Решение № 4028 от 22.4.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 492/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на К. П. К. от гр.•••••••, [улица], подадена чрез пълномощника му адв.Г. Р. Г., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование]от 02.03.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Харманли, ОДМВР Хасково. В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, поради противоречието й с материалния закон, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й, както и несъответствие с целта на закона. Същата била издадена и от некомпетентен орган. Не били налице фактическите и правни основания за издаването на заповедта. Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът, мл.автоконтрольор към РУ Харманли, ОДМВР Хасково (С. Г. С.) не ангажира становище по делото. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: На 02.03.2025 г. от С. Г. С., на длъжност мл.автоконтрольор при •••••••, ••••••••, в присъствието на свидетелите – очевидци И. Я. и М. И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №3706•••, срещу К. П. К. от гр.••••••, за това, че на 01.03.2025 г., около 22: 12 ч. в гр.•••••••, [улица], управлявайки товарен автомобил Ф. Ф. с регистрационен номер [рег. номер], собственост на „••••••“ ООД, реализира ПТП с материални щети. В АУАН е вписано, че на 01.03.2025 г. е извършена проверка на водача К. за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство Алко Тест Дрегер 7•10 с фабричен номер [Наименование], като в 22: 30 ч. техническото средство отчита наличие на 1, 55 промила алкохол в кръвта измерена в издишания от водача К. въздух. Вписано е също, че на водача е издаден талон за изследване с номер •••••, като той приел показанията на техническото средство и не пожелал да даде кръв за медицинско и химическо изследване. Посочено е, че с това К. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – водача управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред. АУАН е подписан от актосъставителя и от двамата свидетели, на дата 02.03.2025 г. АУАН е подписан и от нарушителя, който не е направил възражения по него. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №[Наименование]от 02.03.2025 г., издадена от С. Г. С., на длъжност мл.автоконтрольор към ••••••, ••••••, на основание чл.22 от ЗАНН, на К. П. К. от гр.••••••• се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обоснована със съставения срещу К. П. К. Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №•••••••, като е възпроизведено съдържанието на този акт. Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, К. П. К. е получил препис от ЗППАМ №[Наименование]/02.03.2025 г. срещу подпис на 02.03.2025 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 06.03.2025 г. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган. Възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на издателя на оспорената ЗППАМ съдът намира за неоснователно. Според чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. В процесната ЗППАМ е вписано, че издалият я служител е упълномощен със заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково. Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил, съобразно тяхната компетентност, изброените в 12 точки служители, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Според т.12 от същата заповед са оправомощени държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. По делото не е представена Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, но съгласно нормативната уредба – чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Това означава, че като ръководител на служба с правомощия за контрол по ЗДвП, Директорът на Областната дирекция на МВР – Хасково разполага с нормативно призната възможност да оправомощава длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП. От представените по делото: Заповед №272з-2175/29.05.2024 г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която младши инспектор С. Г. С. – младши автоконтрольор I степен в У. С. към Районно управление – •••••• при Областна дирекция на МВР – ••••• е преназначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – •••••• при Областна дирекция на МВР – ••••••; Акт за встъпване на служителя в същата длъжност на 03.06.2024 г.; Т. длъжностна характеристика за длъжността и Разписание на структурите, числящи се към РУ ••••••, се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед С. Г. С. е полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР ••••••, т.е. попада измежду посочените в Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР •••••••, предвид което материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта, се явява доказана. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че на К. П. К., управлявайки товарен автомобил с рег.№[рег. номер] конкретно място в гр.•••••• реализира ПТП, след което на 01.03.2025 г. в 22: 30 ч. от контролни органи на движението по пътищата му е била извършена проверка с техническо средство – Дрегер 7•10, което отчело 1, 55 промила алкохол в кръвта, измерена в издишвания от водача К. въздух, с което същият е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съдът приема, че направеното в случая описание от фактическа и правна страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на водача на ППС на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. Изложените в заповедта обстоятелства дават пълна възможност на нейния адресат да разбере защо се налага издаването на същата, както и каква е преследваната с издаването й цел, а именно преустановяване на извършеното от водача административно нарушение на ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС под въздействието на алкохол. Мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №•••••• от 02.03.2025 г., с който е установено извършването от К. П. К. на административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Възраженията в жалбата, че не са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, са бланкетни и неконкретизирани, и съдът ги намира за неоснователни. Действително административният орган не е включил в изпратената в съда административна преписка други писмени доказателства във връзка със съставянето на АУАН Серия GA №•••••• от 02.03.2025 г., като например издадения на водача талон за изследване, но от страна на жалбоподателя не е оспорват конкретните констатации, залегнали в съставения му АУАН, който е подписал без възражения. На основание чл.189, ал.2 от ЗДвП този АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното както по отношение на обстоятелството, че на 01.03.2025 г. жалбоподателят е управлявал ППС след употреба на алкохол, така и относно размера на установеното с техническо средство съдържанието на алкохол в издишания въздух. Твърдения за извършено изследване от кръвна проба, респективно за количество алкохол в кръвта му, различно от установените в АУАН стойности, и то такива, попадащи под границата от 0, 5 на хиляда, жалбоподателят не прави и не доказва. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН и се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя. По делото не се констатира при издаване на обжалваната заповед да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат. Наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния. Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът