Решение № 461 от 13.10.2022 г. на Административен съд - Плевен по дело № 437/2022 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 в от ЗАНН. Делото е образувано по жалба подадена от Л.А. чрез адв. М. Г., срещу решение № 18/18.04.2022 г., постановено по а.н.д. № 188/2021г. по описа на РС Никопол, с доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че извършеното деяние е несъставомерно, с оглед разпоредбата на чл. 2 ал.3 от ЗГорите, според която норма разпоредбите на Закона за горите не се прилагат за дървета от горскодървесни видови в земеделски територии, които не притежават характеристиките на гора по чл.1. Твърди се, че РС Никопол не е изложил мотиви по възражението относно компетентността на Директора на РДГ по чл. 270 от Закона за горите.Твърди се, че по делото е установено, че транспортираната от Л. А. дървесина е имала произход и превоз от и през негорска територия, поради което Директорът на РДГ Ловеч по силата на чл. 275 ал.1 т.2 от ЗГ, съгласно чл. 2 ал.2 от ЗГ не е имал законови компетенции и основание да глобява Л.А.. В тази връзка излага становище че доводите на НРС, относно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление са неправилни. Твърди, че по делото не е доказано че дървата са били добити от гора по смисъла на чл.2 от Закона за горите, което е било в тежест на административно наказателния орган. Твърди, че отчитайки разрешително и документите за собственост за п.и.№51723.117.5 представляващ селскостопанско имущество по смисъла на чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОСИ изразява становище, че ако може да се търси отговорност на жалбоподателя за негови действия с изсечени и превозвани дървета от негорска територия, то такива компетенции имат органите, които извършват контрол и опазване на дърветата извън горските територии.Излага доводи, че директорът на РДГ не е от органите, които извършват контрол върху дърветата в земеделски земи, поради което наказателното постановление е издадено от материално некомпетентен орган. На последно място твърди, че решението на НРС е необосновано, тъй като съдът не е изследвал въпросът би ли е собственик на управляваното МПС жалбоподателят. Моли съда да отмени решението на НРС като неправилно и да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява и не се представлява. В представена по делото молба излага доводи за незаконосъобразност на решението, развити в касационната жалба. Представено е възражение срещу касационната жалба, в която оспорва твърденията за незаконосъобразност изложени в касационната жалба.Прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО. С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 797 от 21.12.2020г. на директора на Регионална Дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на Л.Ц.А. на осн. чл. 275 ал.1 т.2 от Закона за горите, чл. 270 ЗГ и чл. 53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за извършено нарушение по чл. 148 ал.12 от Закона за горите във вр. с чл. 14 б ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв, като правилно и законосъобразно. Решението е постановено след като с решение № 540 /15.10.2021г. по к. адм дело № 630 по описа на АС Плевен, съдът е отменил решение № 7/27.04.2021 г. на Районен съд – Никопол, постановено по н.а.х.д. № 10/2021 г. по описа на съда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Никопол при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането в закона, дадени в мотивите на решението. Дадени са указания, че тъй като в случая Л. А. е санкциониран в качеството си на водач за нарушение на чл. 148 ал.12 ЗГ вр. чл. 14б ал.1 от Наредба № 1/2012г., а липсват доказателства за собствеността на автомобила, съдът да събере такива, дали същият е собственик или ползвател на товарното превозно средство и на какво правно основание е превозвал дървесината, за да се изясни обективната истина по делото. При новото разглеждане на делото съдът е потвърдил НП, но не е изпълнил указанията на съда и не е установил, кой е собственикът на лекия автомобил. За да потвърди наказателното постановление районния съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В производството пред касационната инстанция съдът изиска доказателства за собствеността на МПС и от представената от ОД на МВР сектор ПП КАТ справка се установява, че автомобилът е регистриран като товарен автомобил и е собственост на Л.Ц.А. •••. Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. Отговорността на А. е реализирана за нарушение на чл. 148, ал. 12 от ЗГ вр. чл. 14б ал.1 от Наредба № 1/2012г. Съгласно чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS), като нормата на чл. 14б, ал. 1 от Наредбата е със същото съдържание. Субект на нарушението по чл. 148 ал.12 ЗГ е собственикът или ползвателят на товарното превозно средство, чието е и задължението съгласно чл. 14б ал.1 от Наредба № 1/2012г. да оборудва автомобила с устройство за позициониране и проследяване на движението му от натоварването на дървесината от временен склад в горските територии, където е добита до местоназначението й. Указанието на закона е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Задължението за снабдяване с GPS устройство е относно всички товарни превозни средства, които транспортират дървесина и недървесни горски продукти, независимо на каква територия, по какви пътища, между какви обекти и с каква цел се осъществява превоза и ако законодателят е искал това задължение да възниква само и единствено по отношение на транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти в рамките на горските територии, то това щеше да бъде изрично указано в нормативния текст. В случая такова указание липсва и задължението за наличие на GPS устройство обхваща и движението на превозното средство извън горските територии с цел проследяване на движението и установяване на произхода на добитата дървесина при упражняване на контрола за опазване на горските територии, който се простира върху територията на цялата страна, а не само в рамките на горските територии. В този контекст, следва да се съобрази и изискването, възведено в чл. 14б, ал. 2 от Наредбата, според което GPS устройството по ал. 1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 календарни дни. В нарушената норма се вменява задължение за наличие на GPS устройството в товарните автомобили, а съгласно §6, т. 12 от ДР на ЗДвП "Автомобил" е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства, а по т.б) товарни - за превозване на товари и/или за теглене на ремарке. С оглед свидетелство за регистрация на л.57 по делото пред Адм. съд Плевен автомобилът е регистриран като „товарен автомобил“. Нарушената норма предвижда задължение за собственици или ползватели на товарните автомобили, като това задължение не зависи от обстоятелството, каква е допустимата техническа маса, а кореспонденцията между административно-наказващите органи относно тълкуване на законовите разпоредби няма задължителен характер за съда. С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от оспорващия основания за отмяната му. Решението на РС - град Никопол, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 в вр. чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Административен съд Плевен, втори касационен състав: