Решение № 548 от 25.4.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 342/2023 г.

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на ЧСИ Росен Стефанов Русев, с район на действие района на Окръжен съд Шумен, – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Стойчева, срещу Решение №2727/28.11.22г., постановено по гр.д.№4192/22г. по описа на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивника, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за приемане за установено, че ответникът „Веди“ ЕООД, ЕИК 102814319, дължи на ищеца сумата от 26, 20 лева, от която по сметка по чл. 79 ЗЧСИ с № 40798 сума в размер на 24 лева с ДДС за връчване на разпореждане и по сметка по чл. 79 ЗЧСИ с № 40799 сума в размер на 2, 20 лева за пощенска услуга, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявление – 09.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 955/29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1443/2022 г. на БРС. Въззивникът излага съображения, основани на нормата на чл.436, ал.1, вр. ал.4 ГПК, касаещи администриране на жалби против действията на съдебния изпълнител, респ. – разноските във връзка с това. Според въззивника, процесните вземания са регламентирани от нормата на чл.78, ал.2 ЗЧСИ и съставляват възнаграждение за услуга, каквато е администриране на жалбата, като по арг. от т.29 ТТРЗЧСИ се внасят авансово – преди администриране. Въззивникът се позовава на т.11 от ТР №2/26.96.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГК, както и на мотивите към законопроекта на ЗЧСИ, за да обоснове извод, че таксите на съдебния изпълните са възнаграждение за дейността му. Излага съображения, с които оспорва извода на БРС за недоказаност на вземането, позовавайки се на Разпореждане от 09.11.21г., с което тези такси са установени. На последно място, въззивникът цитира част от изводите на БРС и изразява несъгласие с тях. Според него, процесните такси се претендират за връчване на съобщение до ответника, а не за изготвяне и връчване на разпореждане. Въззиваемият –ответник „Веди“ – ЕООД, не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима. Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира че като е обсъдил събраните в хода на делото доказателства, първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно качеството на ответното дружество на присъединен взискател по изпълнително дело 20199310400421 по описа на ЧСИ Росен Русев. По подадена от дружеството частна жалба с вх. №13488/09.11.2021 г., срещу постановление за обявяване на купувач и разпределение от 08.10.2021 г., с разпореждане от 09.11.2021 г., ищецът, в качеството си на частен съдебен изпълнител, е оставил жалбата без движение. Констатираните нередовности са били: не са представени необходимия брой копия документи съобразно броя на страните, представените копия на документи не са заверени по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК, липсват доказателства за платена такса в полза на Окръжен съд – Шумен за разглеждане на жалбата, липсва плащане на такси по ТТРЗЧСИ за изпращане на преписи от жалбата до страните и копие на делото в размер на общо 324, 20 лева. Във връзка с това е издадена сметка № 40798 от 16.11.2021 г. на обща стойност 300 лева, включваща такси за изпращане по пощата на призовки, препис от жалба, уведомление и книжа с основание т. 4 – 70 лева, изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба с основание т. 5 – 160 лева, и изготвяне на копие на изп. дело с основание т. 8 – 20 лева. Издадена е и сметка № 40799 от 16.11.2021 г. на стойност 24, 20 лева допълнителни разноски с основание т. 31. С нарочно съобщение, получено на 01.12.2021 г. от пълномощник на ответника, ЧСИ Русев го уведомил, че подадената от него частна жалба е оставена без движение. Ищецът претендира плащане на сумата 24 лева по сметка №40798 – за връчване на съобщение с разпореждане на жалбоподателя по т. 5, и 2, 20 лева по сметка № 40799 – за пощенски разноски. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК. Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази част въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК. В допълнение следва да се каже: Съобразно нормата на чл.78, ал.1 и 2 ЗЧСИ, такси по изпълнението се събират за: извършването на изпълнителни действия; извършването на други действия. Размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. Според правилото на чл.79, ал.3 ЗЧСИ, за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по по чл.410, ал.1 ГПК, независимо от техния размер. Според чл.82 ЗЧСИ, обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от материалния интерес. На осн. чл.4 ТТРЗЧСИ, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв., а според чл.5, за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 ГПК, се събира такса 20 лв. Горепосочените норми предвиждат начисляване на такси и разноски по отношение на действия на съдебния изпълнител, в случаите, в които законът е предвидил такива - връчване на актове, подлежащи на връчване: връчване на покани, на призовки, на преписи от жалби, на други книжа, които законът предвижда да бъдат връчени, а не за всякакви действия по изпращане на съобщения до страните. Изпращането на съобщения до страните, за отстраняване нередовностите на подадените от тях жалби или действия не съставляват връчвания в по-горепосочения смисъл, поради което те не попадат в хипотезата на чл.5 от Тарифата. В този смисъл изводи са направени в Решение № 1524/24.03.2023 г., постановено по ВГД №20231100502113 по описа за 2023 година СГС, според което „Връчването на препис от постановления за разноски, съответно на препис от молба за изменение на акта на ЧСИ за разноските, не може да се приравни напр. на връчване н препис от жалба или други книжа по изпълнителното дело“. Според Решение № 774 от 7.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3086/2022 г. „Неправилно обаче органът по изпълнението е начислил две такси по т.5 ТТРЗЧСИ, в размер на 48 лева за връчване на страните на съобщението от 09.02.2022 г., съдържащо постановлението на съдебния изпълнител, с е уважил молбата на длъжника в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и е намалил размера на т.27 ТТРЗЧСИ и е оставил без уважение искането за намаляване на другите такси /пот.9 и по по т.5 ТТРЗЧСИ /, начислени в производството, като е приел и таксите по сметка № 0000012880/09.02.2022 г. Този акт на ЧСИ не е сред предвидените в разпоредбата на т. 5 от Тарифата, за връчването на които се начислява такса за връчване, с оглед което жалбата в тази част е основателна“. Ето защо въззивната инстанция намира, че искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд