Мотиви към Решение № 542 от 3.7.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1396/2024 г.

Производството е по реда на чл.375 НПК и е образувано по повод постановление от 03.04.2024г. на прокурор при БРП, с което е внесено мотивирано предложение Г. М. Д., с ЕГН: ••••••••••, роден на •••••••, ••••••••••, да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а НК. В съдебно заседание за БРП се явява прокурор Х. Х., който поддържа внесеното предложение. Същият моли съда да признае обвиняемия за виновен по отношение извършването на вмененото му във вина деяние, като го освободи от наказателна отговорност и му определи административно наказание „Глоба” в минималния размер от 1000лв. Обвиняемият, редовно призован, е се явява в съдебно заседание. Същият заявява, че е невинен по така повдигнатото му обвинение, поради което и моли да бъде оправдан. Защитникът на обвиняемия - адв. Я. изразява становище за недоказаност на обвинението респ. за наличие на предпоставките по чл.9, ал.2 НК. Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното: От събраните в хода на наказателното производство доказателства - материалите по Досъдебно производство № 511/2023г. по описа на 05 РУ Бургас, вх. № 13445/2023г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, се установява следната фактическа обстановка: Обвиняемият Г. М. Д., с ЕГН: ••••••••••, е роден на •••••••. Същият е ••••••••••. От справката за съдимост на обвиняемия Д. се установява, че същият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на раздел IV на глава VIII от общата част на НК. На 29.08.2023г. обвиняемият Д. излязъл да кара велосипеди със своите приятели - свидетелите С. К. и С. Г.. На 30.08.2023г. в часовете след полунощ, тримата карали колелета в района на МБАЛ „Лайф Хоспитъл“, в ж.к.“Изгрев“ на гр.Бургас. По това време обвиняемият Д. държал в себе си високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1, и ал.2 от ЗКНВП, вр. чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № I от същата, а именно: 4, 634 грама коноп /канабис, марихуана/, със съдържание на активен, наркотично-действащ компонент тетрахидроканабинол 5, 80 %, на стойност 92, 68 /деветдесет и два лева и шестдесет и осем ст./ лева, определена съгласно Постановление № 106 на МС от 02.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Наркотичното вещество било опаковано в полиетиленова торбичка. На 29.08.2023г. в 05 РУ Бургас, с-р „Криминална полиция“ постъпила оперативна информация, в която се сочело, че обвиняемият Г. Д. държи в себе си наркотични вещества - марихуана, които възнамерява да укрие, употреби или премести. Сигналът бил разпределен за работа на полицейските служители при 05 РУ Бургас - свидетелите Ж. Ж. и Я. Р.. Съгласно планираните издирвателни мероприятия, след полунощ, на 30.08.2023г., свидетелите Ж. и Русинов, по предварителна разстановка, заели пост в района на МБАЛ „Лайф Хоспитъл“. На 30.08.2023г., докато изчаквали в района на болничното заведение, свидетелите Ж. и Русинов забелязали обвиняемия Г. Д. и свидетелите К. и Г. които карали колелета. Полицейските служители се приближили с управлявания от тях автомобил към лицата и се легитимирали като полицейски служители към 05 РУ Бургас, като им разпоредили да спрат. В този момент обвиняемият Д. се опитал да избяга от полицаите и по този начин да възпрепятства извършването на проверката. Свидетелите Ж. и Р. обаче успели да го задържат в района на болница „Лайф Хоспитъл“, велоалеята на тротоара на бул.“Димитър Д.“, на около 25 метра от „Евродом мебели“. При задържането на обвиняемия, същият пуснал държаната в него полиетиленова торбичка, в която съхранявал наркотичното вещество, цитирано по-горе. Полицейските служители запазили местопроизшествието до пристигане на дежурната оперативна група. На място бил извършен оглед на местопроизшествие, при който било фиксирано, описано, фотографирано и иззето наркотичното вещество, посочено по-горе. Изготвена по делото химическа експертиза сочи, че съхраняваното от обвиняемия наркотично вещество представлява коноп (канабис, марихуана), с нето тегло 4, 634 гр., с активен наркотичен компонент „тетрахидроканабинол“, чието процентно съдържание е 5, 80%. Съгласно Постановление №106 на МС от 02.08.2023г. с което е изменено Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на наркотичното вещество възлиза на 92, 68 лева. Гореизложената фактическа обстановка се установява от материалите по досъдебно производство № 511/2023г. по описа на 05 РУ Бургас, вх. № 13445/2023г. по описа на Районна прокуратура - Бургас: разпитите на свидетелите – С. С. К. /л.27-29 от делото и прочетените такива от ДП на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/ и частично от показанията на С. Д. Г. /л.25-27 от делото ДП и прочетените такива от ДП на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, извършената очна ставка между свидетелите С. Д. Г. и С. С. К. /л.29 от делото/, отчасти от обясненията на обвиняемия Г. М. Д. /л.41-42 от делото/, протокол за оглед на местопроизшествие от 30.08.2024г. ведно с албум /л.14-18 от ДП/, план за извършване на мероприятие относно полицейска операция №3388р-19944/30.08.2023г. /л.37-38 от делото/, приемо – предавателен протокол /л.358 от ДП/, предавателно – приемателен протокол от 04.09.2023г. /л.37 от ДП/, приемо – предавателни протоколи /л.65- 66 от ДП/, Протокол № 801/31.08.2023г. на БНТЛ при ОДМВР - Бургас за извършена химическа експертиза /л.31-32 от ДП/, План за извършване на мероприятие относно полицейска операция №3388р-19944/30.08.2023г. /л.37-38 от делото/, справка за съдимост и останалите писмени доказателства по делото. Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. На първо, място съдът кредитира приложения между кориците на делото План за извършване на мероприятие относно полицейска операция №3388р-19944/30.08.2023г., видно от който на 29.08.2023г. в 05 РУ Бургас, с-р „Криминална полиция“ постъпила оперативна информация, че обвиняемият Г. Д. държи у себе си наркотични вещества. Сигналът бил разпределен за работа на полицейските служители при 05 РУ Бургас - свидетелите Ж. Ж. и Я. Р.. Действително, същият е с рег. № от дата 30.08.2023г., а в него фигурира, като дата на утвърждаването му 29.08.2023г. Горното обаче съдът намира за лесно обяснимо с обстоятелството, че операцията се е подготвяла и извършила през вечерта на 29.08.2023г. срещу 30.08.2023г. и по - конкретно в часовете около полунощ. В този смисъл изложеното по мнение на съдебния състав не съставлява основание за изключване на това доказателство от доказателствената съвкупност по делото. Съдът дава вяра и на изготвения в хода на ДП протокол за оглед на местопроизшествие от 30.08.2024г. ведно с албум към него. Видно от този протокол в района на болница „Лайф Хоспитъл“, на тротоара до велоалеята на бул.“Димитър Д.“, бил установен 1бр. прозрачен полиетиленов плик, съдържащ глави от съцветия зелена тревна маса. С нарочни приемо – предавателни протоколи така установената тревна маса е предадена за изследване на БНТЛ при ОДМВР – Бургас. Съдът кредитира с доверие и изготвената в хода на ДП експертиза, обективирана в Протокол № 801/31.08.2023г. на БНТЛ при ОДМВР - Бургас за извършена химическа експертиза /л.31-32 от ДП/, приобщена по чл.378, ал.2 НПК /съобразно изрично заявеното от страните в съдебното заседание на 24.04.2024г. желание да се проведе разпит само на свидетелите и ползване директно на останалите доказателства от ДП, в това число и процесната експертиза/. Вещото лице по нея компетентно и в рамките на своите знания е дало отговор на поставените му въпроси. Експертът е констатирал, че нетното тегло на растителната маса е 4, 634гр., като същата се определя като „коноп“ със съдържание на тетрахидроканабинол 5, 80%. На практика горните обстоятелства не се оспорват и от страните. Спорен се явява единствено въпросът, кое е лицето, което е държало въпросното наркотично вещество т.е. спори се по въпроса за авторството на деянието. В тази насока следва да се има предвид, че единствените други лица, присъствали на установяване на обвиняемия и „пускането“ от негова страна на наркотичното вещество на тротоара са свидетелите С. Д. Г. и С. С. К.. Прави впечатление, че и двамата посочиха първоначално при разпита си пред съда, че не са видели обвиняемия Д. да изпуска респ. хвърля пакетчето с коноп. След прочитане на показанията им, дадени в хода на досъдебното производство и запитването, кои от показанията им са верни и кои не, твърденията им обаче коренно се промениха. Свидетелят С. Д. Г. заявява първоначално, че прочетените от съда показания са верни. След зададен въпрос от страна на защитата дали прочетените показания са верни или неверни, свидетелят променя твърденията си, като посочва, че са неверни. Свидетелят прояви очевидна несигурност по отношение на това, какво в действителност се е случило, каро помоли показанията му от ДП да се прочетат отново. Съдът уважи тази му молба, след което свидетелят посочи: „заявявам, че не съм видял кой какво е пуснал. Изобщо нищо не съм видял“. Следва да се има предвид и поведението на този свидетел при проведената от съда очна ставка между него и свидетеля К.. На въпрос на съда: В момента, в който полицейски служители Ви спряха и поискаха документите за проверка, възприехте ли Г. М. Д. да изхвърля торбичка с марихуана на земята, свидетелят Г. отговори с „да“. След това Г. отново променя показанията си на няколко пъти, посочвайки последователо: „Не съм видял Г. да изхвърля торбичка. Това казах и преди малко“; след което - „Да, видях Г. да изхвърля торбичка.“ и „Последно казвам, че не съм видял Г. да изхвърля торбичка. Не мога да гледам всеки какво прави.“. Изложеното поставя под съмнение показанията на този свидетел, дадени пред съда, поради което и БРС даде вяра на тези, дадени от него пред органа по разследването в хода на процесното ДП. Последните, за разлика от данните които той изнесе пред съда в хода на съдебното следствие, са непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. В тази връзка следва да се изтъкне, че няма как да се даде вяра на твърденията на свидетел, който в рамките на един и същи разпит променя 8 пъти твърденията си относно главния факт на доказването. Именно по тази причина и показанията му бяха проверени и посредством поставянето му в очна ставка със свидетеля К., в рамките на която той продължи да излага противоречиви твърдения, посочвайки в един момент, че „марихуаната“ е на Д., а в следващия, че нищо не е видял. Съдът даде вяра на показанията на свидетеля С. С. К., а именно: дадените такива в хода на ДП; дадените такива в хода на съдебното следствие, след прочитане на показанията му от ДП и дадените такива в хода на проведената очна ставка. БРС не кредитира единствено първоначално дадените от този свидетел показания, от които самият той се отказа. В последствие обаче К. потвърди, че именно обвиняемият е изхвърлил наркотичното вещество, посочвайки: „Видях Г. да изхвърля торбичката. Не знам на кого е била торбичката. Не знам точно кога е станало, може би в рамките на една секунда докато тръгват да ни спират полицаите и спираме колелата. Докато ни спират полицаите и спираме колелата видях да хвърля торбичката. Видях от него да хвърчи, защото С. беше прекалено далече от него. ….. Възможно е полицаите да са го видели това нещо“. Показанията на този свидетел са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло, като липсва основание да се приеме, че той е предубеден или заинтересован от изхода на делото. Свидетелят изложи фактическа обстановка, която се подкрепя и от останалата част от доказателствената съвкупност. Обвиняемият също даде обяснения пред съда, които настоящият съдебен състав кредитира в частта им в която той посочва, къде и с кои лица е бил към момента на спирането му за проверка от страна на служителите на 05 РУП при ОДМВР Бургас. Съдът не кредитира обясненията на Д. в останалата им част и най – вече касателно твърденията му за упражнено от страна на полицейските служители насилие, което го е мотивирало да признае в хода на ДП за извършване на деянието, както и относно твърденията му, че наркотичното вещество не е негово и не знае на кого е. Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия/обвиняемия като доказателствено средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на подсъдимия не се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и остават изолирани. Ето защо, съдът ги приема като изградена защитна версия, която остана недоказана. Съдебният състав намира, че от доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени показанията на свидетеля Ж. К. Ж., тъй като към момента на инкриминираното деяние и до приключване на делото му пред настоящия състав, той е бил сред кръга лица, които съобразно разпоредбата на чл. 118 от НПК не могат да участват като свидетели. След изменението на същата норма с ДВ бр.18 от 1.03.2024г. е установена забрана да имат качество на свидетели по делото и лицата, които са извършвали „разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи“. Следва да се констатира, че нито ЗМВР, нито НПК, нито друг общодостъпен нормативен акт съдържат определение на понятието „разузнавателна беседа“. Този израз е споменат единствено в чл. 10, т. 1 от ЗМВР като един от способите за извършване на оперативно- издирвателна дейност. Липсата на дефиниция обуславя необходимост от тълкуване волята на законодателя, чрез анализ на мотивите за изменението на закона. Прочитът им сочи въплътената в актуалната редакция на чл.118, ал.2 от НПК идея на законодателя да следва възприетото от съдебната практика виждане (след осъдителните решения на ЕСПЧ, вкл. делото „Д. М.“-жалба №34779/09) за недопустима доказателствената стойност на показанията на свидетели - полицейски служители, провеждали оперативна беседа със заподозряно лице. Законодателната промяна е наложена от необходимостта за пълно транспониране на изискванията на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г., установяваща правила относно правото на информация на заподозрените или обвиняеми лица относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. С обсъжданото изменение на чл.118, ал.2 от НПК по законодателен път се обезпечава правото на защита от най - ранен етап от протичащото разследване, като се препятства изобщо възможността да бъдат разпитвани като свидетели полицаите, пред които заподозреният преди привличането му като обвиняем е възможно да е направил самопризнание. Законодателят не разграничава случаите на отсъствие и на направено такова. Щом полицейски служител е провеждал „разузнавателна беседа“ със заподозрян, той не може да бъде разпитван като свидетел в наказателното производство. За свидетеля Ж. К. Ж. тази забрана е приложима, тъй като по силата на чл. 3 от НПК при изменение на процесуалния закон той се прилага към неприключилите наказателни производства, освен ако в преходните и заключителните разпоредби не е предвидено друго. Изменението действа ex nunc, като се счита, че регламентира по-добра процедура от отменените правила. В ЗИДНПК, обн. с ДВ бр. 18 от 01.03.2024 г., отсъства разпоредба, която да изключва приложението на чл.118, ал.2 от НПК в заварените случаи. По изложените съображения показанията на свидетеля Ж. К. Ж. следва да се изключат изцяло от доказателствената съвкупност. В допълнение следва да се посочи, че действително нормата на чл.118, ал.2 от НПК е последица от законодателна непрецизност, като вероятно идеята на законодателя е била да се ограничи възможността за даване на показаният от лицата, извършили разузнавателни беседи с обвиняемия единствено по отношение на обстоятелствата, станали им известни в хода на самата беседа. Такова уточнение законодателят обаче не е направил, като императивно е забранил изобщо и за всички обстоятелства тези лица да дават показания. В този смисъл и извършването на горното разграничение не може да се направи от съда, макар и в случая да се достига до ситуация в която Ж. не може да свидетелства за обстоятелството, че е видял лично /а не узнал от беседа с обвиняемия/, че Г. Д. е пуснал на земята процесното наркотично вещество. По изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля Ж. К. Ж., като ги изключи от доказателствената съвкупност по делото. В допълнение следва да се отбележи, че съдът не възприема внушението, което защитата се опитва да направи в хода на пледоариите, че наркотичното вещество е възможно да е на свидетеля С. С. К. с оглед на неговата съдимост. Единствено и само фактът на предходно осъждане на лицето не може да е каквато и да е индиция за извършването на престъпление от негова страна. Тъкмо напротив, по делото няма нито едно доказателство в тази насока. Дори самият подсъдим твърди в обясненията си, че процесното вещество не е нито негово, нито на неговите двама приятели. Свидетелят Г. макар и доста несигурен по отношение на останалите факти по делото, през цялото време също поддържа, че не е видял К. да „хвърля“ наркотика и че той не е негов. В заключение следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля С. С. К. и частично от показанията на С. Д. Г., дадени в хода на съдебното следствие, от прочетените от съда показания и на двамата от ДП и извършената между тях очна ставка, се установява по безспорен начин авторството на процесното деяние и съпричастността на обвиняемия към него. В обратната насока са единствено обясненията на обвиняемия и в една малка част показанията на свидетеля Г. пред съда, които обаче изобщо не са достатъчни за да разколебаят обвинението. Тъкмо напротив съпричастността на обвиняемия към процесната престъпна деятелност е установена по безспорен начин, поради което и съдът го намери за виновен по повдигнатото му обвинение. Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на обвиняемия към повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на вмененото във вина на обвиняемия деяние по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. От правна страна: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по – горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. В случая обвиняемият Д. е нямал надлежно разрешително за държане на процесното наркотично вещество, каквото се изисква по реда на чл.73, ал.1 вр. чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Наркотично вещество е високорисково по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКНВП и е включено в списък № 1 към ЗКНВП с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от употребата му, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Подсъдимият Д. е осъществил от обективна страна състава на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, като на 30.08.2023г., в гр.Бургас, ж.к.„Изгрев“, в района на МБАЛ „Лайф хоспитъл“, без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 и чл.7 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, държал в себе си високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1, и ал.2 от ЗКНВП, вр. чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № I от същата, а именно: 4, 634 грама коноп /канабис, марихуана/, със съдържание на активен, наркотично-действащ компонент тетрахидроканабинол 5, 80 %, на стойност 92, 68 /деветдесет и два лева и шестдесет и осем ст./ лева, определена съгласно Постановление № 106 на МС от 02.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен. С оглед обективните характеристики на инкриминираното деяние, в частност вида на наркотичното веществото, неговите количества и процентното съдържание на активнодействащия му компонент, и данните за личността на извършителя, случаят обосновано и в съответствие със закона и доказателствата по делото е приет от прокурора за маловажен по смисъла на чл.93, т.9 НК. Надлежно са били съобразени от една страна малките количества вещество, а от друга страна – добрите характеристични данни на обвиняемия. От субективна страна, обвиняемият е осъществил престъплението виновно, при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК – несъмнено е съзнавал рисковия характер на веществото и наличието на забрана за неговото придобиване и държане, но е целял именно настъпването на престъпния резултат. По възражението по чл.9, ал.2 НК: Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 НК не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Този законов текст визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: 1) когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и 2) когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване и т.н. /Решение № 29 от 16.02.2015г. на ВКС по н.д. № 1747/2014г., III н.о., НК, докладчик съдията Мая Цонева, Решение № 423 от 16.02.2015г. на ВКС по н.д. № 1494/2014г., II н.о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева/. Конкретната преценка на обстоятелствата в настоящия казус сочи, че извършеното от подсъдимия Д. деяние оказва такова отрицателно въздействие на правно защитените обществени отношения, при което степента на обществената му опасност аргументира престъпния му характер. Процесното престъпление е на формално извършване и във връзка с тази му характеристика следва да се прецени и степента на обществената му опасност. Имайки предвид това и с оглед на непосредствения обект на посегателство, следва да се прецени, че извършеното от подсъдимия Д. демонстрира обществена опасност поради засягането на обществените отношения, свързани с гарантиране здравето на гражданите. Проявата на подсъдимия е общественоопасна и поради това - престъпна. Оценката на едно деяние като общественоопасно зависи от обективните негови свойства и най - вече от свойството му да застраши или да причини вреда на защитени обществени отношения. Криминализирайки държането на високорискови наркотични вещества без съответното разрешение, законодателят е имал предвид проявите, при които вероятността от настъпването на вредоносен ефект върху правно защитените блага е висока. А конкретният случай е именно такъв. Държането на наркотично вещество марихуана разкрива присъщото на престъпленията по чл.354а, ал.1 – 5 НК ниво на обществена опасност. То действително носи нисък потенциал за увреждане на правно защитените с посочената норма социални блага – човешко здраве, обществен морал, сигурност, поради което и този факт е отчетен при квалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 НК. Няма обаче някакво специфично съчетание на елементи на деянието или специфика в обстоятелствата, при които е извършено то, които да налагат друг извод за степента на неговата укоримост и да оправдаят използването на механизми на чл.9, ал.2 НК спрямо подсъдимия. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, както и личността на дееца, сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да се явява незначителна по смисъла на чл.93, т.9 от НК. От друга страна, една доза от наркотичното вещество коноп е между половин и 1 грам т.е. държаното количество от този наркотик е било достатъчно за направата на средно около 6 дози. /виж „Дрогите“ на Разум Даскалов/. Съдът отчете в тази насока също така, че забранените вещества са се държали в тъмната част на деня и в присъствието и други лица, също на млада възраст и то на обществено място. Към датата на извършване на престъплението обвиняемият е бил на 22 години, възраст, която макар и млада, няма как да не му е позволявала да възприема, предвид натрупания социален и житейски опит, че марихуаната е наркотично вещество, че е забранено от закона и употребата му вреди на неговото здраве. В този смисъл следва да се отбележи също така, че единствено и само ниската степен на обществена опасност на дееца не може да доведе до извода за маловажност на случая и то при очертаната висока обществена опасност на деянието. В този аспект БРС отхвърля тезата на защитата в обратната насока като несъстоятелна. Съобразявайки гореизложеното, БРС призна подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъпления по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. По вида и размера на наказанието: За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Глоба“ до хиляда лева. В същото време по отношение на Д. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на чл.78а, ал.7 НК са неприложими по настоящото обвинение. Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева. При определяне на конкретния размер на наказанието съдът следва да отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В настоящия случай в полза на обвиняемия следва да се отчете младата му възраст и сравнително малкото количество наркотични вещества, което той е държал. С оглед на всичко гореизложено БРС намира, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му. Поради тези съображения и като съобрази имущественото и социално положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – „Глоба“ в минимален размер. Така индивидуализираното по вид и размер наказание по мнение на съдебния състав съответства на интензитета и обществената опасност на извършеното престъпление, отчита индивидуалните характеристики на личността на извършителя, отговаря на критериите по чл.27 ЗАНН, и съдържа потенциал за постигане в пълна степен на целите на административното наказание, указани в чл.12 ЗАНН. Отделно от горното, в конкретния случай обаче, съдът счита, че не може да бъде наложена различна санкция от „глоба” в размер на 1000 лв., като законът не оставя възможност за налагане нито на по - висок размер, нито на по – нисък такъв. Изложеното произтича от тълкуването на чл.78а, ал.5 НК, съгласно който, когато за престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по - леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била е да ограничи размера на наказанието, което може да бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции - административната по чл.78а и наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на НК, когато последната предвижда като най - тежка санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за извършеното престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по - леко наказание) и размерът на тази глоба е по - нисък от 1000 лв., то съдът следва да наложи административно наказание по чл.78а НК именно в по - ниския размер. Не може обаче да се приеме обратното - че когато в особената част на НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лв., то съдът при приложението на чл.78а НК, може да определи размер на административното наказание под установения в ал.1 на същия член размер. Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по - благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените граници на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично въведено, както е в хипотезата на чл.78а, ал.5 НК. След като липсва изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по чл.78а НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000лв. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда по - нисък минимум на глобата, доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си, административното наказание по чл.78а НК е винаги по - благоприятен резултат от осъждането. Аргумент за това е и липсата на текст в НК, който да урежда хипотеза, при която за извършеното престъпление е предвидено единствено наказание (или няколко наказания), което е по-леко от глобата съобразно посочената в чл.37 НК последователност. Съгласно действащия Наказателен кодекс, всяко от предвидените в чл. 37 наказания има характера на главно, т.е. формално може да бъде наложено самостоятелно, тъй като липсва разделението на наказанията на главни и допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред с главните), каквото разделение е съществувало например в чл.13 от Наказателния закон от 1896г. т.е., макар практически такава хипотеза да не съществува към момента, е напълно възможно законодателят да предвиди за дадено престъпление да бъде наложено единствено някое от наказанията, посочени в чл.37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл.78а НК не е уредена обаче такава хипотеза, следва да се приеме, че в този случай деецът трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено наказание, което е по - леко от глоба. По аргумент за по - силното основание, когато видът на двете санкции - административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията за размера на административната касаят единствено предвидения в ал.1 на чл.78а НК максимум на основание ал.5 на същия текст. Следователно, минималният размер на санкцията по чл.78а НК е винаги 1000лв., освен в случаите, когато в Особената част на НК е предвидено най - тежко наказание „глоба” в размер до 1000лв., когато по същество е налице съвпадение между минимум и максимум на санкцията по чл.78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да надвишава максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен. В тази насока е и съдебната практика, като в Решение № 69 от 29.03.2010г. по нак.д. № 684/2009г. на ВКС, е прието, че в хипотезата на чл.354а, ал.5 НК, когато е приложима разпоредбата на чл.78а НК, съдът не може да определи административното наказание глоба под предвидения в чл.78а, ал.1 НК минимален размер. Поради изложеното, съдът наложи на обвиняемия наказание „глоба” в размер на 1000лв. БРС счете, че целите на наказанието по чл.36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на обвиняемия бъде наложено така посоченото административно наказание – „Глоба“ в минималния предвиден в чл.78а, ал.1 НК размер - 1000лв. По този начин ще се постигнат както целите на индивидуалната превенция спрямо обвиняемия, така и тези на генералната такава, а именно превенция на сходни прояви от останалите членове на обществото. По разноските: Накрая съдът се произнесе по разноските, като: На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди обвиняемия Г. М. Д., ЕГН: ••••••••••, да заплати разноски в размер на 70, 51 /седемдесет лева и петдесет и една стотинки/ лева по сметка на ОД на МВР гр. Бургас. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия Г. М. Д., ЕГН: ••••••••••, да заплати 5, 00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Бургас. По веществените доказателства: Съдът отне на основание чл.53, ал.1, б.„а“ от НК в полза на държавата вещественото доказателство 1 брой хартиен плик, намиращ се на л.34 от ДП, като постанови същото да бъде унищожено след влизане в сила на съдебния акт, като вещ без стойност по реда на Правилника за администрацията в съдилищата. Съдът отне основание чл.354а, ал.6 от НК в полза на държавата и иззетото високорисково наркотично вещество „коноп“, остатъкът от който е изпратен на съхранение в Агенция „Митници”, ЦМУ гр.София, като разпореди същото да бъде унищожено, поради това, че притежаването му е забранено. Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: