Решение № 1325 от 5.7.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 298/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Кюстендилска вода“ ЕООД, гр. Кюстендил, чрез адв. К. Д., срещу решение № 89 от 22.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 153/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление № 133-Ю-РД/09.01.2024 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Кюстендил. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни основания по чл. 348, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се неговата отмяна. Ответната страна – директорът на РЗИ - Кюстендил, чрез адв. К. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Кюстендил, в настоящия си състав, след преценка на събраните по делото доказателства и извършена проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в касационната жалбата отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че не е изпълнило задължително предписание на държавен здравен инспектор за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ПР-044-129/17.08.2023 г., а именно: да се възстанови целостта на оградата с цел недопускане на външни лица в района на пояс I на язовир „Дяково“, находящ се в землището на с. Дяково и с. Кременик, който се използва за питейно-битово водоснабдяване; да се поставят предупредителни надписи върху табели, поставени на добре видимо разстояние една от друга, изработени съгласно Приложение № 3 на Наредба № 3/2020 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатацията на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно – битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди– чл. 46; границата на пояс I акваторията на язовира да се сигнализира с ярко оцветени шамандури, съгласно чл. 46 от Наредба № 3/2020 г. Срокът на предписанието е бил до 03.09.2023 г., като видно от протокол от 20.07.2023 г. дейностите не са изпълнени. За извършеното нарушение на нормата на чл. 44 от Закона за здравето (ЗЗ) е съставен АУАН № 00133/14.11.2023 г., а въз основа на него е издадено и процесното наказателно постановление № 133-Ю-РД/09.01.2024 г. на директора на РЗИ - Кюстендил. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че в случая е дадено задължително предписание с изх. № ПР-044-129/17.08.2023 г. на "Кюстендилска вода" ЕООД, в резултат на извършена проверка на 20.07.2023 г. на обект – язовир „Дяково“, находящ се в землището на с. Дяково и с. Кременик, община Дупница. При проверката е установено, че липсва част от трайната ограда на най-вътрешния пояс І от санитарно-охранителната зона (СОЗ) на обекта, не са поставени предупредителни надписи върху табели на добре видимо разстояние едно от друга и границата на акваторията на водоема не е сигнализирана с ярко оцветени шамандури, съгласно изискванията на Наредба № 3/2000 г. Установено е, че посоченото предписание не е изпълнено в определения за това срок – 03.09.2023 г. Предписанието не е било оспорено по съдебен ред, същото е влязло в сила, поради което за касатора е възникнало задължението по чл. 44 от ЗЗ – да изпълнява предписанията на органите на държавния здравен контрол. Констатациите в протокол от 14.09.2023 г. за неизпълнение на предписаните от органа дейности не са оборени от дружеството с годни доказателствени средства, поради което е налице извършено административно нарушение по чл. 212, ал. 3 от ЗЗ, както правилно е приел и районният съд. Предвид горните съображения, Административен съд – Кюстендил, в настоящия си състав намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,