Решение № 1892 от 31.10.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 394/2024 г.

Производството е по реда на чл. 21, ал.3 АПК и чл. 156 и сл., във връзка с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК ). С решение № 7294/12.06.2024г., постановено по адм.дело № 2556/2024г. на ВАС е обезсилено решение № 402/28.11.2023г. по адм.дело № 679/2022 г. по описа на АС Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на касационното решение са дадени указания за изследване положителните процесуални предпоставки за допустимост на производството, съпроводени с оставянето му без движение за уточнения от страна на жалбоподателя по чл.150, ал.1, т.5 от АПК. В изпълнение разпореждане на съда от 19.06.2024г. за оставяне без движение на подадената от Ц. М. К. от [населено място], жалба вх.№ 3433/01.11.2022г. на АС Враца, и дадени указания да уточни кой точно е обжалвания от него административен акт, съгласно чл.156, ал.1-3 от ДОПК, същият с молба от 05.07.2024г., чрез адв.К., посочва, че оспорва акт за прихващане или възстановяване № ПО-04000622054275-004-001/20.05.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП-В.Търново. Съдът приема, че актът за прихващане и възстановяване е годният предмет на обжалване, посочен в чл.156, ал.1-3 ДОПК, а не решението на Директора на Дирекция ОДОП В.Търново, по чиято законосъобразност се е произнесъл АС Враца с обезсиленото решение по адм.дело № 679/2022 г. по негов опис. Жалба на Ц. М. К. от [населено място], Община Враца, действащ чрез процесуалния си представител адв.К., против годният предмет на оспорване – първоначалният индивидуален административен акт –АПВ, в частта потвърдена от решаващия горестоящ административен орган – Директорът на съответната местно компетентна Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, съдържа оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт и потвърдилото го решение, поради издаването им в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че оспорващият е платил и дори предплатил по признанието на бившия Директор на НАП – В. Търново, офис Враца суми за здравно осигуряване, които неправомерно са прихванати с АПВ. Сочи се, че органът тенденциозно премълчава обстоятелството, че жалбоподателят е безработен по здравословни причини и от 2022г. е навършил пенсионна възраст, поради което не дължи нито стотинка. Счита, че не дължи изискуеми публични вземания, като се позовава и на Конституцията на Република България, съгласно която здравеопазването е безплатно и никакви подзаконови актове не могат да ѝ противоречат. При първоначалното разглеждане на делото и представена по същото писмена защита се поддържат и доразвиват изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. При настоящото ново разглеждане на делото жалбоподателят редовно призован не се явява и представлява. Ответникът – Директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т. Л., в настоящото производство, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. Оспорения акт намира за правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК. Настоящото съдебно производство е образувано след произнасяне с решение № 7294/12.06.2024г., постановено по адм.дело № 2556/2024г. по описа на ВАС, с което е обезсилено на основание чл.221, ал.3 АПК решение № 402/28.11.2023г. по адм.дело № 679/2022 г. по описа на АС Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Изпълнение са дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и са предприети дължимите процесуални действия от съда и жалбоподателя, в резултат на които след оставяне на производството без движение, е уточнен от страна на оспорващия обжалвания от него ИАА, съобразно чл.156, ал.1-3 въ вр. с чл.129, ал.7 ДОПК. По делото са приети приложените от административния орган писмени доказателства, представляващи административната преписка, образувана във връзка с издаване на оспорения акт. По искане на жалбоподателя е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Във връзка с постъпила служебна бележка с изх. № [рег. номер]-181-0041006/04.05.2022г. от публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ - ИРМ Враца за надвнесена сума в размер на 305, 78 лв. по изпълнително дело № 6100003962/2010 г. със задължено лице Ц. М. К., е възложена проверка с Резолюция № ПО-04000622054275-0РП- 001/04.05.2022г. В хода на извършената проверка органът по приходите е установил, че с Разпореждане изх. № [рег. номер]-125-0130105/04.05.2022 г. на публичен изпълнител на основание чл. 219, във връзка с чл.240 от ДОПК е извършено разпределение на постъпилата на 03.05.2022 г. сума в размер 1 064, 10 лв., за погасяване на изискуеми публични вземания в размер на 758, 32 лв., след което се е получил остатък от неразпределена сума в размер на 305, 78 лв. С разпореждане изх. № [рег. номер]-035- 0258304/19.05.2022г. е прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 6100003962/2010 г. на основание чл.225, ал.1, т.1 от ДОПК. При извършена проверка в информационната система на НАП /СУП/, органът по приходите е установил, че жалбоподателят К. има задължения за здравно осигуряване по подадена от него Декларация обр.7 с вх. № 960741/14.01.2014г. В Справка за общите задължения на Ц. М. К. към 20.05.2022г. е констатирано, че задълженията на лицето за здравно осигуряване са общо в размер на 929, 33 лв., в т. ч. главници в размер на 799, 56 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 r., лихви общо в размер на 129, 77 лв. за отделните периоди от 26.10.2017 г. до 26.04.2022 г. Органът по приходите е достигнал до извода, че сумата в размер на 305, 78 лв., постъпила по сметката на принудително събиране на публични вземания и явяваща се надвнесена, следва да бъде прихваната по реда на чл.128 -129 от ДОПК за погасяване на изискуеми публични задължения. Издаден е АПВ № ПО № 04000622054275-004- 001/20.05.2022 г., с който са прихванати задължения за здравно осигуряване - главници общо в размер на 305, 78 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2020 г., към който в табличен вид е приложена цитираната по-горе справка за общите задължения на лицето. Актът е връчен на жалбоподателя на 15.07.2022 г. Недоволен от отразеното в него К. го оспорил с жалба пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново, който е приел, че констатациите на органа по приходите са правилни и с оспореното в настоящото производство Решение № 92/03.10.2022г. е потвърдил АПВ № ПО № 04000622054275-004- 001/20.05.2022 г., като правилен и законосъобразен. При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от страна адресат на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.129, ал.7 ДОПК актовете за прихващане или възстановяване /АПВ/ могат да се обжалват по реда на ревизионните актове, а по смисъла на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. В случая от представените по делото доказателства се установява, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико Търново, в съответствие с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, на когото съгласно чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК с резолюция е възложено извършването на проверка относно основанието за прихващане или възстановяване на надвнесена сума. Този орган е действал в кръга на определените му правомощия и актът е издаден в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително съдържа разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на сумата за прихващане. При извършена служебната проверка за законосъобразност на акта не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат неговата отмяна на това основание като незаконосъобразен. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции се извършва по два способа: служебно по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на данъчно задълженото лице. В случая производството по издаване на процесния АПВ е започнало по инициатива на органа след извършена проверка на основание чл.129, ал.2, т.2 ДОПК. В хода на тази проверка органът по приходите е установил, че с разпореждане изх. № [рег. номер]-125-0130105/04.05.2022г. на публичния изпълнител на основание чл.219, във връзка с чл.240 от ДОПК е извършено разпределение на постъпилата на 03.05.2022 г. сума в размер 1 064, 10 лв., за погасяване на изискуеми публични вземания в размер на 758, 32 лв., след което се е получил остатък от неразпределена сума в размер на 305, 78 лв. След като задължението по публичното вземане било погасено изцяло, с разпореждане на публичния изпълнител изх. № [рег. номер]-035-0258304/19.05.2022 г. на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК производството по изпълнително дело № 6100003962/2010 г. е прекратено. От направена справка във вр. с възложената проверка в информационната система на НАП е установено, че жалбоподателят К. има задължения за здравно осигуряване по подадена от него Декларация обр. 7 с вх. № 960741/14.01.2014 г., които съгласно приложената като доказателство по делото справка възлизат в размер на 929, 33 лв., в т. ч. главници в размер на 799, 56 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 г. и лихви общо в размер на 129, 77 лв. за отделните периоди от 26.10.2017 г. до 26.04.2022 г. При тези констатации правилно и в съответствие със закона с издадения АПВ надвнесената сума в размер на 305, 78 лв. е прихваната по реда на чл. 128 – 129 ДОПК за погасяване на задължения за здравно осигуряване за периоди от 01.09.2019 г. до 30.09.2020 г. Този извод се потвърждава и от приетото като обективно и компетентно дадено заключение на съдебно-икономическата експертиза. Съгласно изчисленията на вещото лице, към датата на издаване на АПВ по данъчно осигурителната сметка на жалбоподателя са били дължими и изискуеми здравните осигуровки за периода от 01.09.2019 г. до 31.03.2022 г. в размер на 771, 16 лв., като разликата със справката на органа по приходите се дължи на обстоятелството, че последната обхваща периода до 26.04.2022 г. Неоснователни са изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че последният не дължи здравни осигуровки, тъй като е безработен, а от 2022 г. е в пенсионна възраст. Същите не са подкрепени с никакви доказателства и не кореспондират с разпоредбите на относимия ЗЗО. По делото няма данни оспорващият да е регистриран като безработен и да получава обезщетение за безработица, което на основание чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, би го освободило от задължението за внасяне на здравно осигурителни вноски, като същите са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Липсват и доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 40, ал. 2 от ЗЗО, съгласно който за сметка на държавния бюджет се осигуряват - ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите, които не са здравно осигурени по друг ред; лицата с увреждания, пострадали при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи; пострадалите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители по Закона за Държавна агенция "Разузнаване"; пострадалите при изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти по Закона за Националната служба за охрана и държавните служители. Категорично липсват и условията по ал.3 от същата законова разпоредба, която в десет точки лимитативно изброява лицата, чиито здравно осигурителни вноски са за сметка на държавния бюджет, сред които лица жалбоподателят не попада. Обстоятелство, че към 2022 г. К. е навършил пенсионна възраст, каквито твърдения са изтъкнати от защитата е ирелевантно по отношение на задължението за внасяне на здравно осигурителни вноски. След като по делото няма данни, липсват и твърдения, че жалбоподателят е пенсионер, то възрастта се явява необходимо, но не достатъчно условие, за да бъде освободен от това задължение. Съгласно чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал.1, 2 и 3, са длъжни да: 1/ внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Съгласно т. 2 от същата алинея, тези лица подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход. Това е Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., действаща до 31.12 2019 г.) и Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (в сила от 03.01.2020 г.). Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. и чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-13 /17.12.2019г. самоосигуряващите се лица имат задължение за внасяне на вноски на основание чл.40, ал.5, т.1 от Закона за здравното осигуряване. Същите подават в териториална дирекция на Национална агенция за приходите декларация образец № 7 за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание, в която вписват: 1/ имената по документ за самоличност, единният граждански номер/личен номер на чужденец (служебен номер) 2/ началната дата от периода за който възниква задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Именно такава Декларация образец 7 е подал оспорващия с вх. № 960741/14.01.2014 г., в която е посочил начална дата - 01.12.2010 г., на която възниква задължението му за внасяне на здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, като в периода до 30.04.2022г. няма подавани уведомления за сключвани трудови договори по реда на КТ, няма подавани декларации обр. 1 и обр. 6 съгласно Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм., действаща до 31.12.2019 г. ) и Наредба № Н-13/17.12.2019 г. (в сила от 03.01.2020 г.) на МФ, годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и справки за изплатени доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ. Не се установяват изложените от жалбоподателя твърдения, че е платил и предплатил здравно осигурителните си вноски. Противно на тези твърдения от представените и анализирани по делото доказателства се установява нерегулярно внасяне на месечно дължимите вноски за здравно осигуряване. От представената справка от информационната система на НАП, се установява, че от направените през 2019г. 4 вноски на обща стойност 220 лв. са погасени задължения по декларация обр. 7 за периода от 01.08.2018 г. до 31.05.2019 г. и част от сумата за м.06.2019 г. На 03.05.2022 г. е направен превод в размер на 62, 44 лв., като със същия са погасени задължения за здравно осигуряване по декларация обр.7 за остатъка от сумата за месец м.06.2019 г., за м.07.2019 г., м.08.2019 г. и част от сумата за м.09.2019 г. /1, 24 лв./. Поради това правилно от органа по приходите с АПВ № П0-04000622054275-004-001/20.05.2022 г. са прихванати задължения за вноски за здравно осигуряване - главници общо в размер на 305, 78 лв. за периоди от 01.09.2019 г. до 30.09.2020 г., а именно: за м.09.2019 г. останалата сума до пълния размер от 22, 40 лв. - 21, 16 лв., за м.10.2019 г., м.11.2019 г., м.12.2019 г. по 22, 40 лв., за м.01.2020 г., м.02.2020 г., м.03.2020 г., м.04.2020 г., м.05.2020 г., м.06.2020 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г. /8 месеца/ по 24, 40 лв. и за м.09.2020 г. - 22, 22 лв. Тези данни напълно съвпадат с констатациите от заключението на икономическата експертиза, според което към датата на последно получената сума - 03.05.2022г. с постъпилите суми са погасени задълженията за здравни осигуровки за периода от 01.12.2010 г. до 31.08.2019 г. и е платена част от дължимата вноска за м. 9.2019 г. – 1, 24 лв., с остатък за плащане от вноската за м. 9.2019 г.- 21.16 лв. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. При тази законова регламентация и с оглед обстоятелството, че с прихванатата сума са погасени задължения за здравно осигурителни вноски за периода от м.9.2019г. до м. 9.2020 г. се налага извода, че вземането не е погасено по давност. По изложените съображения оспореният в настоящото производство Акт за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, същото е основателно, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да се присъди сумата от 200. 00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съдът