Решение № 385 от 2.12.2020 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 349/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Стара Загора, против Решение № 260035 от 16.09.2020г., постановено по АНД № 1491/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 7423р - 347/ 26.02.2020г., издадено от Началника на РСПБЗН – Стара Загора. Ответникът по касационната жалба – И.М.И., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че лицето не е субект на административно наказателна отговорност за нарушението, санкционирано с издаденото наказателно постановление. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.М.И. •••, против Наказателно постановление № 7423р-347/ 26.02.2020г., издадено от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗН-СЗ1-06-5/ 17.02.2020г., на И.И. е наложено административно наказание глоба в размер 100лв., на основание чл. 265, ал.2 от ЗМВР, за извършено нарушение на чл.5, т.2 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във вр. с чл. 14, ал.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО и чл.140, т.1 от ЗМВР. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 16.12.2019г., в гр. Стара Загора, ул. „Парчевич“ № 46, при извършена контролна проверка по линия на Държавен Противопожарен Контрол в механа „Каручката“, е констатирано, че в качеството си на управител на заведението, лицето И.М.И. е допуснал покриване в пълна степен на покрива на отворени покрити тераси към механата в източната й част. Видно от чертежите към издадените Разрешение за строеж 19-235/ 04.06.2014г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация 19-16-51/ 18.03.2015г., двете покрити тераси в източната част на механата, трябва да се поддържат отворени в горната им част. С покриването в пълна степен на терасите, се нарушава техническото състояние, при което обектът е въведен в експлоатация. Старозагорския районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че доколкото административнонаказателната разпоредба на чл. 265, ал.2 от ЗМВР, на основание на която е подведен под отговорност И.М.И., предвижда налагане на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци за допуснати нарушения, неправилно се явява посоченото правно основание за налагане на административното наказание глоба. В мотивите към решението са изложени и съображения, че предвид заеманата от И.И. длъжност – „барман“, санкционираното лице не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за допуснато нарушение на чл.5, т.2 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във вр. с чл. 14, ал.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО и чл.140, т.1 от ЗМВР. Не се споделя извода на въззивния съд, че неправилно е посочено правното основание за наложеното на И.И. административно наказание „глоба“, тъй като санкционната разпоредба на чл. 265, ал.2 от ЗМВР, на основание на която е подведен под отговорност Ив. И., е предвиждала налагане на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци за допуснати нарушения. Приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 265, ал.2 от ЗМВР към датата на издаване на наказателното постановление не е регламентирала налагане на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а е предвиждала за маловажни случаи на нарушения налагане на административно наказание „глоба“ на ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно към момента на извършване на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на НП, противно на приетото от съда, нормата на чл.265, ал.2 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.), е обхващала хипотезата на извършени административни нарушения от физически лица и налагане на административно наказание „глоба“. В съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че санкционираното с Наказателно постановление № 7423р-347/ 26.02.2020г. на Началника на РСПБЗН – Стара Загора лице, с оглед на заеманата длъжност в обекта, не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл.265, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР за допуснато нарушение на чл.5, т.2 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във вр. с чл. 14, ал.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО и чл.140, т.1 от ЗМВР. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че И.М.И., считано от 21.07.2017г., работи по трудов договор като барман в механа „Каручката“. С оглед на заеманата длъжност, очевидно санкционираното лице няма качеството на ръководител на държавен орган, на организация и или на юридическо лице, с каквото качество законът свързва налагането на административно наказание в хипотезата на чл. 265, ал.1 и ал.2 от ЗМВР /в приложимата редакция на разпоредбата/. Отделно от това И.И. не се явява и адресат на посочените като нарушени разпоредби на чл.5, т.2 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във вр. с чл. 14, ал.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО и чл.140, т.1 от ЗМВР, доколкото с тези норми са регламентирани задължения за държавни органи, юридически лица и граждани – собственици или ползватели на обектите и за ръководителите на обектите. Очевидно И.И. нито е собственик, нито е ползвател на проверения обект, нито има качество на ръководител на обекта, с оглед на заеманата по трудово правоотношение длъжност – „барман“ и при липсата на каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, за допълнително възложени му ръководни функции и отговорности. Следователно дори и да е налице допуснато нарушение – неизпълнение на задължения по чл.5, т.2 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във вр. с чл. 14, ал.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО и чл.140, т.1 от ЗМВР, неправилно е определен субектът, който следва да носи административно наказателна отговорност за това нарушение при прилагането на чл.265 от ЗМВР в действащата към датата на нарушението редакция на разпоредбата. С оглед на гореизложеното о бжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на И.М.И. сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство по Договор за правна защита и съдействие от 11.11.2020г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд