Решение № 655 от 11.2.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1601/2024 г.
Административен съд - Благоевград11.02.2025 г.докладчик Ася Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158 от 30.09.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 301/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич. Решението е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „А. ТРАНС 2023“ ЕООД, с ЕИК 207304342, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „••-ми с.“ № •, ет. •, представлявано от Управителя М. М., подадена чрез адв. П. П., против Решение № 158 от 30.09.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 301/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0000217/08.04.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Благоевград, с което за нарушение по чл. 91в, т. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на „А. ТРАНС 2023“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Оспорват се изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че както в АУАН, така и в НП липсва достатъчно ясно и пълно фактическо описание на извършеното нарушение, както и, че фактите в НП не осъществяват нито една от хипотезите на чл. 104, ал. 7 от ЗАП. Излагат се съображения, че описаната фактическа обстановка е с незначителна обществена опасност, респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, в този смисъл е неправилна преценката на първоинстанционния съд за липса на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай. По изложените в жалбата аргументи, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено. Касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Ответникът – Началникът на Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Благоевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Иска решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Районен съд – Петрич е потвърдил Наказателно постановление № 21-0000217/08.04.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Благоевград, с което за нарушение по чл. 91в, т. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на „А. ТРАНС 2023“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАП. За да постанови този резултат, районният съд е събрал гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел от фактическа страна, че касационният жалбоподател, в качеството си на превозвач, притежаващ Лиценз на ЕО № 26435/06.05.2023 г. за товарни превози в Общността, е осъществило превози на товари с МПС от категория N3 с рег. № [рег. номер], управлявано от К. З., за периода на проверката от 10.09.2023 г. до 10.01.2024 г. видно от карта на водача, за които не е представило за проверка информацията, архивирана или съхранена от дигиталния тахограф, монтиран в МПС. Информацията е поискана с известие с рег. № 50-00-39/3/06.03.2024 г. (л. 9 от първоинстанционното дело), получено на 08.03.2024 г. от Д. Н., упълномощен представител съгласно нотариално заверено пълномощно (л. 13 – л. 14 от първоинстанционното дело). От правна страна, съдът е приел, че нарушението е извършено и безспорно доказано. Изложил е мотиви, че в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател и че са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е описано от фактическа страна достатъчно пълно и ясно. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства. В настоящия случай, на 18.03.2024 г. в сградата на Областния отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) - Благоевград е извършена тематична проверка на дружеството – превозвач „А. ТРАНС 2023“ ЕООД, при която не е представена информацията, извлечена от дигиталния тахограф, монтиран в МПС, изискана с известие с рег. № 50-00-39/3/06.03.2024 г., получено на 08.03.2024 г. от упълномощен представител на дружеството, за извършените превози в периода от 10.09.2023 г. до 10.01.2024 г. с МПС от категория N3 с рег. № [рег. номер], управлявано от К. З.. Съгласно чл. 91в, т. 2 от ЗАП превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Като търговско дружество, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари, „А. ТРАНС 2023“ ЕООД е било длъжно да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на националното ни законодателство, уреждащо автомобилните превози – ЗАП, в т.ч. да съхранява най-малко една година след тяхното приключване и да предоставя на контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача (за автомобилите снабдени с дигитални тахографи), което в случая не е сторено. По делото са събрани категорични доказателства, че с цитираното МПС и в посочения период, са извършвани международни превози на товари от името и за сметка на „А. ТРАНС 2023“ ЕООД, от което следва, че в случая правилно е определен субектът на задължението по чл. 91в, т. 2, предл. първо от ЗАП, респ. субектът на отговорността по чл. 104, ал. 7 от ЗАП. Противно на доводите в касационната жалба безспорно се установява, също така, че към датата на извършване на проверката, едногодишният срок по чл. 91в от ЗАвП за съхранение и предоставяне на изисканите данни не е бил изтекъл. В кориците на делото липсват доказателства, от които да се установява, че от страна на дружеството-превозвач е налице изпълнение на задължението, предвидено в чл. 91в, т. 2 от ЗАП, респективно не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатираното при проверката нарушение на посочената разпоредба. От акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е видно, че изисканата информация не е предоставена, което по същество представлява отказ да бъде предоставена, в какъвто случай административнонаказващият орган не дължи да изследва и доказва причините на отказа. Нормата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП предвижда, че на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период от 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка на контролните органи, се налага имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Двете изпълнителни деяния по чл. 104, ал. 7 от ЗАП са предвидени алтернативно и извършването на което и да е от тях повлича административнонаказателна отговорност по този текст. В случая, АНО е разграничил кое задължение превозвачът не е изпълнил и правилно е санкционирал дружеството с разпоредбата на чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАП. Правилни са и изводите му за доказаност на нарушението. Изложените в касационната жалба възражения за процесуална незаконосъобразност на НП, са неоснователни. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и редът при постановяването им, като правилни са изводите на първоинстанционния съд, че същите съдържат минимално изискуемите реквизити съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посоченото в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 91в, т. 2 от Закона за автомобилните превози. В конкретния случай не е налице неяснота по отношение на вмененото на превозвача задължение, неизпълнението на което е санкционирано с разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, както неоснователно се твърди в жалбата. С процесното известие на дружеството ясно е посочено кога и къде следва да представи изисканите документи. Противно на твърдяното с касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че АНО ясно и недвусмислено е индивидуализирал кое конкретно задължение превозвачът не е изпълнил и правилно е санкционирал дружеството съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАП. Съответна на закона е и преценката на районния съд по приложението на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното и с оглед липсата на основания за отмяна обжалваното решение на Районен съд – Петрич, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Административен съд - Благоевград
Цитирани разпоредби
14- чл. 91, т. 2
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 104, ал. 7 ЗАП
- чл. 91, т. 2 ЗАП
- чл. 104, ал. 7
- чл. 12, ал. 1
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 348, ал. 1, т. 1
- чл. 42
- чл. 63
- чл. 91