Решение № 1139 от 29.3.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 758/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на В. Н. П., подадена чрез адв. Н. К., срещу отказ за предоставяне на достъп до информация, обективиран в Решение №10-23-17/27.11.2023 г. на секретаря на Община Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ по съображения за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗДОИ и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че в случая исканата информация представлява обществена такава и не са налице регламентираните в чл.37 от ЗДОИ основания за отказ за нейното предоставяне. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ. Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че в конкретния случай ЗДОИ е неприложим, тъй като целта на жалбоподателката не била да получи достъп до обществена информация, още повече че такава информация не била налична в Община Стара Загора Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: Със заявление от В. П. – Председател на Фондация за защита на правата на животните - Чернобял, подадено по електронна поща и регистрирано в Община Стара Загора с рег.№ 10-21-55/13.11.2023 г., е направено искане на основание ЗДОИ да й бъде предоставена следната информация: да й бъде предоставено като сканирано копие със заличени данни на договор за осигуряване на спешна ветеринаромедицинска помощ на бездомни гръбначни животни – котки и договор за настаняване в приют или друг обект спрямо чл.16, ал.6 т.1-3 от ЗЗЖ на територията на община Стара Загора. С оспореното Решение № 10-23-17/27.11.2023 г. секретарят на Община Стара Загора е отказал да предостави документите с мотив, че община Стара Загора не разполага с исканата информация, така както е описана в заявлението. Посочено е в мотивите на решението, че ЗДОИ не е способ за осигуряване на документи, а е способ за осигуряване на възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице – адресат на постановения отказ за предоставяне на достъп до информация, и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. С оглед на което оспорването е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното Решение № 10-23-17/27.11.2023г. на секретаря на община Стара Загора е издадено при надлежно делегирани пълномощия със заповед № 10-00-2276 от 15.11.2023 година от кмета на община Стара Загора, който е материално компетентният административен орган по см. на чл.28, ал.2 във вр. с чл.3, ал.1 от ЗДОИ; в предвидената от закона форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ и чл.59 от АПК. Решението е постановено в противоречие с приложимия материален закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; правилно ли са квалифицирани и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. В случая отказът за предоставяне на достъп до информация, обективиран в Решение № 10-23-17/27.11.2023 г. на секретаря на община Стара Загора, е основан на обстоятелството, че органът не разполага с исканата информация и че ЗДОИ не е способ за осигуряване на документи Правото да се търси и получава информация е сред основните права на гражданите, регламентирано в чл. 41 от Конституцията, и обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до обществено значима информация, доколкото тя не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в ЗДОИ. Както в Конституцията на Република България, така и в посочения закон правото на информация е въздигнато като принцип, а ограничението му е изключение от този принцип, като то е възможно и допустимо само при изрична законова регламентация и въз основа на изчерпателно изброени основания. В процесния случай поисканата от жалбоподателя със заявление рег.№ 10-21-55/ 13.11.2023 г. информация е „обществена” по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като с оглед нейния предмет принципно би било възможно съставянето й по чл.16, ал.2 от ЗЗЖ във връзка със задълженията на органите на местната власт да осигурят спешна медицинска помощ на безстопанствени животни и да ги настанят в приют или други обекти по чл.16, ал.6 т.1-т.6. Това задължение на Община Стара Загора възниква и по силата на чл. 16, ал.1 от Наредбата за реда и условията за отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара Загора и за организация на работата в общински приют за безстопанствени животни. По силата на тази разпоредба в Общинския приют за безстопанствени животни се приемат и настаняват: 1. Безстопанствени животни; 2. Наранени или болни животни; 3. Животни с агресивно поведение, представляващо непосредствена опасност за живота и здравето на хора и животни; 4. Животни, чиито собственици не могат да полагат грижи за тях. 5. Изгубени животни; 6. Бедстващи животни (при условие на възникнало бедствие или кризисна ситуация – земетресение, пожар, наводнение и др.)., а според ал.3 на същата разпоредба прием на котки се извършва само при наличие на възможност за настаняване на такива и регистрация по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. С оглед на тази регламентация молителката иска да получи информация как се постъпва при наличието на болно животно – котка, тъй като видно от Наредбата и от сайта на Община Стара Загора, в приюта за безстопанствени животни се настаняват единствено безстопанствени кучета. Информацията е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като тя би трябвало да се съхранява в общината във връзка със задължението на общината по чл. 41, ал.2 от ЗЗЖ връзка с чл.56 от същия закон да изгражда приюти за безстопанствени животни и да оказва спешна ветеринаромедицинска помощ на безстопанствените животни. По правилото на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, които предпоставки в случая не са налице. Едно от съображенията, на което се основава постановеният отказ за предоставяне на достъп до информация, е че направеното искане за предоставяне на документи не съставлява искане за достъп до обществена информация. Този извод на решаващия административен орган е неправилен. Действително, за да възникне задължение за субекта по чл. 3 от ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. от ЗДОИ от заявителя, както и да съдържа описание на исканата информация /чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ/. За да се счита, че е изпълнено нормативното изискване по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, е достатъчно исканата със заявлението информация да бъде посочена по начин, който да дава възможност на органа да разбере с искане за предоставяне на каква точно информация е сезиран. По аргумент от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗДОИ, регламентираща, че информацията по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е обществена независимо от вида на нейния материален носител, следва да се приеме, че самият закон поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в един документ и самия документ като неин материален носител. Съгласно константната съдебна практика искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне. Второто съображение, на което почива отказът, е че Община Стара Загора не разполага с исканата информация. В съответствие с принципите, анонсирани в чл. 6 от ЗДОИ, следва органът, позоваващ се на липсата на исканата информация, т. е. на фактическата невъзможност за предоставянето й, да посочи в отговора си до заявителя защо не разполага с конкретната информация. При липса на сключени договори той следва изрично да информира страната, че такива не са сключвани за безстопанствени котки. Вместо да постанови отказ, органът е следвало да изпрати уведомление по реда на чл. 33 от ЗДОИ до заявителя. При положение че в общинския приют Стара Загора се приемат безстопанствени кучета, страната иска да си изгради мнение как органът изпълнява задълженията си по чл.16, ал.2 от ЗЗО По тези съображения съдът намира, че Решение №10-23-17/27.11.2023 година на секретаря на община Стара Загора за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с рег.№ 10-21-55/13.11.2023г., подадено от В. П. като председател на Фондация за защита на правата на Животните – Чернобял, като постановено при неправилно приложение на закона е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на секретаря за Община Стара Загора за разглеждане и ново произнасяне. Ако се установи, че такива договори не са сключвани, административният орган следва да уведоми изрично заявителя по реда на чл.33 от ЗДОИ. При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и 1000 лева, договорено и изплатено адвокатско възнаграждение Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, във връзка с чл.173 ал.2 и чл.174 от АПК, съдът