Решение № 7221 от 27.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5741/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С Решение № 3673/04.03.2025 г. постановено по гр. д. № 48332/2023 г. на СРС, ГО, 35 състав са отхвърлени, като неоснователни, предявените от П. М. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •••• срещу „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: 000694959 искове, както следва: 1) с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3716, 08 лева - главница, представляваща невъзстановена сума по неразрешена платежна операция за извършена на 19.01.2023 г. транзакция от банкова карта на ищеца ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (30.08.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата и 2) с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 272, 40 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 21.01.2023 г. до 29.08.2023 г. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца с излагане на доводи, че е неправилно, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая не следва да бъде ангажирана отговорността на банката като доставчик на платежни услуги, тъй като е установена неразрешена платежната операция. Извършената платежна операция не е наредена от платеца и последния не е дал изрично съгласие за изпълнението й. Както е установено от приетата и неоспорена СТЕ, в случая потребителят ищец е станал жертва на фишинг атака. В производството е установено, че е налице пробив в сигурността на компютърните, съответно други комуникационни системи, които банката е ползвала. Банката е отговорна за сигурността на комуникационните си канали, тъй като потребителите нямат познания и опит да разграничат кога комуникират с банката и кога с трето лице, при идентични изображения на екрана на компютъра си, съответно на телефона си, както в случая. Счита за неправилни и необосновани изводите на съда за проявена от ищеца в описаната ситуация груба небрежност, която е способствала неразрешената трансакция. Заявява, че съдът не е анализирал коректно фактите по делото и е направил принципно погрешни правни изводи. С постановеното решение съдът е приел, че П. П. е проявил груба небрежност, въвеждайки получени по SMS кодове за активация на мобилно приложение в сайт, който е възприел за официалния сайт на банката. Това тълкуване е неправилно и не отчита естеството на извършената спрямо него фишинг измама. Поведението на ищеца не излиза извън границите на дължимата грижа от средностатистически разумен потребител. Имитирането на уебсайта на банката е било изключително правдоподобно, както съдът сам е констатирал. С оглед на това не следва да се приеме, че поведението на ищеца е толкова неразумно, че да се квалифицира като груба небрежност. Фишннг атаката е високотехнологична, професионално имитираща реалния сайт и начина на комуникация от страна на банката. В този смисъл, дори разумен потребител би могъл да бъде подведен - така че поведението на ищеца в никакъв случай не достига прага на груба небрежност. Въвеждането на кодовете в уебсайт, идентичен с този на банката, не е поведение, отговарящо на абстрактния модел „добрият стопанин би действал по друг начин"; Цитираната практика на ВКС (вкл. Определение № 315 от 2023 г.), според жалбоподателя, не е приложима в този контекст - тя се отнася до ситуации с очевидна небрежност, в каквато настоящата ситуация не попада. Грубата небрежност, както е установено в практиката на ВКС, изисква поведение, което дори най-небрежният човек не би проявил. В случая ищецът е действал добросъвестно, а въвеждането на кодове в сайт, който е напълно идентичен на сайта на банката и при липса на предупреждение от страна на банката, не може да бъде счетено за груба небрежност. Според показанията на г-жа П.а, на 19.01.2023 г. г-н П. е заредил страницата за онлайн банкиране на банката от своя компютър, която всеки път използва и същата е била дори запаметена в браузъра. Сайтът, който е използван за онлайн разплащане е бил с логото и наименованието, изглеждащи идентично като тези на обслужващата банка, а именно ОББ АД. Поради това и ищецът е предприел следващи действия. След зареждане на страницата, която всеки път се ползва от него, същият е въвел парола и потребителско име, а освен това е бил приканен да въведе данни за авторизация на банкова карта като номер на карта и CVV/CVC трицифрен код. В рамките на няколко минути се появило съобщение на екрана, в което пишело, че той трябва да си въведе допълнителни данни за неговата сигурност. Изпратен е код, който той е въвел, като през цялото време те (той и съпругата му) са били с убеждението, че това са изисквания на банката, това с официалният сайт на банката и така въведения код, който е получен чрез CMC е изпратен от банката. След попълване на предложените полета и не зареждане на сайта за банкиране, ищецът не е имал възможност да достъпи банкирането. След това е получен CMC на телефонния номер на г-п П., за активиране на UBB Mobile. Става ясно и от показанията на свидетеля и от съдебно компютърно-техническата експертиза, че такова приложение не е активирано на телефона на ищеца, а на неизвестно устройство. Някой друг е осъществил пробив в системите на банката и реално е инсталирал приложение на банката от името на ищеца. Това обаче не може да се приеме, че е следствие на негово небрежно поведение. Той е бил измамен. Почти веднага след това е последвал CMC, че с карта на ищеца е направена покупка на стойност 1900 евро от BINANCE INTERNET LT (приложен е скрийншот от телефон с исковата молба, приет за доказателство по делото). Всичко това се потвърждава и от вещото лице по назначената техническа експертиза. Поддържа, че съдът е изместил неправилно тежестта на доказване върху ищеца. Съгласпо чл. 78. ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС банката следва да докаже, че платежната операция е автентична, че е извършена с надлежно съгласие, че евентуално ищецът е действал с измама, умишлено или при груба небрежност. В случая Банката не е провела доказване в посока наличие на груба небрежност С решението си съдът неправилно приема, че тъй като П. П. е въвел кода, това води до негово съгласие. Липсва реално изразена воля от негова страна за плащане в полза на получателя. Системното отчитане на „успешно активирано мобилно приложение“ на чуждо устройство не е достагьчно доказателство по смисъла на чл. 78. ал. 4 ЗПУПС. Отделно налице е смесване на активациите - от една страна за мобилното приложение на банкирането, a от друга за самата транзакция. Фишинг атаката е направена по такъв начин, с толкова високо технологично ниво, че активирането на мобилного приложение също изглежда автентично. Това обаче не е аргумент в посока, че П. П. е желаел да нареди оспорения превод. Също така съдът неправилно не е анализирал фактът, че ищецът е реагирал веднага - в 12: 47 ч., когато е уведомена банката, а блокирането на достъпа е извършено чак в 17: 59 ч. Съгласпо чл. 77 ЗПУПС банката има задължение да осигури подходящи мерки за защита. Липсата на превенция срещу фишинг, забавената реакция и непредприетото спиране на операцията показват, че банката не е изпълнила своите задължения за защита. Сочи, че съдът неправилно е приложил чл. 85, ал. 2 ЗПУПС - дори и операцията да е инициирана от търговец, ако не е била разрешена от титуляра, тя не е допустима и не поражда валидни последици. Само по себе си добавянето на картата в електронен портфейл не доказва съгласие oт страна на ищеца като платец. Съдът приема, че клиентът е проявил груба небрежност, защото е въвел кодове, получени за мобилного приложение, в уебсайт, но трябва да се отчете, че банката не е направила достатъчно ясно разграничение кога и къде се използват тези кодове. Към този момент потребителят е бил в състояние на заблуда, причинена от имитационния характер на сайта - това е измама, не небрежност. Заявява, че в текста на СМС-а няма активна защита, която да спре потребителя от въвеждането на кода - липсва анти-фишинг слой, който би следвало да е технологично задължение на банката. Ако клиентът е въвел код, генериран от банката, самото наличие на втори фактор не доказва груба небрежност, защото много системи изпращат кодове без пояснение за какво са. Поддържа, че някои банки не посочват ясно в SMS или в приложението какво се потвърждава - клиентът не може да знае, че авторизира измама. Ищецът е станал жертва на усъвършенстван фишинг, имитиращ в детайли интерфейса и комуникацията на банката. Видно е, че технологията е била такава, че доверяването на съобщението /линка/ интерфейса е било напълно оправдано, дори от внимателен потребител. Поддържа и вече заявените си аргументи. Твърдението на ответната страна, че неправомерни са действията на ищеца са неправилни, имайки предвид, че той е предоставил данните си и код, необходими за активиране на мобилното приложение, който е получил на телефонния си номер, без да се съобразява факта, че през цялото време той си е мислил, че комуникира с банката, отворил е сайта за онлайн банкиране. който ползва по принцип, както не се съобразява факта, че в крайна сметка приложението, от което е станало неразрешената транзакция е инсталирано на неизвестно устройство и действието е извършено от неизвестни лица, т.е. ищецът е станал жертва на фишинг атака, както се установява и от вещото лице по СКТЕ. Налице е пробив в сигурността на компютърните, съответно други комуникационни системи, които банката е ползвала. Този пробив не е от страна на потребителя. Банката е отговорна за сигурността на комуникационните си канали, тъй като потребителите нямат познания и опит да разграничат кога комуникират с банката и кога с трето лице, при идентични изображения на екрана на компютъра си, съответно на телефона си. Поддържа, че не може да се твърди, че потребителят виновно или непредпазливо е предоставил данните, тъй като той е бил измамен да ги предостави. В този смисъл не може да се прехвърля отговорността на банката, свързана с нейното задължение да осигурява сигурността на онлайн банкирането и въобще всички услуги, които предоставя от разстояние, към потребители на нейните услуги. Същият не е предоставял неправомерно данни. Нещо повече, той е уведомил веднага банката за това и е оказал съдействие за изясняване на случая. Нормите на чл. 78. ал. 1 и ат. 4 от ЗПУПС действал към датата на извършване на процесната транзакция, възпроизвеждащи съответните разпоредби на транспонираната в националния закон Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, недвусмислено сочат, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент (потребителско име и парола в комбинация с мобилен токен), е възложен в тежест на доставчика на услугата. В допълнение, видно от приетата СКТЕ и направените уточнение в открито съдебно заседание на 27.11.2024 г., че в случая е осъществен фишинг (злонамерено действие от неизвестна страна с цел заблуда и прехвърляне на средства от банкова сметка без съгласие на титуляра на тази сметка). Вещото лице потвърждава, че е имало инсталирано приложение на неизвестно устройство и да, ищецът си е предоставил данните и код, който му е бил поискан, но същите са неправомерно използвани от трети лица чрез неизвестно устройство, за да се извърши неразрешена от него транзакция, която е била оспорена своевременно. По време на откритото заседание вещото лице отново казало, по отношение на коментираното неизвестно устройство, че то по никакъв начин не кореспондира неизвестното устройство с телефона на ищеца. По всяка вероятност чрез фишинг атаката те са въвеждали данните в някакъв сайт и оттам лице автоматично ги е въвеждало на устройството. Видно е, че искането за предоставяне на код и данни е направено по такъв начин, с такова копиране на интернет страницата на банката и съответно получаване на автентични искания за данни oт обичайния телефонен номер, който ползва банката, че ищецът не се е усъмнил, че предоставя данните на трето лице. Потвърждава се факта, че ищецът не е действал при груба небрежност, а напротив. На следващо място, ВЛ споменава, че плащането става през интернет сайт, а оттам нататък се избира метод на плащане, а неизвестните лица, които в случая са ползвали данните на г-н П. и са платили, те в случая са избрали да се плати с гугъл, уолити или ейпъл пей. В допълнение, моли да бъде съобразена практиката на СЕС по прилагането на Директива (ЕС) 2015/2366 (PSD2), съответно - относимите текстове с транспониращия национален акт Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Съгласно решение на СЕС по дело С-287/22 (СА Consumer Finance SA срещу FT), дори когато техническите елементи за автентикация са използвани коректно, платежната операция не се счита за разрешена, ако липсва ясна воля oт страна на платеца. В настоящия случай волята на ищеца била изцяло манипулирана чрез фишинг атака. Позовава се на решението по дело С-28/18 на СЕС, в което се сочи, че тежестта на доказване относно измама или груба небрежност лежи изцяло върху доставчика на платежни услуги, а не върху ползватсля. По дело С-660/20, СЕС приема, че банката следва да следи за рискове и аномалии при обработка на транзакции. В случая банката не била предприела навременни действия, макар да с имала възможност да реагира след активацията на непознато устройство. Поддържа, че попадането на специално създаден сайт - дубликат, създаден с цел сдобиване с персонални защитни характеристики на клиента, не може да се вмени като груба небрежност от страна на ищеца. На самостоятелно основание, съгласно чл. 5.9.6 от Общите условия на Банката, публикувани на посочения интернет адрес, Клиентът - физическо лице може да откаже плащане, само ако до момента не е заверена сметката му. Съгласно чл. 5.11. от ОУ срокът е края на следващия работен ден. В този смисъл, се поставя въпросът защо Банката не е приложила собствените си условия, имайки предвид ясно изразената воля от страна на ищеца в деня на извършване на операцията, както и на следващия работен ден. Видно от Общите условия на банката /т. 10.6/, клиентът носи отговорност за нареждания, подадени от лица, които не са надлежно упълномощени по негова вина. В случая не е налице нито една от посочените там хипотези, поради което не може да бъде ангажирана отговорностт на ищеца. Заявява, че Банката е изменила Общите си условия, като считано от 11.05.2024. е посочила че клиентът носи отговорност, когато е допуснал узнаване и използване oт трето лице на средствата му за електронна идентификация по отношение на платежни операции, извършени чрез онлайн или мобилно банкиране. Счита, че е налице такава хипотеза в случая, и нормата от Общите условия няма ретроактивно действие. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Обединена българска банка“ АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Заявява, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са нарушени процесуални правила, приложен е правилно материалния закон, същото е обосновано, чрез събраните доказателства. С оглед това е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендира разноски. Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с оплакванията за неправилност на решението съобразно доводите по въззивната жалба, съдът намира следното: За да отхвърли като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът е приел, че платежната операция извършена на 19.01.2023 г. в 12.47 часа от разплащателната сметка в лева на ищеца за сумата 1900 евро с левова равностойност на 3716, 08 лева в полза на получателя Binance Internet LT е неразрешена от потребителя – ищец и последния не е дал съгласие за нея по см. на чл.70, ал.1 ЗПУПС. Съдът приел за установено чрез събраните гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля П.а – съпруга на ищеца и констатациите на приетата СТЕ, че неразрешената платежна операция е била изпълнена, чрез мобилното приложение ОББ Мобайл, което е било инсталирано на неизвестно устройство, което от своя страна не кореспондира с мобилното устройство на ищеца. Посредством показанията на свидетеля П.а, съдът приел за установено, че на посочената дата ищецът е опитал да достъпи на личния си компютър страницата за онлайн банкиране на ответника, която ползвал редовно, но по неизвестна причина за потребителя достъп по обичайния начин не бил осъществен. На екрана на компютъра му било изписано съобщение, че следва да въведе допълнителни данни за неговата сигурност. Тогава ищецът извадил картата си и започнал да въвежда номера на картата и всичко, което му се изисквало като информация от сайта, но отново не успял да достъпи банкирането. В крайна сметка, ищецът въвел данните от съобщението, но не успял да достъпи банкирането си. Свидетелят и ищеца останали с впечатлението, че ищецът комуникира със сайта на банката, тъй като получавал кодове на телефона. След няколко минути ищецът получил съобщение, че сумата от 1900 евро е изтеглена от сметката му. Когато получили съобщението, изпаднали в паника и започнали да звънят на банката, като операторът им обяснил, че следва да се потвърдят личните данни на потребителя, тъй като не съвпадали с тези в системата. Тогава ищецът отишъл до най- близкия офис на банката в „Ринг мол“. Сочи, че за пръв път при влизане в онлайн банкирането, се изисквало ищецът да попълва посочените данни, като последния нямал профил в мобилното приложение на банката. Чрез приетата СТЕ, съдът приел за установен механизма на извършване на платежната операция, а именно: инсталирано било мобилно приложение на неизвестно устройство, чрез мобилното приложение картата на ищеца била добавена към електронен портфейл от типа на Google wallet, Apple pay, като след извършване на това действие се използвали настройките на електронния портфейл. С оглед указанията на чл. 78, ал. 1 и, ал. 4 ЗПУПС, съдът приел, че неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, следва останат в правната сфера на платеца доколкото е налице доказване от страна на ответника, че е налице прояване груба небрежност от страна на платеца с оглед неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл, съдът се е позовал и на изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. Решението е неправилно. Фактическата страна по спора е била правилно установена от първата инстанция, чрез събраните доказателства и по идентичен начин се възприема напълно от въззивната инстанция. Така, страните не спорят и се установява, че между ответната банка и ищеца е бил сключен договор за откриване на разплащателна сметка в български лева от 08.12.2021 г. с международен номер (IBAN): ••••. Установява се, че между страните е бил сключен и договор за електронно банкиране, по силата който банката приела да осигурява ползването на услугите за електронно банкиране чрез заявените от клиента канали за посочените в регистрационната карта за електронно банкиране сметки. От представената регистрационна карта за електронно банкиране заявка номер: 254467/29.08.2016 г., се установява, че ищецът е заявил ползването на електронно банкиране именно за горепосочената разплащателна сметка, като е посочено, че потвърждаването на активните операции ще се извършва чрез СМС авторизация на следния мобилен номер ••••. Потребителят- ищец удостоверил с подписа си от 29.08.2016 г. получаването на парола за инсталиране на сертификат като СМС съобщение на посочения от него мобилен номер. Установява се, че на 19.01.2023 г. в 12.47 часа от разплащателната сметка в лева на ищеца е бил извършен превод с платежна операция посредством мобилно приложение за онлайн банкиране на банката ответник за сумата 1900 евро с левова равностойност на 3716, 08 лева в полза на получателя Binance Internet LT, която платежна операция не е била разрешена от потребителя, тъй като последния не е дал съгласие за нея. Страните не спорят и се установява, чрез показанията на свидетеля П.а - съпруга на ищеца, преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК с огрлед евентуалната й заинтересованост, че на процесната дата - 19.01.2023 г., ищецът решил да провери наличността по сметката си. Опитал се да достъпи онлайн банкирането си по обичайния начин. На компютъра си ищецът имал отметка, от която влизал всеки път. Направил опит да влезе, като въвел потребителско име и парола, но не успял да влезе. След това на екрана се появило съобщение, което му указвало, че следва да въведе допълнителни данни за неговата сигурност. Свидетелят сочи, че тогава ищецът извадил картата си и започнал да въвежда номера на картата и всичко, което му се изисквало като информация от сайта, но отново не успял да достъпи банкирането. В крайна сметка, ищецът въвел данните от съобщението, но не успял да достъпи банкирането си. Свидетелят споделя, че тя и ищеца останали с впечатлението, че ищецът комуникира със сайта на банката, тъй като получавал кодове на телефона. След няколко минути ищецът получил съобщение, че сумата от 1900 евро е изтеглена от сметката му. Когато получили съобщението, били в паника и започнали да звънят на банката, като операторът обяснил, че следва да се потвърдят личните данни на потребителя, тъй като не съвпадали с тези в системата. Тогава ищецът отишъл до най- близкия офис на банката в „Ринг мол“. Сочи, че за пръв път при влизане в онлайн банкирането, се изисква ищецът да попълва посочените данни. Твърди, че ищецът не е създавал профил в мобилно приложение на банката. Страните не спорят, че ищецът е узнал за извършената транзакция с получаването на СМС-а в 12: 47 ч. на 19.01.2023 г., като непосредствено след това е провел телефонен разговор с представител на ответната банка. На 20.01.2023 г. същият е оспорил и писмено пред банката извършената трансакция, като е подал формуляр за рекламация №10309/20.01.2023 г. и е попълнил декларация-въпросник. Чрез приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена по реда на чл.202 ГПК, се установява механизмът на извършване на процесната платежна операция. Инсталирано било мобилно приложение на неизвестно устройство. Чрез мобилното приложение картата на ищеца била добавена към електронен портфейл от типа на Google wallet, Apple pay, като след извършване на това действие били използвани настройките на електронния портфейл. При изслушване на експерта в открито съдебно заседание същият пояснява, че по данни на ответника в банката не се съхранява информация за телефонен номер, а се съхранява уникален идентификатор на устройството, на което е инсталирано приложението. Според посоченото от ответника, вещото лице сочи, че телефонният номер не бил важен, тъй като идеята е, ако се копира този софтуер на мобилното банкиране на друго устройство, то да не тръгне, защото идентификаторът на устройството няма да съвпада. В случая плащането е било извършено чрез интернет сайт, в който бил избран начин на плащане Google wallet/Apple pay. На мобилния номер на ищеца, на 19.01.2023 г. били изпратени 2 съобщения, съдържащи код за активиране на мобилното приложение ОББ Мобайл, като впоследствие на 19.01.2023 г. в 12: 28: 22 било изпратено съобщение за успешно активиране на приложението ОББ Мобайл. В 12: 47: 31 на 19.01.2023 г. на ищеца било изпратено съобщение за направена покупка на стойност 1900 евро от Binance Internet LT. Транзакцията била изпълнена чрез лъжлив сайт на непознати лица /фишинг/, на който потребителя- ищец е въвел своите данни по платежния инструмент /юзернейм и парола, а след това и получения код от банката/ без да може да различи, че не е сайта на банката. По този начин е било инсталирано мобилното приложение на банката ответник на неизвестно друго устройство, като последното е било задействано с получения код и е била извършена платежната операция посредством посочените платежни платформи. Съгласно заключението на вещото лице, не се установяват несъответствия и следи от неизправности в работата на системата за разплащане, като същата е работела по начина, по който е създадена да работи. Чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че платежната операция е била регистрирана и осчетоводена в счетоводно-информационната система на банката. Същата е със счетоводна дата и вальор 23.01.2023 г., т.е. това е датата на осчетоводяване и получаване на средствата /четири дни по-късно/. В производството са представени Общи условия на „Обединена българска банка“ АД за платежни услуги на физически лица, които са приложими към процесния договор. В Раздел VII от Общите условия са посочени условията за ползване на онлайн банкиране, мобилно приложение и електронни известия. Съгласно разпоредбата на т.7.2. клиентът може да заяви услугата онлайн банкиране лично или чрез онлайн регистрация през интернет страницата на банката (www.ubb.bg) или в клоновата мрежа, като при сключване на договора за онлайн банкиране клиентът подписва „регистрационна карта за онлайн банкиране“, в която посочва номерата на сметките, за които желае да получава информация или да извършва банкови операции чрез каналите на онлайн банкиране (т.7.2.3). За ползването на услугите в онлайн банкиране клиентът трябва да предостави номер на мобилен телефон, необходим за получаване на SMS пароли/кодове за активация и верификация. Съгласно т.7.11. при сключване на договор за онлайн банкиране, клиентът получава възможност да извършва справки по заявените за достъп през онлайн банкиране сметки, както и да заявява и ползва всички предлагани услуги и да прави определени трансакции и да актуализира определен набор свои данни през специализирано приложение за мобилни устройства, наречено мобилно банкиране за операционни системи i O S и Android. За активиране на приложението за мобилно банкиране клиентът се идентифицира с въвеждане на валидните за онлайн банкиране потребител, парола за вход и код, изпратен на мобилния му телефон. За достъп извършване на справки, регистрация за услуги и подаване на платежни нареждания към банката, клиентът се идентифицира със зададените за мобилното приложение при активирането ПИН код за достъп или пръстов отпечатък и вграден софтуер токън (т.7.14). При така установеното, настоящия състав намира следното от правна страна: Правилно първата инстанция е посочила, че по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на следните обстоятелства: сключването с ответника на договор за платежни услуги; изпълнението от банката на конкретна платежна операция; уведомяване от ищеца на банката без неоснователно забавяне, след като е разбрал за операцията. Съответно, в тежест на ответника е да установи, че всяка платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/, както и че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък; че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 ЗПУПС, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Несъмнено ищецът има качеството потребител по см. на §1, т.40 от ДР на ЗПУПС, който в случая съобразно указанията на чл.70, ал. 1 ЗПУПС не е дал съгласие за описаната платежна операция, извършена на 19.01.2023 г. посредством приложението за мобилно банкиране на банката- ответник ОББ Мобайл инсталирано на неизвестно устройство от неизвестно лице. С тази транзакция бил нареден от неизвестно лице, а не от платеца, паричен превод в 12: 47: 31 на 19.01.2023 г. от разплащателната сметка в лева на ищеца в полза на Binance Internet LT /уведомление за направена покупка на стойност 1900 евро от Binance Internet LT/. За тази неразрешена платежна операция ищецът узнал на същата дата в посочения час посредством получен СМС на мобилния си телефон получен от банката. Незабавно след това уведомил по телефон банката- ответник, за това че не е дал съгласие за транзакцията. Отделно от това поради изискване на банката- ответник, на следващия ден 20.01.2023 г. потребителят уведомил банката за неразрешената платежна операция с подаване на формуляр за оспорването й с необходимите реквизити в съответния клон. Правилни са изложените от първата инстанция изводи, че тълкуването на чл. 78, ал. 1 и, ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен от законодателя в тежест на доставчика на платежната услуга. В този смисъл, неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. С оглед това, настоящата инстанция намира за правилни изводите на СРС, че за посочената неразрешена платежна операция, потребителят е изпълнил задълженията си по чл. 75, т.2 от ЗПУПС. С посочената разпоредба е предвидено, че ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения: Т.1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; Т.2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; Т.3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Сочения извод се основава на установеното в процеса за незабавно уведомяване на банката – ответник за извършената на 19.01.2023 г. платежна операция без знание и съгласие на потребителя и то преди нейното осчетоводяване на 23.01.2023 г. Доводите на въззивника, че в производството не е установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ответника, че при извършване на описаната транзакция ищецът е проявил груба небрежност по см. на цитираната разпоредба на чл. 75, т.2 от ЗПУПС и чл.80, ал.3 ЗПУПС, настоящия състав намира за основателни. Независимо, че ищецът е въвел данните от предоставения му платежен инструмент /персонализирани средства за сигурност/ на лъжлива интернет страница /фишинг/, която според неговите обяснения и показанията на свидетеля П. напълно съответстват на интернет страницата за електронно банкиране на ОББ АД, това поведение не може и не следва да се квалифицира като неполагане на грижата, която би положил най-небрежния човек зает със съответната дейност при подобни условия. Доказването на такива обстоятелства би дало основание за различен извод - че ищцовата страна е станала жертва на престъпление, но не и че е действала чрез умисъл или груба небрежност. От една страна, както правилно сочи въззивникът, в производството не са ангажирани от страна на ответника доказателства за последното описано поведение на потребителя и то без съмнение. От друга, от показанията на свидетеля П. и констатациите на СТЕ е установено, че лъжливия сайт /фишинг/, на който потребителя е въвел персоналните си средства за авторизация пред банката ответник, напълно съответства на истинския сайт на ОББ АД. Установяване, че обикновен човек без специални познания в областта на визуалното предстаявне на сайта на банката ответник и лъжливия сайт, би могъл да разпознае всеки от тях, не е било извършено от ответника в производството при главно и пълно доказване, т.е. без съмнение. Изводите на първата инстанция, че с изпратените от банката на ищеца СМС съобщения за инсталиране на мобилното приложение е следвало да бъдат съобразени и отчетени от ищеца като опит за използване на неговите персонализирани средства за сигурност по платежния му инструмент от непознато лице, съдът намира за неоснователни. Както сочи свидетеля П., описаната ситуация се е развила в рамките на минути като през цялото време и двамата със съпруга й останали с впечатление, че комуникират с банката – ответник, тъй като кодовете били изпращани от банката – ответник на мобилния телефон на ищеца. Именно и поради това едва 20 минути след това, когато ищецът е получил трети СМС, с която му е съобщено за изтеглена от сметката му сума същият незабавно е уведомил банката за нерегламентирания достъп до средствата му. Преди това получено съобщение ищецът никак не се е усъмнил в изисканата му информация за авторизация от страна на банката. Единственото, което е направило впечатление на него и свидетеля П., че този път, за разлика от други случаи при ползване на електронно банкиране, банката /в случая лъжливия сайт/ е поискала попълване на всичките данни. Последното обаче, според настоящия състав не може да бъде квалифицирано като проявена груба небрежност от страна на ищеца. Още повече, че тази авторизация му е била поискана от банката /лъжливия сайт/ като необходима именно за неговата сигурност. При така посоченото, съдът намира за неправилни изводите на първата инстанция, че за описаната платежна операция ищецът е нарушил задълженията си по чл. 75, т.3 от ЗПУПС за предприемане на всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност. Описаната фактическа обстановка, при която е изпълнена операцията не сочат дори за провена обикновена небрежност от ищеца при запазване на неговите персонализирани средства за сигурност. Обозначаването му с последните пред банката ответник при ползване на услугата за електронно банкиране през трудно разпознаваем като лъжлив сайт /фишинг/ не сочи за неизпълнение на задълженията на потребителя да предприеме разумните действия за запазване на предоставените му средства за сигурност по предоставения платежен инструмент. Несъмнено, незаконното присвояване на платежен инструмент не може да се тълкува като проява на умисъл или груба небрежност от страна на ползвателя на платежната услуга, при изпълнение на задължението му за опазване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент, съгласно чл. 75 ЗПУПС. Рискът за извършената неразрешена платежна операция чрез фишинг следва да бъде понесен от банката ответник съобразно указанията на чл. 78, ал. 1 и, ал. 4 ЗПУПС. Сочените изводи не се променят от установеното, че след извършената на 19.01.2023 г. от банката авторизация на платежната операция, последната е била неотменяема от платеца – ищец съобразно указанията на чл.85, ал.1 ЗПУПС. Както бе посочено, в случая рискът от извършената посредством лъжлив сайт /фишинг/ при посочените обстоятелства неразрешена платежна операция следва да бъде понесен от банката в какъвто смисъл е и изразеното становище в определение по т.д. № 2456/2022 г. на І т.о. на ВКС. При твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код м- токен и др.) не е достатъчно да изключи отговорността на банката, освен ако последната докаже измама на платеца или неизпълнение задължения на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност, способствали операцията. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 вр. с, ал. 1 и ал. 3 на същата разпоредба от ЗПУПС, единствено възпроизвежда определението за "установяване на идентичност", съгласно чл. 1, т. 29 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, отменяща Директива 2007/64/ЕО. Налице е и коментирано от СЕС приложение на идентична по съдържание, на разпоредбата на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/2015/2366, разпоредба от отменената Директива 2007/64 - чл. 59, т. 2, която чл. 78, ал. 4 ЗПУПС транспонира дословно. Така с решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 / идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС /, предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната транзакция като неразрешена при извършването й без съгласието на платеца, съдът е приел, че законодателят на Съюза очевидно не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. В съответствие с решение на СЕС по дело С-409/22 е и постановеното решение № 159/14.10.2024 г. по т.д. № 904/2023 г. на ІІ т.о. на ВКС, макар в различна от настоящата хипотеза на платежен инструмент. Няма основание чл. 78, ал. 4 ЗПУПС - възприет като пояснение / допълнение / на, ал. 1 на същата разпоредба, а не като различно преценим, досежно разпределението на доказателствената тежест, фактически състав - да се прилага различно, съобразно вида на платежния инструмент. Определянето на една платежна операция, като разрешена или неразрешена, е обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на лицето, което е титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на платежни операции по тази сметка. В този смисъл оплакванията на ищеца, че първата инстанция неправилно е възприела като доказано и обосновано възражението на ответника за проявена груба небрежност от ищеца при извършване на описаната платежна операция се явяват основателни. За да се освободи от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги /банката/ следва да докаже, че платецът е действал чрез измама или чрез умисъл или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, което както бе посочено в случая не е сторено. С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че предявените искове по чл.79, ал. 1 ЗПУПС и чл.86, ал.1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени. В полза на потребителя следва да бъде присъдена сумата по неразрешената транзакция 3716, 08 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (30.08.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата и мораторната лихва върху нея в размер на 272, 40 лева за периода от 21.01.2023 г. до 29.08.2023 г., чийто размер се явява определен по реда на чл.162 ГПК с помощта и на приетата пред първата инстанция ССчЕ. В допълнение, настоящия състав намира че следва да отбележи, че платежното нареждане на ищеца е следвало да се изпълни /осчетоводи/ от банката ответник най- рано на следващия работен ден – 20.01.2023 г. според приложимите в случая между страните ОУ /т.5.11, пр. първо/ и най-късно на 23.01.2023 г. /т.5.11, пр. последно/при съобразяване с обстоятелството, че разплащателната сметка на ищеца е в български лева, а плащането е следвало да се извърши в евро валута. При така посоченото, банката ответник действително е следвало да реагира незабавно още на 19.01.2023 г., когато все още не е била получила нареждането на платеца, но е била уведомена по телефона от потребителя – ищец за извършената измама чрез фишинг сайт. Оплакванията на въззивника в посочения смисъл, че при създадената ситуация банката се е забавила за времето от 19.01.2023 г. в 12.50 часа до 23.01.2023 г., когато е осчетоводила неразрешената платежна операция, се явяват основателни. Изводите на двете инстанции не съвпадат, поради което постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно и предявените искове отхвърлени като неоснователни. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 79.96 лв. за въззивната инстанция и 1408.63 лв. за първата инстанция. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд