Решение № 106 от 23.1.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6003/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 683687- F684082/23.12.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „СИТ БИЛД“ ООД, ЕИК 206820007 за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 179, ал. 1, пр.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. Жалбоподателят „СИТ БИЛД“ ООД, в депозирана жалба, и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител – адв. Т. Б., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски. Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща представител - юрисконсулт М.К., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки доводи в тази насока. В съдебно заседание представя заверено копие на справка за подадени справки- декларации и отчетни регистри от дружеството жалбоподател. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата. Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „СИТ БИЛД“ ООД за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 16.08.2022г. се установило, че „СИТ БИЛД“ ООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.07.2022г. - 31.07.2022г. до 15.08.2022г. включително. Справката-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС не била подадена към момента на съставяне на АУАН, но била подадена към датата на входиране на възражението срещу АУАН - 06.12.2022 г. С оглед на така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган приема от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. Нарушението било извършено за първи път. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F684082 от 08.11.2022г., съставен от С. С. К. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка. Обстоятелствата, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя К., разпитана като свидетел в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, непротиворечиви и взаимоподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено от „СИТ БИЛД“ ООД било осъществено нарушението по чл. 125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Това е така, тъй като съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“, а според разпоредбата на ал. 5 на същия текст справката-декларация се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Според ал. 3 пък заедно със справка-декларацията по регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Тоест за данъчния период 01.07.2022г. - 31.07.2022г., търговецът е следвало да подаде справката-декларация най-късно до 15.08.2022г. включително, което обаче не е било направено. Съгласно приложената в случая санкционна разпоредба на чл. 179 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Въпреки извършване на нарушението, съдът намира, че при установената фактическа обстановка е било нарушено правилото на чл. 18 от ЗАНН, а именно принципът, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания да се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. При анализа на посочената разпоредба следва да се вземе предвид, че нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е едно единно и неподаването, на който и да е от документите, визирани в него, ще представлява неизпълнение на задължението към държавата. Това е така, доколко чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава лицата да подадат справка-декларация, която се съставя именно на базата на отчетни регистри. Чл. 125, ал. 3 от ЗДДС регламентира, че справката декларация се подава заедно с отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава лицата да подадат и справките- декларации и отчетните регистри в един и същ срок. От друга страна, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва лицата, които не са подали един от посочените документи, сред които са и справките- декларации и отчетните регистри. Следователно подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една материалноправна норма - тази на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат - недеклариране на данък по реда и в срока, установен от закона. Именно за това нарушение под формата на бездействие в санкционната норма на чл.179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица. Горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото по делото е служебно известно, че по АНД № 1921/2023г. по описа на Районен съд Пловдив са издадени АУАН № F684084/08.11.2022г. и НП № 683689- F684084/23.12.2022г., видно от които същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период 01.07.2022г. - 31.07.2022г. След всичко изложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни административнонаказателни процеса. В случая става дума за нарушение на материалния закон в последици в процедурата по издаване на административния акт и по конкретно на императивната норма на чл. 18 от ЗАНН. Това влече извод за незаконосъобразност и на постановленията, независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях. Предвид изхода от спора, искането на жалбоподателя „СИТ БИЛД“ ООД за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено. Жалбоподателят е претендирал разноски за процесуално представителство от адв. Б. по настоящото дело АНД № 6003/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII н.с., по КАНД № 1801/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив, XX н.с. и при първоначално разглеждане на казуса по АНД № 1929/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXIII н.с. Същият е доказал реално направени разходи и в трите производства в размер на 300 лева за всяко едно от тях, за което е представил договори за правна защита и съдействие, имащи характер на разписка за изплатените в брой суми. Претендираният размер от по 300 лева за всяко едно производство съответства на предвиденото в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство и в този смисъл направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар се явява неоснователно. Съгласно §1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Национална агенция за приходите, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП. Следва Национална агенция за приходите да бъде осъдена да заплати в полза на дружеството жалбоподател разноски за всяко от горепосочените производства от по 300 лева или в общ размер от 900 лева. С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 683687-F684082/23.12.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „СИТ БИЛД“ ООД, ЕИК 206820007 за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 179, ал. 1, пр.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно. За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.