Решение № 474 от 2.5.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6433/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Съдът е сезиран с жалба от М. С. М., чрез адв. С. П., в качеството му на неин законен представител, против Електронен фиш серия К № 9666481, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“ № 120ссе0, на ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят в депозираната жалба моли да бъде отменен обжалваният електронен фиш, като излага съображения в тази насока. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява. Не се явява и адв. С. П.. По делото са приложени молби от адв. П., които съдът приема като допълнение към жалбата, с които се иска отмяна на издадения електронен фиш и се излагат съображения по съществото на спора. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В депозирано до съда становище се иска издадения електронен фиш да бъде потвърден. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. СЪДЪТ, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и след като съобрази доводите и исканията на страните, намира и приема за установено следното: На 15.07.2024г. в 09.21 часа, МПС "Тойота Аурис" с рег. № ••, собственост на жалбоподателя М. С. М., било в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 121, посока север към юг, като с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“ № 120ссе0 /с принцип на измерване на скорост лазерен скоростомер/, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, било установено и заснето че при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/час и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/час, с МПС "Тойота Аурис" с рег. № •• е извършено нарушение за скорост, при разрешена стойност на скоростта от 50 км/час, установена стойност на скоростта 68 км/час, превишена стойност на скоростта 18 км/час. Тъй като в информационната система на МВР, МПС "Тойота Аурис" с рег. № •• било отразено като собственост на М. С. М., в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП на М. бил издаден Електронен фиш серия К № 9666481. Отразено е в обжалвания електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е жалбоподателят М. С. М. и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Автомобилът "Тойота Аурис" с рег. № •• бил регистриран към този момент - 15.07.2024г., в системата на МВР като собствен на жалбоподателката М. С. М.. За нарушаване на забраната, въведена с нормата на чл.21 ал.1 от ЗДВП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория В /тази за лекия автомобил МПС "Тойота Аурис" с рег. № ••/ в населено място - 50 км./ч.”, за движение в населеното място със скорост над максимално допустимата - от 50 км./ч., бил издаден Електронен фиш серия К № 9666481, с който на физическото лице собственик на автомобила М. С. М., съобразно чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДВП била наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДВП. Санкционната норма по издадения електронен фиш била отнесена към нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП, което да е извършено от лицето нарушител при условията на повторност по см. на § 6 т. 33 от ДР на ЗДВП /„Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2 - в двегодишен срок, от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач“/, определящо се от влезлия в сила на 26.09.2023г. електронен фиш Серия К № 6505117, с който М. била наказана за друго по-рано извършено пак нарушение за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП. В издадения Електронен фиш серия К № 9666481 било вписано извършването на процесното нарушение в условията на повторност, конкретизиран бил определящия за тази квалификация електронен фиш и датата на влизането му в сила. От страна на лицето собственик на автомобила М. не била подадена в териториална структура на МВР декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която евентуално да се декларира, че автомобилът "Тойота Аурис" с рег. № •• към 15.07.2024 г. в 09: 21 ч. в населено място - в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ в участък срещу № 121, се е управлявал/ползвал от друго лице, съответно и не представила към декларацията и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на това евентуално друго лице. Във фиша Серия К № 9666481 - процесния по делото, установената скорост на движение на МПС "Тойота Аурис" с рег. № •• било вписано, че е 68 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 71 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч., като толеранс за водача - в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Електронен фиш серия К № 9666481 бил връчен на жалбоподателката М. С. М. на 27.10.2024 г., а жалбата против този електронен фиш била подаден в срока за това по чл.189 ал.8 от ЗДВП - 14-дневен - регистрирана в ОД на МВР Пловдив с вх. № 317000-17555/31.10.2024г. Административната отговорност спрямо жалбоподателката М. била ангажирана спрямо нея на основание чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДВП - като физическо лице собственик на заснетия автомобил. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: приложените статични изображения - фотоизображения, от заснемане с техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ССЕ0, извлечение от база данни АИС АНД на МВР относно електронен фиш Серия К № 6505117 - с данни за бланков №, дата на съставяне/връчване, структура, , нарушител, статус относно обжалваемостта му, удостоверение за одобрен тип средство за измерване с приложение, протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, справка за регистрация и собственост на моторно превозно средство, протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S 1, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, фотоизображение на позициониране на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, справка за нарушител/водач, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, писмо от Началник Сектор „Пътна полиция“ с приложени към нея Инструкция за експлоатация на техническото средство и копие на план и протокол за обучение за работа с техническо средство за контрол на скоростта, писмо от Община Пловдив относно мястото на извършеното нарушение и схема към него. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 15.07.2024 г. състав на административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП от страна на жалбоподателката М. С. М. като физическо лице собственик и водач на МПС "Тойота Аурис" с рег. № ••, тъй като същата се е движела в населено място - в гр. Пловдив по ул. „Васил Левски“ № 121, в 09: 21 ч. със скорост над максимално разрешената за движение в населено място - 50 км./ч., а именно със 71 км./ч., като нарушението е извършено повторно - в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш, с който на нарушителката е наложено наказание за същото по вид нарушение - с електронен фиш Серия К № 6505117, влязъл в сила на 26.09.2023г. Нарушението според съда се явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм останалите елементи от обективната страна на нарушението - време, място, моторно превозно средство, скорост на движение. Субект на административната отговорност за нарушението по см. на чл.21 ал.1 /респ. чл.21 ал.2 вр. ал.1/ от ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а “водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство. Според чл.188 ал.1 изр.1 от ЗДВП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.”. Автомобилът "Тойота Аурис" с рег. № •• е собственост на физическото лице жалбоподател по делото М. С. М.. Жалбоподателката М. не е подала в срока за това по чл.189 ал.5 от ЗДВП в териториална структура на МВР декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която евентуално да се декларира, че МПС "Тойота Аурис" с рег. № •• към 15.07.2024 г. в 09: 21 ч. в населено място - в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 121, се е управлявал/ползвал от друго лице, съответно и не представила към декларацията и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на това евентуално друго лице. За това и правилно според съда и в съответствие с нормата на чл.188 ал.1 от ЗДВП в случая административно-наказателната отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш спрямо лицето жалбоподател М. С. М.. От страна на жалбоподателката М. не са ангажирани някакви гласни и/или писмени доказателства пред настоящата инстанция, /а и преди това от момента на връчването й на обжалвания електронен фиш/ които да насочват, ч е МПС "Тойота Аурис" с рег. № •• към 15.07.2024 г. в 09: 21 ч. е бил управляван от друго различно от нея лице. Съдържащите се по делото доказателства, вкл. фотоизображението на заснемането движението на МПС "Тойота Аурис" с рег. № •• към 15.07.2024 г. в 09: 21 ч. в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 121, изготвено с автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120ссе0, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126 съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив /съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП съставлява годен източник на доказателства, в това число и за място на нарушението/ и дадена информация в същото, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посочените в обжалвания електронен фиш време и място. Съдът не споделя като основателни възраженията на процесуалния представител на страната жалбоподател за недоказаност извършването на нарушението за скорост относно заснетия автомобил на М. "Тойота Аурис" с рег. № ••, заради това, че на статичното изображение, приложено към делото е заснет и друг автомобил наред с този на жалбоподателката. В приложеното статично изображение - фотоизображение, от заснемане с техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ССЕ0, се визуализират общо три автомобила, единият от които е МПС "Тойота Аурис" с рег. № ••, което основателно би могло да внесе съмнение за това, дали и кой/кои точно от трите автомобила се е движил със скорост в нарушение на изискването на чл.21 ал.1 от ЗДВП. За да приеме настоящата инстанция, че административната отговорност за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП, което де извършено към 15.07.2024 г. в 09: 21 ч. е насочена правилно към жалбоподателката М. като собственик на заснетия автомобил с рег. № ••, се води на първо място от това, че ползваната в случая преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване, което следва да се използва съгласно съответните инструкции за експлоатация на производителя и в случай, че те не бъдат спазени, то не би се стигнало до издаване на годно изображение/клип. Процесното статично изображение като фотоизображение освен заснетия автомобил МПС "Тойота Аурис" с рег. № ••, е с обхванати и още два автомобила, съдържа и вписани текстови данни и относно адрес като локация на запис, и географски координати, дата и час на записа, заснетата скорост и въведеното ограничение за скорост, а всички тези данни според съда се отнасят до автомобила с рег. № ••••. Принципът на работа на системата ARH CAM S1, изяснен и в съдебната практика, е основан на лазерен модул, който възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващото превозно средство, както и че използваната такава е с вградена система за разпознаване в реално време на регистрационни номера на моторни превозни средства, движещи се с превишена скорост. Системата ARH CAM S1 може да наблюдава няколко превозни средства, като чрез предаваните няколко лазерни импулса се изчислява скоростта на движение на автомобила. След всички измервания и направени изчисления от устройството се предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС-та. Системата изготвя фотоси на заснетото нарушение на конкретния автомобил като маркерите в средата на страната на фотоизображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерния лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. Видно е от процесното фотоизображение и обозначените в средата маркери, че лазерният лъч е измервал скоростта именно на автомобила на М. МПС "Тойота Аурис" с рег. № ••, а не на някой от другите странично разположени автомобили, визуализирани в същото фотоизображение. Лазерната измервателна зона, покрита от лазерния лъч, попада именно на процесния автомобил, който се намира в центъра на изображението между насочващите маркери. За това и съдът прие, че изготвеният от АТСС преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ССЕ0 снимков материал е надлежно съставен, редовен и съответно годен като ползвано доказателство по делото. Посоченото е визуализирано на петте изображения заснети към съставения електронен фиш, като на гърба на всяко от заснените изображения е отразено че номера на МПС е автоматично разпознат от АТСС. Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДВП. В същия са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - ОД на МВР гр. Пловдив, мястото - в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 121, датата - 15.07.2024 г., точният час на извършване на нарушението - 09: 21 часа, регистрационният номер на моторното превозно средство – •••, собственикът, описание на нарушението - превишена скорост при ограничение 50 км./ч. за населено място, нарушената разпоредба - чл.21 ал. 1 от ЗДВП, размерът на глобата - 100 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане, вписан е и квалифициращият признак, обуславящ прилагането на по-тежко наказание откъм размер на глобата - относно повторността, с данни за електронния фиш, определящ тази повторност и датата му на влизане в сила. По делото безспорно е доказано че в момента в който е установено нарушението от АТСС, автомобила управялван от жалбоподателя се е движел в населеното място. От писмо от Кмета на Район Северен, приложената към него схема на уличната регулация и снимков материал е видно че макар и да не е даван административен адрес ул. „Васил Левски“ № 121, то посочения номер е поставен на входа на сградите на Петролна база Пловдив. Това е видно и от снимковия материал, където е бил видян и от полицейските служители опериращи с АТСС. Те не е имало от къде да знаят дали как е административно уреден този въпрос. Безспорно от схемата на уличната регулация и от снимковия материал се установява че посочения пътен участък е в границите на населеното място поради което и приложимата разпоредба се явява чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Конкретния номер на ул. „Васил Левски“ би имала значение ако жалбоподателя беше наказан за скорост в населеното място която е била ограничена с пътен знак В1, тъй като в този случай следва да се изследва въпроса къде е бил поставен този знак и къде се е движел жалбоподателя. В конкретния случай обаче жалбоподателя е наказана за неспазване на общото правило за населено място в който случай той дължи да не превишава разрешената скорост от 50 км/ч. Съдът не приема за основателни доводите на процесуалния представител на страната жалбоподател за изключване от доказателствената маса по делото на приложената справка извлечение от база данни АИС АНД на МВР относно лицето М. С. М. като водач/нарушител - с вписани данни за нейната правоспособност и налагани й наказания, съответно конкретно данни за определящия повторността електронен фиш дали и кога е бил влязъл в сила. Справката за нарушител /водач и останалите справки от информационната система на МВР, макар и като изготвени от база данни АИС АНД на МВР, са годно писмено доказателство за съдържащите се в нея данни. Видно е от съдържанието в справката например, че за процесния електронен фиш е налице пълно съвпадение с останалите писмени доказателства по делото относно и серия, и номер на електронния фиш, и дата на нарушение /като дата на съставяне на фиша/, и дата на връчване на фиша, и статус относно обжалваемостта, така че не се прие от настоящия състав да се изключи изцяло като негодно писмено доказателство относно съдържащата се в нея информация на ползваната справка за нарушител/водач. На следващо място жалбоподателя се позовава на същата тази система когато обосновава срочността на жалбата си и съдът приема отразеното в систевата като дата на която е връчен обжалвания електронен фиш, а възразява да се стори същото за фиша който обосновава повторността на извършеното нарушение. Посоченото е непоследователно и нелогично. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120ССЕ0. След измененията на ЗДВП /обн. ДВ бр.19 от г./ и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от г./, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДВП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган /оператор на системата/ отговарящ за позиционирането и въвеждането в работен режим на автоматизираното техническо средство или система, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера- компютър. Регламентираното в чл.189 ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Техническото средство е преминало и през изискуемата се метрологична проверка, което е видно пък от представения протокол за проверка. Спазени са и изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, като в съдържанието на същия, предвид направените от процесуалния представител на жалбоподателката възражения, посочени по-горе, следва да се посочи, че са вписани имена и положени подписи както на лицето, което е извършило дейността по запис, пренасяне и въвеждане в автоматизираната информационна система на МВР на създадената от АТСС информация от осъществения видеоконтрол, така и на лицето, което е извършило проверка за правилното попълване на протокола. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на МПС "Тойота Аурис" с рег. № •• от 71 км./ч. Във фиша установената скорост на движение на автомобила била вписана, че е 68 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 71 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч. - като толеранс за водача - в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. По отношение на размера на наложеното наказание - същото е в конкретно определен размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП и във връзка с нормата относно стореното нарушение при условията на повторност - чл.182 ал.4 от ЗДВП - глоба от 50 лв. в двоен размер - или в случая 100 лв., какъвто и размер е определен и с обжалвания фиш. Електронният фиш - Серия К № 9666481, се явява издаден съобразно изискванията на Закона, а като законосъобразен и следва да бъде потвърден. С оглед на преценената виновност на жалбоподателката М. С. М. по извършване на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП и следващото се потвърждаване на електронния фиш не следва да се уважава искането на страната жалбоподател за присъждане в нейна полза на сторените разноски за процесуално представителство от адвокат, а следва да се уважи направеното в становище на въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив чрез упълномощен процесуален представител - ст. юрисконсулт, за присъждане в нейна полза на сторени разноски. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, чл.63д ал.4 от ЗАНН - „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив в производството по делото, ограничило се само до изготвяне на писмено становище по делото, е осъществено от нарочно упълномощен •••- в лицето на •••. И.И.П.- с пълномощно с рег. № 317р- 12220/16.09.2024 г. От представителя на въззиваемата страна не е представен списък с разноски. Съдът при определяне на размера на разноските за страната ответник следва да се води от чл.37 Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ - „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“. Предвид потвърждаването на обжалвания електронен фиш и неотпадане на административната отговорност спрямо М. С. М., то разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство от ••• следва съобразно горното и на основание чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.27е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателката М., а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на 80 лв. - минимално предвидения в чл.27е от НЗПП - съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, неналагащ и личното участие на процесуалния представител в съдебно заседание. Мотивиран от горното РС Пловдив – ХVІ н. с.