Решение № 3535 от 7.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1123/2024 г.
Административен съд - Благоевград07.11.2024 г.докладчик Иван Шекерлийски
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 270/09.07.2024 г., постановено по н.а.х.д № 263/2024 г. на Районен съд – Благоевград. ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – [населено място], да заплати на "А." О••, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [адрес], представлявано от К. В. Т., сумата в размер на 1300.00 (хиляда и триста) лева, представляваща направените по делото разноски. Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), подадена чрез главен юрисконсулт Ш., против Решение № 270/09.07.2024 год., постановено по н.а.х.д № 263 по описа на Районен съд – Благоевград, за 2024 год., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № КГ-2520/07.11.2023 год. на Председателя на ДАМТН. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че районния съд неправилно е приел, че административното нарушение е недоказано поради допуснати нарушения на нормативно установените изисквания за вземане на проби от течни горива. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново, с което наказателното постановление бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и релевира възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "А." О••, представлявано от К. В. Т., чрез процесуалния си представител адв. М. А., в съдебно заседание и приложен по делото отговор касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита обжалвания съдебен акт за правилен, поради което моли да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на сторените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно Списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, изразява мотивирано становище за основателност на жалбата. Пледира отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление бъде потвърдено. Административен съд – Благоевград, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Благоевград, е отменил НП № КГ-2520/07.11.2023 год. на Председателя на ДАМТН, с което на "А." О••, със седалище и адрес на управление: Благоевград, [жк] [адрес], представлявано от К. В. Т., за нарушение чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във вр. с чл.6, т.2 от Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер 10 000 (десет хиляди) лева и на основание чл.25, ал.2 НИКТГУРНТК дружеството е осъдено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в общ размер на 660.00 (шестстотин и шестдесет) лева Районният съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел от фактическа страна, че на 04.04.2023 год. е извършена проверка от служители на ДАМТН на бензиностанция, находяща се в [населено място], община С. област Б., махала „О.“, стопанисвана от "А." О••. От резервоар № 2, свързан с бензиноколонка № 1 е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво – гориво за дизелови двигатели, като след изпитване на контролна проба в стационарната акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ при ДАМТН- [населено място], е извършена експертиза и изготвен Констативен протокол № КП-0186/06.04.2023 год. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество, съгласно който течното гориво – гориво за дизелови двигатели, не съответства на изискванията за качество по чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, по показател „Пламна температура”. При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразност на процесното наказателно постановление - нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 от с.з. Тези изводи на съда са обусловени от липсата на ясно и точно описание в АУАН и НП на обстоятелствата, свързани с инкриминираното деяние, и по-конкретно на вмененото на дружеството изпълнително деяние - „разпространява“ на пазара процесното гориво. Отделно на изложеното, районният съд е констатирал като съществено процесуално нарушение наличието на разминаване между отразеното в АУАН и НП място на извършване на нарушението. По същество, съдът е възприел нарушението по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК за недоказано по безспорен начин, мотивиран от резултатите от допуснатата и приета, като неоспорена по делото Съдебна химико-техническа експертиза, от които се установява, че не са спазени всички задължителни стандарти при вземане на пробите, което е довело до опорочаване на процеса по установяване на нарушението. Решението е правилно, като в конкретния случай, обаче, касационният състав не споделя всички доводи на районния съд. Неправилно БлРС е приел, че има разминаване в АУАН и в процесното НП на мястото, посочено като място на извършване на нарушението. В АУАН и в НП като място на извършване на процесното административно нарушение е посочена бензиностанция, находяща се в [населено място], махала „О.“, обл. Б., Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства. Правните му изводи за недоказаност на процесното административно нарушение се споделят от настоящия състав на касационната инстанция в следната насока: При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че при изземването на пробите от процесното гориво са нарушени предвидените в НИКТГУРНТК изисквания, което е довело до опорочаване на процеса по установяване на нарушението, респ. до компрометиране на резултатите от изследването на взетите проби. В случая, видно от Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-0049/04.04.2023 г. /л.30 от първоинстанционното дело/ е, че в същия липсват изписани от проверяващите данни за начина на вземане на пробата, с което се опорочава изследването и съответно води до извода за недоказаност на деянието по несъмнен начин. Недопустимо е издаване на АУАН и НП при недоказаност на административнонаказателното обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение, неговото авторство и предмет, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице. Тежестта за установяване на конкретното деяние, неговия извършител и вината е на административнонаказващия орган, който е следвало да проведе пълно доказване на спорните по делото факти и обстоятелства. Това е следвало да установи и административнонаказващия орган преди да издаде обжалваното НП. Това видно от събраните доказателства не е направено. Поради изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че като е отменил наказателното постановление районният съд е постановил правилно решение, което следва да се бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на „А.“ О••за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Искането е направено своевременно, а по делото са налице доказателства за действителното им заплащане, поради което следва да бъде уважено в размер на 1300.00 (хиляда и триста) лева. Направеното възражение за прекомерност на размера на адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на касатора е неоснователно и не следва да бъде уважавано, предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес в размер на 10 000.00 лв. и съгласно чл.8, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград,
Цитирани разпоредби
14- чл. 6, т. 2
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 8, ал. 2
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 42, т. 4 ЗАНН
- чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ
- чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ
- чл. 25, ал. 2 НИКТГУРНТК
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 57, ал. 1, т. 5
- чл. 63
- чл. 7, ал. 2, т. 2