Решение № 4010 от 19.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 15161/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 20093580/22.02.2021 г. по гр. д. № 74590/2017 г. по описа на СРС, 82 състав са отхвърлени предявените от С. Б. И. и Р. М. М. срещу Н. И. И. искове с правно основание чл. 75 и чл. 76 от Закона за собствеността за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ празно дворно място от 660 кв.м., съставляващ парцел VІІІ, за който е отреден имот с пл. № 396 от кв. 49 по плана на гр. С., кв. Враждебна, при съседи: от две страни улица, С.Д.С. и наследници на С.В.М., по нотариален акт за продажба на недвижим имот № 179, т. ХХХ, д. № 4757/77, понастоящем поземлен имот с идентификатор 68134.8552.513 по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД18-61, издадена на 27.09.2010 г. от Изпълнителния директор на АГКК, с площ 760 кв.м., съгласно документ за собственост и с площ от 738 кв.м. съгласно Скица на поземлен имот № 63877, издадена на 14.09.2012 г. от АГКК - СГКК гр. С., презаверена на 06.02.2015 г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с № по предходен план: 513, кв. 49, парцел II, включващ еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.8552.513.1 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-61, издадена на 27.09.2010 г. от Изпълнителния директор на АГКК, с предзназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 116 кв. м., съгласно скица на сграда № 68264, издадена на 27.09.2012 г. от АГКК – гр. С., презаверена на 06.02.2015 г., с хоризонтално просТ.твено разпределение, както следва: полуподземен етаж, със застроена площ 113, 95 кв.м., включващ: гараж, коридор, три избени помещения, склад и стълбище; първи жилищен етаж, със застроена площ 133, 50 кв.м., включващ: три спални, дневна - столова, кухня, баня с тоалетна, коридор, два балкона и стълбище; втори жилищен етаж, със застроена площ от 121, 34 кв.м., включващ: две спални, дневна - столова, кухня, баня с тоалетна, коридор, два балкона и стълбище; гараж и ателиета с идентификатор 68134.8552.513.2 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-61, издадена на 27.09.2010 г. от Изпълнителния директор на АГКК, на калкан с горепосочената жилищна сграда, с предназначение: сграда със смесено предназначение, със застроена площ от 65 кв.м. съгласно Скица на сграда № 84472, издадена на 28.11.2012 г. от АГКК - СГКК гр. С., презаверена на 06.02.2015 г., състояща се от: гараж на приземния етаж, със застроена площ от 65, 57 кв.м. и ателиета на втори етаж, със застроена площ от 74, 76 кв.м., включващи: две ателиета, склад, тоалетна, коридор и открита тераса, съвместно на двамата, поради отстраняването им от него по насилствен начин, а по отношение на С. Б. И. и по скрит начин, с протокол за въвод във владение от 20.04.2017 г. по изп. дело № 20158390400355 на ЧСИ И.М.-К.. Против решението е подадена въззивна жалба № 25063311/09.04.2021 г., подадена от С. Б. И., в която са изложени съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е подменил предмета на делото и вместо владелчески иск е разгледал друг такъв, относно законосъобразност на действия на ЧСИ И.К. при въвод във владение в процесния имот на 20.04.2017 г. В случай, че постановеното решение е допустимо посочва, че то е неправилно. В него липсвал анализ на събраните доказателства. Правните изводи били вътрешно противоречиви и взаимоизключващи се и не съответствали на твърдените и доказани юридически факти. Поддържа, че по предявеният иск с правно основание чл. 76 от ЗС е следвало да се установи само факта на осъществяваната фактическа власт, както и самото отнемане, като не било нужно то да е продължило повече време. Защитата можела да се развие дори срещу собственика. Поддържа, че по делото се установявало, че ищците владеят имота към момента на въвода във владение, което се установявало и от това, че там бил и постоянният им адрес. Не било изследвано обстоятелството, че по отношение на С. И. фактическата власт била отнета по скрит начин. Поддържа, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в срок, въпреки това съдът отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено решение. Не било допуснато събирането и на поисканите доказателства. Изложени са твърдения във връзка с основателността на предявените искове. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените по делото разноски. С молба вх. № 25075655/28.04.2021 г. Р. М. И. се е присъединил към подадената от С. Б. И. въззивна жалба. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия Н. И. И., който в съдебно заседание пред въззивния съд заявява, чрез процесуалния си представител, че оспорва подадената въззивна жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 74590/2017 г. по описа на СРС, 82 състав е образувано по искова молба, подадена от С. Б. И. и Р. М. И., с която са предявени искове с правно основание чл. 75 и чл. 76 от Закона за собствеността. Ищците твърдят, че през 1977 г. С. Б. И. и съпругът й Р. М. И. (починал на 20.11.2005 г.) закупили недвижим имот, представляващ празно дворно място от 660 кв.м., съставляващ парцел VІІІ, за който е отреден имот с пл. № 396 от кв. 49 по плана на гр. С., м. Враждебна, при съседи от две страни улица, С.Д.С. и наследници на С.В.М., видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 179, т. ХХХ, д. № 4757/1977 г. Твърдят, че след купуване на имота била изградена двуетажна жилищна сграда, пристройка, служеща за офис, гаражи. Към настоящия момент имотът бил включен в кадастралната карта на гр. С., като бил с идентификатор 68134.8552.513, еднофамилната жилищна сграда - 68134.8552.513.1 и гаражи и ателиета с 68134.8552.513.2. Твърдят, че от построяването на сградата до 20.04.2017 г. С. И. живяла в имота, а внукът й Р. М. И. от раждането си през 1987 г. Това бил и постоянният им адрес по лична карта. Твърдят, че след смъртта на дядо му през 2005 г. Р. И. владеел процесния имот като свой. Владението не се оспорвало от синовете на починалия Р. М. М.. Ищецът демонстрирал владението си пред всички близки и роднини. От навършване на пълнолетие през 2015 г. той живеел в имота заедно с баба си. Твърдят, че на 27.02.2017 г. ЧСИ И.М.-К. е възложила процесния имот на ответника Н. И. И., като не е уведомила Р. М. И. и С. Б. И.. На 20.04.2017 г. ответникът бил въведен във владение, като то било отнето от ищците. В този ден в имота се намирал Р. И., който направил възражения срещу въвода. Поддържат, че по отношение на С. Б. И. била налице хипотезата на чл. 76 от Закона за собствеността, тъй като тя била на посещение при сестра си в с. К. и отнемането на владението било осъществено по скрит начин. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде постановено да бъде възстановено владението на ищците върху процесния имот. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. И. И.. В постъпилия отговор, който първоинстанционният съд правилно е констатирал, че е подаден след изтичане на законоустановения срок, ответникът е заявил, че оспорва предявените искове. В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както и са приети като доказателства документите, съдържащи се в изпълнително дело № 201583900355 по описа на ЧСИ И.М.-К.. В мотивите на обжалваното решение, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел, че принудителното изпълнение върху процесния имот е реализирано при спазване на законовите предпоставки за това, поради което приема, че владението е отнето законосъобразно, поради което не можело да се счита, че е отнето насилствено или по скрит начин. Ищците били уведомени за предстоящия въвод във владение още към момента, в който имотът е описан, предявили са иск за собственост. Посочва се, че въпреки направените при въвода възражения не била подадена жалба и не било поискано спиране на въвода. По изложените съображения районният съд е приел, че предявените искове са неоснователни. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът не се бил произнесъл по предявения иск, а е обсъждал законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. С определението си по чл. 140 от ГПК, както и в обжалваното решение предявените искове са квалифицирани от съда като такива по чл. 75 и чл. 76 от Закона за собствеността. С диапозитива на решението са отхвърлени исковете, съобразно определената правна квалификация. Независимо, че в мотивите на съда е обсъждана законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, то не може да се приеме, че не е налице произнасяне по предявения иск, доколкото с оглед разпоредбата на чл. 358 от ГПК съдът при разглеждане на предявения иск за защита и възстановяване на нарушено владение проверява и законосъобразността на извършените действия. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото действията на съдебния изпълнител са законосъобразни, то и не е нарушено владението или държането на ищците. Правилността на тези правни изводи и отношението на законосъобразността на действията на съдебния изпълнител е въпрос по правилността на постановеното решение, а не по неговата допустимост. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 75 от Закона за собствеността владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Основателността на иска е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищците са били владелци на имота в продължение на шест месеца, владението да е нарушено или отнето от ответника, като нарушението може да е извършено и чрез въвод във владение, когато той е незаконосъобразен. Съгласно чл. 76 от Закона за собствеността владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. В чл. 358 от ГПК е предвидено, че когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани. Надлежен ответник по предявения иск с правно основание чл. 75 и чл. 76 от Закона за собствеността може да бъде както лице, което фактически извършва действие, с което пречи на владелеца или го отстранява от осъществяване на фактическа власт върху имота (като например съдебен изпълнител, който осъществява въвод във владение, макар въводът във владение да е акт на държавна власт), така и всяко лице, което поддържа това неправомерно отнемане на владението от владелеца. (в този смисъл Решение 1029/07.01.2010 г. по гр.д. № 2588/2008 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случаите, при които владението е отнето чрез осъществен от съдебен изпълнител въвод във владение владелецът може да се защитава с владелчески иск само, ако установил владението си върху процесния имот преди предявяване на иска, по който е постановено решението, което се изпълнява. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с оглед разпоредбата на чл. 75, изр. 2 от Закона за собствеността и чл. 76 от Закона за собствеността е предявен в преклузивния шестмесечен срок, доколкото в исковата молба се твърди (а и не е спорно), че нарушението на владението е извършено на 20.04.2017 г., а исковата молба е подадена на 19.10.2017 г. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е било да установи с допустими доказателства, че е установявал фактическа власт повече от шест месеца преди издаване заповедта за изпълнение.. Във връзка с установяване на това обстоятелство са събрани писмени и гласни доказателства. По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 179, т ХХХ, д. № 4754/1977 г. Р. М. И. е придобил собствеността върху празно дворно място от 660 кв.м., съставляващо парцел VІІІ, за който е отреден имот с пл. № 396 от квартал 49 по плана на С., м. Враждебна с неуредени сметки по регулация за 30 кв.м. при съседи: от две страни улица, С.Д.в, С. и наследници на С.В.М.. Видно от Удостоверение за наследници № 132/24.04.2017 г. е, че Р. М. И. е починал на 20.11.2005 г. и е оставил като наследници по закон С. Б. И.- съпруга, М.Р. И. и Ю. Р.в И. - синове. Във връзка с установяване на обстоятелствата, свързани с упражняваната фактическа власт върху имота са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.Ж. И.. Свидетелят заявява, че живее в кв. Враждебна и познава С. и Р. от 1994 г. Те живеели там откакто била построена къщата. Синът на С. му казал, че ЧСИ ги гони оттам и го помолил да намери камион. В този момент С. била при роднини, а не в къщата. След това С. и Р. нямали достъп до нея. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в изпълнително дело № 201583904355 по описа на ЧСИ И.М.- К., че М. Р.в И. и съпругата му П..Т. И. са прехвърлили с договор за продажба, сключен с Нотариален акт № 40, т. І, рег. № 1482, д. № 43/23.05.2000 г. на Нотариус Б.Н., на В.А.Г. правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. С., район Кремиковци, квартал Враждебна, ул. 58 № 33, а именно застроено дворно място, представляващо парцел ІІ – 513 от вкв. 49 по плана на гр. С., м. Враждебна с площ от 760 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна двуетажна, масивна жилищна сграда, заедно с построените на калкан с жилищната сграда гараж и ателиета. С договор за продажба, сключен с Нотариален акт № 186, ХІ, рег. № 37931/2008 г. на Нотариус Р.Д. В.А.Г. е прехвърлил на Г.С.Т. процесния имот. С договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 67, І, рег. № 1610, д. № 47/2015 г. на нотариус М.И. Г.С.Т. е продал на „ТМ Т. 12“ ЕООД процесния имот, който е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор 68134.8552.513, а изградената в него сграда с идентификатор 68134.8552.513.1, както и изградените гараж с ателиета с идентификатор 68134.8552.513. 2. С Нотариален акт № 22, т. ІІ, рег. № 3572, д. № 152/2015 г. на Нотариус М.И. е учредена договорна ипотека върху имотите за обезпечаване на задължение на „ТМ Т. 12“ ЕООД на задължение по договор за кредит G116- 150226С120 и допълнителни споразумения към него в общ размер на 60000 евро към М.К.Г. ООД. Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ – споразумение с нотариална заверка на подписите от 02.04.2015 г. на „ТМ Т. 12“ ЕООД е разпоредено да заплати на „М.К.Г.“ ООД сумата от 100000 евро – главница по договор от 02.04.2015 г., ведно със законната лихва от 01.05.2015 г. до окончателното плащане, както и сумите от 3912 лева – за държавна такса и 3464 лева – разноски по делото. На 08.07.2015 г.е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 8099/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. По молба на взискателя „М.К.Г.“ ООД и и изпълнителен лист от 08.07.2015 г. е образувано изпълнително дело № 20158390400359 по описа на ЧСИ И.К., с район на действие Софийски градски съд. В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е направил искане принудителното изпълнение да бъде насочено върху имот, собственост на длъжника „ТМ Т. 12“ ЕООД. С Постановление от 21.07.2015 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху имот, находящ се в гр. С., кв. Враждебна, ул. •••••••, с идентификатор 68134.8552.513, заедно с построената в него еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.8552.513.1 и сграда с идентификатор 68134.8552.513.2. На 13.08.2015 г. е извършен опис на недвижимия имот, като в протокола за опис е отразено, че в имота е намерено трето лице – М. Р.в И., който е заявил, че претендира самостоятелни права върху имота, който е определен и като пазач. Установява се, че съдебният изпълнител е насрочил публична продан на недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението за периода от 05.09.2015 г. до 05.10.2015 г. Частният съдебен изпълнител е удостоверил в акт от 04.09.2015 г., че на самите имоти е поставено обявление за публичната продан. С Протокол от 06.10.2015 г. съдебният изпълнител е обявил публичната продан за нестанала поради непостъпили наддавателни предложения в срока й. Втора по ред публична продан е насрочена за периода от 14.11.2015 г. до 14.12.2015 г., като обявление за нея е поставено на имота, към който е насочено принудителното изпълнение на 13.11.2015 г. След искане на взискателя е определена нова цена на продавания имот, като публичната продан е пренасрочена за периода от 12.02.2016 г. до 12.03.2016 г. с постановление от 04.02.2016 г. Обявление за провеждането й е поставено на имотите на 11.02.2016 г. Пубричната продан е обявена за нестанала с Протокол от 14.03.2016 г. Четвърта поред публична продан е насрочена от съдебния изпълнител в периода от 18.04.2016 г. до 18.05.2016 г., като обявление за нея е поставено на имота на 15.04.2016 г. Поради липсата на надавателни предложения публичаната продан е обявена за нестанала с Протокол от 19.05.2016 г. Публична продан е насрочена в периода от 18.06.2016 г. до 18.07.2016 г., з а която обявление е поставено на имота на 17.06.2016 г. Насрочената публична продан е обявена за нестанала поради непостъпили в срока наддавателни предложения. По искане на взискателя е насрочена шеста по ред публична продан в периода от 26.08.2016 г. до 26.09.2016 г., за която на имота е поставено обявление на 25.08.2016 г. Последваща публична продан е обявена за периода 28.10.2016. – 28.11.2016 г., по която не са постъпили наддавателни предложения. На проведената в периоса 06.01.2017 г. до 06.02.2017 г. публична продан са постъпили наддавателни предложения. На 13.01.2017 г. на имота е залепено уведомление до М. Р.в И. с указание като пазач на недвижимите имоти да осигурява достъп до имота за оглед. На 07.02.2017 г. съдебният изпълнител е постановил, че обявява Н. И. И. за купувач на процесните имоти за сумата от 169407 лева. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.02.2017 г. на Н. И. И. са възложени процесните имоти. С молба от 22.03.2017 г. Р. М. И. е заявил, че той и близките му обитават жилищния имот и не бил уведомен нито, че е извършева продажба, нито че трябва да го освободи. С молба ог 24.03.2017 г. М. Р.в И. е уведомил съдебния изпълнител, че е предявил иск за собственост с предмет имотите, които са възложени на Н. И.. На 20.04.2017 г. е извършен въвод във владение на Н. И. И., като в протокола се установява, че в имота било намерено трето лице, което се представило като Р. И. и което заявило, че живее в него. Посочено е, че пазачът на имота М. И. е уведомен за датата на въвода. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, както и при съпоставянето им със събраните гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че ищците не са установили при условията на пълно и главно доказване, че са установили фактическа власт върху имота шест месеца, преди издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, който е послужил като основание за образуване на изпълнителното дело, по което е извършен процесния въвод във владение. Установява се, от удостоверяванията на съдебния изпълнител, направени при описа на недвижимия имот, както и във връзка с действията по осигуряване на достъп до имота, че в него по време на извършваните изпълнителни действия се е намирал М. Р.в И. и неговата съпруга, които са се разпоредили с него през 2000 г. Едва при въвода във владение ищецът Р. И. е намерен в имота. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил законосъобразността на извършените изпълнителни действия. Въводът във владение на купувача, по приключената публична продан е осъществен въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на имотите, по отношение на които е насочено принудителното изпълнение за задължения на „ТМ Т. 12“ ЕООД. За продажба на имотите са проведени седем публични продани, като при всяка от тях на имота е поставено уведомление, като с това обитаващите имота са били уведомени за осъществяваните принудителни действия. Съдебният изпълнител не дължи уведомяване на лица, които не участват в производството, като за действията, свързани с осъществяване на публичната продан е уведомено и назначеното като пазач лице – М. Р.в И., което също е заявявало самостоятелни права пред ЧСИ. Следователно неоснователни са доводите на С. И., че съдебният изпълнител е отнел владението по скрит начин, тъй като не я бил уведомил. На първо място, провеждането на публична продан се разгласява като се уведомяват страните, а освен това задължение на съдебния изпълнител е да обяви проданта при спазване на правилата, предвидени в чл. 487, ал. 2 от ГПК. При извършване на действията по обявяване на публичната продан съдебният изпълнител е извършил всички действия, които са удостоверени от него, както и е осигурил достъп за оглед на имота, като е уведомил за това лицето, което е намерено в имота и което е определено като пазач – М. Р.в И.. Доколкото не са извършени незаконосъобразни действия от съдебния изпълнител, то и владението или държането на С. И. (за установяването на което в релевантния период не са ангажирани доказателства) не може да бъде отстранено по скрит начин или чрез насилие. Насилие би имало само, ако действията на съдебния изпълнител са били незаконосъобразни, което не се установява в конкретния случай. По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 82 състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Предвид изложеното, Софийският градски съд