Решение № 136 от 29.1.2018 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5832/2017 г.

Производството е образувано по повод жалбата на „Т.-С.“ ЕАД ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“••“ № • против наказателно постановление № 708/2017г., издадено на 13.06.2017г. от началника на Митница Бургас, с което за нарушение по чл.110, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.44, ал.1, т.6 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност. Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят „Т.-С.“ ЕАД е регистрирано лице, съгласно чл.57а, ал.1, т.2 от ЗАДС и като такова притежава удостоверение за регистрация № BG 00100 S 0015 /21.09.2016г., издадено от началника на Митница-Бургас. Като регистрирано лице дружеството е подало акцизна декларация за обект с удостоверение за регистрация №BG001000S0015 и с адрес на обекта гр.С. 8800, общ.•, обл.•, ул.“• •“ № •, за данъчния период 01.01.2017г. - 31.01.2017г. в компетентното митническо учреждение до 14.02.2017г... Акцизната декларация е подадена съгласно чл.87, ал.8 от ЗАДС и регистрирана в Българска акцизна централизирана информационна система /БАЦИС/ модул СУА на 14.02.2017г. под № BG001000/01 -00219, като дължимият акциз по същата е 750, 43 лева. Дължимата сума от 750.43 лева е постъпила по сметката на Митница-Бургас след 14.02.2017г., съответно на 21.02.2017г.. „Т.-С.“ ЕАД в качеството си на регистрирано лице по чл.57а, ал.1, т.2 от ЗАДС е следвало да внесе дължимият акциз по акцизна декларация № BG001000/01-00219/14.02.2017г. за обект с удостоверение за регистрация №BG001000S0015 с адрес на обекта гр.С. 8800, общ.•, обл.•, ул.“• •“ № •, и адрес на управление гр.С. 8800, общ.•, обл.•, ул.“• •“ № • за данъчния период 01.01.2017г.-31.01.2017г. в законоустановения 14-дневен срок, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС в компетентното митническо учреждение до 14.02.2017г. включително, което не е сторено, като по този начин е осъществило състава на чл.110, ал.1 от ЗАДС. Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е намерил фактическите констатации за доказани, както и че нарушението е извършено при повторност, поради което на основание чл.110, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5000 лева. Видно от обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение словесно не е посочено, че се касае за случай на повторност. Този факт е обективиран за първи път в наказателното постановление, за което е санкциониран жалбоподателя. Нарушението е на просто извършване, като деянието е осъществено чрез бездействие. В наказателното постановление се сочи, че жалбоподателят, като задължено лице и адресат на императивните разпоредби от ЗАДС е извършил нарушението в срок от една година от влизането в сила на наказателни постановления № 133/2015г., влязло в законна сила на 23.02.2016г., № 350/2016г., влязло в законна сила на 29.07.2016г., № 351/2016г., влязло в законна сила на 29.07.2016г., № 352/2016г., влязло в законна сила на 29.07.2016г., № 353/2016г., влязло в законна сила на 29.07.2016г., № 710/2016г., влязло в законна сила на 27.09.2016г. и № 711/2016г., влязло в законна сила на 27.09.2016г., с които е бил наказан за същото по вид нарушение по чл.110, ал.1 от ЗАДС. С оглед възприетата от наказващия орган правна квалификация, доколкото се касае до обективен признак от състава на нарушението, обстоятелствата, сочещи повторност, следва да се съдържат и в акта за установяването му, съобразно разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН. Такива констатации в обстоятелствената част на акта липсват и следователно с обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не е установено по надлежния ред, и по факти, по които не се е защитавал. С акта за установяване на административно нарушение се констатира нарушението, обвинява се конкретно лице и се сезира административнонаказващия орган. Актовете имат характера на постановление за привличане на обвиняем, и поради което тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани, съответно нарушението преквалифицирано, нито пък е допустимо обстоятелствата по повод констатираното нарушение да бъдат извличани по тълкувателен път или по пътя на формалната или правна логика, тъй като се създава сериозна неопределеност и се засяга правото на защита на нарушителя. Преквалифицирайки нарушението като повторно по смисъла на чл.110 ал.3 от ЗАДС административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано в настоящото производство, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд