Решение № 195 от 30.4.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 227/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. Г., с ЕГН ••••••••••, чрез адв.К. К. К. от АК-Враца, със съдебен адрес: •••, длъжник по изпълнително дело № 2022•••0400022 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № ••• КЧСИ против отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание настъпила перемпция и против Разпореждане от 29.03.2023 г. по изп. дело № 22 / 2022 г. на ЧСИ с рег. № •••, в което е заявено, че е наложена възбрана върху 7 бр. имоти (първият от които е предмет на уведомлението, а останалите 6 - земеделски земи), като не се сочи конкретна дата за това действие, както и че за първия имот ще бъде извършен опис, а за следващите 6 имота такъв е извършен на 25.02.2019 г. и е насрочен опис на един от имотите и е възложено извършването на нова оценка от вещо лице за останалите 6 имота.

В жалбата се поддържа, че въпреки, че Уведомление с изх. № 915 / 30.03.2023 г. по изпълнителното делото е адресирано до взискателя М. К., чрез процесуалния му представител, жалбоподателят е надлежно уведомен за предстоящия на 12.04.2023 г. опис на имоти в с. •••, а също и за наложената възбрана върху седемте имота, предмет на Разпореждането от 29.03.2023 г. Твърди, че В. Г. Г. не е надлежна страна производството, защото макар и да се твърди, че е наследник на първоначалния длъжник Г. Г., не са представени нито доказателства за смъртта на наследодателя нито е представено удостоверение за наследници от което по безспорен начин да се установи, че В. Г. е негов наследник.

Признава че В. Г. Г. е редовно уведомен за конституирането си като длъжник поделото чрез особения си представител, но поддържа, че упражняването на правото на наследник по чл. 429, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 51 от ЗН е субективно потестативно право, което може да бъде упражнено само лично от неговия носител, тъй като зависи от строго личната преценка на лицето, призовано към наследяване, поради което не могат да бъдат извършени от особения процесуален представител, разполагащ с обща представителна власт спрямо отсъстващото лице. Относно липсата на представителна власт за такова действие се позовава на Решение № 3132 / 08.05.2015 г. по ч. гр. д. № 489 /2015 на СГС, потвърдено с Определение № 315 / 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092 / 2015 на ВКС.

Твърди, че до момента на личното изявление на наследника не могат да се извършват изпълнителни действие срещу него.

Излага, че последното извършено изпълнително действие по делото е Описът от 25.02.2019 г. (л. 111 от изп. д. № 335 / 2018 г. на ЧСИ •••), че нямало последващи изпълнителни действия за период от 2 години, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е настъпило прекратяване на делото поради перемпция. Доколкото обаче нямало изричен акт в тази насока намира, че следва да бъде постановен такъв.

Твърди, че по изпълнителното дело няма данни за наложени възбрани върху седемте имота, предмет на Разпореждането от 29.03.2023 г. Поради това и с оглед обстоятелството, че в разпореждането не се сочи конкретна дата за тези действия, счита, че ако действително са наложени възбрани, то с оглед твърдяната перемпция, това е в противоречие с процесуалните правила.

С оглед на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати производството по изп. дело № 22 / 2022 г. на ЧСИ с рег. № •••, а ако не прекрати изпълнителното дело - да отмени Разпореждането от 29.03.2023 г., с което е насрочено извършване на опис на имот в с. •••, заедно с намиращите се в него постройки, подобрения и приращения, както и наложените възбрани върху седемте имота, предмет на разпореждането.

Прави искане на основание чл. 438 от ГПК, съдът да постанови спиране на изпълнението на извършване на опис на имот в с. •••, заедно с намиращите се в него постройки, подобрения и приращения.

По делото са постъпили и писмени възражения от взискателя М. М. К. от •••, ЕГН:

••••••••••, чрез адв. В. Ч. от АК - Враца.

Твърди, че жалбата не е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване и не е подадена в законовия двуседмичен срок.

Твърди, че изложените в жалбата съображения по приложението на чл.51, ал.1 от ЗН не са част от действията на съдебния изпълнител, нито подлежат на обжалване по реда на чл.435, ал.2 или ал.4 от ГПК. Излага, че съдебният изпълнител не е компетентен да призовава наследник да приеме наследство и да му определи срок за това, доколкото такова действие е от компетентността на съда и при направено искане от заинтересовано лице, каквото по казуса липсвало.

Намира, че от жалбата не ставало ясно кое действие на съдебния изпълнител се обжалва.

Поддържа, че с цитираното в жалбата разпореждане от 29.03.2023г. съдебният изпълнител, в съответствие с изискването на чл.434, ал.1 ГПК за удостоверяване движението на делото, насрочил опис за 25.02.2023г. на недвижими имоти - земя и сгради в с. •••, общ. Враца и е назначил вещо лице за извършване на оценка. Констатирал е също, че други 6 бр. поземлени имоти са описани по-рано. От съдържането на самото разпореждане и неговото удостоверително предназначение било видно, че няма подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл.435, ал.2 или ал.4 от ГПК, обективирано в процесното разпореждане на съдебния изпълнител.

Излага, че от длъжника нямало конкретно искане за прекратяване на изпълнителното дело.

Взискателят твърди, че възражението на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция е неоснователно като излага следната фактическа обстановка:

Излага, че изпълнителното производство е образувано на 04.07.2018г. под № 335/2018г. по описа на ЧСИ В. Й.. На 10.07.2018г. по молба на взискателя са наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжниците Г. Н. Г. и Н. Ц. Г.. Твърди, че с разпореждане от 05.10.2018г. съдебния изпълнител допуснал правна помощ на длъжника Н. Ц. Г., за което взискателят е внесъл възнаграждение в размер на 855 лв. С разпореждане от 05.11.2018г. съдебния изпълнител насрочил опис на недвижим имот на длъжниците, каквото искане се съдържа в молба на взискателя вх.№ 6987/06.07.2018г.- Преди това също по молба на взискателя бил насрочен опис за 27.08.2018г., който не се е състоял поради неоткриване на длъжника Н. Г. За насрочения на 27.12.2018г. опис на недвижимо имущество взискателят внесъл авансови такси и разноски в размер на 1 633.99 лв. Описът отново бил пренасрочен за 25.02.2019г. като този път е извършен на посочената дата. На 11.03.2019г. взискателят внесъл 300 лв. депозит за вещото лице, представен по делото с нарочна молба вх.№ 2503/11.03.2019г. Платени били и държавни такси, поискани от съдебния изпълнител, за снабдяване с характеристики на имотите от АГКК.

Поддържа, че през м.05.2019г. спрямо ЧСИ В. Й. влялзо в сила наложено от Съвета на КЧСИ дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.4 от ЗЧСИ - лишаване от правоспособност за срок от три години. Излага, че съгласно чл.32, ал.1 от ЗЧСИ с настъпването на основание по чл. 31 /в случая е налице такова по ал. 1, т.7/ частният съдебен изпълнител не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва. В резултат на наложеното дисциплинарно наказание, архивът на ЧСИ В. Й. бил запечатен и достъпа до делото - невъзможен. Архивът му бил предаден на друг ЧСИ много месеци след лишаването от правоспособност и извършеното запечатване. Със заповед на министъра на правосъдието, архивът на ЧСИ Й. бил предаден на ЧСИ Ц. Н. № ••• с район на действие окръжен съд - Плевен, където делото е преобразувано под № 9799/2020г. Поради смърт на длъжника Г. Н. Г. новият съдебен изпълнител предприел действия по издирване и установяване на наследниците му по закон и конституирането им на страната на длъжника. Последвали откази от наследство от двама от синовете му - Ц. Г. Г. и М. Г. Н., видно от намиращите се по изпълнителното дело удостоверения на PC - Враца, издадени по ч.гр.д.№ 1017/2020г. и ч.гр.д.№ 924/2021г. Издадените удостоверения за откази от наследство са връчени първо на ЧСИ Ц. Н., а той от своя страна на взискателя. За извършеният от М. Г. Н. отказ от наследство взискателят бил уведомен след 26.03.2021г. /датата на разпореждането на ЧСИ за изпращането му до взискателя/.

Впоследствие по молба на взискателя на основание чл.427, ал.2 ГПК делото било прехвърлено от ЧСИ Ц. Н. на ЧСИ Иванка Цонково № 899 с район на действие ОС - Враца и е образувано под № 926/2021c С молба вх.№ 16077/09.05.2022г. взискателят поискал продължаване на действията по принудително изпълнение по изп.д.№ 926/2021г. на ЧСИ И. Ц. с искане за конституиране на наследниците на починалия длъжник и извършване на публична продан на описаните от ЧСИ В. Й. на 25.02.2019г. недвижими имоти на длъжниците.

След възстановяване в права на ЧСИ В. Й. с молба вх.№ 18077/23.05.2022г. до ЧСИ И. Ц. взискателят поискал предаване на изпълнителното дело отново на ЧСИ В. Й., което е извършено. В резултат на това изпълнителното дело било образувано под нов № 22/2022г.. след което от страна на взискателя следвали поредица от молби за продължаване на принудителното изпълнение, указания на съдебния изпълнител, внасяне на определени разноски и непрекъсната активност от негова страна.

Взискателят поддържа, че е предприемал през кратки времеви интервали всички необходими действия и е проявявал нужната активност изпълнението да се движи напред, но по независещи от него причини, то е било забавено. Независимо от забавата в хода на принудителното изпълнение, бездействие от страна на взискателя по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е допуснато.

По изложените съображения и на основание чл.437 ГПК моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставена без разглеждане подадената на 06.04.2023г. жалба от В. Г. Г., чрез особения му представител адв. К. К. от ВрАК, жалба против действия на ЧСИ В. Г. Й. № ••• на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца по изп.д.№ 22/2022г. като недопустима. При условията на евентуалност моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

На основание чл.436, ал.3 ГПК частният съдебен изпълнител е приложил мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Изложил е подробни съображения, с които описва фактическата обстановка по изпълнителното дело:

Изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 6847/04.07.2018 г. от М. К. и приложен изпълнителен лист 03.02.2014 г. издаден по ЧГД № 461/2014 г. по описа на PC Враца. В молбата взискателят е искал налагане на възбрани на осем недвижими имота. Делото е образувано под № 2018•••0400335.

Длъжници по изпълнителен лист са: Г. Н. Г. И Н. Ц. Г. - солидарни длъжници.

Направена е справка в национална база данни за двамата солидарни длъжници, от които се установява, че и двамата са с постоянен и настоящ адрес в с. •••, обл. Враца, •••. Сключили са граждански брак на 14.07.1976 г. в гр. Роман, акт № 18 /л. 13-14/.

Изискани са скици на недвижимите имоти, по отношение на които да се насочи изпълнението посочени от взискателя.

Направена справка в Агенция по вписванията на името на солидарните длъжника, от която се установява, че недвижимите имоти са придобити по време на брака им.

Изпратена е Покана за доброволно изпълнение до кмета на с. •••, да връчи покана за доброволно изпълнение на Н. Ц. Г.. Върната е в цялост с отметка, че лицето не пребивава на територията на селото и живее повече от 10 г. в Италия.

Изпратена е Покана за доброволно изпълнение до кмета на с. •••, да връчи покана за доброволно изпълнение на Г. Н. Г.. Върната е в цялост с отметка: Лицето е инвалид - неподвижен. Няма достъп до адреса за връчване.

Изготвена е нова покана за доброволно изпълнение изх. № 624/24.01.2019 г. до Г. Н. Г.. Връчителят е връчил ПДИ на Г. Н. Г. с отказ, след като се е запознал със съдържанието на поканата. Отказът не засяга редовността на връчване.

Взискателя с молба вх. № 10523/29.10.2018 г. е искал назначаване на особен представител на Н. Ц. Г.. Назначен е особен представител на Н. Ц. Г. - адв. Р. Н.. На особеният представител е връчена покана за доброволно изпълнение, предназначена за Н. Ц. Г.. По твърдение, че по делото няма наложени възбрани съдебният изпълнител уточнява, че:

С молба изх. № 8146/06.07.2018 г. е искано и е вписана възбрана акт № 152, том 1, дв.вх. рег. № 4060/06.07.2018 г. на следните имоти /л.45/:

• Поземлен имот с идентификатор № 12259.245.9 по КККР на гр. Враца.

• Поземлен имот с идентификатор № 17453.75.16 по КККР на с. •••, общ.

Криводол, гр. Враца.

• Поземлен имот с идентификатор № 54482.50.244 по КККР на с. •••, общ.

Враца, гр. Враца.

• Поземлен имот с идентификатор № 54482.42.81 по КККР на с. •••, общ.

Враца, гр. Враца.

• Поземлен имот с идентификатор № 54482.11.167 по КККР на с. •••, общ.

Враца, гр. Враца.

• Поземлен имот с идентификатор № 54482.11.138 по КККР на с. •••, общ.

Враца, гр. Враца.

С молба изх. № 8148/06.07.2018 г. е искано и е вписана възбрана акт № 154, том 1, дв.вх. рег. № 3841/10.07.2018 г. на следните имоти /л.55/:

• Поземлен имот с идентификатор № 11418.215.50 по КККР на с. •••, общ.

Бойчиновци, обл. Монтана.

На 25.02.2019 г. е извършен опис на възбранените имоти. Изготвено е заключение на вещото лице, което е депозирано на 05.03.2019 г. Оценката е предявена на 05.03.2019 г. Отпочната е процедура по снабдяване с данъчни оценки за имотите за правилно прилагане на чл. 485ал. 5 ГПК.

Кантората е запечатана на 15.05.2019 г. и архива е предаден на 10.07.2020 г. /т.е. 1 година 1 месец и 25 дни/.

По твърдение, че делото е прекратено по настъпила перемпция.

25.02.2019 г. - извършване опис на възбранени имоти от ЧСИ В. Й.

Кантората е запечатана на 15.05.2019 г. и архива е предаден на 10.07.2020 г. /т.е. 1 година 1 месец и 25 дни/. Със запечатване на кантората, по обективни причини, макар и да не е уредено в изрична правна норма, е налице спиране на изпълнителните действия по чл. 432 ал. 1 т. 7 ГПК, т.д. в други случай какъвто е забраната за извършване на изпълнителни действия от запечатването до приемате на служебния архив по чл. 32 ЗЧСИ. След отпадане на основанието за спиране, остатъка от срока се добавя. Ако се приеме, че последното валидно действие е извършването на опис, то перемпцията настъпва на 05.09.2021 г. Делото е продължено от ЧСИ Ц. Н. под № 9799/2020 г. На 16.09.2020 г., с молба вх. № 14300, взискателя иска конституиране на наследниците на Г. Н. Г. и извършване на публична продан на възбранените и описани имоти/л. 151/.

Делото е продължено от ЧСИ И. Ц. под № 926/2021 г. С молба вх. № 16077/09.05.2022 г. взискателят е искал изнасяне на публична продан описаните и възбранени имоти/л. 193/.

Делото е продължено от ЧСИ В. Й. под № 22/2022 г. С молба вх. № 1517/15.09.2022 г. взискателят е искал възбрана, опис, оценка и публична продан на описаните в молбата имоти.

С разпореждане от 29.03.2023 г. е разпоредено да се впише възбрана на недвижим имот УПИ 13„ плсн. № 281 в кв. 55 по регулационния план на с. •••, обл. Враца. За останалите имоти съм разпоредил определяне на пазарна цена тъй като са минали повече от шест месеца от последната оценка /2019 г./ и настъпила промяна на пазарната конюктура.

Извършен опис на УПИ 13„ плсн. № 281 в кв. 55 по регулационния план на с. •••, обл. Враца. Съставен протокол за определяне на нова цена за останалите имоти. Предстои насрочване на публична продан.

По твърдение, че не е даден срок по чл. 429 ал. 2 ГПК за приемане на наследство ЧСИ поддържа, че 429 ал. 2 изр. второ ГПК се отнасяло за приемане на наследство по опис. По делото, спред ЧСИ В. Г. Г. бил приел мълчаливо наследството останало от Г. Н. Г.. По твърдение, че В. Г. Г. не е надлежна страна, поради не установена дата на смъртта на длъжника Г. Г. и не е представено удостоверение за наследници съдебният изпълнител намира, че по изпълнителното дело ЧСИ Н. е извършил справка НБ Население /152/ от която се установява, че Г. Н. Г. е починал и е оставил наследници:

М. Г. Н. - син, който се е отказал от наследство на Г. Н. Г.. ПДИ е получена на 26.01.2021 г. по пощата с обратна разписка. Пощенската пратка е получена от Й. С. /157/. Отказът е вписан на 10.03.2021 г. в районен съд Враца.

Ц. Г. Н. - син, който се е отказал от наследство на Г. Н. Г.. ПДИ е получена на 29.01.2021 г. по пощата с обратна разписка, лично/155/. Отказът е вписан на 26.05.2020 г. в районен съд Враца.

В. Г. Г. - син, който няма данни по делото да е направил отказ от наследство. ЧСИ приема, че е приел наследството мълчаливо, което се установявало от справка от справка НБ Население, че е регистриран на постоянен адрес в с. •••, ••• от 28.11.2011 г. /л. 181/, както и отговор от районен съд Враца, че не е вписал отказ от наследство /л. 191/. ЧСИ приема, че поради мълчаливо приемане на наследството, В. Г. Г., е надлежна страна по изпълнителното дело като наследник на починалия му баща.

ЧСИ излага, че Н. Ц. Г. - преживял съпруг, която е солидарен длъжник с починалия Г. Н. Г.. Поради невъзможност В. Г. Г. да бъде призован на постоянен и настоящ адрес, взискателят е искал да му се назначи особен представител. За особен представител е назначен адв. К. К.. На него е връчена покана за доброволно изпълнение /л. 284/.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена на 06.04.2023 г. директно в съда. Образувано е ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на ОС-Враца. С определение от 07.04.2023 г. е констатирано, че жалбата е подадена директно в съда, с не чрез ЧСИ и към нея няма мотиви на съдебния изпълнител и не е приложено изпълнителното дело, поради което е изискано служебно изпълнителното дело и мотиви на ЧСО, но прието, че делото е преждевременно образувано, и затова е прекратено.

С писмо от 22.05.2023 г. са постъпили исканите мотив от ЧСИ и копие от изпълнителното дело и е образувано настоящето дело.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, което е конституирано от съдебния изпълнител като длъжник и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител / чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото с разпореждане от 09.11.2020 г. жалбоподателят е конституиран като длъжник, същият има правен интерес да оспорва действията на съдебния изпълнител.

Актът на съдебния изпълнител за конституиране е извършен без по изпълнителното дело да е постъпило удостоверение за наследници на починалия първоначален длъжник, но доколкото е постановен върху справката за родствени връзки на починалия първоначален длъжник и е посочено че като длъжници се конституират синовете на починалия длъжник следва да се приеме, че жалбоподателят е конституиран като длъжник по изпълнителното дело.

Действително жалбоподателят не е открит в изпълнителното производство, въпреки че на същия е направен опит за връчване на ПДИ и поканата за доброволно изпълнение, поради което и му е назначен особен представител.

Особеният представител на жалбоподателя се е позовал с молбата си от 14.02.2023 г. (л. 287 от изп. дело) на изтекъл двегодишен срок е който взискателя не е бил извършил изпълнителни действия. С разпореждане от 14.02.2023 г. съдебният изпълнител е връчил препис от молбата за становище от взискателя в едноседмичен срок от съобщението.

ЧСИ не се е произнесъл изрично по настъпването на перемпция, но с разпореждане от 21.03.2023 г. е наложил възбрана върху недвижим имот (л. 293 от делото), а с разпореждането от 29.03.2023 г. (приложено към жалбата и на л. 299 от изп. дело) е насрочил за 12.04.2023 г. опис на 7 поземлени имота, а на 12.04.2023 г. е извършил и опис на имотите (л. 311 от делото), поради което и следва да се приеме, че е приел, че делото не следва да бъде перимирано.

С Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК е прието, че преценката на лице, което е призовано към наследяване да приеме наследството е лична, поради което и не може да бъде извършена от определения му особен представител.

По делото не са събрани доказателства жалбоподателят да е извършил конклудентни действия за приемане на наследството. Адресната му регистрация от 2011 г. предхожда дататата на откриването на наследството.

Конституирането на лицето като длъжник не изключва задължението на ЧСИ да даде определи подходящ срок на лицето да заяви дали е приело или се е отказало от наследството на своята майка и дали е приело или се е отказало от наследството на своя баща-длъжник. В този смисъл и Решение № 1174 от 6.10.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1596/2022 г. Определянето на срок за приемане на наследството е свързано със спазване и на разпоредбата на чл. 429 ГПК, определяща субективните предели на ИЛ - същият, за да има действие и спрямо наследниците, е необходимо последните да са били призовани, за да се установи дали са приели наследството или не. По смисъла на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, което съгл. чл. 49, ал. 1 може да стане с писмено заявление до РС или в хипотезата на ал. 2 – чрез конклудентни действия, т. е. такива, които несъмнено предполагат приемането на наследството. В случай, че наследникът заяви пред ЧСИ, че не е приел наследството, то е необходимо да му бъде определен срока по чл. 51 ЗН, като ЧСИ съобщи изявлението му пред РС за вписването му в особените книги.

В конкретния случай липсват данни да е била спазена и императивната разпоредба на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК за спиране на изп. производство в хипотезите на чл. 229, ал. 1, т. 2 и ГПК при смърт на страна, и т. 3 – при необходимост от поставяне под запрещение, като единственото изключение от това правило е въведено само по отношение проданта на недв. имот, за която вече е било направено обявление. Спирането следва да бъде постановено с нарочен акт, доколкото същият като преграждащ хода на изп. производство подлежи на самостоятелно обжалване. При постановен такъв акт не би могло да настъпи и перемиране на двегодишния срок, след като по силата на закона през това време не могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия, както от страните, така и от ЧСИ, докато не бъде установена и конституирана надлежната страна в изп. производство.В настоящия случай липсват такива постановени актове от ЧСИ.

С оглед възражението за настъпила перемпция настоящия съдебен състав следва да изследва дали са налице период от 2 години в които взискателят не е проявил активност чрез извършване на изпълнителни действия. За прекъсването на 2-годишния срок е достатъчно взискателят да не е бездействал, като чрез отправените искания поддържа висящността на изп. производство. Единствената последица от неговото бездействие е прекратяването на изп. производство, което не го лишава от възможността за образуването на ново такова, а санкцията се изразява в заплащането на такси за новото производство.

С оглед твърденията на страните последното безспорно изпълнително действие е на 25.02.2019 г. С молбата от 16.10.2020 г. за конституиране на наследниците на първоначалния длъжник е направено искане за продължаване на изпълнението върху възбранените и описаните имоти на починалия длъжник. Доколкото в молбата има искане за извършване на действия от съдебния изпълнител насочени към продан на имущество на длъжника, до къщата следва да се приеме за действия прекъсващо срока за перимиране на делото.

В последствие с молба вх. № 16077/09.05.2022 г. взискателят е искал изнасяне на публична продан описаните и възбранени имоти/л. 193/ Всички тези действия да произвели действие по отношение на длъжника Н. Ц. Г., което е имал това качество от началото на изпълнителното производство.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира възражението за изтекъл двегодишен период след 25.02.2019 г. за неоснователно.

По отношение на искането за отмяна на разпореждането от 29.03.2023 г., с което е насрочено извършване на опис на имот в с. •••, заедно с намиращите се в него постройки, подобрения и приращения, както и наложените възбрани върху седемте имота, предмет на разпореждането настоящият съдебен състав намира следното:

Доколкото жалбоподателят е конституиран като длъжник, към настоящия момент е процесуално легитимиран да подаде молбата, респ. жалбата, и съответно да упражни процесуалните си права.

В чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнение срещу имущество, което намира за несеквестируемо. Ако се приеме, че жалбоподателят не е собственик на имота, тогава той няма правен интерес да обжалва описа на вещта. В конкретния случай няма твърдения за несеквестируемост, поради което и ако се приеме, че жалбоподателят е собственик на имота спрямо които е насочено изпълнението, то жалбата е неоснователна, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена.

В частната жалба има искане на основание чл. 438 от ГПК, съдът да постанови спиране на изпълнението на извършване на опис на имот в с. •••, заедно с намиращите се в него постройки, подобрения и приращения. Описът на имота е извършен на 12.04.2023 г., а съдът е бил редовно сезиран с комплектоването на изпълнителното дело на 22.05.2023 г. - след извършването на описа, поради което и искането е безпредметно.

По разноските:

Страните не претендират разноски, поради което и не се присъждат такива.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд