Решение № 178 от 23.9.2021 г. на Районен съд - Девня по дело № 977/2021 г.

Производството е по реда на чл. 95 и следващите от Закона за социалните услуги. Постъпило е искане от Директора на Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Вълчи дол за настаняване на поставеното под запрещение лице СТ. Д. СТ., ЕГН: •••••••••• в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” /ДПЛУИ/, находящ се в •••••••••• за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението. В о.с.з. искането се подържа от процесуалния представител на молителя. В съдебно заседание настойникът ИЛЧ. Г. Г., моли молбата да бъде уважена, предвид заболяването на лицето и предвид липсата на възможност да полага грижи за него в семейна среда. Лицето, чието настаняване се иска, при изслушването му в о. с. з. заяви, че знае на колко години е, от 40 години е в дома и тук му харесва, защото се грижат за него и има приятели. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно решение от 20.05.1998 г. по гр. дело № 11446/1996 г. по описа на Окръжен съд – Варна, СТ. Д. СТ. е поставена под пълно запрещение, като видно от удостоверение изх. № РД08-01-959/29.06.2021 г. на Община Вълчи дол за негов настойник е назначен ИЛЧ. Г. Г.. Представено е ЕР на ТЕЛК № 1901 от 10.09.2020 г., от което се установява, че СТ. Д. СТ. е с поставена диагноза параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, халюцинаторно – параноиден синдром, изразена промяна на личността, определени 80 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено. Видно от представеното по делото влязло в законна сила на 13.07.2018 г. съдебно решение по гр. дело № 281/2018 г. на РС – Девня СТ. Д. СТ. е настанен в специализирана институция – „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна за максимално предвидения от закона срок - три години. По делото е представена декларация от 29.06.2021 г. от СТ. Д. СТ. в която същият заявява, че желае да продължи да ползва резидентната грижа в „ДПЛУИ” с. Оборище, както и становище от настойника му със същото искане. Представени са изготвените от мултидисциплинарния екип на дома индивидуален план за подкрепа на СТ. Д. СТ., в който са изследвани потребностите му и са набелязани дейностите и целите за задоволяване на тези потребности. Представени са и медицинско удостоверение от общо практикуващ лекар и медицинска характеристика от психиатър, според които лицето е подходящо за настаняване в специализирана институция, а именно ДВЛУИ. При извършеното актуално социално проучване въз основа на горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП – Вълчи дол е изготвила и представила по делото доклад по чл. 95 ал. 3 т. 1 от ЗСУ и предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7 ал. 1 от ППЗСУ, от които се установява, че СТ. Д. СТ. е настанен в ДПЛУИ с. Оборище на 29.09.1998 г., неженен. Баща му е починал, майка му е настанена в старчески дом, има сестра и брат, които не се интересуват от него. Неориентиран за време и пространство, без съзнание за заболяване. Емоционално волево лабилен, склонен към гневни реакции и вербална агресия. Чести параноидни налудности със слухови халюцинации. Неспособен да се грижи за себе си самостоятелно с първични действия за задоволяване на нуждите си. Няма затруднения при придвижването, слух и зрение задоволителни, комуникативен с хаотично мислене наситено с налудни идеи. Не проявява интерес към организираните мероприятия в дома, провежда му се трудотерапия и психотерапия. Адаптиран към обстановката. Г-н С. не е в състояние самостоятелно да се грижи за себе си и да задоволява основните си жизнени потребности, да организира бита и ежедневието си. Г-н С. се нуждае от всекидневна грижа- персонална и медицинска. Първично изградени навици за самообслужване и поддържане на личната си хигиена, ежедневно с помощ, надзор и напомняне от персонала. Зависим от обгрижване. Елементарно изградени навици за самообслужване и поддържане на личната си хигиена, нуждае се от помощ, напомняне и надзор на поведението, подпомаган е от персонала. Извеждането от институцията е риск, което може да отключи агресията и да предизвика неконтролирани действия от страна на лицето, което да стане опасно както за себе си така и за околните. Негов настойник е ИЛЧ. Г. Г.- Директор на ДПЛУИ. Предвид потребностите, тежкото социално и здравословно състояние, лицето се нуждае от специализирана грижа, която може да получи в ДПЛУИ. Поради липсата на близки, които да полагат нужните грижи за лицето съществува риск за живота на кандидат потребителя. Съгласно Решение на Девненския районен съд N9113/22.06.2018 г. лицето СТ. Д. СТ. е настанен в специализираната институция - ДПЛУИ с. Оборище със срок от 3 години от влязло в сила решение от 13.07.2018 г. до 13.07.2021 г. Представена е заповед № СУ/Д-В-ВД/30-1 от 13.07.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Вълчи дол, съгласно която лицето СТ. Д. СТ. отново е било временно настанено по административен ред в „ДПЛУИ” с. Оборище до произнасяне на съда. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Постъпилото искане от Директора на ДСП – Вълчи дол за настаняване на СТ. Д. СТ. в „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна на практика представлява искане за удължаване на срока за неговото настаняване, предвид факта, че лицето вече е било настанено в тази институция със съдебно решение, чийто срок към настоящия момент е изтекъл. Съгласно чл. 101 ал. 1 от ЗСУ удължаването на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по реда за извършването на настаняването от районния съд, като срокът на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда. Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. Водещото за предоставянето на социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и прекратяването на тяхното ползване /в т.ч. и за услуга за резидентна грижа/ е желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга /чл. 91 във връзка с чл. 95, ал. 2 от ЗСУ/. От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание с участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия настойник, се установи по безспорен начин, че СТ. Д. СТ. е поставен под пълно запрещение, че страда от заболявания, които не му позволяват да се грижи сам за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й бъдат осигурени от роднини и близки. Доказателствата по делото сочат, че лицето страда от тежко заболяване, довело до ограничаване на възможностите за вграждането му в обществото. Лицето има първични характеристики на задоволяване на нуждите си, но се нуждае от всекидневна грижа, внимание и социална среда, в които да се чувства разбран и обгрижван, не може самостоятелно да се грижи за себе си, нуждае се от помощ и надзор. Липсват близки и роднини, които да са проявили интерес и да са изявили желание да полагат грижи за него. Предложената на съда социална институция, в която да бъде настанен СТ. Д. СТ. осигурява възможността той да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето, ще бъде наблюдавано и съхранено здравето му, ще се полагат грижи и за развитие на социалните му навици, които не са безвъзвратно загубени. По делото не се установи да е настъпила промяна в обстоятелства от момента на настаняване на лицето в „ДВЛУИ” до настоящия момент, касаещи възможността лицето да живее в домашна среда, предвид липсата на каквато и да е подкрепа от близки и възможност за полагане на грижи от страна близки в домашна среда. При това положение - липса на възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда, както и предвид декларираното желанието на лицето да остане в „ДПЛУИ” с. Оборище и становището на неговия настойник, съдът намира, че следва да уважи искането на ДСП – Вълчи дол в този смисъл, като на основание чл. 101 ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на лицето в институцията, в която е настанен за максимално предвидения в закона срок от 3 години на настаняване /чл. 98 ал. 3 от ЗСУ/. Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 101 от ЗСУ за удължаване на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на поставеното под пълно запрещение пълнолетно лице, поради което