Решение № 40092 от 1.12.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10511/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.84 ал.4, вр. чл. 78 ал. 5 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба от 15.09.2025г. на М. У. С., роден на [дата]., [ЛНЧ], [държава], чрез процесуален представител, срещу Решение № 4144/21.07.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което е отнет хуманитарния статут на жалбоподателя на основание чл.78, ал.5 вр. чл.17 ал.4 вр. чл.13 ал.1 т. 7 ЗУБ. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение, като се твърди, че административният орган не е обсъдил в оспорвания акт чл.9 ал. т.3 ЗУБ, която е в синхрон с чл.15 б „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2024г. и се е позовал избирателно на фактите, изложени в интервюто. Твърди, че е налице безогледно насилие в [държава] и е налице опасност за жалбоподателя от тежки посегателства, ако се завърне в страната си по произход. По същество се иска отмяна на решението, като се претендират разноските, за което се представя списък в съдебно заседание. Ответникът, чрез процесуалния си представител, в съдебното заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като счита, че при издаване на оспореното решение са налични основанията за отнемане на хуманитарния статут на жалбоподателя, тъй като той пред интервюиращия орган умишлено е укрил престоя си в Република [държава]. Прави възражение за разноските по делото, алтернативно-за тяхната прекомерност. Административен-съд София-град, Първо отделение, 21-ви състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 01.11.2023г. М. У. С. е подал молба за международна закрила. /л.203/ В хода на административното производство за преценка за предоставяне или не на хуманитарен статут и статут на бежанец е проведено интервю с жалбоподателя на 19.02.2024г. /л.145/, при което той е заявил, че е напуснал [държава] нелегално за [държава] на 10.10.2023 година, като на турска територия останал само 10 дни и преминал в [държава]. Посочил е, че със съпругата му се оженили в [държава] преди 5 - 6 години. Заявил е също, че е напуснал [държава], заедно със съпругата и децата си, но не му останали пари, затова дошъл сам в [държава], като е изложил твърдения, че няма издадени документи от [държава], а съпругата и децата му живеели нелегално на турска територия, защото също нямали документи от [държава]. С решение № 3878/29.02.2024г. на Заместник-председателя на ДАБ, на М. У. С., е предоставен хуманитарен статут. /л.129/ На 18.07.2024г. М. У. С. подава молба за събиране на семейство със съпругата си и трите си деца. Във връзка с молбата му за събиране на семейство, с М. У. С. е проведено интервю на 17.10.2024 г. /л.78/, при което той е заявил, че децата му са родени в [държава], защото от 2017 година досега съпругата му живеела в [държава] и не се е връщала в [държава]. М. У. С. е посочил, че той също е живял в [държава], но не за дълги периоди-за периоди от 6 - 8 месеца, след което се връщал в [държава] за един - два месеца, след което отивал отново в [държава]. Посочил, че не можел да сметне точно колко е пребивавал на турска територия. Споделя, че съпругата и децата му имат издадени турски документи, както и той самият има кимлик от [държава], но непомни точно кога му го издали, но не му го удължили, защото нямало ред и се чакало много време, за да го удължат. М. У. С. е заявил, че със съпругата му са се оженили в [държава] на 26.01.2017 година и имали религиозен брак. Във връзка с възникналите в хода на производство по разглеждане на молбата за събиране на семейство съмнения относно продължителността на престоя му в Република [държава], предоставения на М. У. С. хуманитарния му статут в [държава] е преразгледан и на 15.04.2025г. е изготвено становище, с което се предлага статута на жалбоподателя да бъде отнет. /л.74/ На 23.05.2025 г. е проведено интервю с М. У. С., в което той е заявил, че е напуснал [държава] през 2015 година, нелегално за [държава], но след пет месеца го върнали в [държава]. След четири месеца отново отишъл в [държава], но не си спомнял годината. Останал 3 - 4 години в [държава] и след това дошъл в [държава]. Посочил е, че досега се е притеснявал и сега е изявил желание да каже самата истина, като е посочил, че през 2010 година или 2011 година е напуснал [държава], заедно със своите родители и отишли в [държава] през КПП. Изрично е заявил, че около 10 години е живял легално в [държава] и имал издаден турски документ - кимлик. М. У. С. решил да напусне [държава], защото документите, които издавали от тази страна били временни. Посочил е, че семейството му имат издадени турски документи - кимлици и живеят легално в [населено място], окръг Урфа. В интервюто жалбоподателят е заявил, че хора от лагера са му казали да не казва истината точно колко време е бил в [държава] и поради тази причина, по време на интервюто във връзка с молбата му за международна закрила, той не казал, че е прекарал много време в [държава]. В хода на административното производство е изготвена справка от 01.07.2025г. относно обществено- политическата обстановка в [държава] от Дирекция „Международна дейност“ /л.49/ С Решение № 4144/21.07.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС е отнет предоставения хуманитарен статут на основание чл.78 ЗУБ. На 02.09.2025 решението е връчено лично на жалбоподателя. На 15.09.2025г. е подадена жалба от Решение № 4144/21.07.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, срещу Решение № 4144/21.07.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което е отнет предоставения хуманитарен статут на основание чл.78 ЗУБ. Административен Съд София – град, І отделение, 21-ви състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: На 02.09.2025 Решение № 4144/21.07.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС е връчено лично на жалбоподателя. На 15.09.2025г. е подадена жалба от М. У. С. срещу решението и в този смисъл е спазен 14-дневния преклузивен срок по чл. 84, ал. 4 от ЗУБ. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в производството по издаване на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Не се спори по делото, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Съдът намира, че в хода на административното производство по издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели ограничаването на правото на чужденеца да участва в него. За да издаде оспореното решение, административният орган е приел, че по отношение на М. У. С. са налице предпоставките по чл. 17, ал. 4, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗУБ за отнемане на предоставения му хуманитарен статут. Административната процедура по отнемане на предоставена международна закрила е детайлно регламентирана в чл. 78 от ЗУБ. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба, производството за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила се образува при наличие на нови данни, които дават основание за преразглеждане на предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Нормата на чл. 17, ал. 4 от ЗУБ предвижда, че предоставен хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУБ. Съответно чл.13 ал.1 т.7 ЗУБ предвижда основанието-„ умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай“ В случая са налице основанията по чл. 17, ал. 4 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗУБ -установява се по безспорен начин, че той е дал невярна и е укрил съществена информация относно престоя си в Република [държава], като по този начин умишлено е заблудил административния орган, поради и което му е предоставено първоначално хуманитарен статут. В последно проведеното с жалбоподателя интервю той е заявил, че в продължение на около 10 години е живял легално в [държава], имал е издаден документ - кимлик, а семейството му продължава да живее легално на турска територия и тъй като умишлено е укрил тази съществена информация, по време на разглеждането на молбата му за закрила не е извършен анализ дали Република [държава] се явява за сирийския гражданин като „трета сигурна държава" по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ и при установяване на законовите предпоставки, да му бъде отказано предоставянето на хуманитарен статут в [държава]. Правилно административният орган е преценил, че към датата на издаване на решението за отнемане на хуманитарния статут е налице съществена промяна в обществено - политическия живот в [държава], която е послужила като основание за предоставянето на хуманитарен статут с решение № 3878/29.02.2024г. на Заместник-председателя на ДАБ. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за безогледно насилие в страната по произход на жалбоподателя. В хода на производството по отнемането на вече предоставения хуманитарен статут на М. У. С., е събрана точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца [държава], базирана на различни източници- по преписката е приложена справка от Дирекция „Международна дейност“ от 01.07.2025г. относно обществено- политическата обстановка в [държава], която отговаря на посочените изисквания и въз основа на която административният орган е взел решение за предпоставките по чл.9 ЗУБ. В справката е посочено, че в след падането на режима на Б. А. на 08.12.2024г., на 29.01.2025г. А. ал Шараа е назначен за временен президент на [държава], като обявява преходно правителство. Посочено е, че на 13.05.2025г. президентът на САЩ Д. Т. е заявил, че ще разпореди отмяна на санкциите срещу [държава], което отваря пътя за по-голямо участие на работещите в [държава] хуманитарни организации и улеснява чуждестранните инвестиции и търговията, докато страната се възстановява. Посочено е, че ВКБООН е изчислил, че към 26 юни 2025г., считано от 08.12.2024г. около 628 029 сирийци са се върнали обратно в [държава] от съседни страни и с това общият брой на сирийските граждани, които за се завърнали в [държава] става над 988 868 души. Посочено е, че ВКБООН и партньорите продължават да осигуряват нехранителни и основни хуманитарни стоки, както и психологическа помощ, като се откриват и училища за обучение и закрила, предоставят се прави услуги и индивидуални консултации. На 19 юни 2025г. Върховният комитет на [държава] за избори на Народно събрание обявява намерение да създаде Народно събрание. [държава] отменя наложените на [държава] икономически санкции, а на 18-19 юни 2025г. сирийският министър на здравеопазването посещава [държава] и подписва протокол за Кардиологична болница в Дамаск и Онкологична болница в Алепо. Отчетено е, че мотивацията на завръщащите се сирийци включва подобрена сигурност, събиране на семейства, като провинция Алепо остава водеща дестинация за завръщащите се лица, следвана от Идлиб, Дамаск и Хама. Предвид изложеното в справката на Дирекция „Международна дейност“ не се споделят изводите за наличие на безогледно насилие в държавата по произход на жалбоподателя като пречка за отнемане на хуманитарния му статут. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на Председателя на ДАБ е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изложеното, Административен съд – София-град, Първо отделение, 21-ви състав