Решение № 926 от 17.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2600/2021 г.

производство на фирма “Н.П.”, намиращи се в цех “Амонячно производство” на завод “Химко”, гр. Враца, като правото на собственост върху компресорните групи се прехвърля на купувача след изпълнение на задълженията по договора. Съгласно чл. 8 от договора, купувачът заплаща за 2 компресора тип “Ансалдо” по 120 000 лева с ДДС, а за останалите по 80 400 лева с ДДС. Цената се заплаща от купувача на продавача съгласно план за плащане – неразделна част от договора, сумите се заплащат по банкова сметка на продавача. Приема се заплащането да се извърши чрез прехвърляне на вземане от трето лице – “Л.И.” С.А. – клон България. Представен е и анекс към договора от 14.06.2017 г., с който страните добавят нов чл. 10, съгласно който след заплащане на сумата по договора, но не по-рано от 20.08.2017 г. съгласно чл. 2 от същия, собствеността се прехвърля от продавача на купувача, за което се съставя приемо-предавателен протокол с описание на компресорите, както и че продавачът се задължава да не извършва дейности по демонтаж на същите в срок зо 31.08.2017 г. с цел възможното им пускане в експлоатация. Представени са от ищеца план за плащане, както и издадени от продавача на купувача фактура № 0000000100/24.04.2017 г. за 720 000 лева с ДДС, с посочено описание на вид стока или услуга – аванс по договор за доставка на компресори, и фактура № 0000000126/13.09.2017 г. за 2 400 лева с ДДС, с посочено описание на вид стока или услуга – аванс по договор. Представен е и приемо-предавателен протокол от 12.03.2019 г. за 8 броя компресори. Представен е договор от 17.11.2016 г. за покупко-продажба на употребявано оборудване, сключен между “М.И.” АД, като продавач, и “Ф.Б.” ООД, като купувач, за 21 броя въздушни и газови компресори, и компресори за СО2 и инертни газове. Представени са приемо-предавателен протокол от 29.11.2016 г. между двете дружества за предаването на 21 броя компресори и протокол от 29.01.2017 г. между тях, съгласно който срокът за демонтаж и експедиция на продадените и предадени на купувача компресори се променя, като продавачът се съгласява да държи компресорите в помещенията и по начина, по който се намират към момента на прехвърляне на собствеността и владението на купувача, за срок не по-дълъг от 3 години. Представени са две писма от “М.И.” АД до “И.” АД с вх. № 9160- 6115/17.01.2017 г. и с вх. № 9160-6115/19.01.2017 г. (без посочените в тях приложения), с които са изпратени договори с контрагенти на дружеството. Представено е решение № 260013/27.08.2020 г. по в.гр.д. № 719/2019 г. на Окръжен съд – Враца, с което по реда на чл. 435 от ГПК са отменени действията на ЧСИ И.Ц. по изпълнително дело № 1671/2019 г. по нейния опис, обективирани в запор и обявление за насрочване на публична продан на движими вещи с опис, за 8 броя въздушни и газови компресори, находящи се в цех “Амонячно производство” на завод “Химко” - Враца, разположени един до друг, над 12 м високи и над 200 тона всеки, произведени 1968 г. от “Н.П.”, които са собственост на “Б.М. 2000” ООД по силата на договор за покупко- продажба от 18.04.2017 г. с “Ф.Б.” ООД, като е отхвърлена жалбата в останалата част за 4 броя въздушни и газови компресори, находящи се в цех “Амонячно производство” на завод “Химко” – Враца, като неоснователна; оставена е без разглеждане жалба с вх. № 02249/24.01.2020 г. на “Б.М. 2000” ООД против действията на съдебния изпълнител по горецитираното изпълнително дело, обективирани в обявление-протокол за провеждане публична продан на движими вещи, представляващи 12 броя въздушни и газови компресори, собственост на “Б.М. 2000” ООД, и обявяване за купувач на вещите от публичната продан – взискателя “И.” АД, като просрочена и недопустима, и производството по делото е прекратено в тази част. Представен е договор от 19.04.2017 г. за покупко-продажба на използвано оборудване, сключен между “Б.М. 2000” ООД, като продавач, и “Научно-производствено обединение функционални материали” ООД, като купувач, касателно 8 броя компресори, като съгласно чл. 2 от него правото на собственост върху компресорните групи се прехвърля на купувача след изпълнение на задълженията по този договор. Съгласно чл. 8 от договора, купувачът заплаща за 2 броя компресора тип “Ансалдо” по 600 00 лева с ДДС на компресор, а за останалите цена на компресор по 160 000 лева с ДДС, като плащането се извършва в срок от четири месеца. Представени са също анекс от 14.06.2017 г., анекс от 25.08.2017 г. и анекс от 18.12.2017 г. към договора от 19.04.2017 г. Представено е споразумение от 21.09.2018 г., сключено между “Б.М. 2000” ООД, “Научно-производствено обединение функционални материали” ООД и Х.И.” АД, с което Х.И.” АД встъпва в правата на “Научно- производствено обединение функционални материали” ООД по договора от 19.04.2017 г. и го замества в задълженията по същия договор. Предвид направеното от ответника оспорване на представените от ищеца с исковата молба договори, анекси, протоколи, фактури досежно автентичността - подписите на лицата върху същите, е открито производство по чл. 193 от ГПК за установяване неистинността на писмените доказателства. С оглед на това по делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебно-почеркова и техническо-документна експертиза, съгласно което по-голямата част от подписите са положени от лицата, които са посочени в тях. Не са положени от посочените лица подписът за продавач в протокол от 29.01.2017 г. между “М.И.” АД и “Ф.Б.” АД и подписът за съставил във фактури №№ 100/24.04.2017 г. и 126/13.09.2017 г. С оглед на горното следва да се приеме за установено неавтентичност на тези три оспорени от ответника документа и същите не могат да се ползват като доказателства по делото, а останалите оспорени документи могат да се ползват по делото. Представени са от ответника договор за покупко-продажба на активи, сключен на 05.07.2016 г. между Р.С.Т. – в качеството й на синдик на “Химко” АД (в несъстоятелност), като продавач, и “М.И.” АД, като купувач, с които продавачът продава на купувача активи, описани в приложение № 1-5. Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че между “И.” АД, като залогоприемател, и “М.И.” АД, като залогодател, е сключен договор от 17.06.2016 г. за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ, за обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя “М.И.” АД, произтичащи от договор за кредитен ангажимент № ФЦ-1671/2016-В от 17.06.2016 г., с който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 9 000 000 евро. Същият е вписан в Търговския регистър по партидата на залогодателя “М.И.” АД на 24.06.2016 г. с вписване № 20160624162903, както и в ЦРОЗ с вписване № 2017022003370. Представен е и анекс № 1/18.08.2016 г. към договора за учредяване на залог на търговското предприятие, с който страните допълват учредения залог с отделно описани активи – поземлен имот и сгради в гр. Враца, заедно с всички подобрения, приращения и инфраструктура в посочените имоти. С представения анекс № 2/20.07.2017 г. се допълва учредения залог на търговско предприятие със следния актив – недвижим имот в гр. Мездра. Видно от представената справка от Търговския регистър на залогодателя, раздел “История” (находяща се на л. 604 от делото), на 12.04.2017 г. е вписано пристъпване към изпълнение върху предприятието като съвкупност, а на 29.08.2019 г. е вписана промяна – изпълнение отделни активи на търговското предприятие. Вписванията за пристъпване към изпълнението по съответния ред са извършени и в ЦРОЗ. Представен е от ответника и договор от 23.12.2016 г. за учредяване на залог върху движими вещи по реда на ЗОЗ, сключен между “И.” АД, като залогоприемател, и “М.И.” АД, като залогодател, за обезпечаване вземанията на банката по горецитирания договор за кредитен ангажимент. В приложението към същия движимите вещи са индивидуализирани и с инвентарен номер. Същият е вписан в ЦРОЗ с вписване № 2017012500617. Представени са от ответника списъци на акционери в “М.И.” АД (на л. 855-857 от делото), от които е видно, че дружеството “Ф.Б.” ООД притежава 25 000 броя акции или 50% от капитала на “М.И.” АД през 2016 г. и 2017 г. Представен е от ответника списък на акционери в Х.И.” АД (на л. 903 от делото), от който е видно, че към 10.11.2017 г. акционери в дружеството са “Ф.Б.” ООД с 25 000 броя акции или 50% от капитала и “М.И.” АД с 25 000 броя акции или 50% от капитала. Представени са годишни финансови отчети на “Б.М. 2000” ООД за 2016 г., на “Ф.Б.” ООД за 2016 г. и 2017 г., на “Л.И. СА”, клон България за 2016 г., както и на “Научно-производствено обединение функционални материали” ООД за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Представена е от ответника молба за образуване на горепосоченото изпълнително дело и книжа във връзка със същото. Представено е от ответника постановление за възлагане от 11.12.2019 г. по изпълнително дело № 2019899041671 по описа на ЧСИ И.Ц., с рег. № 899 на КЧСИ, с район на действие – ОС Враца (находящо се на л. 1015 – 1099 от делото), с което се възлагат на обявения за купувач – “И.” АД, описаните функционално свързани недвижими имоти и намиращите се в тях трайно прикрепени и технологично, функционално и конструктивно свързани с недвижимите имоти, движими вещи, ведно с всички подорбения и приращения към поземлените имоти по смисъла на чл. 92 от ЗС, както и ведно със съвкупността от движими вещи, икономически и функционално и конструктивно свързани, осигуряващи използването на недвижимите имоти по предназначение. По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебно-оценителска експертиза на вещо лице А. Д., съгласно което, като е взело за база две експертизи по други дела, приложени към заключението, вещото лице е определил пазарна стойност на осем броя компресори, находящи се в цех “Амонячно производство” на бившия завод “Химко” АД, гр. Враца, към датата на оценителската експертиза (19.09.2022 г.) в размер на 672 000 лева. Съдът не кредитира това заключение на вещото лице, тъй като същото определя пазарна стойност към датата на заключението, а не към посочената от ищеца релевантна дата по задачата – датата на влизане в сила на постановление за възлагане на вещите от съдебния изпълнител. По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещо лице А. Д., съгласно което, като е взело предвид две експертизи по други дела (на инж. Г. В. от гр. Враца и на инж. Н. Н. от гр. Варна), вещото лице е приело, че компресорите като машини не представляват присъединена вещ към сградата, в която се намират - цех “Амонячно производство” на бившия завод “Химко” АД, гр. Враца. Съдът не кредитира заключението на вещото лице А. Д., тъй като същото се основава на преразказ на предходни заключения на други експерти и не може да се обоснове, че изводът на вещото лице е направен самостоятелно, въз основа на познанията и опита на същия. По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещо лице Д. С., в което са посочени функциите на въздушните и газови компресори. Вещото лице дава заключение, че около ¾ (75%) от/спрямо всички компресори в бившето предприятие, или до около 100% от инсталираните 8 броя компресори в цеха, като този извод е базиран на информацията по делото за общ брой компресори - 12 броя и тези в цехамонячно производство – 8 броя. Вещото лице С. дава заключение, че ако бъдат демонтирани всички компресори в цеха, няма как да се осъществи производствен процес на амоняк и да бъдат произведени каквито и да било количества амоняк или газове, т.е. няма да има с какво да бъдат произведени. По делото е изслушано, оспорено от ищеца и прието заключение на допълнителна съдебно-оценителна експертиза на вещо лице Д. С., съгласно което към дата 04.12.2019 г. средната пазарна стойност на 8-те процесни компресора е 371 401 лева без ДДС, а към дата 01.08.2020 г. средната пазарна стойност на 8-те компресора е 353 328 лева без ДДС. По делото е изслушано, оспорено от ответника в отделни части и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М. С.-З., съгласно което счетоводните записвания в частта относно отчитане на задължения, произтичащи от договор от 18.04.2017 г., вземания по договор от 19.04.2017 г. и извършените погашения по договорите, са водени редовно. По договора от 18.04.2017 г. са издадени две фактури от “Ф.Б.” ООД, като задължението по фактура № 100/24.04.2017 г. е закрито чрез прихващане на сумата от 719 000 лева (осчетоводен протокол за прихващане с мемориален ордер № 128/24.04.2017 г.) и плащане на 1 000 лева на 25.04.2017 г. от сметката на “Б.М. 2000” ООД, а задължението по фактура № 126/13.09.2017 г. от 2 400 лева чрез плащане на 31.08.2017 г. от сметката на “Б.М. 2000” ООД. Вещото лице С. дава заключение, че на основание приемо-предавателен протокол на 12.03.2019 г. 8 броя компресори Н.П. са заведени по дебита на сметка “Стоки” на стойност от 602 000 лева. Вещото лице С. дава заключение, че на основание договор за покупко- продажба от 19.04.2017 г. и получен превод от 18.04.2018 г. от “Научно- производствено обединение функционални материали” ООД в размер на 2 000, 40 лева е издадена фактура и е осчетоводено задължение по кредита на сметка “клиенти по аванси”. В счетоводните книги на дружеството няма данни за други плащания по договор за покупко-продажба от 19.04.2017 г. от страна на “Научно-производствено обединение функционални материали” ООД, както и от Х.И.” АД, както и няма данни за издадени други фактури по договора. При разпита воденият от ответника свидетел И.Ц., която е съдебен изпълнител и при нея има образувани изпълнителни дела с взискател “И.” АД, казва, че в началото на 2019 г. е образувано изпълнително дело № 1671/2019 г. с взискател “И.” АД въз основа на договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ, Търговския регистър и Имотния регистър и вписано пристъпване към изпълнение за имуществото на бившия торов комбинат “Химко” АД - движими и недвижими вещи, като активите били продадени като обособена част от търговско предприятие по чл. 517а от ГПК. Казва, че когато отишли на място на опис, в амонячния цех имало 8 компресора, по 200 - 220 тона единият, които били на отлети бетонови постаменти, залети с бетон за укрепване и оградени с мрежа с цел обиране на вибрацията от машината. Казва, че липсвали 4 броя компресори, били изрязани, според нея – за скрап. Казва, че са оценили тези машини като движими вещи, като предполага, че били тези по делото, защото “Химко” АД било спряло да функционира през 2002 г., а описът бил през 2019 г. и имало табели върху машините, но никаква документация, за да бъдат индивидуализирани в достатъчно голяма степен, освен договора за особен залог на банката и вписванията в Търговския регистър. Уточнява, че цехът се казва “Синтез амоняк” или част от “Амонячно производство”. Казва, че реално много малка част от машините били останали. При разпита воденият от ищеца свидетел В. Д. казва, че познава добре производствената площадка на бившия завод “Химко” АД – Враца, и по- специално цех “Амонячно производство”, тъй като e работил в “Химко” АД от 1999 до 2001 г. като изпълнителен директор, а след 2016 г. до 2018 г. бил директор във “Ф.Б.” ООД. Казва, че цех “Амонячно производство“ се състоял от отделение “Компресия на газ и въздух”, което представлява производствено хале, в което са разположени компресори за газ и за въздух, и отделение “Реформинг”, в което се осъществяват съответните химически процеси, в което тези компресори подават съответно газ и въздух. Казва, че тези компресори били общо 8 броя, от които 5 за природен газ и 3 за въздух. Казва, че всички били производство на италианската фирма “Н.П.”, като 7 от тях били еднотипни, по-стар модел, и един “Ансалдо”, който е по-новият им модел, от 80-те години на миналия век. Казва, че eдин компресор е съоръжение приблизително с размери 20 м на 15 м на 10 м, тежи по няколкостотин тона, и съответно болтовете, с които се закрепва, са доста обемисти. Казва, че същите технологично били разположени в едно хале, голямо, с голяма височина, един до друг, а вътрешно били разделени на две части - на първо ниво и второ ниво, като имало метална конструкция на колони, със стълби, за може да се качва човек да ги обслужва. Казва, че компресорите били поставени на бетонни фундаменти и хванати с болтове и шпилки, като част от основата на целия компресор не е залята с бетон. Казва, че през 2016 г. “М.И.” АД купило активите на “Химко” АД на търг през 2016 г. с цел да ги разглоби и продаде. Казва, че са подписани редица договори, включително за продажба на компресорите, започнал процес на разглобяването им през 2017 г. или в началото на 2018 г. Казва, че докато той бил във фирма “Ф.Б.” ООД, респективно “М.И.” АД, компресорите били в халето, но се разглобявали. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. като ясни и непротиворечиви, като съгласно чл. 172 от ГПК отчита възможната негова заинтересованост от изхода на спора и ги преценява с оглед останалите събрани по делото доказателства. Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предявени са искове с правно основание чл. 440, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 45 вр. с чл. 49 от ЗЗД. В чл. 440, ал. 3 от ГПК е предвидена отговорност на взискателя в индивидуалното принудително изпълнение при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, които им принадлежи. Това е израз на предвидената от законодателя защита на третите лица, чийто права са засегнати неправомерно от принудителното изпълнение. С оглед твърденията на ищеца, търсената отговорност за поправяне на вредите, които твърди да са му причинени от ответника, се основават на правонарушение, което не се състои в неизпълнение на едно относително задължение. За да бъдат уважени предявените от него искове, следва да бъде установено при пълно и главно доказване, че изпълнението от страна на ответника е насочено върху вещи, които са били собственост на ищеца, и ответникът не е имал право да проведе изпълнението върху тях (същите да са извън предметния обхват на договорите за особен залог на търговско предприятие и съответно особен залог на движими вещи). Следва да се посочи също, че по делото не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така в т. 7 от Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС), а само качеството им на изпълнители на възложената работа от ответника. Отговорността на лицето, което е възложило другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащите юридически факти за твърдяното право, следва да бъдат установени от ищеца, претендиращ обезвреда. В случая се установява от събраните по делото писмени доказателства, че се касае за извънсъдебно изпълнение по ЗОЗ, а не принудително изпълнение по смисъла на ГПК. В допълнение, при изпълнение, насочено към заложено търговско предприятие, заложният кредитор може по свой избор да се удовлетвори от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или от отделни негови активи (чл. 46, ал. 1, изр. първо от ЗОЗ). След вписване на пристъпване към изпълнение кредиторът по ЗОЗ, банката ответник, може да възложи продажбата на заложеното имущество да се извърши от съдебен изпълнител съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЧСИ вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗОЗ. Именно това е направено в случая, видно от молбата за образуване на изпълнително дело (на л. 1214 и сл. от настоящото дело). С молбата е поискано да бъдат продадени заложените активи като част от търговското предприятие - обособена част от търговско предприятие по смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Поради това продажбата е извършена по реда на публичната продан на недвижим имот, съгласно чл. 517а от ГПК, видно от представеното по делото постановление за възлагане. При изпълнение по реда на ЗОЗ защитата на третите лица, които считат да са засегнати от изпълнението, както твърди ищецът, е чрез предявяването на иск по чл. 36, ал. 2 от ЗОЗ срещу залогодателя и заложния кредитор, за да установи, че залогът му е непротивопоставим или че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на залогодателя. По делото не се установява ищецът да е инициирал такова исково производство. Поради гореизложеното, провеждането на производство за обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 от ГПК пред ОС – Враца и изходът от същото са ирелевантни за претендираните от ищеца в настоящото производство права. Съдът намира също, че по делото не се установява от ищеца при пълно и главно доказване, че именно придобитите от него с договора от 18.04.2017 г. с “Ф.-Б.” ООД 8 броя компресори, произведени 1968 г. от “Н.П.”, са били предмет на изпълнението. Същите не са индивидуализирани в договора и приемо-предавателния протокол чрез посочване на инвентарен номер, сериен номер на производител, фабричен номер, модел или по друг подходящ начин. В чл. 8 от самия договор е определена цена за компресорите, включително 2 броя компресори тип “Ансалдо”, а воденият от ответника свидетел В. Д., който е представлявал продавача “Ф.-Б.” ООД при подписването на договора от 18.04.2017 г., дава показания, че е прехвърлен един компресор “Ансалдо”, “който е по-новият им модел, от 80-те години на миналия век”. Следователно дори по отношение на посочените два компресора тип “Ансалдо” не може да се приеме, че това е безспорно, тъй като в договора са посочени като произведени през 1968 г., а свидетелят сочи, че този в цех “Амонячно производство” бил от 80-те години на 20 век. От показанията на водения от ответника свидетел И.Ц. се установява, че при описа в цеха липсвали 4 броя компресори, като се виждали бетонните основи за същите. Поради това не е изключено и тези липсващи компресори да са били част от придобитите от ищеца с договора от 18.04.2017 г. От друга страна, в договора за особен залог на движими вещи са вписани множество компресори, които са индивидуализирани с инвентарен номер на залогодателя, наименование, година на въвеждане (л. 617, 690, 699 от делото), и които именно са били предмет на изпълнение за вземането на ответника. Дори и хипотетично да се приеме, че ищецът е придобил компресор – предмет на особения залог, то активът се придобива, обременен със залога, и ищецът има положението на залогодател (чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ). Поради горното и при липсата на достатъчни индивидуализиращи белези на компресорите на ищеца не може да се направи категоричен извод, че изпълнението е извършено от ответника именно върху процесните компресори. С оглед това не се установява, че за ищеца са настъпили твърдените вреди именно от проведеното от ответника принудително изпълнение върху 8 броя компресори, за които ответникът да отговаря, както и че същите са в причинно-следствена връзка с деяние на лице, на което ответникът е възложил работата. Ищецът има правна възможност да насочи претенцията си за обезвреда за евентуалните възникнали вреди към продавача “Ф.Б.” ООД, който не е изпълнил основното си задължение по договора за покупко-продажба – да предаде движимите вещи (8 броя компресори от 1968 г., с горепосочения производител), а ако счита, че същите са му предадени и после да оставени за пазене от продавача – да търси обезвреда поради невръщането на вещите. Но не може да търси обезщетяване на вредите от добросъвестния кредитор по ЗОЗ, насочил изпълнението към заложеното имущество. Дори хипотетично да се приеме, че процесните компресори са част от заложеното в полза на банката имущество, то тогава ищецът би имал качеството на заложен длъжник и следва да търпи насоченото от кредитора изпълнение към тях, по аргумент от разпоредбата чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ. Поради горното съдът не обсъжда останалите доводи на ответника относно нищожността на прехвърлителните сделки и свързаността на сключилите договорите за продажба лица. По изложените съображения съдът намира, че в случая не е осъществен фактическия състав на чл. 440, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 49 от ЗЗД. Дори да са настъпили вреди за ищеца, то същите не се дължат на деяние на лице, за което ответникът отговаря, и не може да се ангажира неговата имуществена отговорност за репариране на вредите на ищеца. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Поради отхвърлянето на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху претендираните главници и същите следва да бъдат отхвърлени. По разноските: Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в общ размер на 23 172, 20 лева, от които 700 лева – депозити за вещи лица, 32, 20 лева – държавна такса за преписи и 22 440 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът разглеждащ производството, дължи да извърши преценка на пропорционалност и разумността на присъжданите разноски на страната (така в § 29 от Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на СЕС). Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Настоящият състав намира, че ищецът не дължи разноските за преписи, претендирани от ответника, доколкото тези разноски не касаят процесуално действие, насочено към предмета на спора, и не се явяват необходими за развитието на делото. Ответникът би могъл да прави справки по делото и да си води записки. Страната разполага и с възможност за достъп по делото при надлежно искане чрез Единния портал за електронно правосъдие. С оглед на това, ако ответникът е сторил разноски за преписи от протоколи/книжа за свое удобство, то същите следва да останат за негова сметка, а не да се осъжда насрещната страна за възстановяването им, в който смисъл следва да се разбира нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Поради горното съдът намира, че не следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на държавна такса за преписи в размер на 32, 20 лева. С оглед на горното и изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер от 23 140 лева. Водим от изложеното, СЪДЪТ