Решение № 2281 от 23.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 8469/2025 г.
Софийски районен съд23.06.2025 г.докладчик АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ
Диспозитив
ПОСТАНОВЯВА задължително настаняване спрямо ЛПД А. П. Р. с ЕГН •••••••••• за лечение в стационарна форма за срок от 2 месеца в ДПБ „Свети Иван Рилски“, гр. Нови Искър. ОПРЕДЕЛЯ липса на способност на горепосоченото ЛПД да изразява информирано съгласие за лечение, като ОПРЕДЕЛЯ за лице, което да изразява такова информирано съгласие наместо него, неговия брат Ц. П. Н.. ДОПУСКА предварително изпълнение на решението. Решението подлежи на обжалване/протестиране пред СГС в 7-дневен срок от датата на обявяването му с изключение на частта относно предварителното изпълнение, в която част то има характер на определение, неподлежащо на самостоятелно обжалване и протестиране. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 2281
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА в присъствието на прокурора Д. Цв. Ц. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Частно наказателно дело № 20251110208469 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е сезиран с искане от управителя на ЦПЗ „Професор Никола Шипковенски“ ЕООД, гр. София за задължително лечение от психично заболяване на лицето за принудително действие (ЛПД) Р., със снета по делото самоличност - чл. 155 и сл. от ЗЗ. Съдът е назначил по реда на чл. 159 и чл. 160 от ЗЗ съответната СПЕ, заключението по която е прието в открито съдебно заседание.
Съдът съобрази следното от фактическа и правна стрА.: От непосредствените възприятия на съда за ЛПД, заключението на СПЕ, становището на психиатъра в първия етап на производството пред районния съд и писмените доказателствени материали, приобщени към доказателствената съвкупност също в първия етап на първоинстанционното съдебно производство, се установява, че понастоящем ЛПД страда от психично заболяване, а именно параноидна шизофрения, което представлява психоза, като заболяването е с давност от 20 години и г-жа Р. вече е лекувА. от психично заболяване, понастоящем състоянието й се е обострило, като при нея липсва реална критичност към визираното състояние, респективно е налице опасност във връзка със същото състояние от агресия и/или автоагресия, т. е. налице е сериозна опасност за здравето и имуществото на самото ЛПД и тези на близките и околните (в който смисъл е налице опасност от извършване на престъпление от обективна стрА. поради заболяването на лицето), респективно налице е основание за задължително лечение - чл. 155 вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Съдът следва да се довери на експертния опит на вещото лице и досежно предложеното във връзка с лечението, както и относно възможността ЛПД да дава съответното информирано съгласие, в това число досежно лицето, което следва да дава такова съгласие. Установеното относно конкретното и актуално състояние на ЛПД води до извода, че всяко забавяне на задължителното лечение може с особено висока степен на вероятност да доведе до непоправими негативни последици, каквито законът съвсем очевидно цели да бъдат избегнати, поради което съобразно чл. 163, ал. 2 от ЗЗ следва да се постанови предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран и на основание чл. 162 от ЗЗ, съдът