Решение № 15545 от 26.9.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 26096/2021 г.

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявени са искове от „..............“ ЕАД срещу П. А. Г. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата от 280.24 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 5.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2017 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 77.65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 07.07.2020 г. и за сумата от 1.60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 07.07.2020 г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението-17.07.2020 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски. Ответникът П. А. Г. е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез пълномощника адвокат Н............ Заявява, не е налице облигационна връзка, между страните по делото и не е потребител на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски. С Определение № 26763/11.10.2022 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституиран „..............“ ЕООД. Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното: Представен е Протокол от 04.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение/топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 4680/04.10.2002 г. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото е приложен Договор № 144/29.07.2015 г. между „..............“ ЕАД и „..............“ ЕООД, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. От представените по делото Заповед № 682/18.09.1991 г.; Писмо (изх.№РПД16-ТД26- 2089-[8] от 22.11.2016 г.) и Писмо (изх.№РПД20-ТД26-401-[1] от 11.03.2020 г.)се установи, че процесния недвижим имот- апартамент №21, находящ се в гр.София, район „Подуяне“, ж.к.“Левски зона В“ бл.1, вх.А, ет.4 се ползва от ответника П. А. Г., като син /член на домакинство/ на починалия титуляр Александър Петров Г.. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че ответника е ползвател на процесния недвижим имот, поради което последният се явява потребител на топлинна енергия, по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на ответника, че исковете са погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. В тази връзка заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 17.07.2020 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД е прекъснато теченето на специалната погасителна давност и от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече, т.е. до 17.07.2017 г.. Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. за абонат №340386 има погасени по давност вземания за сумата от 505.51 лева, съставляваща главница от 377.65 лева за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. и мораторна лихва от 127.65 лева, съобразно правилото по чл.119 от ЗЗД. В тази връзка се установи, че по делото вземанията за сумата от 280.24 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 5.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2017 г. и за сумата от 77.65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 07.07.2020 г. и за сумата от 1.60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 07.07.2020 г. се явяват погасени по давност и предявените искове следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на правния спор на процесуалния представител на ответника адвокат Н..........., на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, следва да му се присъди сумата от 4 0 0 лева, представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, съдът