Решение № 218 от 5.12.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 357/2025 г.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от И. П. Т. от гр. Девня, представляван от адв. Д. А. от АК-Варна, насочена срещу решение № 293/19.03.25г. по гр. д. № 1227/24г. на ОС-Варна, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на жалбоподателя, че ищците Н. Б. И. и Г. И. И., и двамата от гр. И., са собственици на реална част с площ от 1 641 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 10135.5501.397, находящ се в гр. Варна, район „А.“, Южна промишлена зона, целият с площ от 3 248 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с идентификатори 10135.5501.104 (в решението е допусната грешка, тъй като имотът е с идентификатор 10135.5501.401); 10135.5501.325; 10135.5501.306 и останалата част от ПИ 10135.5501.397, защрихована на приложената на л. 77 по делото скица със сини линии, която е приподписана от съда и представлява неразделна част от съдебното решение, заедно с изградените в реалната част постройки – сграда с идентификатор 10135.5501.397.2 – промишлена сграда на един етаж с площ 41 кв.м.; сграда с идентификатор 10135.5501.397.3 – промишлена сграда на един етаж с площ 23 кв.м. и сграда с идентификатор 10135.5501.397.4 – промишлена сграда на един етаж с площ 44 кв.м., на основание чл.79, ал.1 ЗС, въз основа на изтекла придобивна давност за периода от 2009г. до настоящия момент; на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 115, том I, рег. № 1063, нот. дело № 103/21.11.2023г. на нотариус № 434 - Ю. К.-К., вписан в СВ под № 160, том XCIV, дело 21789, вх. рег. №35892/22.11.2023г. в частта му, с която И. П. Т. е признат за собственик на описаната по-горе реална част от поземления имот с идентификатор 10135.5501.397 и изградените в реалната част постройки – сграда с идентификатор 10135.5501.397.2 – промишлена сграда на един етаж с площ 41 кв.м.; сграда с идентификатор 10135.5501.397.3- промишлена сграда на един етаж с площ 23 кв.м. и сграда с идентификатор 10135.5501.397.4 – промишлена сграда на един етаж с площ 44 кв.м.; въззивникът е осъден да заплати на ищците сумата от 4 894.50 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал. 1 ГПК. Счита се, че решението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че ищците са придобили процесните имоти въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 2009г. до 2024г., тъй като те не са доказали да са владели имота през целия период от време. Позовава се на изявлението на вещото лице по делото, че на място е установил, че никой не използва имота по някакво предназначение, имотът е изглеждал неподдържан, с избуяла растителност и занемарени сгради. Отделно от това по делото не е било установено имотът да е бил собственост на търговско дружество „Дира 97“ ЕООД, както и ищецът да е заплащал ел. енергия. Изложените в показанията на разпитаните свидетели на ищците факти, не са били подкрепени с доказателства – за наличието на наемно правоотношение, за извършването на авторемонтни услуги. Напротив, в показанията на втория свидетел е било изложено, че едно друго физическо лице е било оставено в имота да го стопанисва и поддържа, след като „Дира 97“ ЕООД е закрила дейността си. Не са били коментирани доказателствата, че имотът е бил включен в актива на държавно предприятие, което означава, че същият е бил държавна собственост. Поддържа се, че правилно и законосъобразно е бил съставен АДС № 9425/17.11.17г., чиято доказателствена сила не е оборена, защото имотът е бил включен в актива на държавно предприятие. Поради това за периода от 31.05.06г. до 08.03.22г., предвид мораториума за придобиването по давност на частни общински и държавни имоти, давност не би могла да тече. Предвид горното се претендира отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски пред двете инстанции. В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Н. Б. И. и Г. И. И., представлявани от адв. Кр. С., с който жалбата се счита за неоснователна. Излага се, че е правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд за наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност, които са били установени чрез писмените и гласни доказателства по делото. Сочи се, че вещото лице по делото е заявило, че за осъществяването на огледа на имота, именно ищецът му отворил порталната врата и го допуснал там. Предвид зимния сезон, в който е бил извършен огледа, то и дейност в него не е била осъществявана от ищеца. След като е установено по делото осъществяването на владение от ищците върху имота, и не е била оборена презумпцията на чл. 83 от ЗС от ответника, то следва да се приеме, че ищците са владели за целия период от време. Действително свидетелите са заявили, че едно физическо лице е било оставено да живее във фургон в имота, както и да го пази, но това са направили ищците, след напускането на „Дира 97“ ЕООД. Именно ищците, които са работили в посоченото дружество, са завладели имота след 2008г. с намерение за своене. Освен това ответникът е признал, че върху част от имота ищецът е извършвал авторемонтна дейност, оспорвайки само владяната от него реална част. Същевременно е правилна преценката на съда, че водените от ответника свидетели не са имали непосредствени впечатления относно спорната реална част и нейното владение – в тази връзка е направен анализ на тези свидетелски показания, които са съпоставени със заключението на вещото лице. Доказателства за заплащането на ел. енергия ищците не са представили, тъй като в издаденото им съдебно удостоверение идентификаторът на имота е бил сгрешен. Доказателствено искане в тази насока обаче не е отправено. Въззиваемите се позовават на нормата на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), поддържайки, че процесният имот е бил включен в капитала на преобразувано в търговско дружество държавно предприятие, поради което е допустимо придобиването му по давност. Освен това, вписаното в АДС, съставен през 2017г. за имота, правно основание за придобиването му от държавата, не е било установено от ответника, който пък същевременно чрез снабдяването си с КНА за собственост върху имота въз основа на придобивна давност, оспорва тази собственост. Независимо от тези съображения, сочи се, че ищците са представили писмени доказателства, от които се установява, че процесният имот е бил площадка на ТЕЦ Варна, използвана за съхранение на сгур. „ТЕЦ Варна“ ЕАД е било образувано през 1986г. като предприятие „Топлофикация-Варна“, като преди това централата е била с название „Стопанско електропроизводствено предприятие ТЕЦ-Варна“. Със Заповед № П-21/29.12.1993г. на председателя на Комитет по енергетика, било разпоредено, че „НЕК“ АД следва да предаде на поделенията на ДФ „Енергоремонт“ ползването и разпореждането на част от терените, на които са изградени техни бази, като е било упоменато предаването на предприятие „Енергоремонт Варна“ на част от терена на ТЕЦ-Варна. В приложената към писмо изх. № 2004/17.04.2002г. на изпълнителния директор на „ТЕЦ Варна“ ЕАД информационна карта, е било посочено, че отделената при производството сгур, се съхранява в „сгурохранилище с площ от 82 хектара, което е собственост на централата“. Последното се потвърждава от вещото лице, което е посочило, че процесният имот попада в район, който е бил собственост на ТЕЦ Варна. Поради всичко това се поддържа, че процесният имот попада върху територия, която е била собственост на търговското дружество, което изключва възможността към момента на съставяне на АДС през 2017г., теренът да е бил собственост на държавата. Тези косвени доказателства еднозначно доказват, че за имота не е имало забрана за придобиването му по давност, а издаденият АДС не съдържа конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Позовават се и на приетото в т. 2г от ТР № 4/14г. на ОСГК, обявено на 14.03.16г., в което е разяснено, че за да се приложи нормата на чл. 17а от ЗППДОбП, не е необходимо предоставеният за стопанисване и управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването му в търговско дружество. Отделно от това се сочи, че съобразно нормата на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, обстоятелствата, отразени в КККР са доказателства за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното, а в случая е било видно, че за процесния имот към 03.11.17г. като собственик в КР е била вписана Спорт-строй (тогава имотът е с идентификатор 10135.5501.54, идентичен на процесния имот с идентификатор 10135.5501.397). Поради това и не е имало пречка за придобиването на имота по давност, тъй като той не е бил държавен. Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт. За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна: Производството е инициирано по искова молба от Н. Б. И. и Г. И. И. срещу И. П. Т., с която на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е поискано от съда да установи по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част с площ от 1 641 кв. м. (след уточнението, извършено с молба с вх. № 32872/20.12.24г. – л. 88 от делото на ВОС) от недвижим имот, съставляващ ПИ с ид. № 10135.5501.397 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, Южна промишлена зона, целият с площ от 3 248 кв. м., при граници на реалната част: ПИ с идентификатори № 10135.5501.401; ПИ № 10135.5501.325; ПИ № 10135.5501.306 и останалата част от ПИ № 10135.5501.397, допълнително индивидуализирана чрез защриховане на приложената на л.77 по делото скица със сини линии, заедно с изградените в реалната част постройки – сграда с идентификатор 10135.5501.397.2 – промишлена сграда на един етаж с площ 41 кв.м.; сграда с идентификатор 10135.5501.397.3 – промишлена сграда на един етаж с площ 23 кв.м. и сграда с идентификатор 10135.5501.397.4 – промишлена сграда на един етаж с площ 44 кв.м., на основание чл.79, ал.1 ЗС, въз основа на изтекла придобивна давност за периода от 2008г. до датата на предявяване на исковата молба – 26.06.2024 г. Наведени са твърдения, че ищците са съпрузи, които са упражнявали владение от 2008 г. до 2024г., както и че към датата на подаване на исковата молба продължават да владеят и да ползват реалната част от имота лично. Реалната част била винаги оградена, а постройките се използвали от ищците като гараж – ПИ № 10135.5501.397.2, като работилница – ПИ № 10135.5501.397.3 и като склад за инструменти – ПИ № 10135.5501.397.4. Преди 2008 г. посочената реална част от имота била владяна от „Дира 97“ ООД /понастоящем ЕООД/, на чието име била открита и към момента на подаване на исковата молба абонатна партида за електрическа енергия, доставяна и обслужваща реалната част от имота, по която ищците заплащали потребяваната от тях електрическа енергия. Посочено е, че през м. май 2024 г. ответникът И. Т. посетил имота и заявил на Н. И., че притежавал документ за собственост за целия имот с ид. № 10135.5501.397, като му представил НА № 160, том XCIV, вх. рег. № 35892, от 22.11.2023 г. на СВ – Варна, в който е посочено, че е придобил имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Посочено е, че до този момент, нито ищците, нито съседите били виждали ответника в този имот. Ищците И.и са заявили, че оспорват представения им констативен нотариален акт. В тази връзка са изразили становище, че за тях е възникнал правен интерес да поискат от съда да постанови решение, с което да признае, че те са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода от 2008 г. до 2024 г. на реалната част от посочения имот, ведно с посочените в реалната част сгради. Ответникът, в депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, е изразил становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че за ПИ с ид. № 10135.5501.397 се е снабдил с НА № 160, том XCIV, вх. рег. № 35892 от 22.11.2023 г., вписан в СВ-Варна, съставен от нотариус Ю. К., след извършване на обстоятелствена проверка. Навел е твърдения, че владее имота от 1995г., когато започнал да го използва за извършване на стопанска дейност, изразяваща се в изработка на арматурно желязо. Твърдял, че и към подаване на отговора на исковата молба в целия имот били разположени негова техника и материали. Ответникът завладял посочения имот, тъй като съседният ПИ с ид. № 10135.5501.391, който също бил собствен на ответника, се оказал недостатъчен за извършваната от него стопанска дейност. Признава, че през 2009-2010 г., ищецът Н. И. се настанил в част от ПИ № 10135.5501.397, която обаче не надхвърляла 700 кв. м. и започнал да извършва авторемонтна дейност. През годините Т. многократно отправял покани до И. да напусне имота. Тъй като ответникът не разполагал с документ, удостоверяващ че е собственик на ПИ № 10135.5501.397, не можел да получи съдействие от органите на полицията. Изтъкнато е, че имотът се е ползвал през ограничен период от време, както от ищеца И., така и от ответника Т.. Посочено било, че към момента на подаване на отговора на исковата молба, упражняването на фактическа власт от И. върху имота било прекратено. Изтъкнато е, че собственик на процесния недвижим имот в предходен момент било дружеството „Спорт строй“, което било видно и от скица № 15-548197-03.11.2017 г., която е приложена към отговора на исковата молба. Сочи се, освен това, че имотът бил държавна собственост, за който бил съставен Акт за частна държавна собственост № 9425 от 17.11.2017 г., на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗДС. Поради това е поддържано, че дори и да се приеме, че ищците са упражнявали владение върху реална част от имота, то няма как да е текъл срок на придобивна давност през периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г., предвид мораториума за придобивна давност, впоследствие обявен за противоконституционен с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС на Република България по к. д. № 16/2021 г. От фактическа страна се установява следното: Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното по първоинстанционното дело удостоверение за сключен граждански брак, че ищците са съпрузи от ••.••.••••г. (л. 90 от делото на ВОС). Ответникът Т. се е снабдил с: 1) Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 86, том I, рег. № 2257, дело № 65/2023г., издаден от Т. М. – нотариус с район на действие РС – Варна, рег. № 237 в НК, с който ответникът е признат за изключителен собственик на ПИ с ид. № 10135.5501.391 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, Южна промишлена зона, целият с площ от 1 094 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен складов обект, предишен идентификатор: 10135.5501.45, 10135.5501.149, 10135.5501.184, номер по предходен план – 37, при съседи: ПИ № 10135.5501.401, ПИ № 10135.5501.402, ПИ № 10135.5501.254 и ПИ № 10135.5501.389 (л. 47 от делото на ВОС); 2) Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 115, том I, рег. № 1063, нот. д. № 103/21.11.2023 г., издаден от Ю. К.-К., нотариус с район на действие РС – Варна, рег. № 434 в НК, с който ответникът е признат за собственик, придобил по давностно владение ПИ ид. № 10135.5501.397 по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, Южна промишлена зона, целият с площ от 3 248 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), с номер на имота по предходен план: 54, квартал 11, парцел IX, с предишен идентификатор 10135.5501.45, ; 10135.5501.54; 10135.5501.149, при съседи, съгл. скица: ПИ ид. 10135.5501.401, ПИ № 10135.5501.325, ПИ № 10135.5501.306 и ПИ № 10135.5501.402, заедно с построените в поземления имот четири сгради, представляващи: сграда с идентификатор № 10135.5501.397.1 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, Южна промишлена зона, с предназначение: промишлена сграда, на един етаж, със застроена площ от 13 кв. м., разположена в ПИ № 10135.5501.397, със стар идентификатор № 10135.5501.54.1, сграда с идентификатор № 10135.5501.397.2 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, Южна промишлена зона, с предназначение: промишлена сграда, на един етаж, със застроена площ от 41 кв. м., разположена в ПИ № 10135.5501.397, със стар идентификатор № 10135.5501.54.2, сграда с идентификатор № 10135.5501.397.3 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, Южна промишлена зона, с предназначение: промишлена сграда, на един етаж, със застроена площ от 23 кв. м., разположена в ПИ № 10135.5501.397, със стар идентификатор № 10135.5501.54.3, сграда с идентификатор № 10135.5501.397.4 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, Южна промишлена зона, с предназначение: промишлена сграда, на един етаж, със застроена площ от 44 кв. м., разположена в ПИ № 10135.5501.397, със стар идентификатор № 10135.5501.54.4 (л. 5-7 от гр. д. № 1227/2024 г. на ВОС). При съставянето на втория констативен нотариален акт (КНА) пред нотариуса са били събрани писмени доказателства, които са описани. Сред тях е и удостоверение, издадено на 28.02.2023 г. от областния управител на област Варна (приложено на л. 48 от делото на ВОС), в което се посочва, че за ПИ с ид. № 10135.5501.397 по КККР на гр. Варна, с площ от 3 248 кв. м. и стар идентификатор № 10135.5501.54, за периода от 01.06.1996 г. до датата на издаване на удостоверението, няма съставен акт за държавна собственост. За имот с идентификатор № 10135.5501.54 по КККР на гр. Варна, с площ от 3 860 кв. м., е издаден акт за частна държавна собственост № 9425/17.11.2017г., вписан в СВ-Варна с дв. вх. № 31709, рег. № 31990/21.11.2017 г., акт 161, том LXXVIII, дело 16832/2017 г., с предоставени права за управление на областния управител на област Варна, на осн. чл. 18, ал. 1 ЗДС. Видно от скица № 15-548187/03.11.2017г., издадена от СГКК-Варна (л. 50 от делото на ВОС), че като собственик е вписано юридическото лице с фирма „Спорт- строй“ (без посочена правно-организационна форма). В удостоверение рег. № АУ125585ВН_012ВН/09.02.2023 г., издадено по искане на ответника за изпълнение на административна услуга „Обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост“, по отношение на ПИ с ид. № 10135.5507.397 и сградите с идентификатори № 10135.5501.397.1, 10135.5501.397.2, 10135.5501.397.3, 10135.5501.397.4, се съдържат сведения, че посочените имоти са декларирани като собствени на ответника пред дирекция „Местни данъци“ в Община Варна с декларация от 11.07.2022 г. За същите е определен партиден № •••••••••••. Установено било при извършване на административната услуга, че имотът по кадастралния план на Южна промишлена зона на гр. Варна от 1991 г., е с номер 26, а в разписния лист е записан собственик „Спортстрой“. По кадастралния план на кв. „А.“ от 1968 г. имотът попада в обхвата на парцел № 4, с посочен собственик „Участък № 4 Сгур – база – Варна“ и в обхвата на парцел 5, с вписан собственик – ТЕЦ „Варна“. В архивите на община Варна и район „А.“ към община Варна не било установено да са предадени за съхранение разрешения за строеж (позволителни билети) и строителна документация за сгради с идентификатор № 10135.5501.397.1, 10135.5501.397.2, 10135.5501.397.3, 10135.5501.397.4. Не били установени данни в хода на обстоятелствената проверка за съставени актове за държавна собственост, за общинска собственост или извършени отчуждавания, или възстановявания по ЗВСОНИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. За ПИ ид. № 10135.5501.54 по КККР за гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. (номер по предходен план: 26, квартал: 0) е съставен акт за частна държавна собственост № 9425 от 17.11.2017 г. с посочени основания чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 9 от ППЗДС, при предоставени права на управление на областния управител на област Варна (л. 51 от делото на ВОС). От приобщеното пред първоинстанционния съд заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което настоящата инстанция намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че за ПИ ид. № 10135.5501.397, със стар ид. № 54, квартал 11, парцел IX по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, са записани собственици – И. П. Т., легитимирал се с описания по-горе нотариален акт № 160, том 94, рег. № 35611, дело № 21798 от 22.11.2023 г. Първият съставен план за територията е бил КП от 1950 г. на кв. „А.“, като част от южната промишлена зона (ЮПЗ) на гр. Варна, където процесният имот попадал в имоти 1326 и частично в 1327. Заверено копие на частта от КП от 1950г., касаеща процесния имот, е приложен на л. 128-129 от делото на ВОС. В разписния лист към КП от 1950г. ПИ е в обхват за имоти 1-8, където под номер 5 е описан като територия на ТЕЦ Варна. По предвиждане на ОГП на Община Варна, приет с решение № ТСУ-7, РД-0302/46 от 31.12.1982 г. на КТСУ, процесният имот попадал в терен, отреден за Спортен парк. През 1991 г. бил одобрен КП на ЮПЗ на гр. Варна, в който процесният имот се идентифицирал с имот № 26, записан в разписния лист към плана със собственик „Спортстрой“, без посочен документ за собственост, при съседи: на запад и север – път, на североизток – имот 25, на изток – имот 24 на дружество „Пром. Енергетика“ и на югоизток – имот 148 на „Родопа месопромишленост“. В КП от 1991 г. в процесния имот имало 6 паянтови стопански сгради, означени със сИ.ура (ПС). Измерената площ от геореферираното изображение от копието на плана е 3 197 кв. м. Имало отредена площадка за дружество „Промишлена енергетика Варна“, която засягала имот с пл. № 26, чрез образуване на прав ъгъл в източната част на имота и е обозначена със син цвят на плана (комбинираната скица на л. 76 от делото на ВОС). Площта, измерена от вещото лице, за която била отредена посочената площадка, е 86 кв. м. С одобряването със Заповед № РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК на КККР на гр. Варна, за имота е присвоен нов идентификатор – 10135.5501.54. С одобрения със Заповед № РД-02.14-2200 от 13.09.2012г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството ОУП на гр. Варна, процесният имот попадал в смесени зони за обитаване и обслужване – в устройствената зона на новия делови център „Острова“. Съобразно одобрения с Решение № 1044-4 към Протокол № 23 от 21.12.2017 г. ПУП-ПРЗ, изработен съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, за кв. 2, кв. 11 (в който попада УПИ IX-54, отреден за процесния имот), кв. 12, кв. 13, кв. 14, кв. 15 и кв. 16 и улична регулация с посочени осови точки по плана на ЮПЗ, като регулацията за процесния имот е приложена и имот с идентификатор № 10135.5501.54 е изменен на 10135.5501.397, каквото е настоящото му състояние по КККР. При извършените оглед и преки геодезически измервания на място от страна вещото лице, се установило, че имотната граница, засегната от предвиждането на ПУП-ПРЗ, не е преместена, съгласно предвиждането на плана, но промяната, съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е отразена в КК. При огледа се установило, че имотът имал неподдържан вид, с избуяла растителност и занемарени сгради. Откъм улицата имало ограда от бетонни колове, която на места била паднала. Спорната реална част била оградена с метална ограда като имало следи от премахване на малка част от нея. Самата ограда била изградена от телена мрежа и метални платна. Установената площ на спорната реална част от ПИ ид. № 10135.5501.397 от експерта-геодезист е 1 641 кв. м., с местонахождение, обозначено на комбинирана скица, която се явява неразделна част от заключението по назначената СТЕ (л. 77 от делото на ВОС). При изслушването на вещото лице пред ВОС, същият е посочил, че на графика 3 от заключението е начертана спорната реална част от процесния имот в син цвят, съобразно преките геодезически измервания на експерта, извършени на място. Издигнатата в ПИ № 10135.5501.397 ограда съответства на правите линии между т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6. Сградите с идентификатори № 10135.5501.397.1, № 10135.5501.397.2, № 10135.5501.397.3 и № 10135.5501.397.4 попадат в поземления имот. Вещото лице е посочило, че достъп до ПИ му е осигурен от ищеца Н. И.. Помещенията в имота били две, а сградите – три, изградени с ламаринени конструкции. Вещото лице е изразило предположение, че последните се ползват за складове или за ремонтни дейности. Видно от представената на л. 134-135 заповед № П-21/29.12.1993г. на председателя на Комитета по енергетика, че е наредено „НЕК“ АД да предаде безвъзмездно на поделение на ДФ „Енергоремонт“ – Варна ползването и разпореждането на терен, върху който е изградена негова база, с площ от 56 691 кв. м. на стойност 12 868.86 лв., съставляващ част от терена на ТЕЦ „Варна“. Теренът, видно от приложената информационна карта на „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД – с. Езерово, приложена към писмо изх. № 2004/17.04.2001г., е включвал 82 хектара, ползвани за сгурохранилище (л. 129 – 131 от делото на ВОС). От заключението по назначената от въззивния съд допълнителна СТЕ се установява, че спорната реална част с площ от 1 641 кв. м. от ПИ № 10135.5501.397, както и останалата реална част от този имот, отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ и могат да бъдат обособени като отделни парцели, съобразно изискванията на ЗУТ. От показанията на свидетеля А. Н. Д. се установява, че същият познавал ищцата Г. И. от дете, а баща й от общото им работно място – Р.. д. на г.. Свидетелят за първи път посетил имота през 2009 г., а впоследствие многократно ходел там по повод извършване на ремонт на негов личен автомобил и на автомобил на съпругата му. Впечатленията му са за оградена част от имота с площ от около 1.5 дка, едната част от които са заградени с метални пана, а другата – с метални мрежи. В имота имало два гаража, чешма и метален фургон, в който живеел пазач. Свидетелят последно отишъл до имота месец преди да даде показанията си пред съда (т. е. м. ноември 2024 г.), поради подаден сигнал от ищеца Н. И., за това, че ответника И. Т. присъствал в имота. Д. излага, че сключил договор, въз основа на който ползвал една от построените в имота сгради. Последната свидетелят заключвал с катинар. При последното му посещение поставеният от свидетеля катинар бил заменен с друг, за който не разполагал с ключ. Изградена била в имота и тухлена сграда, която била ползвана като гараж. Същият бил оборудван с повдигачи, инструменти и компютри. В този гараж се помещавали инструменти на ищеца Н. и на свидетеля Д.. Последният посочва себе си като причина да бъде предявен положителния установителен иск за собственост от страна на Н. И.. Свидетелят е категоричен за пръв път е видял въззивника Т. в процесния имот през м. ноември 2024 г. От показанията на свидетеля В. М. Х. се установява, че същият познава ищците от преди 20 години. Последните двама работели в „Дира-97“ ЕООД, което дружество имало за предмет на дейност извършване на строителство. Освен това свидетелят бил съсед на Н. и Г. И.и. Е. Р. заемал длъжността „пазач“, в дружеството. До около 2008 г. „Дира-97“ ЕООД било ангажирано с изкопни дейности, след което ищците останали в имота, за да го стопанисват. Свидетелят споделя впечатления, че от 2002 г. до м. април – м. май 2024 г. никой не твърдял по отношение на ищците И., че е собственик на имота. За пръв път И. Т. го сторил през пролетта на 2024 г. В показанията си свидетелката М. П. Х. споделя впечатления, че процесният имот е с конусовидна форма, ограден е и е с площ от около 3 дка. В имота имало кран, два фургона, съборена сграда и се съхранявали строителни материали – част от които били разположени като граница. Достъпът до имота се осъществявал чрез централен портал. По сведения на свидетелката, имотът се стопанисвал от И. Т. от 1994 г. – 1995 г. до 2024 г. От показанията на свидетеля Н. К. Ст. се установява, че в процесния имот се намират четири занемарени метални сгради, разположени върху бетонни блокчета. Свидетелят излага, че имотът е с конусовидна фирма („неправилна правоъгълна форма“), с дължина на три от страните от около 100, 50 и 20 м. Там имало фургони, овехтели вещи, палети, върху които били разположени тухли и обрасли дървета. В имота имало електричество, понеже работели машини. Свидетелят е забелязал тухли, зад които не е ходил, но били там от много време, тъй като били разрушени. Последните двама свидетели не са възприемали Н. и Г. И. в имота, нито лицето Е. Р.. Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото се налагат следните правни изводи: С оглед обстоятелството, че страните са сключили брак на ••.••.•••• г., на осн. чл. 21, ал. 1 от СК, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос на съпрузите се предполага (арг. чл. 21, ал. 3 от СК). Законовият режим на съпружеска имуществена общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени, какъвто е и настоящия случай. Следователно, при извод на съда, че един от ищците е придобил правото на собственост над процесната реална част от недвижимия имот, ще доведе до възникване на правото на собственост в патримониума на двамата ищци по силата на законовия режим на общност. Наведените в исковата молба твърдения за придобито право на собственост, както и издадения в полза на ответника КНА за целия имот, обуславят правния интерес на ищците от предявяване на положителния установителен иск. Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително - добросъвестност и юридическо основание, в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право, е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно, изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Позоваването на изтеклата придобивна давност служи като процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. (така т. 2 от ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС). При т. нар. „завладяване“, изразяващо се в установяване на фактическа власт без основание върху изцяло чужд имот, владелецът следва да упражнява владението си постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС, упражняваната от владелеца фактическа власт е с намерение за своене. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато (в този смисъл решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г., II г. о. и решение № 45/16.03.2015 г. по гр. д. № 6533/2014 г., II г. о. на ВКС). Съдът намира релевираното от страна на ответника възражение за недоказаност на установителния иск, предвид законовата забрана за придобиване по давност на имоти, които са частна държавна собственост, за неоснователно. На първо място следва да се посочи, че защитата на ответника не може да се основава на възражения за наличието на права върху спорната вещ в полза на трето лице, а не на собствени права. Това е така, защото евентуално наличието на права на третото лице изключва наличието на права и у ответника, каквито пък той претендира да притежава, легитимирайки се със същия придобивен способ, на който се позовават и ищците. Същевременно обаче, забраната, на която се позовава ответника, е установено с императивна правна норма, поради което и на основание т. 1 от ТР № 1/09.12.13г. по т. д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд следва да следи служебно за нейното приложение. С § 1, ал. 1 ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца, е въведен мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти – частна държавна и частна общинска собственост. Забраната е била последователно продължавана с допълнително изменение на преходната норма, като последният срок е до 31.12.2022г. С решение № 3/24.02.2022 г. на КС на Република България по к. д. № 16/2021г. са обявени за противоконституционни нормите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Действително за процесния имот е издаден акт за частна държавна собственост № 9425/17.11.2017 г. (стар ид. № 10135.5501.54). Следва да се съобрази обаче, че в съставения акт за частна държавна собственост като основания са посочени нормите на чл. 68, ал. 1 от ЗДС („за имотите - държавна собственост, се съставят актове за държавна собственост“) и на чл. 104, ал. 1, т. 9 от ППЗДС (ал. 1 „Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права - държавна собственост: т. 9 - сгради, обекти в сграда, идеални части от сграда или от обект в сграда (жилищна сграда, жилище, гараж, ателие, магазин, работилница, склад, сграда за административни нужди, обект за административни нужди, сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни и здравни дейности, хотели и други сгради за подслон, места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, производствена сграда или обект, друга сграда) и прилежащия към тях поземлен имот). Същите не представляват основания за придобиване на собственост. Посочването на това общо нормативно основание, въз основа на което се съставя акт за държавна собственост, не е в състояние да удостовери наличието на конкретно правно основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата. При липсата на доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да легитимира държавата като собственик на процесния имот (в този смисъл решение № 559/02.10.2024 г. по гр. д. № 608/2024 г., I г. о., решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., решение № 271/30.10.2012 г. по гр. д. № 477/2012 г. на II г. о. на ВКС). В константната практика на ВКС (решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 269/03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на ВКС, I г. о. на ВКС) се приема, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. В хипотезата на л. 6 от ЗС (в редакцията от 1951г.), държавни са имотите, които нямат друг собственик. Доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ. Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 от ЗС (решение № 8/11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013 г.). В настоящия случай се установи, посредством депозираното пред първоинстанционния съд заключение по съдебно-техническа експертиза и заключението по назначената от настоящата инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза, че спорният поземлен имот в КП на Южна промишлена зона на гр. Варна от 1991г. е с номер 26, а в разписния лист е бил записан собственик „Спортстрой“. Макар и да не е посочена правноорганизационна форма на юридическото лице, същото категорично съставлява частноправен субект, разграничим от държавата. Измерената площ на имота от геореферираното изображение от копието на КП от 1991 г. била 3 197 кв. м. Имало е отредена площадка за дружество „Промишлена енергетика Варна“, която засягала имота с пл. № 26, чрез образуване на прав ъгъл в източната част на имота и била обозначена със син цвят на плана. Площта измерена от вещото лице, за която била отредена площадката е 86 кв. м. Освен това, със заповед № П-21/29.12.1993г. на председателя на Комитет по енергетика, е било разпоредено, че „НЕК“ АД следва да предаде на поделенията на ДФ „Енергоремонт“ ползването и разпореждането на част от терените, на които са изградени техни бази, като е било упоменато предаването на предприятие „Енергоремонт Варна“ на част от терена на ТЕЦ- Варна. В приложената към писмо изх. № 2004/17.04.2002г. на изпълнителния директор на „ТЕЦ Варна“ ЕАД информационна карта, е посочено, че отделената при производството сгур, се съхранява в „сгурохранилище с площ от 82 хектара, което е собственост на централата“. Последното се потвърждава от вещото лице, което е посочило, че процесният имот попада в район, който е бил собственост на ТЕЦ Варна (така съобразно отразеното в КП от 1950г., в който като собственик на терена, в който попада и процесния имот, е записан ТЕЦ Варна). Не е спорно, че ТЕЦ Варна не е държавна собственост. Горепосочените обстоятелства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, сочат на извод, че ПИ № 10135.5501.397 е бил собственост на търговско дружество, поради което имотът не е бил безстопанствен, нито пък е останал в патримониума на държавата след 1990г. Поради тази причина е било възможно имотът или негова реална част (при спазване на изискванията на чл. 200, ал. 1, вр. чл. 19 от ЗУТ) да бъде придобита по давностно владение в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Поначало пълното доказване, водещо до несъмнен извод за осъществяването на правно значим за делото факт, може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Обобщено, пълното доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка помежду си и с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В този смисъл са решение № 63/20.07.2018 г. по гр. д. № 1781/2017 г. на І г. о., решение № 50109/12.10.2023 г. по гр. д. № 1140/2022 г., IV г. о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., ІV г. о., решение № 60197/23.11.2021 г. по гр. д. № 636/2021 г., III г. о. на ВКС. В настоящото производство следва да бъде съобразено, че при извършване на огледа за изготвяне на заключението по първоначално назначената съдебно-техническа експертиза, достъп до имота на експерта- геодезист бил осигурен от въззиваемата страна – Н. И., който му отключил порталната врата. Следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите В. М. Х. и А. Н. Д., тъй като същите са достоверни, непосредствени и съответстващи на доказателствената съвкупност, събрана по делото. Свидетелите М. П. Х. и Н. К. Ст., макар да са посещавали процесния имот през годините, същите са споделили, че не са прекосявали вътрешната граница от натрупани тухли в процесния имот (която е онагледена чрез снимковия материал, изготвен от вещото лице – л. 74, първата снимка отгоре). Ето защо съдът намира, че последните двама свидетели нямат преки впечатления относно спорната реална част от поземления имот, извън обособяването й чрез ограждение, състоящо се от свободно разположени тухли. Посоченото обстоятелство е възпроизведено и в показанията на свидетеля А. Н. Д.. След снабдяване на въззивника И. Т. с констативен нотариален акт за целия поземлен имот, същият е направил опит да премахне тухлите, за което обаче е бил възпрепятстван от ищеца, а пред полицията е посочил, че двете платна от оградата е премахнал, за да може да вземе тухлите и да ги занесе в имота си. Инцидентът завършил със съставянето на предупредителен протокол от полицията (така свидетелят Д.). Еднопосочни са обясненията на вещото лице и изнесеното в показанията на свидетеля А. Д. относно броя и вида на постройките, изградени във владяната от Н. и Г. И.и реална част от имота – три сгради (два гаража и един фургон, в който имало пазач). Това, че имотът е изглеждал неподдържан и не се е извършвала авторемонтна дейност към момента на извършване на огледа от страна на вещото лице, не свидетелства за преустановяване на владението над процесната реална част. Напротив, именно въззиваемият Н. И. е осигурил достъпа на вещото лице до имота, а същевременно в процесната реална част от имота не са налице никакви вещи на ответника (както последният е твърдял в отговора на исковата молба). Неоснователни са оплакванията за необоснованост на решението на първоинстанционния съд, наведени във въззивната жалба на И. Т.. Извън предмета на спора е дали имотът е бил собственост на „Дира-97“ ЕООД в предходен момент, тъй като не са наведени твърдения за придобиване на реалната част от недвижимата вещ на производно правно основание от посоченото юридическо лице. По отношение на оплакването, че не е представен договор за наем между въззиваемия Н. И. и свидетеля А. Д., следва да бъде отчетено, че законодателят не е установил форма за действителност на договора за наем. Писмената форма единствено улеснява доказването на договора. Липсата на табели, с които да бъде рекламирана авторемонтната дейност също не съставлява обстоятелство, което да разколебае фактическия извод, че през изследвания период действително са извършвани авторемонтни услуги на територията на реалната част от поземления имот от ищеца. Въпреки изявлението на свидетеля В. Х., че Е. Р. живеел в имота, за да го стопанисва, изяснено е, че последният обитавал реалната част от ПИ ид. № 10135.5501.397 със знанието и съгласието на ищците. Установените факти – наличието на обособена чрез материални граници част от поземления имот, което ограничава свободния достъп на външни лица, осъществяваната от ищците непрекъсната фактическа власт с намерението за своене (установимо от обстоятелството, че ищецът е осъществявал авторемонтна дейност, допуснали са в имота трето лице, което да живее в него и да го охранява, както и са сключили договор за наем с друго лице, което да го ползва, предприети са били незабавни действия по отблъскване на претенциите на ответника), което е продължило за периода от 2009г. до 2024г. (период, надхвърлящ срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС); наличието на минималните размери на процесната реална част и останалата част от поземления имот, съобразно чл. 19 от ЗУТ, както и липсата на доказана частна собственост в полза на държавата, налагат извода, че ищците са придобили процесната реална част, ведно със съществуващите в същата постройки на посоченото оригинерно придобивно основание. Предвид уважаването на предявения от ищците положителен установителен иск за процесната реална част от описания недвижими имот, ведно с посочените в същата постройки, то е налице хипотезата на чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК и издаденият в полза на ответника КНА за собственост върху процесната реална част и постройките в същата, следва да бъде отменен. След като предявеният положителен установителен иск за собственост върху процесните имоти е бил уважен с обжалваното понастоящем решение и е приложена последицата на чл. 537, ал. 2 от ГПК (така ТР № 3/29.11.12г. по т. д. № 3/12г. на ОСГК на ВКС), същото следва да бъде потвърдено изцяло. Въззиваемите са отправили искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция, поради което на същите следва да се присъди сумата от 2 254.50 лв. (2 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 254.50 лв. за възнаграждение на вещото лице), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Воден от горното, съдът