Решение № 284 от 7.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 724/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 248 от 30.10.2020 г. по т.д. № 1487/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI - 18 състав „Резон - С“ ЕООД - гр. София е осъдено да заплати на „МУЗИКАУТОР“- Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели на колективно управление на авторски права - гр. София на основание чл.95, ал. 1, вр. с чл. 95в, ал. 1 от ЗАПСП сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди (под формата на пропуснати ползи) поради нарушаване на правата на авторите - членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от ищеца върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП по всяка от песните (по 500 лева за музиката и 500 лева за текста - литературното произведение, свързан с музиката в песните), а именно: „Venus“ - Bananarama; „Bam Bam“ - Aleksey Vorobev; „Budet Vse, Kak Ty Zakhochesh'“ - Aleksandr Shevchenko; „Oops!...I Did It Again“ - Britney Spears; „You're The One That I Want“ - John Travolta & Olivia Newton-John, чрез публично озвучаване на запис на песните на 1.02.2022 г. в стопанисван от „Резон - С“ ЕООД - ресторант „Салт енд пепър“ на адрес: гр. Банско, ул. „Найден Геров“ № 20, без отстъпени авторски права, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лева, считано от 1.06.2022 г. до окончателното й плащане; постановено е разгласяване за сметка на „Резон - С“ ЕООД на диспозитива на решението в два ежедневника - вестник „24 часа“ и вестник „Дневник“, и по Българска национална телевизия в часовия пояс 11 часа - 14 часа.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Резон - С“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът основал изводите си на фискален бон, с който можело да се докаже посещението в процесното заведение и употребата на напитки от служителя на сдружението, но не и да бъде доказателство, че е било извършено твърдяното нарушение. Обсъдил само част от заключението на компютърно-техническата експертиза, като игнорирал констатацията, че приложението „Шазам“ не може да се служи за професионални цели и с него не може по безспорен начин да се установи, че дадено музикално произведение звучи в конкретния час. Не взел предвид заинтересоваността на свидетелката Й. П. като служител на граждански договор в сдружението и не съобразил показанията й с останалите доказателства. Не отчел обстоятелството, че не е била спазена процедурата за установяване на нарушение на авторски права, тъй като нямало съставен акт съгласно чл. 98 от ЗАПСП от длъжностно лице, определено със заповед на министъра на културата.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В писмения отговор ответникът по въззивната жалба „МУЗИКАУТОР“- Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели на колективно управление на авторски права - гр. София я оспорва като неоснователна.

Правните изводи на първоинстанционния съд били обосновани и били базирани на правилно изяснена фактическа обстановка на спора. Нарушението на авторските права било надлежно установено от събраните по делото доказателства. Липсата на акт за административно нарушение била ирелевантна за спора, тъй като претенцията била за ангажирането на гражданската отговорност на ответника.

Молбата е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба „МУЗИКАУТОР“- Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели на колективно управление на авторски права - гр. София - 3 - твърдяло, че е вписано като организация за колективно управление на авторски права по чл. 40 от ЗАПСП в регистъра на Министерството на културата.

На 1.02.2022 г. в стопанисвания и управляван от ответника „Резон - С“ ЕООД - гр. София обект - ресторант „Салт енд пепър“ в гр. Банско били изпълнени публично посредством озвучаване на запис песните: 1) „Venus“- Bananarama, с композитор и автор на текста Leeuween Van Robert H J Rob, член на холандското дружество BUMА; 2) „Bam Bam“ - Aleksey Vorobev, с композитор и автор на текста Aleksey Vladimirovich Vorobev, член на руското дружество RAO; 3) „Budet Vse, Kak Ty Zakhochesh'“ - Aleksandr Shevchenko с композитор и автор на текста Aleksandr Aleksandrovich Shevchenko, член на руското дружество RAO; 4) „Oops!...I Did It Again“ - Britney Spears, с композитор и автор на текста Sandberg Martin Karl, член на шведското дружество STIM и 5) „You're The One That I Want“ - John Travolta & Olivia Newton-John, с композитор и автор на текста Farrar John Clifford, член на американското дружество BMI. Авторите и композиторите на песните били членове на посочените организации за колективно управление на авторски права, които на основание чл.94с от ЗАПСП сдружението представлявало и отстъпвало правата им за използване на музика на техните произведения на територията на Република България.

Ответникът нямал отстъпени права да използва цитираните музикални произведения и с използването им за озвучаване на своя обект нарушило забраната в чл.18, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗАПСП и причинило вреди на техните правоносители, тъй като в резултат на неговите действия последните били лишени от възнагражденията за своя творчески труд.

При така изложените твърдения ищецът сезирал съда с искане да осъди ответника да му заплати общо сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди (под формата на пропуснати ползи), поради нарушаване на правата на авторите - членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от сдружението върху всеки от обектите по чл.3, ал.1 от ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно: по 500 лева за музиката и 500 лева за текста, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; на основание чл. 95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

В писмения отговор ответникът „Резон - С“ ЕООД - гр. София оспорил иска като неоснователен. Изтъкнал, че в качеството си на юридическо лице дружеството не можело да носи отговорност за твърдяното нарушение. Оспорил твърдението, че на 1.02.2022 г. е използвал посочените в молбата произведения за озвучаване на ресторант „Салт енд пепър“ в гр. Банско. Липсвали доказателства за негово виновно поведение. Оспорил размера на претендираните вреди, като недоказани по основание и размер, като посочил, че ищецът умишлено не представил доказателства в тази насока поради наличието на по-изгодна за него разпоредба в закона, в случай че размерът на вредите не може да бъде доказан. В случай, че въобще се дължало обезщетение, то трябвало да бъде изчислено въз основа на плащането, което би било дължимо от ответника на ищеца, ако такъв договор е бил сключен, по силата на утвърдените със Заповед № РД 09-718/ 27.10.2015 г. на министъра на културата правила. Съгласно чл. 17 от правилата дължимото възнаграждение за заведения за хранене и развлечение, които работят без заплащане на вход се определяло на годишна база, като за едно място се начислявало възнаграждение в размер на 8.20 лева. Ресторантът бил втора категория („две звезди“) и разполагал със 149 места и в случай, че имало сключен договор за преотстъпване на правото за ползване на въпросните произведения, той щял да бъде за сумата 1 221.80 лева на година.

Молбата към съда била да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

Според удостоверение № 62-00-0152/ 27.10.2011 г. на Министерството на културата „Музикаутор“ е регистрирано по реда на чл. 40б, ал. 1 от ЗАПСП (отм.) като организация за колективно управление на следните категории авторски права, начини на използване и обекти на закрила по смисъла на ЗАПСП: за възпроизвеждане на музикални произведения и за литературни произведения, свързани с музика (чл. 18, ал.2, т.1); за разпространение на записи, съдържащи такива произведения (чл. 18, ал.2, т.2) за публично изпълнение на такива произведения (чл. 18, ал.2, т.3); за излъчване на такива произведения по безжичен път (чл. 18, ал.2, т. 4); за предаване и препредване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа (чл. 18, ал.2, т. 5); за предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (чл. 18, ал.2, т. 10); за преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения (чл. 18, ал.2, т. 8); за - 5 - разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване (чл. 26, ал.1, изр.първо и ал.8) Във фискален бон, издаден на 1.02.2022 г. в 18: 12: 54 часа от „Резон - С“ ЕООД, ресторант „Салт енд пепър“ на адрес: гр. Банско, ул. „Найден Геров“ № 20, е отразено заплащането на обща сума 62.12 лева за закупени напитки и храна.

В съдебното заседание на 7.02.2023 г. е прието заключението на техническа експертиза, изготвено от вещото лице Й. А. - държавен експерт в Дирекция „Авторско право и сродните му права“ при Министерство на културата., от което се установява следното.

Информационната мрежа CIS-Net, до която имали условен достъп организациите за колективно управление на авторски права в различни страни, разполагала с достъп до бази данни за обмен на информация, включително до базата данни W.I.D. (Works Information Database), в която се съдържала информация относно авторите на музикалните произведения и за организациите за колективно управление на авторски права за публично представяне на произведенията. Съгласно информацията, получена от W.I.D. композитори и автори на текста на всяка една от песните, както и организацията за колективно управление на авторски права за публично изпълнение на произведението, в които те членували, би както следва: на „Venus“, в изпълнение на Bananarama - Robert Н J Rob van Leeuwen, който членувал в UMA (Холандия); на „Bam Bam“, в изпълнение на Aleksey Vorobev - Aleksey Vladimirovich Vorobev, член на руското дружество RAO; на „Budet Vse, Kak Ty Zakhochesh'“, в изпълнение на Aleksandr Shevchenko - Aleksandr Aleksandrovich Shevchenko, член на руското дружество RAO; на „Oops!...I Did It Again“, в изпълнение на Britney Spears - Sandberg Martin Karl, член на шведското дружество STIM и на „You're The One That I Want“, в изпълнение на John Travolta & Olivia Newton-John - Farrar John Clifford, член на американското дружество BMI.

Към датите на извършване на нарушението, на предявяване на иска и към днешна дата посочените автори на процесиите произведения са били и продължавали да бъдат членове на посочените организации за колективно управление на авторски права.

В същото съдебно заседание е прието заключението на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М. А. С., от което се установява следното. В регистъра на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права, публикуван на сайта на министерство на културата били обявени сродни чуждестранни организации, с които са били сключени договори за взаимно представителство: 1) споразумение за взаимно представителство с Broadcast Music, Inc. (BMI), подписано от МУЗИКАУТОР на 7.05.2019 г. и от BMI на 3.06.2019 г., в сила от 1.01.2019г. до 31.12.2019 г., с клауза за ежегодно подновяване след изтичане на срока; договор за взаимно представителство с Vereniging BUMA, в сила от 1.01.2007 г., сключен за една година, с клауза за ежегодно подновяване след изтичане на срока; договор за взаимно представяне на интересите с Российским Авторским Обществом (PAO) от 26.08.1994 г., в сила от 1.08.1993 г., със срок 1 година, с клауза за ежегодно подновяване след изтичане на срока; договор за взаимно представителство със STIM, подписан от МУЗИКАУТОР на 9.04.1996 г. и от STIM на 2.04.1996 г., в сила от 1.01.1996 г., със срок 1 година, с клауза за ежегодно подновяване след изтичане на срока.

Правилата за определяне на размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в туристически, търговски и други публични, утвърдени със Заповед № РД09-718/27.10.2015 г. на министъра на културата били в сила от 1.01.2016 г. Размерът на възнаграждението се определял въз основа на броя на местата и категорията на обекта.

От проверката в националния туристически регистър се установило, че ресторант за българска кухня „Сол и пипер“, стопанисван от „Резон-С“ ЕООД, е вписан в регистъра на заведенията за хранене и развлечения съгласно заповед за издаване на удостоверение №05- 17-190/22.12.2017 г. (валидно до 22.12.2022 г.), като специализиран ресторант за национална кухня с две звезди и капацитет общо 149 места. Съгласно чл.17 от правилата дължимото годишно възнаграждение за 2022 г. било 1 412.52 лева, без включен ДДС (149 места х 9.48 лева за място) или 1 695.02 лева, с включен ДДС.

Съгласно чл.12, ал. 1 от правилата възнагражденията на авторите за различните видове използване на техните произведения се определяли по правила, основаващи се на времетраенето на изпълнените, излъчени или записани на звуко- и видеоносители произведения, изчислено в секунди и/или минути. Според дневния финансов отчет на ресторант „Салт енд пепър“ реализираният оборот на 1.02.2022 г. бил 1 570.92 лева, с включен ДДС/ 1 428.57 лева, без включен ДДС. Реализираният оборот от дружеството по време на изпълнението на петте песни бил 26.18 лева.

В съдебното заседание на 11.04.2023 г. е прието заключението на компютърна техническа експертиза, изготвено от вещото лице Д. С., от което се установява следното.

Проверката на пощенската кутия musicautor@musicpro.org за дата 1.02.2022 г. показала, че във входящата поща са били получени няколко писма от •••@gm ail.com., които били автоматично генерирани през - 7 - мобилното приложение на програмата Шазам (Shazam) между 17: 00 и 18: 00 ч. Възможността да се изпращат имейли през мобилното приложение Шазам включвала необходимостта потребителят да притежава собствен имейл, който е инсталиран на същото устройство, на което е инсталирана програмата Шазам. В списъка на получените имейли били следните следните заглавия: „Venus“ - Bananarama; „Children/Voyage“ - Oscar; „Baila Morena“ - Zucchero & Mana; „Бам-бам“ - Алексей Воробьев; „Oops!...I Did It Again“ - Britney Spears; „Budet Vse, Kak Ty Zakhochesh'“ - Aleksandr Shevchenko и „You're The One That I Want“ - John Travolta & Olivia Newton-John. Всеки имейл съдържал в себе си линк към съответното музикално произведение. Всички имейли съдържали в хедърите си необходимите атрибути. Имейл със заглавие „Venus - Bananarama“ бил получен на 1.02.2022 г. в 17: 12 ч.; „Children/Voyage - Oscar“ - на 1.02.2022г. в 17: 12 ч.; „Baila Morena - Zucchero & Mana“ - на 1.02.2022 г. в 17: 20 ч.; „Бам-бам - Алексей Воробьев“ - на 1.02.2022 г. в 17: 29 ч.; „Oops!...I Did It Again - Britney Spears“ - на 1.02.2022 г. в 17: 47 ч.; „ Budet Vse, Kak Ty Zakhochesh' - Aleksandr Shevchenko“ - на 1.02.2022 г. в 17: 39 ч.; „You're The One That I Want - John Travolta & Olivia Newton-John“ - на 1.02.2022 г. в 17: 58 ч.

В съдебното заседание на 7.02.2023 г. е разпитана свидетелката Й. П. П., която обяснила, че към момента работи в сдружението като регионален представител по силата на граждански договор от м. септември 2021 г. и основното й задължение било да уведомява ползвателите на музикалните произведения, че трябва да имат договор със сдружението, както и да ходи на проверки за установяване на репертоари, да сключва договори. Посещението й на 1.02.2022 г. на ресторант „Салт енд Пепър“ в гр. Банско било фактически целенасочено, защото имала инструкция да направи определен брой посещения за този ден. Установила, че този обект няма сключен договор със сдружението за ползване на музикалното съдържание и започнала да засича музикалните произведения с приложението на телефона „Шазам“. Обяснила, че в момента, в който звучало едно музикално произведение отваряла приложението, което засичало коя е песента и кой е изпълнителя й. Докато приключела песента я изпращала на имейла на сдружението, който й бил даден и продължавала със следващото произведение. В рамките на около час, колкото била там, засякла приблизително 14 произведения, включително и тези - предмет на това дело. Ползвала личния си телефон, на който било инсталирано приложението „Шазам“. На обекта седнала някъде към 5.15 часа и останала приблизително час, била с партньора и с детето си. Заведението било в работен режим, най-малкото защото имало заета още една маса по диагонал. При предявяването на фискалния бон потвърдила, че е същият, който получила при посещението й на обекта. Обектът се озвучавал от тонколони, които вероятно били свързани с друга техника и освен музиката от тонколоните на заведението със сигурност не звучала музика от друг източник, защото обекта бил зимен, около него имало само жилищни сгради, а навън било доста студено. Със сигурност по време на посещението й нямало служител или диджей, който да пуска тези произведения. Свидетелката изброила поименно песните, посочени в исковата молба.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Основателността на заявената на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП искова претенция е обусловена от наличието на следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право, респ, ползвател на изключителното или неизключителното право да използва произведението, по смисъла на чл. 36 от ЗАПСП или субект на колективното управление на права по смисъла на чл. 94а от ЗАПСП; 3) неправомерно използване от ответника на произведението - обект на авторско право, в резултат на което на ищеца са причинени вреди; 4) нарушението да е извършено в срока на закрила на авторското право.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца, което следва да бъде проведено при условията на пълно главно доказване.

В конкретния случай предмет на исковите претенции са твърдените от ищеца нарушения на литературни произведения (текст) и музикални произведения (мелодия), които съгласно чл. 3, ал. 1, т.т. 1 и 2 са закриляни обекти на авторското право.

Активната легитимация на ищеца произтича от установения от доказателствата факт, че сдружението е регистрирано в Министерството на културата по реда на чл. 40б, ал.1 от ЗАСП (отм.) като организация за колективно управление на авторски или сродни на тях права.

• 9 - В това свое качество сдружението е „особен ищец“ по смисъла на чл. 95в от ЗАПСП и е освободен от задължението да установява индивидуални права на управление, съответно за защита, на оповестените в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 членове, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7.

Според неоспореното заключение на счетоводната експертиза авторите на текста и на мелодията на изследваните музикални произведения са членове на организации за колективно управление на авторски права, с които ищецът има сключени договори за взаимно представителство, по силата на които ги представлява на територията на Републиката както към момента на извършване на нарушението на посочената дата, така и към датата на предявяване на иска.

Защитната теза на ответника, поддържана и във въззивната жалба, е основана на недоказаността на твърдението за извършено нарушение на авторските права на създателите на текста и музиката на петте музикални произведения. Оплакването за необоснованост на изводите на съда произтича от липсата на убедителни доказателства за осъществяването на релевантния факт и необсъждане на заключението на компютърната експертиза в неговата цялост. В своята съвкупност обаче, събраните по делото доказателства сочат убедително, че в нарушение на чл. 35 от ЗАПСП въпросните подлежащи на закрила обекти на авторското право са били използвани от ответника, в качеството му на лице, което стопанисва търговски обект, без предварителното съгласие на техните автори.

Значението за процеса на представения от ищеца фискален бон е, че служи като потвърждение на показанията на свидетелката Й. П. относно присъствието й в търговския обект на посочената дата и в конкретната част от деня, а оттам и на личното и непосредствено възприятие на обстановката в заведението и озвучаването му с музикалния фон, в който са прозвучали записи на посочените в молбата произведения.

Свидетелски показания за установяването на такива факти и обстоятелства са допустими, тъй като същите не са сред изчерпателно изброените изключения в разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ГПК. Независимо от това, че в жалбата няма оплаквания срещу достоверността на фактите, изложени в показанията на свидетелката, настоящият състав намира за нужно да изтъкне, че тя не бива да бъде поставяна под съмнение с оглед евентуална нейна заинтересованост. Според приетото в Решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/ 2013 г. на ВКС, IV г. о. съгласно чл. 172 от ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност, което означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната.

В конкретния случай свидетелката е възприела всички факти и обстоятелства, които пресъздала при разпита, в качеството на сътрудник на сдружението във връзка с изпълнението на задължението да следи за нелицензирано използване на музикални произведения в търговски обекти. Сам по себе си този факт не е достатъчен да разколебае истинността на казаното от нея - от една страна, а от друга страна данните, установени с другите събрани по делото доказателства, изключват възможността предполагаемата заинтересованост на свидетелката да е повлияла на достоверността на показанията й. Този извод се налага преди всичко от съобразяването на обстоятелствата, свързани с възприемането на установяваните факти - свидетелката посетила ресторанта в работно време в делничен ден, когато в заведението е имало поне една заета от клиенти маса. Идентификацията на отделните музикални произведения е била извършвана с помощта на специалния софтуер - мобилното приложение „Шазам“, с което тя разполагала. След като идентифицирала конкретно музикално произведение изпращала до служител на сдружението електронно съобщение с тази идентификация, за да бъде извършена проверка и бъдат установени по категоричен начин авторите на текста и музиката на това музикално произведение, както и дали техните права са закриляни от организация, с която ищецът има сключен договор.

Информацията, съдържаща се в показанията на свидетелката, се потвърждава от констатациите в заключението на компютърната експертиза, според които във входящата поща на ищеца между 17: 00 и 18: 00 ч. на 1.02.2022 г. са били получени няколко писма от електронния адрес на свидетелката, които били автоматично генерирани през мобилното приложение на програмата Шазам, като в списъка на получените имейли били и петте заглавия на музикални произведения, посочени в исковата молба.

Затова трябва да се даде вяра на нейното свидетелство, че тези песни са прозвучали в стопанисвания от ответника търговски обект по времето, в което тя е била там, тъй като в разказа й няма вътрешни противоречия и, което е най - съществено, казаното не се опровергава от никакви други доказателства, събрани в производството.

В контекста на изложеното е неоснователно оплакването, че съдът е пропуснал да обсъди „най - важната част от компютърната експертиза“ - доколко е достоверна информацията, предоставена от приложението Шазам. Въззивникът е поставил акцента на констатацията на експерта, че - 11 - „програмата Shazam не представлява професионална програма за установяване авторството на музикално произведение, а е продукт, създаден за любителски цели и за масово използване“. Тази констатация, обаче не може да обуслови игнорирането на информацията, получена посредством това приложение.

Подлежащият на установяване факт е използването от ответника, по смисъла на чл. 18 от ЗАПСП, на предметните музикални произведения, чрез излъчването на техен звукозапис в споменатия търговски обект. Доказването му имплицитно предпоставя разпознаването на всяка една от конкретните песни по начин, който изключва вероятността излъчвания звукозапис да е на друго музикално произведение, респ. на т.нар. кавър на оригиналното произведение. В заключението на експертизата е посочено, че приложението има точно такова предназначение - „да идентифицира музикално произведение, ако за него е наличен еталон в базата данни на сървъра“, в „помощ на потребители, които не са специалисти и търсят заглавие на определена мелодия, чута някъде“. Според експерта „Shazam безпогрешно идентифицира оригинала“, освен когато излъчването е „в силно зашумена среда“, а за настоящия случай е установено, че в следобеда на 1.02.2022 г. в заведението са били заети само две маси, не е имало странични шумове, и не се спори че са прозвучали оригиналите на музикалните произведения, поради което и не са били налице обективни пречки за извършването на тяхното разпознаване от въпросното приложение.

Съществено е и това, че „достоверността“ на така разпознатото музикално произведение е била преценявана в последваща професионална проверка, извършвана от специалисти - служители на ищеца, разполагащи с необходимите технически средства, посредством които по категоричен начин са били установявани авторите на текста и музиката и изпълнителя на съответното музикално произведение. Крайният резултат от тази проверка изключва всякакво съмнение относно осъществяването на релевантния факт - използването на тези произведения по описания начин от ответника.

Несъстоятелно е възражението на въззивника за неоснователност на иска, произтичаща от неспазването на процедурата за установяването на нарушение на авторски права.

Предвидената в Глава тринадесета от ЗАПСП процедура е свързана с реализирането на административно наказателната отговорност на лицата, които в нарушение на разпоредбите на закона са извършили изброените в чл. 97, ал. 1 деяния, за което са предвидени съответните административни наказания. Предмет на делото е искова претенция по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, чиято цел е реализирането на гражданската отговорност на нарушителя на авторското право, поради което липсата на акт, съставен от длъжностно лице, определено със заповед на министъра на културата, не е задължителна предпоставка за ангажирането на тази отговорност и затова е напълно ирелевантна за спора.

Крайният извод от изложеното до тук е, че в конкретния случай ответникът, в качеството си на търговец, стопанисващ заведение за обществено хранене, е използвал без разрешението на авторите на литературния текст и на музиката на описаните по - горе музикални произведения в хипотезата на чл. 18, ал.1, т. 10 от ЗАПСП - посредством предлагането им по безжичен път или по кабел на неограничен брой лица по начин, позволяващ достъпът да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, което обуславя наличието на последния елемент от фактическия състав на чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и предпоставя основателност на исковата претенция, заявена на посоченото основание.

По отношение на определения на основание чл. 95а, ал. 1 от ЗАПСП размер на обезщетението в жалбата не са релевирани оплаквания, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане.

В съответствие с изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 960 лева - адвокатско възнаграждение, платено с преводно нареждане от 7.11.2023 г. на Адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл сървисиз“ - гр. София.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав