Решение № 5746 от 2.6.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 64673/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД. За ангажирането на отговорността на възложителя следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки за основателност на иска: Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Съдът следва да установи онези факти, които имат значение за деликта – деяние, извършването му от служител на ответника, противоправността на деянието, увреждащият резултат, пряката причинно – следствена връзка между деликтното поведение и резултата.Ако се твърдят факти, които изключват противоправността, или оборват презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД, същите отново подлежат на установяване по делото. Разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗП, тълкувана систематически заедно с разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗОС предвиждат публична общинска собственост на общинските пътища. §1, т.4 ДР към ЗП предвижда, че „пътни принадлежности” по смисъла на закона са и крайпътните насаждения. Съгласно разпоредбата на чл.5 ЗП, пътните пренадлежности са елементи на „пътищата” /”пътната инфраструктура”, а разпоредбата на чл.31 ЗП предвижда вменени на общината задължения по изграждането, поддържането и ремонтът на общинските пътища. Видно от представените доказателства – скица, извадки от публичната страница на АГКК и показанията на разпитания пред СРС свидетел, л.а. а бил паркиран в рамките на улица „Брод”, съставляваща имот с кратък номер по КККР 2022. Недоказано остана твърдението на ответника, че ищцата е паркирала л.а. в сервитутната зона на ж.п. линията, която е публична държавна собственост. Видно от посочените графични доказателства, ж.п. линията съставлява имоти по КККР., непосредствено до нея са двата имота 379 и 1226, след които се намира и улицата с номер 2022г. Следователно, сервитутната зона са имотите 379 и 1226, но не и самата улица, а ищцата се доказа да е паркирала л.а. на улицата, с леко застъпване на ивицата зелена площ, попадаща в имот 2022г, съседен до имот 379. Цялата зона е в рамките на урбанизирана територия с действащ регулационен план, поради което и за въвеждане на нови сервитутни зони, извън предназначените за инфраструктурата на ж.п. транспорта с ОУП, е необходим проект за изменение на ПУП – план за регулация и застрояване. По делото няма ангажирани доказателства, че ивицата от зелена площ, попадаща в имот 2022, който граничи с имот 379, на която ивица е паркиран л.а., чрез парцеларен план е придадена към строителна линия по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЖТ. Не се доказва тази ивица да е на 60 или по – малко метра от железопътен коловоз, няма данни улицата да е усвоена. Тук е моментът да се посочи, че съгласно чл.14 от Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, в сервитутната зона не се допуска всякакъв вид застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба; засаждане на трайни дървесни насаждения / …/. В този смисъл, дори дървото да попада в рамките на сервитутната зона, а не се събраха доказателства затова, за обикновения гражданин няма как да стане ясно, че паркира до сервитутна зона, тъй като същата е обрасла с трайни насаждения. По делото се установи, че в рамките на ивицата- зелена площ, която е част от имот 2022, съставляващ улица „Брод“, е имало дърво, паднало върху лекия автомобил. Този имот е общински път, а съгласно цитираните разпоредби на ЗП, трайните насаждения до пътя са пътна принадлежност и попадат под определението на закона за елемент на пътища. Същевременно, с приемането на Наредба на СОС за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на., кореспондиращо на задължение /чл.41 от Наредбата/ на всеки собственик на трайна дървесна растителност да се грижи за същата, включително опазването им в добро състояние, е въведената забрана на чл.44 от същата наредба, да се отсича дърво на територията на СО, без предварително разрешение на СО, независимо от собствеността му. В същата наредба са предвидени множество дейности за поддръжката на зелената система на Столицата, като общо задължение на всеки собственик е да се грижи за собствените си трайни насаждения. С оглед изложеното дотук, се налага изводът, че СО, като собственик на път, има задължението да се грижи както за пътя, така и за пътната принадлежност – трайно насаждение, което също е негова собственост по силата на ЗП, като го поддържа в добро състояние. Синалагматично е задължението на собственика да не допуска падане на дърво върху лек автомобил, паркиран на пътя, негова собственост. С оглед изложеното, предвид липсата на спор за инцидента, размерът на обезщетението, съдът намира, че следва да уважи иска на предпочитаното основание – чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, тъй като., в качеството си на възложител, не е осигурила доброто състояние на дървото, и е допуснала, чрез бездействие, случването на инцидента с автомобила на ищцата. Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи. По претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД предвижда, че делинквентът е в забава и без покана, следователно същото се дължи от датата на инцидента – 9.8.2021г., но с оглед диспозитивното начало, искът следва да се уважи, както е предявен – за 18, 30 лева за период 20.9.2021г. / датата на поканата до ответника/ до 12.11.2021г. При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Ищецът претендира разноски по два представени списъка по чл.80 ГПК – към исковата молба и представен в о.с.з на 12.5.2022г. От претендираните по списъка разноски, по делото са представени доказателства, че ищецът е сторил разноски за: 100 лева държавна такса, 400 лева платено адвокатско възнаграждение, 2, 50 лева такса за удостоверение / лист 19 от делото/, 5 лева за съдебно удостоверение /лист 73 от делото/, 20 лева такса за издаване на скица / лист 101 от делото/- общата сума 527, 50 лева. Не следва да се признават претендираните суми: такса от 3, 50 лева за издаване на удостоверителен документи, сумата 150 лева платено възнаграждение за оценител и сумата 25 лева за извършено почистване, тъй като не са представени доказателства ищецът да е сторил тези разноски. Воден от изложеното, съдът