Решение № 406 от 21.6.2016 г. на Районен съд - Хасково по дело № 428/2016 г.

Р Е Ш Е Н И Е № 406 гр. Хасково, 21.06.2016год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Хасковският районен съд в публичното заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА Секретар: Елена Стефанова Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 428 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е от Н.Д.Б., ••• против Главна Дирекция „ПБЗН“-МВР – гр.София, иск с правно основание чл.67, ал.7, т.3 от Закона за държавния служител, за сумата в размер на 207.86 лева /след направен частичен отказ от иска в съдебно заседание на 02.06.2016г./ Ищецът твърди, че е държавен служител в Районна служба „ПБЗН“ от около 7 години, която служба била в състава на Регионална дирекция „ПБЗН“ – МВР-Хасково. Работел като младши експерт, Група ОЦ към РД „ПБЗН“ – Хасково. Работното му място било в РД „ПБЗН“-Хасково. Изпълнявал работата си на 24-часови смени /дежурства/, които имали непрекъснат характер с оглед обстоятелството, че следвало да поддържат постоянна оперативна готовност за отзоваване в рамките на 45 секунди при наличие на сигнал за пожар, бедствие, авария или катастрофа. Дежурствата били с продължителност на работното време от 08.00 до 08.00 часа, съгласно организацията на работа на служителите в посоченото работно място, при сумирано изчисляване на работното време. Всеки месец включвал по 7 работни дежурства от по 24 часа, в т.ч. положения от ищеца труд по време на официални празници за периода от 03.05.2013 г. до 02.05.2014г., за който период ответникът не му бил заплатил допълнително възнаграждение. В 24-часовите дежурства, полагани от ищеца, се включвал 15 часа дневен и 9 часа нощен труд, като в този дневен труд се включвал и трудът, положен, когато бил на смяна през официалните празници. Въпреки правната регламентация в КТ, ЗДСл. и ЗМВР за допълнително заплащане на положения труд през официални празници, до предявяване на иска ищецът не бил компенсиран допълнително с парично възнаграждение за положения от него труд на официални празници за периода от 03.05.2013г. до 02.05.2014г. През този период бил на работа през официални празнични дни, както следва: на 03.05.2013 г. – отработени 8 часа, на 06.05.2013 г. – отработени 16 часа, на 26.12.2013 г. – отработени 16 часа, на 19.04.2014 г. – отработени 8 часа, на 01.05.2014г. – отработени 8 часа, или общо 56 часа, като ищецът следвало да получи за този труд сумата от 420 лева. Тъй като ответникът не му заплатил този труд, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 207.86 лева /след направен частичен отказ от иска в съдебно заседание на 02.06.2016г./, представляваща допълнително възнаграждение за работа през официалните празници за периода от 03.05.2013г. до 02.05.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен, като го оспорва изцяло. Сочи, че през исковия период от 03.05.2013г. до 02.05.2014г. е действала следната нормативна уредба, уреждаща заплащането на възнагражденията на служителите на МВР – ЗМВР /отм./, Наредба № Iз-1941/25.07.2011г. за реда за осъществяване на пожарогасителната и спасителната дейност от органите за пожарна безопасност и защита на населението на МВР, обн. ДВ бр. 62/2011г.; Инструкция № Iз-2453/04.12.2012г. за реда за разпределение на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране работата извън установеното работно време, обн. ДВ бр.99/2012г. Ищецът неоснователно се позовавал на разпоредбата на чл.67, ал.7, т.3 от ЗДСл, т.к. служебното му правоотношение с произтичащите от това права и задължения било уредено в чл.169 от ЗМВР /отм./. ЗМВР бил специален по отношение на ЗДСл., респ. КТ, предвид което обществените отношения, касаещи служителите в МВР, се уреждали по реда, предвиден в специалния закон. В ЗМВР не съществувала правна норма, която да регламентира възможността за заплащане на допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници. Този специфичен подход бил възприет в рамките на законодателната дейност, намерила отражение в приемането на специален закон - ЗМВР, съдържащ особени правила за постъпване на работа в МВР, за преминаване на държавна служба, за определяне заплащането на служителите, които не били идентични с тези по ЗДСл. и КТ. В чл.200 от ЗМВР /отм./ изрично бил посочен начинът на формиране на заплатата за длъжност – възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната длъжност в йерархията, и възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място. При последното било отчетено, че в 24-часовите смени се съдържат часове, през които се полага и труд по време на официални празници. Не било спорно, че на ищеца се заплащали ежемесечно суми по чл.200, т.2 за специфичните условия на работното място. В чл.202, ал.1 от ЗМВР /отм./ изчерпателно били изброени допълнителните възнаграждения, които не са постоянни и по характер се менят за конкретния месец и за конкретния служител. Трудът, положен по време на официални празници, бил постоянен за сменния режим на работа и предвид характера му, бил съобразен от законодателя в чл.200, т.2 от ЗМВР /отм./. За предвидените в чл.202 ал.5 от ЗМВР /отм./ допълнителни възнаграждения следвало да се има предвид, че те били дължими, само ако в съответния друг закон изрично е посочено, че съответното възнаграждение се дължи и на служителите на МВР, а такова отбелязване липсвало в ЗДСл., КТ или в акт на МС. Уредените от ЗДСл., КТ и ЗМВР случаи били различни по дефиниция, липсвали и норми, препращащи към ЗДСл., като с измененията на ЗМВР /отм./ в сила от 01.01.2011 г. бил отменен § 1а, препращащ към ЗДСл. за неуредените въпроси. Ясно следвало да се разграничава характера на дейността на служителите по ЗМВР с тези по ЗДСл., както и начина на образуване на възнагражденията им за полагания труд. В подкрепа на това били и последващите промени в нормативната уредба относно формирането на възнагражденията на служителите на МВР. С оглед всичко изложено, моли съда да отхвърли предявения иск, както и претенцията за присъждане на законна лихва и на деловодни разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Ответникът също претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, че между страните е съществувало служебно правоотношение за исковия период, което се установява от Кадрова справка № 1257р-738/07.04.2016г., изготвена от ГД „ПБЗН“-МВР, РД „ПБЗН“-Хасково и Справка, рег. № 125700-224/07.04.2016г. на ГД „ПБЗН“-МВР, РД „ПБЗН“-Хасково. Други доказателства по делото не се представят. За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установи, че броят на дежурствата, дадени от ищеца Н.Д.Б. през исковия период от 03.05.2013г. до 02.05.2014г., е общо 81 дежурства. Продължителността на работното време на всяко дежурство е 24 часа. По време на официалните празници през исковия период, съгласно Графика за работа, ищецът е положил 56 часа труд по време на дежурства. Вещото лице посочва, че общият размер на допълнителното възнаграждение за положения от ищеца труд по време на официалните празници през исковия период е в брутен размер на сумата 230.96 лева, а чистата сума за получаване е в размер на 207.86 лева. Вещото лице е установило, че ищецът не е получавал допълнително възнаграждение за положения труд по време на дежурствата на официалните празници през исковия период. При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Няма спор, че между страните по делото е съществувало служебно правоотношение през исковия период. Безспорно е също така, че ищецът е работил по време на официални празници. Въпреки дадените от съда указания и разпределената с проекта за доклад доказателствена тежест, ответникът не доказа, че е извършил плащане на ищеца за положения труд по време на официални празници. Основният спорен въпрос между страните по делото е дължимо ли е такова възнаграждение, тъй като заплащането на възнаграждение на ищеца за процесния период се урежда от ЗМВР /отм./, където между изчерпателно уредените случаи в чл.202 не се предвижда възнаграждение за работа по време на официални празници. Независимо от това изрично изброяване на допълнителните възнаграждения в чл.202, ал.1 от ЗМВР /отм./, следва да се вземе предвид и разпоредбата на ал.5, чл.202 от ЗМВР, която сочи, че служителите на МВР получават и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС. В този смисъл не би могло да се приеме, че допълнителните възнаграждения са изчерпателно посочени в чл.202 от ЗМВР. Законът за МВР е специален такъв, уреждащ статута на държавните служители в системата на МВР, като към него има субсидиарно приложение общия закон – ЗДСл. При липса на изрична правна уредба относно допълнителни възнаграждения за положен труд по време на официални празници от служителите в системата на МВР, следва да се приложи общата разпоредба за държавните служители – чл.67, ал.7, т.3 от ЗДСл. Обратното становище би довело до поставяне на служителите в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители. От заключението на вещото лице се установи, че общият размер на допълнителното възнаграждение за положения от ищеца труд по време на официалните празници през исковия период от 03.05.2013г. до 02.05.2014г. е в брутен размер от 230.96 лева, а чистата сума за получаване е в размер на 207.86 лева, като вещото лице е установило, че ищецът не е получавал допълнително възнаграждение за положения труд по време на дежурствата на официалните празници през исковия период. Ето защо, искът следва да се уважи в пълния предявен размер от 207.86 лева, представляващо нетното възнаграждение за положения от ищеца труд по време на официални празници. Следва да се присъди чистата сума за получаване, а не брутното възнаграждение, тъй като възнаграждението се изплаща, след като върху него във всички случаи са направени задължителни удръжки. В този смисъл не може да се приеме, че когато присъждането на възнаграждението става по съдебен ред, то тези задължителни удръжки не следва да се приспадат от неговия размер. С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокат. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът намира за основателно по следните съображения: Ищецът е реализирал разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, като от представения Договор за правна защита и съдействие се доказва по категоричен начин заплащането на посочената сума /платена е в брой/. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: /чл.7, ал.2, т.1/ - „ при интерес до 1 000 лева – 300 лева“. Настоящото дело е с интерес 207.86 лева, поради което заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо и с оглед направеното възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, същото следва да бъде намалено до сумата от 300 лева, които да се присъдят на ищеца като разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 150 лева. Мотивиран така, съдът