Решение № 3564 от 2.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 6019/2024 г.

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба вх.№ ••• / 25.03.2024г. по описа на КЗП, РД София от „С.К.“ ЕООД с ЕИК •••, седалище и адрес на управление в гр.•••, Бизнес сграда „С.Б.“, представлявано от Л. М. срещу Наказателно постановление N ••• от •••г. издадено от директор на Регионална дирекция „Контрол на пазара“(РДКП) при Комисия за защита на потребителите(КЗП) - (АНО), с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 74 от Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки(ЗПЦСЦУПС) в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС. В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. М. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последният излага доводи за незаконосъобразност на НП и се иска неговата отмяна. Сочи, че не са спазени императивните изисквания на ЗАНН, като не е ясно какви правомощия е имало лицето, на което е връчен АУАН. Сочи се още, че към дата 29.06.2023г. дружеството жалбоподател не е имало задължение и не е предоставяло електронен адрес за кореспонденция, съответно до него не е достигало искане от контролен орган за представяне на документи, а проверка на място в търговския обект не е извършена. Претендира разноски в размер на 300 лева. В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от процесуален представител на АНО, с което се иска потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, претендират се разноски, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. В съдебно заседание СРП, редовно призована не изпраща представител. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбата на „С.К.“ ЕООД с ЕИК ••• срещу Наказателно постановление N ••• от •••г. издадено от директор на РДКП при КЗП е подадена от правоимащо лице и в определения в закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. На 30.05.2023г. до КЗП бил подаден по електронен път сигнал въведен с вх. № ••• от 29.05.2023 г. от email с адрес ••• В сигнала се излагали твърдения, че жалбоподателят Л.И. е закупил обувки от търговски обект – магазин, находящ се на •••. В данни за търговеца, жалбоподателят посочил: „С.“, БУЛСТАТ •••. Оплакването в сигнала е, че жалбоподателят е закупил обувки от посочения търговски обект на 01.04.2023г., а на 19.04.2023г. установил, че едната обувка е скъсана, а другата – претрита отвътре. Твърдението било, че потребителят е направил рекламация, като е върнал стоката на търговеца, но последният отказал да уважи рекламацията, тъй като била заявена извън едномесечния срок. В заключение, подалият сигнала поискал от КЗП, връщане на заплатените суми срещу получаване на продадената стока. По повод постъпилата жалба на 29.06.2023г. директорът на РД-София, КЗП съставил писмо № •••, адресирано до ''С.К.'' ЕООД, с което се изисквали документи за проверка. Писмото било изпратено по електронна поща с адресат •••. На 25.08.2023г. директорът на РД-София, КЗП съставил повторно писмо № •••, адресирано до ''С.К.'' ЕООД. Писмото било изпратено по електронна поща с адресат •••. На 07.09.2023г. св. М. – гл.специалист в КЗП в присъствието на Е.Ц., съставила АУАН № •••/07.09.2023 г. срещу „С.К.“ ЕООД с ЕИК •••, седалище и адрес на управление в гр.•••, Бизнес сграда „С.Б.“, представлявано от Л. М. за нарушение на чл. 74, вр. чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС. АУАН е съставен в отствието на представител на дружеството и е връчен на 06.12.2023г. на С.Ц., за която лицето по връчване е отбелязало, че е служител на дружеството. В законоустановения срок по АНП не постъпило възражение срещу акта. Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 83, ал. 1 във ръзка с чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 60, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС, директор на РДКП при КЗП, издадал Наказателно постановление N ••• от •••г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 74 от ЗПЦСЦУПС в размер на 1000 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към материалите по делото на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел. От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция и не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. От събраните писмени доказателства и разпита на св. М., съдът намира за установено, че АНП е протекло при груби нарушения на процесуалните правила, които освен друг оса довели до невъзможност от установяване на субект на административнонаказателна отговорност, а и на административно нарушение изобщо. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнени правни задължения по чл. 74, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС. В хода на административното производство не са събирани никакви доказателства(или такива не са обективирани от АНО по делото), като от разпита на св. М. става ясно, че АУАН е съставен само въз основа на изложените в сигнала на Л.И. обстоятелства. При това положение възниква основателен въпрос как изобщо е установен субект на твърдяното нарушение. Видно от съдържанието на сигнала, според подалия го търговецът е „С.“ с БУЛСТАТ •••. Съгласно, служебно събраните доказателства, чрез справка от АП, ТР, дружеството ''С.'' с ЕИК ••• е със седалище и адрес на управление в гр. ••• и се представлява от Х. А. И. Х. За съда е неизвестно на базаата на кави доказателства са установени факти, които да мотивират ангажирането на друго ЮЛ към настоящия казус. На следващо място, изобщо не става ясно защо контролният, а след това наказващият орган са приели, че ЗПЦСЦУПС е приложимо право в конкретния случай. От сигнала става ясно, че И. е закупил процесната стока от физически търговски обект, а АНО не представя доказателства за обратното, за да намери приложение специалният закон, ползващ предимство пред общия ЗЗП. На следващо място, изобщо не е изяснено каква е връзката между адресатът ••• и дружеството жалбоподател. Не са представени доказателства, дружеството да е заявило пред КЗП посочения адрес на електронна поща за кореспонденция, респективно, няма как да бъде ангажирано официално с така, проведена чрез тази електронна поща. На следващ място: По делото не са представени доказателства за изпълнена процедура по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Липсва удостоверена покана, отправена до дружеството за съставяне на акт, както и при съставянето му е присъствал само един свидетел, при законово изискване за двама. Съдът счита, че отбелязаното в АУАН, че Е.Ц. е свидетел на установяване на нарушението е невярно. Видно е, че всички действия в отговор на сигнала от Л.И. са били извършени от АНО, проверка на място не е извършвана, съответно да се твърди, че са налице свидетели по установяване на нарушението е меко казано невярно. На последно място: АУАН е връчен на неизвстно за делото лице с име С.Ц.. Не става ясно в каквоо качество, посоченото лице е получило и подписало АУАН. По делото липсва приложено пълномощно, от което да е видно, че посоченото лице е упълномощено от законния представител – управител на дружеството да получава актове Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН изисква предявяване на нарушителя(в случая на ЮЛ на представляващия или наадлежно упълномощено трето лице'', а не на което и да е друго лице, вкл. на негов служител. При така установеното, съдът намира, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено. При този изход от делото разноски се дължат на жалбоподателя, такова искане е направено и следва да бъде уважено. Неоснователно е възражението за прекомерност, тъй като поискания размер е минимален. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът,