Решение № 3942 от 20.8.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 11423/2023 г.

Производството е по реда на чл.5, ал.1 и сл. от УБДХ. Софийски районен съд е сезиран с Актове за констатиране на дребно хулиганство от полицейски служител при 05 РУ при СДВР, с който се иска Софийски Районен съд е сезиран с Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство спрямо И. З. С., с ЕГН: •••••••••• да бъде наказан за извършено от него акт на дребно хулиганство. СРП – редовно призована, не се представлява. Нарушителят И. З. С., редовно призован, се явява лично. Пред съда изразява съжаление за стореното и моли съда да му наложи глоба. СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна: Нарушителят И. З. С. е роден на хххххххххх в гр. София живущ в гр.София, ж.к. „ххххххххххххх“ блок 915 вх.Г ет.5 Ап.83, българин, български гражданин, неосъждан, работещ, с ЕГН: ••••••••••. На 19.08.2023г., около 14: 50ч., в гр. София, на ул., , Шипка“ № 11 – сграда на заведение ресторант, , О, Шипка“, нарушителят С. отправил обидни думи, а именно: боклуци“, , , какви сте Вие, да ви еба майката“, , , смотаняци“, спрямо служителите на СОТ 161 К.С.М. и М.В.Б.. След подаден сигнал на паник – бутон, посетен от служители на СОТ 161 – екип 10 – 1 К.Е.К. и Г.А.Т. с думите: Познавам лично шефа Ви П.В., Кой е най – големият мъж, да се бие с мен, нещастници?“. След размяна на реплики лицето било изведено извън заведението с бутане без използване на физическа сила и помощни средства и е било предадено на служители от 05 РУ – СДВР и задържано, на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР, тъй като нямало документи за самоличност. Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства. В съдебно заседание нарушителят И. С. признава вината си, както и извършеното деяние като изразява съжаление за стореното. Неговите обяснения се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно заповед за задържане, сведенията на В.Д., К.М., К.К., Г.Т. и М.Б. Времето, мястото и начина на изпълнителното деяние се потвърждават по категоричен и несъмнен начин от разпитаните лица и признанието на нарушителя. Въз основа на така приетите доказателства съдът намира, че поведението на И. З. С. покрива признаците на, , дребно хулиганство“ по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ. От обективна страна изпълнителното деяние е представлявало непристойна проява – отправяне на обидни думи и изрази спрямо множество лица на обществено място, което представлява хулиганска проява, покриваща признаците на административно нарушение. От субективна страна нарушението е извършено виновно, тъй като деецът е съзнавал че се намира на обществено място и пред множество хора и въпреки това е отправил нецензурни обръщения към част от присъстващите. При преценка на индивидуализация на наказанието съдът съобрази причините за извършеното нарушение, като и сравнително високата обществена опасност на деянието, и ниската такава на дееца. Изразеното съжаление за стореното, както и липсата на настъпили вредни последици обуславят налагането на по – леко от алтернативно предвиденото в указана наказание, а именно глоба. По отношение на нейния размер съдът съобрази като справедлив да бъде сумата от по 300.00 /триста/ лева. Размерът на наказанието е справедливо и в най – пълна степен би постигнало целите в чл.12 от ЗАНН. Воден от горното и на основание чл.1, ал.1 т.2 от УБДХ, съдът