проверка за обявените актове по партидата на дружеството в търговския регистър е видно, че до момента решението за намаляване на капитала от 20.09.2024 г. не е обявявано, като то не е и представяно за обявяване. Към заявлението, за разглеждане на което е образувано настоящото регистърно производство, е приложено и второ решение от 22.10.2024 г. за намаляване на капитала на „П.“ ООД от 5 000 лв. на 3 800 лв., като трябва да се приеме, че въпреки неясното посочване на начина, по който се осъществява намаляването на капитала в него, това отново е чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник Т.Р.. Това решение е прието от лицето, което остава единствен съдружник в дружеството след осъщественото прекратяване на членството на Т.Р., поради което има характер на решение на върховния орган на дружеството. При извършената от съда служебна проверка в търговския регистър за обявените актове по партидата на „П.“ ООД обаче се установява, че и това решение не е обявено, нито е направено искане за неговото обявяване. След като до момента в търговския регистър по партидата на „П.“ ООД не е обявено нито едно от приетите от върховния орган на това дружество решения за намаляване на капитала му от 5 000 лв. на 3 800 лв. чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник Т.Р., то трябва да се заключи, че не е спазено предвиденото в чл. 150, ал. 1 ТЗ изискване, което е задължителен елемент от сложния фактически състав, при който се осъществява намаляването на капитала на дружество с ограничена отговорност. Липсата на обявено в търговския регистър решение за намаляване на капитала, прието от върховния орган на дружеството, води и до това, че към момента изобщо не е започнал да тече и съответно не е изтекъл установеният в чл. 150, ал. 2 ТЗ тримесечен срок, което съгласно чл. 151, ал. 1 ТЗ представлява пречка да бъде извършено вписването на намаляването на капитала. Това е основание за постановяване на отказ от длъжностното лице да извърши исканото вписване на намаляване на капитала на „П.“ ООД, както е направено в случая, поради което жалбата срещу отказа в тази му част трябва да се остави без уважение. Във връзка с позоваването на заявителя в подадената жалба на това, че решението за намаляване на капитала е представено пред търговския регистър с подаденото заявление, трябва да се посочи, че длъжностното лице по регистрация е сезирано с искане за вписване на конкретно обстоятелство, което е намаляване на капитала, а не с искане за обявяване на някакъв акт, което е съвсем различно по естеството си искане, каквото заявителят не е направил. Ето защо и длъжностното лице по регистрация, което е ограничено при произнасянето си от отправеното до него искане, не може да извърши обявяване на решението за намаляване на капитала по партидата на „П.“ ООД, което е приложено към заявлението, за разглеждане на което е образувано настоящото регистърно производство. Следва да се съобрази и това, че дори да се приеме, че това решение може да бъде обявено в търговския регистър по подаденото заявление за впиване на намаляването на капитала, това не прави възможно извършването едновременно с това и на вписване на новия размер на капитала, защото то предполага не просто обявяване на решението на върховния орган, но и изтичане на установения в закона тримесечен срок, считано от това обявяване, в който кредиторите на дружеството могат да изразят писмено несъгласие с намаляването на капитала по чл. 150, ал. 2 ТЗ. Така мотивиран съдът