Решение № 654 от 12.11.2021 г. на Районен съд - Сливен по дело № 4892/2021 г.

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/. Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, З. Р. Г., ЕГН: •••••••••• за срок от три години. В молбата се излага, че лицето е поставено под пълно запрещение през 2012 г., като за неин настойник била определена В. К. К.. Настойникът упълномощил Директора на ДПЛУИ З. К. С.. Поставеното под пълно запрещение лице е депозирало заявление за настаняването й в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, придружено със становище на настойника и социален доклад - предложение от социален работник. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен моли съда да постанови решение, по силата на което З. Г. да бъде настанена в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, за срок от три години. В съдебно заседание молителят ДСП - Сливен се представлява от своя пълномощник - юрисконсулт, чрез който поддържа молбата и моли съда да я уважи. Директорът на ДПЛУИ и упълномощен от настойника на лицето, редовно уведомен, не се явява лично. За него се явява социален работник от Дома, която изразява становище З. Г. да бъде настанена по съдебен ред в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три години, тъй като това е в неин интерес. Лицето, чието настаняване се иска, редовно призовано, се явява лично. Изразява желание да продължи да живее в Дома. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето З. Р. Г., с ЕГН: ••••••••••, е поставена под пълно запрещение с Решение на ОС - Сливен от 05.12.2012 г. От Удостоверение от 01.02.2017 г., издадено от Орган от настойничество и попечителство при Община Сливен, се установява, че за настойник на З. Г. е назначена В. К. К. от гр. Свиленград. Настойникът е упълномощил писмено З. К. С. - Директор на специализираната институция, да представлява З. Г. пред трети лица и да извършва всички правни действия, свързани с настаняването и пребиваването й в Дома. Настойникът е депозирал и писмено становище, с което изразява желание лицето да бъде настанено отново в ДПЛУИ, тъй като няма възможност да се грижи за нея. С ЕР на ТЕЛК от 27.08.1988 г. на лицето е определена пожизнено над 90 % трайна неработоспособност с чужда помощ поради заболяване с диагноза: Друга уточнена олигофрения. Тежка олигофрения. Тежка имбецилност. Установи се от писмените доказателства по делото, че З. Г. е на 61 години, неомъжена, няма деца. По молба на родителите й, З. е настанена в Дом през 1978 г. Живее в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка от 2007 г. Реинтеграция в семейна среда е невъзможна. Видно от представените по делото социален доклад и индивидуална оценка, З. Г. е с тежка умствена изостаналост. Мисловният й процес протича на конкретно образно ниво. Вниманието се привлича много трудно, липсват активното внимание и концентрация. З. Г. може да се придвижва самостоятелно, без помощни средства. Не винаги успява да контролира физиологичните си нужди. За поддържане на лична хигиена се нуждае от асистенция и настояване от персонала. Контактът е затруднен поради дизартричен говор и частичен слухов дефицит. Грубо ориентирана е за собствена личност, време и в позната среда. Емоционално лабилна, психомоторно неспокойна, склонна към агресивни и автоагресивни прояви, с негативен настрой. Разгневява се без видими причини. Не взема участие в групови занимания, освен по изключение и като пасивен участник. Има потребност от контрол върху поведението и специализирани грижи. Изслушана в съдебно заседание, З. изразява желание да бъде настанена в Дома. С Решение № 1168/15.10.2018 г. на РС - Сливен, лицето е било настанено в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три години, като предвид изтичането на срока, З. е настанена отново в Дома временно, по административен ред, със Заповед на Директора на ДСП - Сливен от 15.10.2021 г. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена. В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСП). В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на З. Р. Г. съответства в най-точна степен на установената конкретна нейна потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същата е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза тежка умствена изостаналост, за което е определена пожизнена над 90 % трайна неработоспособност с чужда помощ. В посочената специализирана институция за нея е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. З. сама изразява желание да продължи да живее в Дома. Ето защо, съдът намира, че по отношение на З. Г. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, където З. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението й. На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение. На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Така мотивиран, съдът