Решение № 927 от 19.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9258/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20234259/23.10.2020г., изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 20141582/17.06.2021г. по гр.д. № 4386 по описа за 2 0 1 9 г. на Софийски районен съд, 30-ти състав ЗАД „ОЗК- Застраховане”АД, ЕИК ••••••• с адрес: гр. София, ул. „••••••• е осъдено да заплати на В. И. С., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Котел, ул. ••••••• на основание на чл. 226 от КЗ (отм) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 672лв., ведно със законната лихва о т 15.12.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди –увреждане на собствения й автомобил „Хонда Сивик”, рег. № ••••••• на 15.12.2014г., както и на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 146, 10лв. представляващи съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 672лв. до предявения размер от 5000лв. като частичен иск, целият за 15 000 лв, като В. И. С., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД, ЕИК ••••••• на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 367, 88лв. представляващи съдебни разноски. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25175893/27.11.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 20.11.2020г. от ищеца В. И. С., ЕГН •••••••••• в частта, с която са отхвърлени исковете. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че в случая събраните по делото доказателства установявали основателността на иска й. Спорът по делото бил само за размер на обезщетението и той бил неправилно определен от районния съд. Заключенията по съдебно-техническите експретизи неправилно били кредитирани от СРС Определянето на действителната стойност на автомобила не следвало да се извършва по наредба №24, релевантна била пазарната стойност на същия, тоест сумата, за която към дата на ПТП можело да се закупи такъв Математически и логически неправиле бил извода на вещото лице, възприет от районния съд, че запазените части били около 10 % и от тях остатъка от стойността на автомобила следва да се редуцират от 30%. Процесният автомобил бил задържан от органите на досъдебното производство и обективно не можела да го представи за оглед на застрахователя, нито да представи проформа фактура за стойността на ремонта му. Вещото лице разполагало с опис на вредите по автомобила, направен в досъдебното производство и същият следвало да бъде съобразен. Само 10% от стойността на автомобила била стойността на запазените части и само с нея следвало да се намали обезщетението. Неправилно било отхвърлено от СРС искането му за повторна техническа експертиза. Претендирала е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.1 от ЗАдв., като върху същото се начисли ДДС. Оспорила е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски. Въззиваемият-ответник по исковете ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД, ЕИК ••••••• е оспорило жалбата. Посочило е, че решението на СРС в тази част било правилно. Установено било по делото че автомобилът е произведен през 1996г., а не като твърдял ищеца през 2004г. Правилно било прието от СРС, че следва да кредитира заключенията по авто-техническата експертиза, определили стойността на същия към дата на ПТП в размер на 1060лв., както и размер на дължимото обезщетение след приспадане на запазените части. Не му бил представен своевременно автомобила за оглед. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2002055/23.01.2019г. на В. И. С., ЕГН •••••••••• срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане”АД, ЕИК •••••••, с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД да й заплати сумата от 5000лв.-частичен иск, целият за 15 000лв., ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди –увреждане на собствения й автомобил Хонда Сивик”, рег. № •••••••, причинени при ПТП, настъпило на 15.12.2014г на път І-6, км.418 в района на с. Горно Александрово от виновно противоправно поведение на И.С.Т. като водач на товарен автомобил „Скания”, рег. № ••••••• с ремарке с рег. № •••••••, застрахован при ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица № 23114002726052/06.11.2014г. Навела е твърдения, че на 15.12.2014г. собствения й автомобил бил управляван от И.С.И.в, като водачът на Скания” нарушил правила за движение като се движел с несъобразена скорост, загубил контрол и странична устойчивост, поради което ремаркето поднесло и навлязло в насрещна лента и ударило правомерно движещия се по нея автомобил „Хонда Сивик” и му нанесъл вреди. Виновното противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил била установена с Решение от 28.07.2016г. по НАХД 1123/2016г. описа на РС- Сливен, установени били и вредите от същото. Претендирала е разноски. Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД, ЕИК ••••••• в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че ищецът не е собственик на автомобила Хонда Сивик, по него не били нанесени вреди, които да са на стойност на вредите по него не били в размера, посочен от ищеца. Действително, бил обвързан с водача на товарния автомобил „Скания” по застраховка ГО” към 15.12.2014г., че на 15.12.2014г. настъпило процесното ПТП и за същото било постановено Решение от 28.07.2016г. по АНД 1123/2016г. описа на РС-Сливен. Не било установено къде е автомобила, какво е техническото му състояние преди ПТП, той не бил регистриран в РБ, той бил в лошо техническо състояние към момента на ПТП и не отговарял на изискванията на българското законодателство. Нямало доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила поради наличие на тотална щета. Следвало да се намали обезщетение със запазените части, не следвало да се съобразяват заключения по досъдебно производство, защото не били събрани по ГПК. Претендирало е разноски. С Определение от 02.08.2019г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 15.12.2014г. е настъпило ПТП с участие на посочените от ищеца автомобили, причина за което е виновно противоправно поведение на водача на товарния автомобил, застрахован към него момент при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. По делото е приет констативен протокол за ПТП съставен от служители на ГПК-СПП на ОД на МВР, гр. Сливен посетили местопроизшествието, протокол за оглед от 15.12.2014г., съгласно които на 15.12.2014г. на път І-6, км. 418 в с. Горно Александрово е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил Скания, рег. № ••••••• с ремарке с рег. № •••••••, управлявано от И.С.Т., автомобил „ Рено клио”, рег. № ••••••• и автомобил Хонда Сивик”, рег. № •••••••, собственост на В. И. С. и управляван от И.С.И.в, за който имало тотална щета, имало и пострадали лица – водачът и пътникът в „Хонда Сивик“, както и водач Н. А.. Посочено е, че при огледа на Хонда е установено, че е деформирано предно ляво окачване, предна броня на 40см. от ления габарит към средата на предницата; счупени ляв фар, ляв калник, предна лява врата, преден ляв подкалник, преден ляв рог, разрушен тампон на двигателя в ляво; счупено челно стъкло, обзорна рамка вляво; пречупен в средата таван като е повдигнат с 2 см. в предния ляв край; предна лява колона деформирана назад и навътре на височина от около 50см. с деформация навътре от около 5см; отворено еърбег арматурно табло - десен и еърбег волан. Прието е неоспорено от страните Решение № 382/28.07.2016г. по АНД № 1123/2016г. по описа на РС-Сливен с мотиви, влязло в сила на 15.08.2016г., с което И.С.Т. е признат за виновен в това, че на 15.12.2014г. в с. Горно Александрово на път І–6 при управление на товарен автомобил Скания рег. № ••••••• с ремарке с рег. № ••••••• е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 15, ал.1, чл. 16, ал.1, чл. 20, ал.1 и ал. 2, чл. 44, ал.1 от ЗДвП като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.С.И.в, престъпление по чл. 343, ал.1 буква „б” пр. 2 вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на основание на чл. 78 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба от 1000лв. В мотивите е посочено, че пострадалият И. е бил водач на Хонда Сивик” рег. № •••••••, собственост на спътицата му В. И. С., като при ПТП ремаркето се отклонило и навлязло в насрещна лента за движение, по която се движел „Хонда“, удар бил в предна лява част на Хонда”, който от удара излязъл извън платно и бил силно деформиран, активирали се въздушни възглавници. Прието е удостоверение по чл. 19, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба МПС, издадено на 03.09.2015г. от Д.Е.”ЕООД гр. Ямбол, съгласно което автомобил Хонда Сивик”, рег. № •••••••, собственост на В. С. е произведен в Япония с № на рама SHHMA87600U131250 и е приет на площадка за събиране и съхранение, сумата от 177лв. е съответстващата на теглото му от 985 кг Приета е разписка от 30.07.2015г., издадена от МВР-ОД-Сливен, РУ- Сливен, съгласно която на 30.07.2015г. на В. И. С. е предаден автомобил Хонда сивик”, рег. № ••••••• рама SHHMA87600U131250, който е бил иззет на 15.12.2014г. по досъдебно производство 1731/2014г. в състоянието, посочено в протокола за ПТП след тежко ПТП и се връща в същото състояние Приети са фактури от 30.07.2015г. издадени от ЕТ”Н.ка-Н. К.” и от С.М. К.” ЕООД на В. С. за репатриране с пътна помощ на катастрофирал автомобил Хонда сивик”, рег. № ••••••• за сумата от 79, 20лви за сумата от 120лв Прието е разрешително за движение, издадено на 09.11.2006гт. от префектура Драма, Служба по транспорта Драма-Кавала-Ксанти на Република Гърция, съгласно което автомобил Хонда Сивик”, рег. № ••••••• е с номер на шаси SHHMA87600U131250, регистриран е за първи път на 09.11.2006г. на името на В. Илия С.. Прието е писмо от Б.”АД като официален вносител на автомобили марка Хонда, с което е посочено, че на рама SHHMA87600U131250 съответства автомобил Хонда Сивик”, който е сив с пет врати, произведен във Великобритания на 04.09.1996г. и с първа регистрация на 27.11.1996 По делото са приложени книжа по досъдебно производство № 1731/2014г на РУ на МВР-Сливен. Разпитан по делото св. Т.Т. е посочил, че познава ищеца от 20 години от едно населено място били, знаел че имала автомобил „Хонда“, който купила от Гърция през 2006г., бил чисто нов. Виждал автомобила след претърпяното през 2014г. ПТП, бил смачкан отляво, имал счупени стъкла, не можел да се ползва, този автомобил бил задържан от полицията, след това мислел че е предаден за скрап. С прието пред СРС основно заключение по авто-техническата експертиза вещото лице А.А. след запознаване с документи по делото е посочило, че по неофициалните източници на „Хонда“ процесният автомобил бил произведен през 1997г., тост към дата на ПТП бил на 18 години, действителната му стойност към дата на ПТП била 1060лв., Това следвало при съобразяване таблиците на застрахователите за оценките на автомобилите при сключването на застрахователните договори. За автомобили на 15 години се приемало, че действителната стойност е 7 % от стойността към момента на производството. В случая автомобил бил на 18 години към дата на ПТП и от сумата от 1885лв. която била 7 % от цената при първата регистрация за всяка следваща година следвало да се намали по още 1 %, така стойността му била 1060лв. с ДДС. Запазените части били малко, не повече от 10 % и така от сумата от 1060 лв. следвало да се извади стойността им от 106лв.. Така от 70 % от 1060лв. тоест от 742лв. следвало да се извади сумата от 106лв. и дължимото обезщетение било 636лв. Посочило е, че от снимките за уврежданията следвал извод, че има тотална щета и шасито на този автомобил не може да се възстанови. С прието пред СРС допълнително заключение по авто-техническата експертиза вещото лице А. след запознаване с документи по делото включително удостоверението от Б.”АД и книжата по досъдебното производство е посочило, че автомобилът е произведен през 1996г. и към дата на ПТП е бил в експлоатация 18 години, като при съобразяване на конкретната идентификация на автомобила, то към момента на първата му регистрацията през 1996г. цената му била 28000лв. Към дата на ПТП 4% от тази сума била стойността на автомобила, тоест 1120лв. Разходите за възстановяване на автомобила били 9752, 40лв. с ДДС. Имало тотална щета, запазените част били 112лв. Обезщетението при тотална щета била 70% от стойността на автомобила, намалени със запазени части, тоест 672лв. Действителната стойност я определил математически по Наредба № 24 но изчислил и икономическата стойност, защото математическата била много малка и не съответствала на реалната стойност. Предполагал че през 2014г. такъв автомобил можело да се купи за 1000лв., но не се знаело съсотянието на автомобила пред ПТП. С прието по делото пред въззивния съд заключение по допълнителната съдебно-автотехническа експертиза вещото лице Й. след запознаване с документи по делото е посочило, че автомобилът е произведен през 1996г. с първа регистрация на 04.01996г. и към дата на ПТП е бил в експлоатация 18 години, 3 месеца и 11 дни. Посочил е, че при процесното ПТП е бил силно увреден и стойността на части и работи за ремонта му бил в размер на 14735, 51лв. Посочило е, че при сравнение с офертни цени за продажба на автомобили с характеристики като процесния, които оферти били към дата на изготвяне на експертизата, но от тях със съответния коефициент можело да се определи цената към дата на ПТП, така към 15.12.2014г. действителната стойност на автомобила била 4543лв. При съобразяване със стойността на ремонта, то в случая имало тотална щета. Стойност на запазени части ако се приеме че са 20% от цената на автомобила, то ще са за 909лв. Тази сума посочил като 20% от стойността на автомобила, но това не била нито стойността на автомобила за скраб, нито пазарната стойност на запазените части. За да се кажело колко струват частите на пазара следвало да се каже кой ще разоборудва автомобила, къде ще се съхраняват, за какъв период ще се реализират тези останки и т.н., така че не било възможно да се посочи пазарната им стойност, ако се предадат за скраб те стрували 550лв. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението: Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2014г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането / в сила от 01.01.2006г., отм./. Предявените искове са с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД. Релевантно при определяне на правната квалификация е материалният закон, действащ към възникване на вземането и в този смисъл е § 22 от ПЗ на КЗ ( в сила от 01.01.2016г.). За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното събитие, пазарна стойност към момента на увреждането на увреденото имущество, за което е предявен иск за обезщетяване на имуществени вреди, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица. Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 226 от КЗ (отм) увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен, но не е платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на изрично посочените. В конкретния случай с възизвната жалба са въведени оплаквания срещу решението на СРС само в частта за размера на присъденото обезщетение на вредите. При така наведени оплаквания и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК обстоятелство, че решението на СРС в частта, в която е уважил исковете не е обжалвано и силата на пресъдено нещо на решението в тази част обвързва страните и съда, то съдът приема, че по делото е установено, че на 15.12.2014г. на път І-6, км. 418 в с. Горно Александрово е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил Скания, рег. № ••••••• с ремарке с рег. № •••••••, управляно от И.С.Т., застрахован при ответника към този момент по застраховка „Гражданска отговорност” автомобил „ Рено Клио”, рег. № ••••••• и автомобил Хонда Сивик”, рег. № •••••••, собственост на В. И. С. и управляван от И.С.И.в, при това ПТП причинено от виновно противопарнво поведение на водача на застрахования при ответника автомобил видими щети по автомобил „Хонда Сивик“ са нанесени по предно ляво окачване-деформирано, предна броня на 40см. от левия габарит към средата на предницата; счупени ляв фар, ляв калник, предна лява врата, преден ляв подкалник, преден ляв рог, разрушен тампон на двигателя в ляво; счупено челно стъкло, обзорна рамка вляво; пречупен в средата таван като е повдигнат с 2 см. в предния ляв край; предна лява колона деформирана назад и навътре на височина от около 50см. с деформация навътре от около 5см; отворено еърбег арматурно табло - десен и еърбег волан, ответникът е изпаднал в забава на плащането на обезщетението на тези вреди на 15.12.2014г. Спорен въпрос по делото и размер на дължимото обезщетение. При настъпване на покрито от договора за застраховка „ГО” застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахователно обезщетение за претърпените при същото вреди. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, но при съобразяване на стойността на запазените части и ограниченията за редуциране на размера на обезщетението с императивни материално-правни норми. При частична и при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите към момента на увредата нито действителната стойност на имуществото към този момент. При частична увреда се дължи възстановителната стойност, тоест е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, но следва да се съобразят и императивните материално правни норми на КЗ, на чл. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите / Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006 г., отменена/ наричана по-долу за краткост Методиката, наричана по-долу за краткост Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КЗ /в сила от 01.01.2006г., отм/ пълна увреда на имуществото има тогава, стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност. Съгласно чл. 22, ал.2 от Методиката при тотална щета и установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на действителната му стойност. В конкретния случай от приетото по делото пред въззивния съд заключение по повторната съдебно авто-техническата експертиза по делото се установява, че стойността на ремонта на получените при ПТП вреди е в размер на 14 735, 51лв.. Съдът кредитира тези изводи на вещото лице като неоспорени от страните, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, резултат от изводи на вещо лице при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, включително описите на вредите по протокола от 15.12.2014г., носещ подписи на служители на МВР, както и че същите са само видимите вреди към него момент. Съдът приема за установено по делото, че към дата на ПТП пазарната стойност на процесния автомобил е посочения в повторната експертиза, изслушана пред СГС, а именно в размер на 4543лв. Съдът кредитира извода на вещото лице Й. като неоспорен от страните, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице е обосновало изводите си като е съобразило цени на автомобили от същата марка от модели които са със съпоставими с процесния автомобил технически характеристики, при съобразяване на актуални оферти към момента, при прилагане на коефициент с оглед определяне на цената на същия към дата на ПТП, годината на първа регистрация на автомобила – септември 1996г., съобразно писмото от официалния представител на производителя на автомобила. Съдът не кредитира заключението на вещото лице А., защитило заключение пред СРС, защото изводите му са обосновани с методики на застрахователи при сключване на договори за застраховка, а не с реалното състояние на пазара. При така възприето и като съобрази разпоредбата на чл. 193, ал.3 от КЗ /отм/, установената стойност на ремонта и цената на автомобила от към дата на ПТП, то съдът приема, че в случая има пълна увреда на автомобила по смисъла на чл. 3193, ал.3 от КЗ /отм/ и на чл.22, ал. 2 от Методиката. Това е така, защото цената на ремонта надвишава 70% от цената на автомобила към дата на ПТП. С оглед гореизложеното съдът приема, че обезщетението следва да се определи съобразно цената на автомобила и установените запазени части от автомобила и при съобразяване на императивната разпоредба на чл.22, ал. 2 от Методиката, допускаща редуциране поради наличие на запазени части с не по-вече от 25%. Спорен въпрос по делото е стойността на запазените части. Съдът приема за установено по делото, че същото е в размер на 550лв. Същото се установява от заключението по повторната експертиза и уточнения на вещото лице при изслушването му пред СГС. Вещото лице Й. е посочило, че тази е стойността, на която бил се реализирал при продажба за скраб. Действително, вещото лице е посочило, че 20% от стойността на автомобила са 909лв. и това можело да се приеме, че е стойността на запазените части. Вещото лице обаче е уточнило, че това не е тяхната пазарна стойност, а просто съответства на 20% от стойността на автомобила, че пазарна стойност на запазени части не може да се определи реално към момента, защото това изисква да се знае кой ще разкомплектова автомобил, къде ще се съхраняват частите и кога ще се продадат. Доколкото вещото лице е посочило, че сумата от 909 лв. не е определена при изследване на вторичния пазар на части на автомобил, то същата съдът приема, че е пазарната стойност на тези запазени части. При тези изводи на вещото лице, съдът приема, че определянето на стойността на запазените части за нуждите на делото не следва да се определя съобразно стойността на всяка част поотделно. Това е така, защото този подход предполага собственик на автомобил да има специални знания и умения по разглобяване на автомобила и неговата продажба, съответно да се калкулират разходи за възнаграждение на ІІІ-то лице, което да разполага с такива знания и умения. Доказателства че такива знания и умения ищецът притежава по делото не са ангажирани. При така възприето съдът приема, че сумата 550лв. в случая е цената на запазените части при предаването зца скраб, като това е най-подходящият в случая начин за реализиране на запазените части. При така възприето съдът приема, че обезщетението следва да се определи при съобразяване на цената на автомобила и установените запазени части от автомобила и при съобразяване на императивната разпоредба на чл. 22, ал. 2 от Методиката, допускаща редуциране поради наличие на запазени части с не по-вече от 25%. С оглед гореизложеното съдът приема, че следва да приспадне от действителната стойностна автомобила към дата на ПТП / 4543лв./ стойността на запазени части / 550лв. / и така съдът приема, че дължимото обезщетение е в размер на 3993лв. и следва да бъде отменено решението на СРС в частта в която е отхвърлил иска за сумата от 3321лв., за тази сума следва да се уважи иска. В останалата обжалвана част решението на СРС следва да се потвърди като правилно.. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в която в тежест на ищеца са поставени разноски от 282, 29лв. следва да се отмени. На ищеца за производство пред СРС следва да се присъдят разноски от още 721, 98лв. За производство пред СГС на въззиваемия следва да се присъди разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 40, 28лв. определено от база от 200лв., възприета от СРС и неоспорена от страните, при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и сложността на делото. За производство пред СГС на въззивника се следват разноски за държавна такса от 66, 42лв; 239, 58лв. разноски за възнаграждение за вещо лице На адвокат К. представлявала въззивника безплатно пред СГС следва да се присъди възнаграждение от 702, 26лв вкл. ДДС. Така мотивиран, Софийският градски съд