РЕШЕНИЕ

№ 837

гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100901105 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.117 КМЧП и чл.19 и сл. от Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна.

В СГС е постъпило писмо с вх.№ 5254/21.06.2021г. от Министерство на правосъдието на Република България, с което на СГС се изпраща молба от „С.-С.“ ООД, с идентификационен код 35728656, с адрес 2511 Украйна, Днепропетровска област, Синельниковски район, с. Майське, ул.“•••••••, обективираща искане за признаване и допускане на изпълнение на решение от 28.04.2020г., постановено от Стопански съд на Днепропетровска област по дело № 904/4906/19, което е влязло в законна сила на 06.08.2020г., с което е осъдено българско търговско дружество „А. БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“•••••••, АТМ – Център, ет.6, офис 622, да заплати посочените в решението суми и разноските по делото.

Към молбата е представен заверен препис от постановеното от Стопански съд на Днепропетровска област по дело № 904/4906/19, решение, на което е удостоверено, че същото е влязло в сила на 06.08.2020г.; доказателства за правосубектност на молителя и доказателства за заплатена държавна такса.

Препис от молбата и нейните приложения е връчен на ответника, „А. БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••, за подаване на отговор, какъвто тази страна не е депозирала по делото.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото не е налице спор, а се установява и от представените към молбата за екзекватура от ищеца доказателства, че 28.04.2020г. Стопанският съд на Днепропетровска област е постановил решение по дело № 904/4906/19, с което „А. БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••, е осъдени да заплати на дружеството с ограничена отговорност „С.-С.“ с адрес с. Слобожанське, ул.“•••••••, идентификационен код 35728656, задължение от 8 550 евро и съдебна такса от 3 551 украински гривни.

Налице е удостоверяване, че постановеното решение е влязло в сила на 06.08.2020 година.

В мотивите на постановеното решение е посочено, че настоящият ответник и ответник в производството по дело № 904/4906/19 по описа на Стопанския съд на Днепропетровска област е бил надлежно уведомен за делото, след проведена съдебна поръчка за връчване на книжата. Към молбата за екзекватура е представено определение от 27.01.2020г. по гр.д. №117/2020г. по описа на СРС, проведено по чл.5 от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи, с което състав на СРС е приел, че е налице надлежно връчване на документи на „А. БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••, на 22.01.2020г., за което е издадено и надлежно удостоверение. Видно от представения по делото ордер за предоставяне на правна помощ, на ответника „А. БГ“ ЕООД, такава е предоставено чрез адв. Б.П. В.. Документът е от 20.04.2020г.

По делото ищецът е представил удостоверение от 05.04.2023 година, издадено от Стопанския съд на Днепропетровска област, че постановеното решение, влязло в сила на 06.08.2020г., подлежи на изпълнение.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Съобразно изложеното в исковата молба на чуждестранното юридическо лице, съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 119 вр. чл.117 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на решението на Стопанския съд на Днепропетровска облас на Република Украйна, постановено на 28.04.2020г. и влязло в сила на 06.08.2020г., ведно от извършеното удостоверяване от компетентния съд. Съобразно представеното от ищеца удостоверение от 05.04.2023 година, съдебният акт подлежи на изпълнение.

Процесното решение има осъдителен характер и съобразно приетото от съда ответникът „А. БГ“ ЕООД следва да заплати на дружеството с ограничена отговорност „С.-С.“ с адрес с. Слобожанське, ул.“•••••••, идентификационен код 35728656, задължение от 8 550 евро и съдебна такса от 3 551 украински гривни.

За да се уважи подобно искане, ищецът следва да представи пред съда по екзекватурата доказателства, решението, чието признаване се иска в заверен препис от органа, който го е постановил и да е придружено с удостоверение за влизането му в сила.

Между Република България и Република Украйна е в сила Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна, обнародван в ДВ, бр.104 на 05.01.2006г.

Съобразно Глава четвърта от този договор, уреждаща материята на признаване и изпълнение на съдебни решения, с разпоредбата на чл.19 договарящите държави са приели, че всяка договаряща страна е длъжна съгласно този договор да признава и изпълнява на своя територия съдебните решения, постановени и влезли в сила на територията на другата договоряща страна, като е прието, че това са решенията по граждански дела, определени в чл.1 от договора, с имуществен или неимуществен характер, включително съдебни спогодби и решения на съда, в частта за съдебните разходи по тези дела и присъди на съдилищата по наказателни дела в частта на уважения размер на гражданския иск.

Съобразно чл.1, ал.1, т.1 от договора за граждански дела се считат делата, които възникват при граждански, трудови, семейни и търговски правоотношения, а органи на правосъдието са органите на договорящите страни, които имат право да вземат решения и да осъществяват съответните действия по делата, посочени в ал.1, т.1 на този текст.

С разпоредбата на чл.20 от договора страните са приели по какъв начин се инициира процедурата по признаване и изпълнение на съдебно решение на договарящата страна, като с алинея 2 от текста се сочат необходимите документи, които в настоящия случай са представени от ищеца.

Изрично са уредени случаите, в които се отказва признаване и изпълнението на съдебно решение, лимитативно изброени в разпоредбата на чл.21 от договора за правна помощ.

По делото не е установено някоя от препястващите производството по екзекватура предпоставки да е налице.

Въз основа на горното съдът приема, че с постигнатото споразумение за правна помощ между Република България и Република Северна Македония е уреден режим, който се отклонява от режима, очертан в КМЧП – чл.117 и сл., което отклонение се изразява в начина на иницииране на производството по екзекватура, липсата на изискване за легализация на представените документи и кръга на проверката по чл.117 КМЧП.

Наличието на договора за правна помощ между двете държави води до извод, че правилата на чл.117 КМЧП ще намерят приложение само доколкото в договора за правна помощ не се съдържат противоречащи им правила или липсва уреждане на конкретен въпрос. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.3 КМЧП, която предвижда, че разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. Алинея втора на чл.3 задължава съда при прилагане на международен договор или на друг международен акт, да се съобразяват международния характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимост от постигане на еднообразие в тяхното тълкувани и прилагане.

Както е посочено по- горе правилата относно признаване на решенията на съдилищата на двете държави са изчерпателно уредени в чл.29 и следващите от действащият договор, поради което същите следва да намерят приложение.

Основание за това са следните причини: Нормите на договора за правна помощ по граждански дела между двете държави, с оглед техния международен характер и доколкото уреждат не отношения между частноправни субекти, а отношения между двете държави във връзка с поетото задължение за взаимно признаване и допускане на изпълнението /чл.20 от договора/ имат императивен характер, поради което следва да бъдат прилагани от съда служебно.

Второто основание е, че нормите на договора се явяват специални по отношение на КМЧП и последният следва да се приложи при липса на уредба в действащия между двете държави договор.

Ето защо съдът е дал квалификация на спорното право, основавайки се на действащата правна уредба между Република България и Република Украйна, представляваща част от договора за правна помощ, именно чл.29 и следващите.

Въз основа на така изложеното настоящият състав на съда приема, че е надлежно сезиран от ищеца с исковата молба, с която се иска признаване на съдебни решения на чуждестранен съд и допускане на изпълнението на територията на Република България. Към молбата са представени документи, които установяват, че съдебните решения са постановени от компетентен орган, същите са влезли в сила и са изпълняеми.

Представените от ищеца документи, отговорят на изискванията на чл.20 от договора за правна помощ, тъй като представляват официални документи, издадени от Стопанския съд на Днепропетровска област – решение от 28.04.2020г., удостоверено, че е влязло в сила на 06.08.2020г., с представено от ищеца удостоверение от 05.04.2023 година, че решението подлежи на изпълнение.

От представеното решение на Стопанския съд на Днепропетровска област, постановено по дело №904/4906/19, се установява, че настоящият ответник „А. БГ“ ЕООД е участвал в съдебните производства, поради което не е налице основание СГС да изисква документ, който да удостовери, че страната, която не участвала в процеса е била редовно призована пред съда, както повелява разпоредбата на чл.20, ал.3 от договора за правна помощ.

По делото не са налице твърдения и доказателства за влязло в сила решение на български съд за същото искане и на същото основание, както и отвод за висящ процес пред български съд, който да е образуван преди чуждото дело.

Единственото изискване на КМЧП, което съдът следва да провери е дали решението на македонския съд не противоречи на обществения ред.

Като под обществен ред не следва да се разбира просто противоречие със закона, а нарушение на императивни правни норми, които са основи на правовия ред или касаят основни принципи на правораздаването с универсално решение / определение №264/17.05.2010г. по т.д.№1014/2009г. на ТК на ВКС, второ т.о./.

В настоящия случай не може да се приеме, че е налице такова противоречие и това е така, тъй като развилото производство е производство по търговски спорове между двете дружества и не се различава от обичайния търговски спор, който може да се развие пред българския съд и спорът попада в обхвата на чл.1, ал.1, т.1 от договора за правна помощ между двете държави.

При така изложеното съдът намира, че искът се явява основателен и доказан и поради това да бъде уважен.

По разноските. В хода на производството по делото са направени разноски от ищеца, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1000лв., което обстоятелство се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.05.2023 година.

Поради извод на съда за основателност на претенцията за признаване на решението на Стопанския съд на Днепропетровска област, постановено по дело №904/4906/19 и допускането му до изпълнение на територията на Република България, то направените от ищеца разноски, за които е установено да са реално понесени от страната, а именно заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 000лв. и заплатената държавна такса от 50лв., следва да са в тежест на ответника, като същият бъде осъден да ги заплати на ищеца.

Водим от изложеното съдът