Решение № 1019 от 15.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 88/2024 г.

Производството е по реда на глава тридесет и втора от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по предявен от Б. К. С. (ищец) срещу „Б.“ ЕООД (ответник) иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.трето от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписаното по партидата на ответното дружество седалище и адрес на управление е несъществуващо обстоятелство. Ищецът твърди, че е собственик на имот - ап.2.5, находящ се в гр.София, ж.к. „•••••••, на който адрес е вписано седалището и адреса на управление на „Б.“ ЕООД. Посочва, че при учредяване на дружеството е изразила съгласие адресът й да бъде посочен като седалище на търговеца, като впоследствие, след промяна на едноличния собственик на капитала, с когото нямала никакви отношения, оттеглила своето съгласие, но въпреки това промяна не била осъществена. Пояснява, че се е противопоставила изрично на това нейното жилище да се сочи за адрес на дружеството, което адресирала както към предишния едноличен собственик на капитала И. А.Ф. във връзка с прехвърляне на дружествените му дялове на друго лице, така и към настоящия собственик Т.Ц.Т., но поради пасивното им поведение изпратила до търговеца и нотариална покана в същия смисъл, която била връчена при условията на чл.50 ГПК – със залепване на уведомление. Поддържа, че на посочения адрес дружеството не развива търговска дейност, няма офис и служители, поради което е налице несъответствие между вписаното седалище и адрес на управление на ответника и действителния такъв, което нарушава принципа за достоверност и изискването за истинност на вписаните по партидата на търговеца обстоятелства. Обосновава правен интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че регистърът е публичен и в обществен интерес е в него да се отразяват верни обстоятелства, както и че лично е засегната от вписването на това обстоятелство, тъй като е посещавана от различни лица за връчване на съобщения на търговеца, които тя не може да приема. Ето защо, поддържа, че единственият път за защита на правото й на собственост, засегнато негативно от поведението на ответника, е предявяването на отрицателен установителен иск по чл.29, л.1, пр.трето от ЗТРРЮЛНЦ, евентуалното уважаване на който би довело до заличаване на сочения за седалище адрес на дружеството, като дружествената кореспонденция няма да бъде насочвана на адреса й. Претендира разноски. Ответникът не е депозирал писмен отговор. Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото и приложимия закон, установи следното от фактическа и правна страна: По допустимостта на иска Съгласно чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. В настоящия случай се твърди вписване на седалище и адрес на управление на „Б.“ ЕООД на адрес, на който дружеството няма дейност, нито служители, което е заблуждаващо обстоятелство, тъй като там се помещава собствен на ищеца обект, чието право на собственост е засегнато от извършеното вписване, доколкото ищецът няма отношения с търговското дружество, които да обуславят такова вписване. Горните изявления обосновават правен интерес за ищеца да предяви отрицателния установителен иск по чл.29, ал.1, пр. трето от ЗТРРЮЛНЦ, т.е. искът е допустим. По основателността на иска Съгласно ТР № 1/06.12.2002г. по т.д.№ 1/2002г. на ОСГК на ВКС несъществуващи обстоятелства са: 1.) Липсващо (невзето) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в ТР, и което не е съществувало към датата на регистърното решение, поради което съставлява неистинско удостоверяване, и 2.) вписване на обстоятелство, което е съществувало при регистрация на дружеството, но по исков ред е установена нищожността му. Това са все примери, при които подлежащото на вписване обстоятелство възниква непосредствено от решението на волеобразуващия орган, т.е. тълкувателното решение не третира случаи, при които причината, опорочаваща вписването стои вън от волята на компетентния орган на дружеството. Ето защо, в редица решения е прието, че въведените с тълкувателното решение примери не изчерпват всички хипотези на вписване на несъществуващо обстоятелство. Това аргументира решения, че такова вписване е налице и тогава, когато има решение на волеобразуващия орган, но то противоречи на императивни норми на закона. Като пример за такова несъществуващо обстоятелство се сочи вписването на седалище и адрес на управление на дружество, което не отговаря на обективната действителност. Това са случаите, в които било при учредяването му, било по-късно, посоченият административен адрес като седалище и адрес на управление не отговаря на обективната действителност, т.е. на него дружеството нито развива дейност, нито поддържа офис, въпреки, че е налице валидно решение на компетентния орган за това и не е налице нищожност на акта, с който е взето това решение - така Решение № 475/10.07.2023г. на САС по в.т.д.№ 251/2023г., Решение № 605/25.04.2023г. по т.д.№ 235/2024г. на СГС, Решение № 485/12.07.2022г. по в.т.д.№ 384/2022г. на САС, Решение № 579/17.09.2021г. по в.т.д.№ 311/2021г. на САС и други. В настоящия случай, се установява при служебна проверка по партидата на „Б.“ ЕООД, че дружеството е посочило за свое седалище и адрес на управление ап.2.5, находящ се в гр.София, ж.к. „••••••• още при учредяването си с вписване от 07.03.2023г., като при заявяване на последващи промени, наложени от прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на дружеството от И. А.Ф. на Т.Ц.Т. и избора на нов управител на мястото на освободения, не е било взето решение за промяна на седалището и адреса на управление, т.е. при вписване на промените в ТР на 17.10.2023г. нов адрес не е бил завяван. Установява се, че на така посоченият административен адрес се помещава обект, собственост на ищцата Б. К. С.. Горното следва от приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том III, рег.№ 5149, дело № 396 от 10.04.2019г. на нотариус И.Н. и удостоверение за идентичност на адреса по нотариален акт и сега съществуващия за обекта административен адрес, издаден от „ГИС София“ ЕООД. Видно от нотариална покана от 05.01.2024г. ищцата е известила ответника, че оттегля съгласието си дружеството да се помещава на нейния адрес, в която връзка настоява да се предприемат действия за промяна на седалището и адреса на управление на ответника. Покана е била връчена чрез залепване на уведомление на адреса на дружеството, като служител при нотариуса, извършил връчването, е удостоверил, че на адреса няма офис на „Б.“ ЕООД. Понастоящем няма промяна на това обстоятелство по партидата на търговеца. Съгласно чл.12 от ТЗ, седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му, а неговият адрес е адресът на нейното управление. Седалището и адресът на управление са елементи от статуса на търговското дружество като правен субект, които го индивидуализират в търговския оборот. Те представляват задължителни реквизити от съдържанието на дружествения договор (в случая устава) и подлежат на вписване по партидата му в търговския регистър (чл.115, т. 1 ТЗ). Съгласно чл.13, ал.1 от ТЗ търговецът е длъжен да посочва същите в търговската си кореспонденция. По отношение на тези обстоятелства е приложим принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство и именно поради това заявителят е длъжен на основание чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ да подпише декларация, с която да потвърди тази истинност. Вписването на адреса на управление на търговското дружество се извършва въз основа твърденията на заявителя, като проверката на длъжностното лице по регистрацията е само формална. Последната се състои само в проверка на на това има ли такъв реквизит в дружествения договор/ устав, съответно има ли решение за това от надлежния орган. Адресът на управление обаче следва да бъде достоверен и да не въвежда третите лица в заблуждение относно действителния адрес, на който се осъществява управлението на дейността на търговеца по аргумент от чл.7, ал.2 ТЗ. Когато дружеството не е осъществявало и не осъществява управлението на търговската си дейност на вписания по партидата му адрес, е налице несъвпадение между правното положение, произтичащо от вписването на това обстоятелство и от установения в чл.10 ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския регистър, от една страна, и фактическото такова, от друга, свързано с изискването за истинност на вписаното обстоятелство. Това несъответствие следва да бъде отстранено с иск за установяване на неговото несъществуване (така в Решение № 579/17.09.2021г. по в.т.д.№ 311/2021г. на САС). Този иск е на разположение на всяко трето лице, което е засегнато от вписването, както е в настоящия случай. Предвид изложеното, исковата претенция следва да се уважи като основателна. По разноските При този изход на спора по делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото, които възлизат на 1160.00 лева, от които 80.00 лева внесена държавна такса и 1080.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, съдът