Решение № 2086 от 6.6.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 12518/2023 г.

Предявен е иск с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК с цена 179, 88 лева - главница и 45, 48 лева - мораторна лихва от ищец „Е. -П. П." АД срещу ответник „В." ООД с ЕИК ••• за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката, издадена по ч.гр.д. №9233/2023г. по описа на PC гр. Варна.

Твърденията са, че заявлението е депозирано за сумата от 179, 88 лева - главница за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури подробно описани в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за периода от 11.08.2020 г. до 05.07.2021 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д № 9233/2023г. по описа на PC гр. Варна, както и за сумата от 45, 48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 07.07.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Дължимите суми по заявлението и описаните фактури са начислени на клиентски №••• и абонатен №••• за обект на потребление находящ се в гр. В., ул. „Р." ••, •, магазин.

В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.

След указания на заповедния съд, в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване съществуването на заявените вземания със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 9233/2023г. по описа на PC гр. Варна срещу „В." ООД с ЕИК •••, за сумата 179, 88 лева - главница за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури подробно описани в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за периода от 11.08.2020г. до 05.07.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата и за сумата 45, 48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 07.07.2023г.

Факти и обстоятелства, от които произтича вземането на..Е. -П. П." АД:

Налице е правно основание за възникването на вземанията на „Е. -П. П." АД към ответника по настоящия иск.

„В." ООД с ЕИК ••• е собственик на обект находящ се в гр. В., ул. „Р." ••, •, магазин, с клиентски № ••• и абонатен №•••.

Тоест, между страните в настоящото производство съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия.

За да бъде доставяна ел. енергия до обекта на „В." ООД, същият е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.-С." АД.

Обект с абонатен номе𠹕•• е присъединен при резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 20, 00 кВт.

Съгласно чл.29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Е.-П. П. АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа.

Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, е фактурирал за периода на потребление суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.

Основания за начисляване на дължимите суми:

1. Относно качеството на ответната страна - „небитов клиент" по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ:

Съгласно § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Така, небитов клиент може да е физическо или юридическо лице, което купува ел. енергия за стопански нужди.

Ответникът е физическо лице, което стопанисва процесния обект за стопански нужди.

След като обекта се ползва за небитови нужди, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката.

1. Основание за издаване на за периода от 11.08.2020г. до 08.10.2020г. и претендиране заплащане на суми във връзка с тях:

През периода обхванат от горепосочените фактури е съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа, с цел снабдяване с ел. енергия при общи условия, за обект находящ се в гр. В., ул. „Р." ••, •, магазин, с клиентски №••• и абонатен №•••.

Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител, каквото е и „Е.-П. П. АД, осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови п небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия.

Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР /сега КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител - чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.

С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия е въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят от ДКЕВР /сега КЕВР/.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР и на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ е била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители - абонати на ответника в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/.

Посочената цена важи и за процесния период.

При определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет различен подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за достъп се заплаща върху количествата действително изразходвана електрическа енергия.

При потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в обект с абонатен номер •••, цената за достъп е определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена електрическа енергия.

Според дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия.

Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност.

Така, всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата.

Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от предоставената мощност съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.

В този смисъл цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия или не.

Именно заради това в нито една от процесиите фактури не е начислена стойност на потребена ел. енергия, тъй като такава няма, но е начислена сума за осъществен достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета й.

Освобождаване от задължението за заплащането на тази мрежова услуга след присъединяването към електроразпределителната мрежа може да настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа.

В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е предоставял до обект с абонатен номер ••• ел. енергия за небитови нужди.

Облигационните правоотношения не са прекъснати, като за процесния период не е потребявана ел. енергия, поради което във фактурите не е начислена и такава стойност.

През периода посочен в процесиите фактури е предоставяна непрекъснато услугата достъп до електроразпределителната мрежа на обекта, който се стопанисва от ответника, цената на която се дължи на крайния снабдител независимо от потреблението на ел. енергия.

Следователно стойността на услугата достъп до електроразпределителната мрежа начислена с фактури за периода от 11.08.2020г. до 05.07.2021г. е дължима от ответника - собственик на обекта и ползвател на услугата по достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период.

1. Основание за издаване на фактури за периода от 20.10.2020г. до 05.07.2021г. и претендиране заплащане на суми във връзка с тях:

За посочения период ищцовото дружество действа в качеството си на търговец, като съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) Считано от 01.10.2020г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднаха всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени.

Това прави невъзможно оставането на обект с абонатен номер ••• на регулирания пазар -той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител.

За клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия).

Доставчикът по an. 2 ( крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия.

Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.

Ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г, нито към настоящия момент.

Не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) Поради горната законодателна промяна от 01.10.2020 г. обектът с абонатен номер ••• служебно преминава от "Е. -П. П." АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Е. -П. П." АД, в качеството му на Търговец на свободен пазар.

Съгласно чл.31, ал.1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор.

За периода на процесиите фактури отново не са начислявани дължими суми за потребена енергия.

За посочения период е начислявана само дължима сума за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", изчислена на база предоставена мощност - 20, 00 кВт за абонатен № •••.

Поради всичко гореизложено, за процесния период "Е. -П. П." АД, в качеството си на търговец на свободен пазар е издало фактури за периода от 20.10.2020г. до 05.07.2021г.

Сумите, дължими от ответника за предоставени мрежови услуги се начисляват от "Е. -П. П." АД на основание чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ, съгласно която клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец.

Видно от всичко изложено, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „В." ООД е собственик на обект за небитови нужди и ползвател на мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа при резервиран капацитет от същата, поради което дължи стойността на издадените фактури.

Моли да уважаване на иска и заплащане на разноските.

Становище на ответника:

Ответното дружество оспорва изцяло по основание и размер предявения иск, като счита същия за неоснователен. Оспорва всички твърдения в исковата молба и всички представени доказателства с молбата.

Твърденията са, че неоснователно ищецът твърди, че му се дължат посочените в исковата молба суми в размер на 179.88 лева главница, представляваща неизплатено задължение за мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база на предоставена мощност, съгласно фактури посочени в Заявление за издаване Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за периода от 01.08. 2020 до 05.07.2020г. както и 45, 48 лева мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 07.07. 2023г. ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното му изплащане.

"В." ООД, ЕИК •••, не дължи на „Е.-П. П.” АД ЕИК: •••, предвид следното.

Дружество не е собственик на обект, находящ се в гр. В., ул. „Р." •• • магазин с посочен с клиентски номер ••• и абонатен номер •••. Няма и никакви други обекти, които да се захранват от „Е.-П. П." АД, няма и открита партида към дружеството.

В тази връзка и твърдението посочено на стр. 2 на исковата молба не кореспондира с обективната истина. „В." ООД не е, нито някога е бил собственик, наемател или ползвател на посочения в ИМ обект. Видно и от приложените в ИМ фактури същите касаят В. Н. У. Ф. ЕООД. Поради близките наименования на фирмите явно е станало някакво объркване или фактическа грешка при въвеждане на данни в системата на ищеца или е налице някаква друга причина, за наличието на която само можем да предполагаме, но „В." ООД ЕИК ••• няма никакво касателство с посочения обект, който ищецът твърди, че е имал достъп до електроразпределителната мрежа и му е предоставяна мощност. „В." ООД ЕИК ••• не е собственик или ползвател на процесния обект и не е налице облигационна връзка между страните за процесния период.

Не е налице валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което да сме потребител на доставяна ел. енергия от търговец на свободен пазар за обект - магазин находящ се в гр. В., ул. „Р." •• •. Липсва сключен договор, за да се приеме, че доставката е следвало да бъде осъществявана. Не сме правили искане за заявяване на мощност за процесния обект. Лице посочено в заповедното производство като представляващ фирмата «В.» ООД Д. С. С. не е било в трудово правни отношения и не знае кое е. На следващо, но не на последно място „В." ООД не е титуляр на издадените платежни документи, а титуляр и длъжник по фактурите включени в иска е В. Н. У. В. ЕООД. Предвид това, дружеството очевидно предявява иск пред съда за заплащане на суми, осчетоводени и дължими според него от друго лице - В. Н. У. В. ЕООД. Предявените искове се явяват изцяло неоснователни и моли за отхвърлянето им.

С оглед гореизложеното дружеството В. ООД не е материално легитимиран да отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане на "такса достъп на база предоставена мощност" в процесния обект. Не се установява качеството „потребител".

Тъй като е предявен иск именно срещу него, ответникът В. ООД излага и следните възражения и оспорва иска изцяло.

В процесния обект за посочения във фактурите период не са предоставяни мрежови услуги, които да обосноват начисляването на такса за достъп, поради което таксата е начислявана без основание.

Доколкото съобразно Правилата за търговия с електрическа енергия мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните количества енергия, в случая не са налице такива, поради което и цена за достъп не се дължи. Видно от приложения от ищеца Констативен протокол 6116856 от 06.07.2021г. електромерът е с нулеви показания, поради което и твърдим, че не е осъществяван мрежови достъп до процесния обект, а също така и, че обектът не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа.

Липсва основание за начисляване на цена на достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период, поради което претенцията на ищцовото дружество се явява изцяло неоснователна.

Съгласно т.8 ДР на ПТЕЕ „мрежови услуги" са достъп, пренос и системно управление. Понятието „достъп" е легално определено в пар.1, т.15 ДР на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл.33 и сл. от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането за проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта приемници на електрическа енергия. В чл. 4, ал. 2 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на Е.-С. АД, което купува ел.енергия за стопански нужди, вкл. възложителят, собственикът на сградата, в случаите на временно снабдяване с ел. енергия, необходима за извършване на строителството, ремонт или реконструкция. Предвидени са две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги: използвана/ отдадена ел. енергия и/ или предоставена мощност. Конкретният случай не попада в нито една от изложените хипотези. Както се посочи и по-горе, през процесния период ел. енергия в обекта, не е консумирана и не е обектът не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа. Само, защото евентуално е имало поставен електромер не води до основателност на иска.

Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния за 45, 48 лева мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 07.07.2023 г. ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното му изплащане. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и за заплащане на разноски за производството.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата. Допълва същата като заявява, че по издадените фактури ЕИК е на ответното дружество. Сумата е дължима такса за достъп, а не за корекция.

Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора. Допълва същия като заявява, че „В.“ ООД с ЕИК ••• няма абсолютно никакви взаимоотношения с „Е. -П. П.“ и няма касателство с обекта, който е посочен в протокола на „Е.-П.“. Няма партида в „Е. -П. П.“. Лицето, което е подписало протокола няма нищо общо с дружеството.

Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

В производството по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави ел.енергия за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва в посоченото количество. Без значение е в случая обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е налице такъв.

От събраните в производството доказателства констативен протокол, 13 фактури, справка за потребление, извлечение от сметка се установява, че на 06.07.2021 г. служители на ищеца са извършили техническа проверка на обект на потребление в гр.В., ул.Р. № •••, магазин в присъствие на лицето О. К.. Титуляр на партидата е „Н. У. Ф.“ ЕООД. СТИ е демонтиран поради неплатени задължения.

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 9233/2023 г. и със заповед № 4236/21.07.2023 г. съдът е разпоредил на длъжника “В.“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“В. Д.“ № • представлявано от Д. С. С. да заплати на заявителя „Е.-П. П.” АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. В., В. Т. - •, бул. „В. В.”, № ••• сумите: 179.88 лева/сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем ст./, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия по партида с клиентски номер ••• и абонатен номер: № •••, гр.В., ул.“Р.“ ••, •, магазин - Демонтирано СТИ, за което вземане са издадени 13 бр.фактури за периода от 11.08.2020 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата о т 45, 48 лева, /четиридесет и пет лева и четиридесет и осем ст./, представляваща мораторна лихва върху фактурите, за периода от датата на падежа й до 07.07.2023 г., както и сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и 50, 00 лева /петдесет лв./юк. възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 и 8 ГПК.

Посочено е, че вземането произтича от задължения за незаплатена цена за консумирана ел. енергия по партида с клиентски номер ••• и абонатен номер: № •••, гр.В., ул.“Р.“ ••, •, магазин - демонтирано СТИ, за което вземане са издадени 13 бр.фактури за периода от 11.08.2020 г. до 05.07.2021 г. В представените от ищеца фактури, издадени в периода 11.08.2020 г.-05.07.2021 г. е посочен получател “Н. У. В.“ ЕООД, ЕИК •••, адрес гр.В., ул.Р. №/бл.••, вх.•, магазин.

Представена е справка за потребление на същото дружество за последните 12/24/36 месеца. Видно от същата от 01.07.2020 г. до 05.06.2021 г. са начислявани суми 15.28 лв., 14.78 лв., 1.97 лв., 14.70 лв, 12.82 лв. От справка по фактури се установява, че по издадени фактури за същия период неплатените суми са в същия размер.

Изискан и представен от третото лице „Е.-С.“ АД е оспорения констативен протокол № 6116856 от 06.07.2021 г. Действия във връзка с оспорването не са предприети от ищеца.

Ищцовото дружество „Е.-П. П.“ АД е издало процесните фактури въз основа на които претендира за осъждане на ответното дружество „В.“ ООД, ЕИК ••• за чужди задължения. Съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, за сделките, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност, задълженията се доказват с фактура и протокол за приета поръчка. По смисъла на ГПК фактурата е частен документ и като такъв представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са издали документа. Доколкото ищецът е издал процесните фактури на трето за спора лице „В. Н. У. В.“ ЕООД следва да се приеме, че именно това лице е задължено по процесните фактури да заплати цената за доставени количества ел.енергия, за задължения към обществото и за мрежови услуги.

Предявения иск срещу лице, което няма установени задължения към издателя на счетоводния документ въз основа на който се претендира плащане е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне. Крайния извод за неоснователност на иска за главницата води до неоснователност и на акцесорната претенция за законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането.

При този изход на спора ищецът дължи на ответника заплащане на разноски за производството, на осн.чл.78, ал.3 ГПК в размер на 400 лева за възнаграждение на адвокат.

Мотивиран от изложеното, съдът