Решение № 2670 от 14.7.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 2753/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявени от Й. Б. С., роден на 28.05.2009 г., ЕГН: ••••••••••, действащ със съгласието на своята майка П. С. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, чрез процесуален представител адв. Г. В., срещу Б. Й. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, обективно кумулативно съединени искове както следва:

• с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Й. Б. С. на майката П. С. П.; за определяне местоживеенето на детето Й. Б. С. при неговата майка П. С. П., на адреса на майката; за определяне режим на лични отношения на бащата Б. Й. С. с детето - Й. Б. С., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, в часовете от 10: 00 часа на съботния ден до 17: 00 часа в неделя, с приспиване, като бащата при осъществяване на режима на личен контакт ще взема детето от дома на майката и ще го връща до дома на майката; всяка четна година от 14: 00 часа на 29.12. до 18: 00 часа на 30.12., като бащата при осъществяване на режима на личен контакт ще взема детето от дома на майката и ще го връща до дома на майката; 10 дни през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск, както следва - от 1.07 до 05.07 и от 10.08 до 15.08 на съответната година, като бащата ще взема детето в 10: 00 часа на първия ден, от който ще се осъществява режимът на личен контакт, от дома на майката и ще връща детето в 17: 00 часа на последния ден, в дома на майката; за осъждане на Б. Й. С., да заплаща в полза на детето Й. Б. С., действащ със съгласието на своята майка П. С. П., месечна издръжка в размер на 550 лева, платима от първо до пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всеки месец забава.

-с правно основание чл.149 СК – за осъждане на ответника Б. Й. С. да заплати на детето Й. Б. С., действащ със съгласието на своята майка П. С. П., издръжка за минал период от време в размер на 6600, 00 лв. за период от една година назад - от 20.02.2024 г. до 20.02.2025 г. В исковата молба се твърди, че П. С. П. и Б. Й. С. са родители на непълнолетното дете Й. Б. С., като нямат сключен граждански брак. Първоначално до навършване на 4 годишна възраст на детето родителите са живеели заедно, след което са се разделили, като за детето се грижи изцяло неговата майка, като контактите с бащата се изразяват в провеждането на няколко телефонни разговора годишно. Сочи, се че Й. С. не е лишен от нищо, учи в престижно училище - Варненска търговска гимназия „Георги Стойков Раковски“, успехът му е много добър. В свободното си време ходи на фитнес, храни се здравословно, спазва режим. От две години П. С. П. живее на семейни начала с друг мъж, който полага грижи за нея и за детето Й. С.. П. П. заявява, че е потърсила Б. С., като го е помолила да поеме отговорност за Й., защото той иска да учи медицина, но е редно той да осигури жилище, като е визирала семейния му апартамент в кв. „Владиславово“, за който знае, че отдава под наем. Отговорът на Б. С. е бил, че ще продаде всичко и Й. няма да получи нищо, което е провокирало П. П. да подаде настоящата искова молба в съда. Счита, че Б. С. разполага с достатъчно средства, за да изплаща издръжка за детето в претендирания в исковата молба размер.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Й. С., чрез процесуален представител, е подал писмен отговор, с който изразява становище, че упражняването на родителските права по отношение на детето Й. С. следва да се предостави на неговата майка П. П.; местоживеенето на детето следва да бъде определено при неговата майка; издръжката за минало време следва да бъде в размер на 3132 лв. с разсрочено изплащане на четири равни вноски за една година, с първоначална вноска в едномесечен срок от влизането в законна сила на решението и всяка следваща вноска на съответното число от следващото тримесечие; издръжката за бъдеще време следва да бъде определена в размер на 269 лева на месец, платима от 15 до 20 число на текущия месец. Оспорва искания режим на лични отношения.

Б. Й. С. предявява насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, с който иска определяне на по-широк режим на лични отношения с детето Й. Б. С., както следва: да може да вижда сина си Й. Б. С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 11.00 часа на съботния ден до 18.00 часа в неделя, с преспиване, като при осъществяване на режима на личен контакт ще взима детето от дома на майката и ще го връща до дома й; всяка година / до навършване на пълнолетие на Й. остават две години/, от 14.00 часа на 01.01. до 18.00 часа на 02.01., като бащата взема детето от дома на майката и го връща до дома й; всяка година на 29.05. - един ден след рождения ден на Й., от 11.00 часа до 18.00 часа, като бащата взема детето от дома на майката и го връща до дома й и 28 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск както следва: от 01.07. до 14.07. и от 10.08. до 24.08, като бащата ще взема детето от дома на майката в 10.00. часа на първия ден, от който ще се осъществява режима на личен контакт и ще го връща до дома й в 17.00 часа на последния ден.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на насрещния иск, с който се изразява становище за неговата неоснователност.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът поддържа исковата молба и предявените с нея искове, поддържа отговора по насрещния иск и го оспорва. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът не се противопоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Й. Б. С. да бъде предоставено на майката П. С. П.; местоживеенето на детето Й. Б. С. да бъде определено при неговата майка П. С. П., на адреса на майката; както и на предложения в исковата молба режим на лични отношения на детето - Й. Б. С. с бащата Б. Й. С.. Оспорва размерът на претендираната издръжка за минало време и размерът на претендираната издръжка за бъдеще време, като счита исканите суми за завишени. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е определил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че същите са родители на непълнолетното дете Й. Б. С., че детето живее заедно със своята майка – П. С. П. в град Варна. Няма спор между страните, като същите считат, че родителските права по отношение на Й. Б. С., следва да бъдат предоставени на майката П. С. П.; че местоживеенето на детето Й. Б. С., следва да бъде определено при неговата майка П. С. П., на адреса на майката.

От удостоверение за раждане № 92431, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в град Варна се установява, че детето Й. Б. С. е родено на 28.05.2009 г. в град Варна и негови родители са П. С. П. и Б. Й. С.. От трудов договор № 471/14.02.2025 г. се установява, че Б. Й. С. работи в „Олимп“ ЕООД, ЕИК: 000879025, със седалище и адрес на управление в град Омуртаг, ул. „Цар Освободител“ № 34, на длъжност „обслужващ работник промишлено производство“, с основно месечно възнаграждение в размер на 1077 лева.

От удостоверение изх. № 023/28.03.2025 г. издадено от „Олимп“ ЕООД, става видно, че за месец февруари 2025 г. Б. Й. С. е получил брутен доход в размер на 1135, 80 лева.

От заключението на социален доклад изх. № ПР /Д-В/588-002/02.07.2025 г. изготвен от Дирекция „Социално подпомагане – Варна“ по отношение на детето Й. Б. С., ЕГН: ••••••••••, се установява, че Й. С. се отглежда в сигурна и спокойна семейна среда. За детето се полагат добри грижи от страна на неговата майка П. П., която е осигурила подходящи жилищно-битови условия за детето, проследява здравословното му състояние, стимулира познавателното и образователното му развитие. Детето има изградена емоционална връзка с родителите и с разширения им семеен кръг. Поддържа контакт с баща си, остава в дома му и за по-продължително време с преспиване.

От писмо входящ. № 55460/20.06.2025 г. изпратено от Община Омуртаг, става видно, че към 17.06.2025 г. Б. Й. С. не е декларирал в общината никакво имущество – нито движимо, нито недвижимо.

От писмо входящ № 55479/20.06.2025 г. изпратено от ТД на НАП-Търговище, става видно, че за Б. Й. С. за периода от 01.01.2024 г. до 12.06.2025 г. няма декларирани доходи, за лицето няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г. От показанията на разпитания по делото свидетел И.С.П., брат на П. С. П., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, като обективни, правдоподобни, еднопосочни, непротиворечиви и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че свидетелят живее в град Варна и всеки ден се среща с Й. Б. С.. Свидетелят заявява, че Й. С. е на шестнадесет години, завършил е девети клас във Варненска търговска гимназия, с хубав успех, справя се добре в училище. Знае, че Й. С. посещава фитнес и от скоро тренира волейбол, като посочените активности се заплащат и струват по около 100 лева на месец за всяка една от тях. Не му е известно бащата на Й. С. да плаща издръжка. Детето в момента живее с майка си и с нейния партньор в град Варна. Не му е известно детето да е било възпрепятствано да контактува с баща си и винаги, когато е поискал му е ходил на гости в град Омуртаг. Свидетелят заявява, че се е случвало лично да транспортира с автомобила си детето до град Омуртаг, за да се срещне то с баща си. Месечните сметки за мобилен телефон на Й. ги заплаща баща му.

От показанията на разпитания по делото свидетел И.К.И., живущ на семейни начала с П. С. П., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, като обективни, правдоподобни, еднопосочни, непротиворечиви и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че свидетелят от около три години живее заедно с П. С. П. и нейния син Й. Б. С. на адрес гр. Варна, ул. „Струга“ 33, в апартамент, който е негова собственост. Свидетелят заявява, че Й. С. е на шестнадесет години и е завършил девети клас. Свидетелят не познава бащата на Й., но доколкото знае, той живее в град Омуртаг. Не му е известно детето да получава месечна издръжка от своя баща. За периода, в който живеят заедно с детето му е известно 1-2 пъти то да е получавало по 200 лв. от баща си. Й. С. ходи на извънкласни дейности - фитнес и волейбол. Те са платени, съответно 90- 100 лв. месечно струва посещението на фитнеса, а 80-90 лева месечно струва посещението на волейбола. Сочи, че на Й. С. на ден са му необходими около тридесет лева за джобни. Свидетелят знае, че бащата на детето заплаща месечните сметки за мобилния му телефон и интернет.

От обясненията на П. С. П., дадени по реда на чл. 59, ал. 6 от СК се установява, че същата живее в град Варна, ул. „Струга“ № 33, заедно с Илия Илиев и детето Й. С., от около три години. От месец март 2025 г. е безработна. Учи за придобиване на образователна степен „магистър“ по специалност „Безопасни и здравословни условия на труд“ в Технически университет. Получава 1800 лв. месечно от бюрото по труда. Преди това е работила като специалист човешки ресурси в голяма литовска компания – „Нямуно банга“ ООД, с месечно възнаграждение от 3400 лв. На месечна база детето има разходи по пера: карта за фитнес - 90 лева, карта за волейбол 90 лева, закуска - 10 лева на ден, джобни 20-30 лв. на ден.

От обясненията на Б. Й. С., дадени по реда на чл. 59, ал. 6 от СК се установява, че същият живее с майка си в нейния апартамент в град Омуртаг. От март месец работи във военен завод в град Омуртаг с минимално месечно възнаграждение. Преди това е работил, каквато работа намери – бил общ работник по строежи, носил е материали, цепил е дърва. Не разполага нито с движимо нито с недвижимо. Всеки път, когато идва детето при него в Омуртаг му дава различни суми 200-300 лв. На месечна база заплаща интернет и телефон на детето. На месечна база не поема други разходи за детето.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК: Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно, съдът по настоящия адрес на детето се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Решението може да се обжалва по общия ред.

В настоящия случай се установи, че детето е на шестнадесет години, съответно от раждането си живее в град Варна, в момента е ученик в гимназия в град Варна и е завършило девети клас. Посещава извънкласни занимания – фитнес и волейбол. Живее заедно със своята майка и с нейния партньор Илия Илиев в град Варна, ул. „Струга“ № 33, от около три години.

С оглед заключението на социалния доклад изготвен от Дирекция „Социално подпомагане – Варна“ по отношение на детето Й. Б. С., че се отглежда в сигурна и спокойна семейна среда, стимулираща познавателното и образователното му развитие, както и липсата на спор между страните, съдът счита, че упражняването на родителските права по отношение на детето Й. Б. С. следва да бъде предоставено на майката П. С. П.. Местоживеенето на детето Й. Б. С. следва да бъде определено при неговата майка П. С. П., на адреса на майката. На бащата Б. Й. С. следва да бъде определен режим с детето - Й. Б. С., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, в часовете от 10: 00 часа на съботния ден до 17: 00 часа в неделя, с приспиване; всяка четна година от 14: 00 часа на 29.12. до 18: 00 часа на 30.12.; 10 дни през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск, както следва - от 10: 00 часа на 1.07 до 17: 00 часа на 05.07 и от 10: 00 часа на 10.08 до 17: 00 часа на 15.08 на съответната година, като при осъществяване на режима на лични отношения бащата Б. Й. С. ще взема детето Й. Б. Сточиков от дома на майката и ще го връща в дома на майката.

По отношение на издръжката за бъдеще време: Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минимланата издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

От 01.01.2025 г. минималната работна заплата в България е 1077 лева. Съответно размерът на минималната издръжка е 269, 25 лева. По данни на Националния статистически институт, въз основа на наблюдението на домакинските бюджети, тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2025 г. е 2860 лв., което е 953, 33 лева месечно. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем), размерът на средния разход на човек за тримесечие възлиза на 1947, 11 лева или 649, 04 лева за месец. Съобразявайки, че детето е на шестнадесет годишна възраст, съответно посещава извънкласни занимания, предстои му кандидатстудентска кампания, по изпитите за която следва да се подготви, чрез допълнителни платени частни уроци, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана от родителите е в размер на 800 лева.

Възможността на дължащия издръжка родител се определя от дохода, квалификацията, имотното състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка. В настоящия случай се установи, че ответникът реализира доходи от труд в размер на минималните за страната. Няма данни да притежава движимо и недвижимо имущество, от което да реализира доход. Няма данни да заплаща издръжка за друго дете, съответно с месечните си доходи следва да покрива, както собствената си издръжка, така и част от издръжката на своя непълнолетен син Й. Б. С.. Задължението за заплащане на издръжка има безусловен характер.

Издръжката следва да се понесе от двамата родители и даването й трябва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите му така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно и в общо домакинство. Задължението за издръжка на непълнолетните деца от техните родители е преди всичко морално, а след това законово вменено. Издръжката е нужна на всяко дете за покриване на неговите основни и важни за възрастта ежедневни потребности, което разбира се следва да е в границите на възможностите на родителите. От друга страна, размерът на издръжката не следва и да стимулира към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващ възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. Бащата е в трудоспособна възраст, без данни за увреждане на здравето, препятстващо го да полага труд. Майката е поела непосредствените грижи за детето Й. Б. С. и нейният принос в отглеждането му следва да бъде взет предвид. Предвид факта, че тя е тази, която осъществява непосредствените грижи за детето, от така определения размер на издръжката в полза на детето, бащата следва да заплаща в пари сумата от 425 лева. Този размер на издръжката, съдът определя като кореспондиращ на нуждите на детето.

Бащата е редно да положи максимални усилия, за да подпомага детето както финансово, така и морално и житейски, чрез напътствия и личен пример, като въпреки минималния си доход, дори с цената на лично лишение и себеотрицание, да осигури нужната финансова подкрепа за своя син. Й. С. е на шестнадесет години, предстоят му държавни зрелостни изпити, кандидатстудентска кампания и навършване на пълнолетие. Тези събития в живота са изключително важни, за да може младият човек да се котира в обществото и да бъде конкурентно способен на динамичния пазар на труда. Подкрепата на родителите в този труден за детето период ще изиграе ключова роля в бъдещото му развитие, като го подготви, даде му самочувствие и му помогне да бъде образован гражданин и полезен член на обществото.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен в размер до 425 лева, като за разликата над 425 лева до предявения размер от 550 лева подлежи на отхвърляне.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението в частта му за присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

По отношение на иска с правно основание чл. 149 от СК за издръжка за минало време в размер на 6600 лева, търсена за периода от 20.02.2024г. до 20.02.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл.149 от СК, може да се търси издръжка за минало време (до една година преди предявяването на иска). В настоящия случай се търси издръжка за период от една година от 20.02.2024г. до 20.02.2025г.:

Съдът приема за безспорно установено, че се дължи издръжка на детето за претендирания период. По делото по категоричен начин се установи, че за посочения период от време Б. Й. С. не е заплащал месечна издръжка за детето Й. Б. С., като единствено е заплащал месечната му сметка за мобилен телефон.

Относно конкретния дължим размер на претендираната издръжка за минало време, съдът прецени, че искът е основателен до размер от 5100 лева /по 425 лева месечно за претендирания период/. Искът за издръжка за минало време следва да бъде отхвърлен в останалата част над 5100 лв. до пълния предявен размер от 6600 лв. като неоснователен.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По отношение на направеното от ответната страна с отговора на исковата молба искане за разсрочване на задължението за заплащане на издръжката за минало време, съдът счита същото за неоснователно, поради което го оставя без уважение. В настоящото производство по присъждане на издръжка за минало време и по определяне на издръжка за напред, съдът следи служебно за правата на непълнолетното дете. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 242 от ГПК, съгласно която съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Разсрочването на задължението на ответника за заплащане на издръжка за минало време не е в интерес на детето.

По разноските: В случая правилото за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора, не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК, пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в производството по чл.127, ал.2 от СК не се решава със сила на пресъдено нещо спор, за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителски права, признати и гарантирани от закона, т.е. липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита най- добрия интерес на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В посочения смисъл е Определение №385/25.08.2015 г. на ВКС, I г.о., представляващо задължителна за настоящия съд съдебна практика. Съответно направените от страните разноски по иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и по насрещния иск следва да останат за тяхна сметка, така както са ги сторили.

По иска с правно основание чл. 149 СК, разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 78 ГПК. С оглед изхода на делото по този иск, разноски се следват и на двете страни.

В представения от ищцовата страна договор за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие по делото е в размер на 1300 лева, които са платени по банков път, за което е представено и преводно нареждане за кредитен превод. В договора за правна защита и съдействие не е определено каква част от договореното адвокатско възнаграждение е за правна защита и съдействие по иска с правно основание по чл. 149 от СК. Съдът приема служебно, че при предявени искове за предоставяне упражняването на родителски права и определяне местоживеенето на децата, определяне на лични отношения на същите с бащата, издръжка занапред и издъжка за минало време, адвокатското възнаграждение за всяка от двете претенции е 1/2 от общо договореното. Съдът приема, че за оказаната правна защита и съдействие по иска с правно основание по чл. 149 от СК, уговореното възнаграждение между ищеца и процесуалния му представител е в размер на 650 лева. Съобразно уважената част от иска Б. Й. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, следва да бъде осъден да заплати на Й. Б. С., ЕГН: ••••••••••, сумата в размер на 502, 27 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред РС-Варна.

В представения от ответната страна договор за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение за процесуално представителство по делото е в размер на 1100 лева, които са платени в брой на процесуалния представител на ответника. В договора за правна защита и съдействие не е определено каква част от договореното адвокатско възнаграждение е за правна защита и съдействие по иска с правно основание по чл. 149 от СК. Съдът приема служебно, че при предявени искове за предоставяне упражняването на родителски права и определяне местоживеенето на децата, определяне на лични отношения на същите с бащата, издръжка занапред и издъжка за минало време, адвокатското възнаграждение за всяка от двете претенции е 1/2 от общо договореното. Съдът приема, че за оказаната правна защита и съдействие по иска с правно основание по чл. 149 о т СК, уговореното възнаграждение между ответника и процесуалния му представител е в размер на 550 лева. Съобразно отхвърлената част от иска Й. Б. С., ЕГН: ••••••••••, следва да бъде осъден да заплати на Б. Й. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, сумата в размер на 125 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред РС-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски в производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Размерът на цената на иска по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи е сборът на платежите за три години. Времето от датата на подаване на исковата молба в съда до навършване на пълнолетие на детето Й. С. се равнява на 27 месеца. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Б. Й. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата в размер на 459 лева, представляваща дължима държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време на детето Й. Б. С., ЕГН: •••••••••• На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Б. Й. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата в размер на 204 лева, представляваща дължима държавна такса по иска с правно основание чл. 149 от СК, за присъдената издръжка за минало време на детето Й. Б. С., ЕГН: ••••••••••.

Водим от горното, съдът