Решение № 5834 от 1.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10800/2022 г.

Производството е по чл. 124 и сл. от ГПК. Образувано по искова молба с правно основание чл. 552 от ГПК подадена от Н. К. А., ЕГН •••••••••• против И. С. А., ЕГН ••••••••••, Е. И. А., ЕГН ••••••••••, П. И. А., ЕГН •••••••••• и М. И. А., ЕГН •••••••••• за отмяна на решение от 24.07.2011 г., постановено по гражданско дело № 14061/2002 г. по описа на Софийския районен съд, 24 състав, с което е обявена смъртта на Н. К. А., ЕГН ••••••••••. Ищцата твърди, че смъртта й е била обявена поради недобросъвестно поведение на съпруга й И. А., който инициирал производство, въпреки че знаел, че е жива. В съдебно заседание ответниците, които се явяват лично – И. С. А. (бивш съпруг), Е. И. А. и М. И. А. не оспорват молбата, както и че ищцата е тяхната бивша съпруга и майка. Молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано да образува производството заинтересовано лице, а именно от лицето, чиято смърт е обявена. Предвид последния известен адрес на лицето, съдът намира, че молбата му е подсъдна. След преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решение от 24.07.2011 г., постановено по гражданско дело № 14061/2002 г. по описа на а Софийския районен съд, 24 състав е обявена смъртта на Н. К. А., ЕГН •••••••••• с последен адрес: гр. София, кв. „Подуяне“, ул. „Лавандула“ № 9, която е прието, че е настъпила на 01.10.1997 г. – денят, за който се е отнасяло последното известие за лицето. Решението е влязло в сила на 29.10.2003 г. и въз основа на него е издаден Акт за смърт № 680/31.10.2003 г. от длъжностно лице при Столична община, район „Подуяне“. От гласните доказателствени източници, обективирани в показанията на свид. Ася В.а, Анка Маринова, преценени с оглед възможната им заинтересованост и от направеното признание от ответниците И. С. А. (бивш съпруг), се установява, че молителката Н. Х. е жива и именно тя е лицето, което се намира в съдебната зала. Като от свидетелски показания следва, че тя е разбрала, че смъртта й е обявена около 2005 г., след като напуснала съпруга си – заинтересованата страна И. А., при опит да се снабди с документи за самоличност. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно установява, че обявената за починала с решение от 24.07.2011 г., постановено по гражданско дело № 14061/2002 г. по описа на а Софийския районен съд, 24 състав, Н. К. А., ЕГН ••••••••••, е била жив, както за периода от деня, за който се отнася последното известие от нея - 01.10.1997 г., до постановяване на съдебното решение, с което се обявява нейната смърт - 24.07.2003 г., така и към настоящият момент. При това положение исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено влязлото в сила решение, с което е обявена смъртта на Н. К. А., ведно със законните последици, включително предвидените в чл. 13 и чл. 18 ЗЛС. При този изход на спора на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените по делото разноски. В конкретния случай такива не се доказват, но съгласно представената декларация по чл. 38 ЗА (л. 151) на ищцата е предоставена безплатна правна помощ като материално затруднено лице. За процесуалното представителство следва да бъде определено възнаграждение в размер на 800 лв. полза на адв. А.. С оглед на това всеки от ответниците следва да бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА да заплати на адв. И. Ч. А. от САК, с личен № •••••••••• сумата от 200 лв. Предвид оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата Е. А. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 750 лв. разноски за особен представител. Водим от горното и на основание чл. 552, ал. 1 ГПК