РЕШЕНИЕ

№ 358

гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20221100901385 по описа за 2022 година Предявени е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД.

Ищецът „М.Е.” АД, гр. София, ЕИК ••••••• твърди, че на 27.12.2019 г. между него и ответната страна - „П.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••••• е подписан договор за доставка на природен газ, с който „П.Б.“ ЕООД, наричано за краткост в договора „добивно предприятие“, се е задължило да доставя и продава срещу съответното заплащане природен газ на „М.Е.“ АД.

Сочи, че цитираният договор е пР.ен и допълнен с три допълнителни споразумения (анекси), както следва: Допълнително споразумение № 1 от 19.03.2020 г., Допълнително споразумение № 2 от 16.09.2020 г. и Допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. Излага, че в чл.4, ал.1 от Допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г., за периода 01.03.2021 г. - 31.12.2022 г. количеството природен газ, което добивното предприятие е следвало да доставя на ищеца, представлява разликата между целия ежемесечен добив от ответника и месечните доставки на същия към друг контрагент, с който има договорни отношения. Поддържа, че съгласно ал.2 на същия член „П.Б.“ ЕООД се задължава да изпраща писмено уведомление за количествата газ, които ще доставя на ищеца за всяко следващо тримесечие, което не е било изпълнено.

Излага, че отделно от количествата, които са посочени в горния абзац, в чл.5, ал.2 от Допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. е записано, че за недоставените количества природен газ за периода 01.02.2021 г. - 30.11.2021 г. съгласно първоначално договорената годишна програма, която е неразделна част от исковата молба, ще бъдат предоставени, като същите ще бъдат разпределени поравно на месечна база през периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. Дължащото се общо количество природен газ, което е следвало да им бъде предоставено за периода 01.02.2021 г. - 30.11.2021 г., съгласно годишната програма за 2021 г., се равнява на 250 000 мегават часа природен газ. След направено уточнение с допълнителната искова молба, ищецът твърди, че към 18.07.2022 г. ответникът в настоящото производство е следвало да му достави количество природен газ в общ размер на 114 888 мегават часа природен газ, а реално доставеното количество е 6867, 96 мегават часа природен газ, за което са издадени фактури, които са заплатени. Твърди, че към датата на завеждане на исковата молба, ответната страна не е изпълнила посоченото в чл.5, ал.2 задължение, като недоставеното количество се равнява на 108 020 мегават часа природен газ до 18.07.2022 г. Твърди, че цената, която съответства на недоставените количества, се определя по реда на чл.5 от споразумението и е равна на утвърдения по съответния нормативен ред и обявена от Комисията за енергийно и водно регулиране пределна цена, без цени за достъп и пренос, акциз и ДДС, по която общественият доставчик продава природен газ на крайни снабдители на природен газ и за лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия (ЗЕ, чл.30, ал.1, т.7), намалена с 25%.

С исковата молба претендира стойността на претърпените вреди в следствие на неизпълнението – при наличие на договори сключени между него и трети лица за продажба на газа, за да може да изпълни по тези правоотношения е било необходимо той да го закупи на по-висока цена от други доставчици. Вредата се явява платената от него разликата между цената, която би придобил газа по Договора, изменен с Допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. и тази на която е заплатил при покупката от трети лиза за да изпълни задължението си по договорите. Вредата е за периода 01.01.2022 г. – 18.07.2022 г. Недоставеното количество е129 433, 41 мв/ч, на обща стойност 4 482 354, 66 лв. Предявява иск за 1 000 000 лв., явяващ се частичен от 4 482 354, 66 лв.

С допълнителната искова молба, уточнена с молба от 02.02.2023 г., ищецът е изменил основанието на иска, като е заявил, че претендира вреда с характер на пропусната полза – поради неточното изпълнение на ответника в количествено отношение не е успял да достави газ в договорения обем по сключен от него с трето лице – „М.Е. ГАЗ”ООД договор от 23.09.2021 г., по който цената е била равна на определената от КЕВР, т.е. 25 % по висока от тази по процесния Договор, изменен с Допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г., с която разлика не е могъл да увеличи имуществото си. Вредата е била претърпяна за периода 01.01.2022 г. – 18.07.2022 г. Недоставеното количество газ е 129 433, 41 мв/ч, а общия размер на търговската отстъпка за този обем е 4 482 354, 66 лв., като предявява частичен иск за 1 000 000 лв.

Претендира разноските по делото.

Ответникът „П.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, е депозирал отговор, с който оспорва по основание и размер предявения частичен иск.

Оспорва твърдението в исковата молба, че е налице неизпълнение от негова страна по процесния договор за доставка на природен газ и допълнителните споразумения към него, като поддържа надлежно изпълнение на задълженията си. Излага, че доставките на природен газ през процесния период изцяло съответстват на заплатените авансово от ищцовото дружество суми, представляващи уговорената от страните цена по договора и допълнителните споразумения към него.

Твърди, че не е причинена вреда на ищцовото дружество в претендираните размери вследствие на твърдяното неизпълнение, нито под формата на претърпени загуби, нито под формата на пропуснати ползи.

Излага, че претендираните от ищеца суми не са нито пряка и непосредствена последица от твърдяното неизпълнение, нито са предвидими, поради което не подлежат на обезщетяване.

Сочи, че договорът и споразуменията към него не предвиждат форма на договорна отговорност за обезщетяване, претендирана от ищцовото дружество. Възразява срещу твърденията, че е недобросъвестен и виновно не е изпълнил задълженията си, поради което счита, че не са налице основанията за ангажиране на договорната му отговорност.

Оспорва твърдението в исковата молба за неизпълнение на задължението му за изпращане на писмено уведомление за количествата газ, които ще доставя на ищцовото дружество. Оспорва твърденията, че е налице неизпълнение по чл.5, ал.2 от Допълнително споразумение № 3 към договора, както и твърдението, че недоставените количества газ към 18.07.2022 г. възлизали на 129 433, 41 мегават часа.

Оспорва твърдението, че посоченият размер от 4 482 354 66 лева представлява „разликата, която се получава от обявената от КЕВР и договорената в споразумението цена“, както и твърдението, че ищецът е имал сключени договори към трети лица и е бил принуден да им заплати посочената сума. Оспорва твърдението, че ищецът е търпял финансови загуби с оглед недобросьвестни действия от страна на ответника.

Не оспорва сключения договор за доставка на природен газ и допълнителните споразумения към него.

Сочи, че съгласно твърденията в исковата молба, на основание чл. 4, ал. 1 от Допълнително споразумение № 3 от 8 март 2021 г. към договора е следвало да доставя на ищеца разликата между целия месечен добив от находищата Галата и Каварна и месечните доставки на „П.Б.“ ЕООД към друг контрагент, с който има договорни отношения. Намира изводите на ищцовото дружество за дължимите разлики между целия месечен добив и месечните доставки към единствения му друг контрагент за неверни. Сочи, че те са неточни и не се основават на действителни факти, а на предположения и ползване на недостоверни източници на информация. Твърди, че ищецът не е отчел, че „П.Б.“ ЕООД има участие от 51, 67% в добива от концесията за находище Галата, докато останалите 48, 33% принадлежат на друго дружество, а именно - люксембургското дружество „П.“ ООД, видно от чл. 5 от Концесионния договор за разработване и добив на природен газ от поле „Галата“ български шелф между Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, „П.“ С.А.Р.Л. и „П.Б.“ ЕООД.

Излага твърдения, че „П.“ С.А.Р.Л. е правоприемник на „П.“ С.А.Р.Л., а „П.Б.“ ЕООД е правоприемник на „П.Б.“ ЕООД. Поддържа, че „П.Б.“ ЕООД няма пряко участие в концесията за находище Каварна, добивът от което принадлежи изцяло на „П.“ ООД. Сочи, чеконцесионният договор за находище „Каварна“ е сключен за срок от 10 години (съгласно чл. 1, ал. 3 от него) и е изтекъл на 30 септември 2021 г., като направеното искане за удължаване на срока не е разгледано от Министерския съвет на Република България. Представя и отчетите за периода 1 януари - 30 септември 2021 г. за находище „Каварна“, с цел да се установят действително добитите и продадени количества природен газ за този период от „П.“ ООД - Люксембург, което не е страна по договора с „М.Е.“ АД.

Твърди, че общото количество газ, извлечено и придобито от него за периода от м.март 2021 г. до завеждането на исковата молба, е 81 003, 849 мегават часа, което е под количеството, което е следвало да бъде доставено на другия контрагент на „П.Б.“ ЕООД – „Д.Б.“ ООД. Поради обстоятелството „П.“ ООД - Люксембург не е страна по договора с „М.Е.“ АД, счита, че частта от добива, която му принадлежи, не може да бъде взета предвид при определяне на размера на дължимите доставки от „П.Б.“ ЕООД към „М.Е.“ АД.Поради това намира разчетите за дължимите доставки на природен газ, представени в исковата молба и допълненията към нея, за неверни. Представя месечни извадки за доставки по клиенти от платформата на „Булгартрансгаз“ за периода 01.03.2021 г. до 25.07.2022 г., като счита, че съгласно тях е изпълнявал задълженията си за доставка на количества природен газ на ищеца.

Ответникът поддържа още, че е настоявал да бъдат проведени срещи и преговори с ищеца за уточняване на количеството, което е доставено за предходни периоди и което следва да бъда доставено за следващи периоди, след като се отчетат и доставките към „Д.Б.“ ООД като единствен друг съконтрахент на „П.Б.“ ЕООД и на тази база да бъдат уточнени възможностите за доставка към „М.Е.“ АД, но ищецът е избягвал да потвърди участието си в такива срещи. Сочи, че доставките към „Д.Б.“ ООД, съпоставени с дела от производството на газ, принадлежащо на „П.Б.“ ЕООД, показва, че „П.Б.“ ЕООД е доставило на „Д.Б.“ ООД по-малко от договореното количество към това дружество и поради това към момента на подаване на исковата молба все още има задължения за доставка на природен газ към него, а не както се твърди от „М.Е.“, че към „Д.Б.“ ООД са наддадени 14543.332 МВтч природен газ към 27.04.2022 г. Излага, че в съответствие с договорните разпоредби е доставял цялото остатъчно количество, предназначено за продажба на трети лица, за съответните доставни периоди единствено и само на ищеца и не е доставял газ на други клиенти, освен на „Д.Б.“ ООД и, , М.Е.“ АД. Поддържа, че в определени периоди е настоявал пред „Д.Б.“ ООД да доставя по-малко от договореното количество към това дружество, за да може да достави и определени количества газ към „М.Е.“ АД.

Твърди, че различията между очаквания добив, който е заложен в договорите с клиентите му, се дължи основно на следните обективни причини:

Неточна оценка на регистрираните запаси в националния баланс още при сключването на договорите за концесия на находищата Галата и Каварна, поради което се е наложило преизчисляване на запасите въз основа на обществена поръчка, възложена от Министерството на енергетиката;

Вследствие на по-ниското от заложеното ниво на запасите от газ, при извличането му след определен период е налице системно нарастване на обемите на добиваните производствени води в сондажите. Отделянето на природен газ от производствените води е сложен процес, изискващ допълнителни инвестиции и забавящ в редица случаи съществено доставките към клиенти;

Добиваните през процесния период количества газ от находищата са остатъчни количества преди окончателното им изчерпване, което прави прогнозите за добива крайно несигурни и зависещи от много и най-различни предпоставки извън волята и контрола на добивното предприятие;

Многократни случаи на завишаване на налягането в мрежата в резултат на действия на собственика на газопреносната мрежа „Булгартрансгаз“, което изключва възможността в определени периоди да се подава газ към клиентите на добивното предприятие по причини, независещи от последното;

Нуждата от извършване на планови, извънредни и неотложни ремонти и тестове на инсталациите и съоръженията след тези ремонти, с оглед осигуряване на максимална безопасност на производствения процес и на заетите в него, което е видно и от представените тримесечни отчети за исковия период.

Твърди, че повечето от тези обстоятелства са доведени до знанието на ищцовото дружество още при сключването на договора през декември 2019 г. и са били добре известни на „М.Е.“ АД, а други са съобщавани незабавно на ищеца в процеса на изпълнение на договора и допълнителните споразумения към него.

Заявява, че компенсационният механизъм, описан в чл. 5.2 от договора от 27.12.2019 г., за 2022 г. е обусловен от предхождащо изпълнение на задълженията към „Д.Б.“ ООД, с приоритет до момента на изтичане на срока на договора с това дружество. Твърди, че чл. 5 ал. 3 от допълнително споразумение № 3 не създава задължение в противовес на чл. 4, ал. 1 от същото, а е функция от изпълнението на договорните задължения към „Д.Б.“ ООД, след изпълнението на които може да се приложи компенсационният механизъм, заложен в чл. 5, ал. 2 от допълнително споразумение № 3 към договора между страните. Сочи, че изпълнението му зависи от действителния добив на газ от находище Галата.

Поддържа, че при сключването на договора и на всяко едно от допълнителните споразумения към него ищецът „М.Е.“ АД е бил надлежно уведомяван и е бил наясно, че доставката на газ от находище Каварна може да се осъществи дотолкова, доколкото „П.Б.“ ЕООД е в състояние да сключи договор с „Петрокелти“ ООД - Люксембург за изкупуване на техния дял от добива на газ от находищата Галата и Каварна. Поради обстоятелството, че „П.“ ООД - Люксембург е сключило договори с други клиенти, това не е било възможно. Твърди, че ищецът е бил наяснооще при сключването на договора, че е под условие предоставянето и на част от добива, принадлежащ на люксембургското дружество.

Оспорва като невярно твърдението в исковата молба, че „П.Б.“ ЕООД не е изпращало писмено уведомление за количествата газ, които ще доставя на „М.Е.“ АД за всяко следващо тримесечие. Сочи, че още преди подписването на допълнително споразумение № 3 към договора е предложил, а ищецът е приелдоговарянето на количествата и по намалението им да се прави за всеки месец отделно, отчитайки и съобразявайки обстоятелствата по добиваното количество и възможностите за доставка, както и други фактори, влияещи върху производствения процес и доставките на количествата природен газ. Заявява, че от разменената между страните в процесния период кореспонденция, включително по електронна поща, е видно, че е изпълнявал задължението си за уведомяване по чл.4, ал.2 от допълнително споразумение № 3 към договора.

Твърди, че в процеса на изпълнение на договора е доставял на ищцовото дружество такива количества, които е било възможно да бъдат доставени след изпълнение на задълженията към „Д.Б.“ и съобразно производствения капацитет на дружеството, свързани с особеностите на целия процес по извличане на газ от находище Галата, като дори е предприемал съответни постъпки през периода на действието на договора пред „Д.Б.“ за намаляване на доставките към това дружество единствено с цел да достави газ и на „М.Е.“ АД. Сочи, че при съпоставянето на добитото количество газ за 2021 г. и 2022 г. е видно, че е налице трайна тенденция към намаляване на добива за 2022 година.

Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил към трети лица, негови клиенти, разлика в цената между тази, определена от КЕВР за съответните периоди, и договорената цена в споразумението, която била в размер на 4 482 354, 66 лв. Счита, че дори да са заплатени подобни суми, липсва каквато и да е било причинна връзка между надлежното изпълнение на договора от страна на ответника и евентуално заплатените по преценка на ищеца на трети лица суми, като намира, че „М.Е.“ АД е следвало при сключване на договорите за препродажба на количествата газ, получени от „П.Б.“ ЕООД, да ги съобрази с възможностите за доставка на съответните количества газ, като се вземе предвид и обстоятелството, че с приоритет се изпълняват доставките към „Д.Б.“ ООД, с което обстоятелство ищецът се е бил съгласил.

Намира, че от публично наличната информация може да се направи извод, че ищецът е продавал придобитото от ответника количество газ чрез платформата на независимата енергийна борса или чрез газов хъб „Балкан“, поради което твърдението, че „М.Е.“ АД е следвало да заплати сумата от 4 482 354, 41 лв. като компенсации към трети лица не отговаря на истината. Сочи, че при продажбите чрез независимата енергийна борса и през газов хъб „Балкан“ е изключено като възможност между „М.Е.“ АД и потенциалните клиенти да съществуват предварително уговорени доставки.

Обобщава, че не са налице предпоставките за присъждане на претендираното от ищцовото дружество обезщетение, поради което счита иска за неоснователен и недоказан и моли да бъде изцялоотхвърлен.

Претендира присъждане на разноски.

Ищецът в срок е депозирал допълнителна искова молба, с която е заявил изменението на иска. Във връзка с възраженията на ответника уточнява, че неизпълнението е по чл.5, ал.2 от Споразумението от 08.03.2021 г., а именно - неизпълнение на задължението всички недоставени в периода 01.02.2021 г. - 30.11.2021 г. количества природен газ съгласно първоначалната договорена годишна програма да бъдат доставени на ищеца в периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г., разпределени поравно на месечна база, за цена, определена по реда на чл.5, ал.1 от същото Споразумение. Сочи, че постигнатата между страните договорка е на основание чл.5.4 от Договора от 27.12.2019 г., който урежда хипотеза на неизпълнение по причини, за които отговаря добивното предприятие (ответникът), в която хипотеза всички недоставени количества следва да се доставят приоритетно в следващия договорен между страните период. Излага, че съгласно представена Годишна програма, утвърдена с подписите на двете страни, в периода 01.02.2021 г. - 30.11.2021 г. са договорени за доставка 250 000 КВтч природен газ, а реално е изпълнена доставката на 39 275 МВтч природен газ, а недоставените количества е следвало да бъдат доставени и разпределени поравно на месечна база през цялата 2022 г. Поддържа, че е налице неизпълнение от страна на ответника и на договореното в чл.4, ал.1 от Споразумението от 08.03.2021 г., а именно, че количеството природен газ, което ще бъде доставено по силата на сключен договор между ответника и друг негов контрагент за периода 01.03.2021 г. - 30.12.2022 г., ще е в общ размер на 170 000 мвтч, а в действителност, по данни в отговора на ИМ (доказателство 1.19. - 17 бр. месечни извадки за доставки по клиенти), се установява, че общият обем на доставките към „Д.Б.“ ООД до края на м. юли 2022 г. е 205 758 мвтч. т.е., още към края на юли 2022 г. ответникът е надвишил лимита на доставките към другия контрагент с 35 758 мвтч природен газ, за сметка на намаляването със същото количество на доставките към ищеца.

Заявява, че във връзка с неизпълнението е изпратил писмо от 29.04.2022 г. до ответника, с което е констатирал, че към същата дата е бил ощетен с недоставяне на 14 543, 33 мвтч природен газ, поради надхвърляне лимита на доставките в полза на другия контрагент, като поканил ответника да преустанови неизпълнението си и да му възстанови дължимите доставки.

Относно причинената вреда и наличието на причинно - следствена връзка между неизпълнението на ответника и настъпването на вредата, допълва, че волята на страните е била, ако договорените в Годишната програма за 2021 г. месечни количества природен газ не могат да се доставят по договорения начин по чл.4, ал.1 от Споразумението от 08.03.2021 г., то това неизпълнение да бъде компенсирано чрез доставки през цялата 2022 г. на останалото неизпълнено количество, разпределени поравно на месечна база, но ответникът не е изпълнил това си задължение, в резултат на което ищецът е претърпял вреда, която е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника и която вреда е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението.

Заявява, че не би могъл да си достави количества газ от друг доставчик с отстъпка в размер на 25% от нормативно определената цена на газа, за да не пропусне увеличаването на имуществото си от неизпълнението на ответника по процесния договор, тъй като периодът на неизпълнение на ответника съвпада с периода, в който едностранно са прекратени доставките на природен газ от страна на Руската федерация по дългосрочни договори, което е довело до недостиг на природен газ за нуждите на крайните потребители, а оттам и засилено търсене за закупуване на свободни количества газ на пазара, а в такава пазарна ситуация обективно е невъзможно намиране на доставчик на природен газ, който да се съгласи да продава с отстъпката, предвидена по процесния договор.

Поддържа, че неизпълнението на задължението на ответника за доставка на договореното количество природен газ е довело до невъзможност за ищеца да изпълни съществуващото си задължение по Договор от 23.09.2021 г. за доставка на същото количество газ в същия период на дружеството „М.Е. Газ“ ООД по нормативно определените цени за периода и това е довело и до невъзможност за ищеца да реализира ползата от договорената по процесния договор отстъпка от цената. Поради това намира, че е налице причинно - следствена връзка между неизпълнението на ответника и пропускането на ползата за него, изразяваща се в сигурно увеличаване на имуществото му, при условие че ответникът е изпълнил точно задължението си.

Излага, че причиняването на вреда от предшестващо неизпълнение на ответника е установено между страните по спора в чл.2 от Споразумение № 3 от 08.03.2021 г., където ответникът се е съгласил, че неизпълнението му в периода 01.01.2021 г. - 31.01.2021 г. е причинило вреда на ищеца, която ответникът доброволно се е съгласил да обезщети със сумата 68 427, 04 лв. Прави извод, че доброволното плащане на обезщетение за вреда, причинена от неизпълнение на доставка на природен газ в предходен период, е индиция, че неизпълнението в последващ период също причинява вреда на ищеца, която подлежи на обезщетяване.

Ищецът оспорва като неоснователни всички, направени в отговора на ИМ твърдения за невиновна невъзможност на ответника да изпълни задължението си по чл.5, ал.2 от Споразумението от 08.03.2021 г. Оспорва като неоснователни и твърденията на ответника, че компенсационният механизъм, договорен по чл.5, ал.2 от Споразумение от 08.03.2021 г., е обусловен от предхождащо изпълнение на задължение на ответника към дружеството „Д.Б.“ ООД, като сочи, че в действителност в Споразумението от 08.03.2021 г. са договорили, че количеството природен газ, което ще бъде доставено по силата на сключен договор между ответника и другия негов контрагент („Д.Б.“ ООД) за периода 01.03.2021 г. - 30.12.2022 г., ще е в общ размер на 170 000 мвтч, който лимит е достигнат още през 2021 г., но вместо да спре доставките към този доставчик, ги е продължил и през 2022 г., в нарушение с договорката с ищеца. Намира, че за да изпълни точно задължението си, ответникът е следвало приоритетно да достави на ищеца цялото добито от него количество газ, а в случай че то е недостатъчно за точно изпълнение на задължението, е следвало да предложи удължаване на периода на доставките, което не е направено. Намира, че ответникът не е изпълнил точно задължението си по чл.4, ал.1 от Споразумението от 08.03.2021 г., като е надхвърлил лимита на доставките към другия си контрагент, респ. не е изпълнил точно задължението си чл.5.4 от Договора от 27.12.2019 г. да даде приоритет на доставките за ищеца, които са в изпълнение на компенсационния механизъм, договорен по чл.5, ал.2 от Споразумение от 08.03.2021 г. Счита, че твърдяната от ответника невъзможност да изкупи количества от другия концесионер („П.“ ОДД - Люксембург, който е свързано с ответника лице), не го оневиняват по отношение неизпълнението на договореното по Споразумението от 08.03.2021 г., тъй като ответникът, в качеството си на добивно предприятие, е бил наясно с възможностите си за добив на природен газ и е следвало да ги съобрази с ангажиментите си към своите контрагенти. Намира, че неправилната преценка на ответника относно очакваните добиви на природен газ не представлява форсмажор.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа изложеното в отговора на ИМ, като оспорва поясненията на ищеца в ДИМ.

Оспорва твърденията за претърпяна вреда от ищеца под формата на пропусната полза. Оспорва наличието на причинна връзка между поведението му по изпълнение на договорните му задължения и твърдяното от ищца пропускане на възможността да увеличи имуществото си с разликата между цената, на която би закупил договореното, но недоставено количество газ и цената, на която би продал това количество на регулирания пазар.

Намира, че претенциите на ищеца се основават на договор за доставка на природен газ от 23.09.2021 г. със свързано с ищцовото дружество лице и е създаден единствено за целите на този процес и отправяне на неоснователни претенции към ответника.

Твърди недействителност на договора за доставка на природен газ от 23.09.2021 г. между „М.Е.“ АД и „М.Е. Газ“ ООД поради:

1) липса на представителна власт за лицето, подписало договора от името на „М.Е. Газ“ ООД;

2) привидност на договора като сключен между свързани лица по смисъла на §1 ДР на ТЗ.

Намира за изцяло неверни твърденията на ищеца, че не е съобразил ангажиментите си по договора с притежаваното от него участие в концесията за добив от находище Галата, като счита, че ищецът претендира да получи повече от това, което при сключване на процесния договор се е съгласил да получи.

Поддържа, че с чл. 1 от Допълнително споразумение № 3 към договора се установява, че страните са констатирали занижени/намалени доставки на количества природен газ, но изрично са изразили своето съгласие да продължат договорните отношения помежду си, като внесат пР.и в договора. Счита за несъстоятелни твърденията на ищцовото дружество, че с тези договорки било установено причиняване на вреда от предшестващо неизпълнение. Сочи, че доброволно е уредил задължението си към ищеца от 68 427, 04 лева за недоставените количества газ в периода 01.01.-31.01.2021г., като това поведение не може да се тълкува нито като признание за причинени вреди, нито като индиция, че неизпълнението в последващ период също причинява вреда на ищеца, която подлежи на обезщетяване.

Заявява, че посочените от ищеца стойности и количества доставки природен газ са неверни, като сочи, че доставките на природен газ през процесния период изцяло съответстват на заплатените авансово от ищцовото дружество суми, представляващи уговорената от страните цена по договора и допълнителните споразумения към него.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно наличието на сключения между тях на 27.12.2019 г. договор за доставка на природен газ, както и Допълнително споразумение № 1 от 19.03.2020 г., Допълнително споразумение № 2 от 16.09.2020 г. и Допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. Излага, че в чл.4, ал.1 от Допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. Съгласно чл. 4, ал.1 от Допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г., за периода 01.03.2021 г. - 31.12.2022 г. количеството природен газ, което добивното предприятие е следвало да доставя на ищеца, представлява разликата между целия ежемесечен добив от ответника и месечните доставки на същия към друг контрагент, с който има договорни отношения.

Видно от Концесионния говор, „П.Б.“ ЕООД има участие от 51, 67% в добива от концесията за находище Галата. Останалите 48, 33% принадлежат на друго дружество, а именно - люксембургското дружество „П.“ ООД. Лирсват доказателства ответникът де е концесионер в находище Каварна.

По делото е изслушано заключение на съдебно техническа експертиза – основно и допълнително, които съдът кредитира като компетентни изготвени, чиито изводи ще бъдат обсъдени при релевантните обстотялества. Това следва да се отнесе и към ССЕ.

С договор за доставка на природен газ от 23.09.2021 г. „М.Е.”АД се е задължило да достави природен газ на „М.Е. ГАЗ”АД за периода 01.01.2022 г. – 01.01.2023 г., при нормативно определената от КЕВР цена(чл.8.1).

Съгласно договор за доставка на природен газ от 16.06.2020 г., „П.Б.“ ЕООД се поел задължение да доставя на „П. “ ООД природен газ в такива количества и периодичост, които да датат възможност последното дружество да изпълни точно задълженията си към трето лице – „Д.Б.”ООД.

Депозиран е и договор от 23.06.2020 г., сключен между „П.Б.“ ЕООД и Д.Б.”ООД да доставка на 170 000 Мвч природен газ за срок до 31.12.2022 г. Представени са фактури, протоколи за доставка и други документи, които са взети предвид от експертизите, в чиито контекс се очертава тяхното правно значение.

При така установетата фактическа обстановка съдът дамира от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.214 ГПК ищецът може да измени основанието(правопораждащите факти) на иска най-късно в първо съдебно заседание, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Доколкото е налице запазване на останалите елементи на процесуалното правоотношение – петитум и страни, като съдът след преценка е намерил промяната за уместна, е налице валидно изменение на основанието на иска.

В съответствие с чл. 79, ал.1 пр.2 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението(чл.82 ЗЗД), като доказателствената тежест е върху ищеца.

Съобразно тълкуването дадено в ТР № 3 ОТ 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим и закономерен резултат.

Между страните не се спори относно наличието на сключения между тях на 27.12.2019 г. договор за доставка на природен газ, както и Допълнително споразумение № 1 от 19.03.2020 г., Допълнително споразумение № 2 от 16.09.2020 г. и Допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. Излага, че в чл.4, ал.1 от Допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. Съобразно раздел I от договора страните са дефинирали понятието „концесия за добив“, като концесии за добив от находища, по които Добивното предприятие е концесионер. Използваният от тях термин е „Добивно предприятие”, „договорено количество” и „доставено количество”.

С чл. 1, ал.1 от Допълнително споразумение (анекс) № 3 към договора, страните са постигнали съгласие, че за периода 01.03.2021 г. - 31.12.2022 г. количеството природен газ, което добивното предприятие е следвало да доставя на ищеца, представлява разликата между целия ежемесечен добив от ответника от находищата Галата и Каварна и месечните доставки на същия към друг контрагент, с който има договорни отношения.

Във връзка с така формулираните клаузи между страните е налице спор относно релевантните доставки, въз основа на които да се изчислява дължимото количество от горивото.

Съгласно ответното дружество задълженията му да доставя количества природен газ на ищеца се разпростират само в рамките и обема добит въз основа на участието му като концесионер.

Ищецът счита, че при сключване на Допълнително споразумение и Договор, макар и да договаря от свое име, ответникът договаря доставки на количества природен газ, добити и от двете находища Галата и Каварна, последното от които се концесионира изцяло от свързаното с ответника лице - П. ООД, Люксембург, изведено от: 1. факта на упоменаване на целия ежемесечен добив от находища Галата и Каварна; 2. Ответникът фактически разпределя целия ежемесечен добив от двете находища между ищеца идругия си контрагент - Д.Б. ООД, констатиращо се от данните за реално доставените от ответника количества природен газ.

От приетите по делото писмени доказателства, както и от приетото в открито съдебно заседание на 06.10.2023 г. заключение на основната съдебно- техническа експертиза, се установява, че ответникът има участие от 51.67% в добива от концесията за находище Галата. Останалите 48.33% принадлежат на чуждестранно ЮЛ - П. ООД.

По делото липсват доказателства ответникът да е получил концесия в находище Каварна.

Съгласно заключението на СТЕ добитият природен газ от находище „Галата“ и „Каварна“ постъпва в събирателен колектор на платформа „Галата“. Оттам през морски газопровод достига да КС „Галата“, след което се транспортира до ГИС „Кривня“, а след това до магистралния газопровод на страната. Предвид груповата система за събиране на газа, това е мястото, където се прави измерване на общото количество, както и на качество на горивото, придобити от двете находища. Липсва техническа възможност да се измери количеството добито от всяко от находищата.

При съвместно тълкуване изявленията на страните, техническите възможности за реализиране на договора, установени от експерта, както и техните действия по реализирането на задълженията по него, съдът намира, че волята им не е да създат задължение на ищеца да доставя количества природен газ само в рамките и обема добит въз основа на участието му като концесионер.

Допълнително споразумение (анекс) № 3 разкрива действителното им намерение – доколкото е невъзможно обективно техническо измерване на газа доставен от всяко от находища, договорът обхваща обема добиван от двата източника, които са изрично назовани. Това кореспондира и с годишните програми към договора, както и с доставките към третото лице – Д.Б., които не биха могла да бъдат осъществени само с добива от дела на ответника в находище Галата, в каквато насока са стойностите констатирани от експерта въз основа на информация предоставена от самия ищец за релевантния период(стр.12 от заключението, при уговорка направена от ВЛ, че липсва възможност за обективно измерване). За 2021 г. ответникът е следвало да изпълнява приетата въз основа на договора програма. Той не е сторил това пълен обем за м.01.2021 г., което е признал в споразумението, за което е заплатил обезщетение. Именно в контекста за доставките към третото лице, довели до снижаване на разполагаемите количества газ, страните, при липсата на спор относно тълкуването, са упоменали подразбиращото се от договора, че са имали предвид доставките и от двете находища. Това е и логиката на промяната на правната връзка – ако не може да се отдели добитото количество от всеки от сондажите, не би могло да се прецени остатъчното количество от Галата, което да се достави на ищеца.

Горното мотивира съда да сподели тълкуването на ищеца – релеватни за изплнението на договора са общо добитите количества от двата сондажа, в какъвто смисъл следва да се тълкуват клаузите на договора.

Допълнително споразумение (анекс) № 3 към договора от 08.03.2021 г. на първо място има характер на установителен договор, съдържащ признание за наличие на неизпълнение на договорената годишна програма за периода 01.01.21 г. - 31.01.2021 г. в количествено отношение, както и размера на обезщетението за това неизпълнение.

Освен че с него страните са продължили действието на договора(до 31.12.2023 г.), те са внесли и промяна в правната връзка относно количеството и цената на доставяната стока.

За периода 01.03.2021 г. - 31.12.2022 г. количеството природен газ, което добивното предприятие ще доставя на ищеца, ще представлява разликата между целия ежемесечен добив от ответника от находищата Галата и Каварна и месечните доставки на същия към друг контрагент, с който има договорни отношения, като цената се определя в споразумението.

Същевременно чл.5.4. недоставените количества природен газ за периода 01.02.2021 г. - 30.11.2021 г. да бъдат предоставени (компенсирани), като същите бъдат разпределени по равно на месечна база за периода от 01.01.2022 г. до края на 2022 г. Видно от Годишната програма за доставки, за периода 01.02.2021 г. - 30.11.2021 г. ответникът е следвало да достави на ищеца общо 250 000 мВтч природен газ, а в действителност за същия период е доставил само 39 275 мВтч, съгласно заключението на СТЕ. Същевременно за 2022 г. и 2023 г. липсват годишни програми за доставки. При съпоставка на тези данни с клаузите на анекса, се извежда волята на страните за праваната промяна, която е била обусловена от невъзможността на ответника да осъществи доставките в договорения обем, за което е заплатил обезщетение за м.01.2021 г., като през м.03.2021 г. с подписване на анекса е постигнато съгласието за промяна на механизма за цялата 2021 г., съобразяваки се с възможностите на ответника за доставка – само количествата между цялото количество и вече договореното с третото лице(лимитирано на170 000 м/вч ). Доколкото ищецът се е очаквало да получи по-малко стока през 2021 г., то той е приел разликата между дължимото количество и реално полученото въз основа на новия механизъм да бъде доставено следващата година. Именно поради това липсва и подписана Годишната програма за 2022 г., както и за 2023 г., като за последната година се прилага механизма по ал.3.

Договорът създава относителна облигационна връзка, обвързваща страните по него. Ответникът е поел задължение за доставка на количество стока от конкретни източници в определен обем. Следователно единственото неизпълнение за което не би отговарял би било поради обективна невъзможност – липса на добив в такова количество, форсмажьор и пр. При възможна престация - наличие на добито гориво от двата източника, предназначено за пазара, посредством какви правоотношения с трети лица, осъществяващи добив на стоката, той е смятал да осигури изпълнение, е без правно значение за връзката с ищеца-купувач, съответно за отговорността му при неизпълнение. В този контекст възражението на ищеца за нищожност на договора на основано на наличие на други сключени от ответника с трети лица договори за доставка, дори да се приеме за допустимо с оглед момента на заявяването му, би се явило неоснователно, тъй като не попада в хипотезите на чл.26 ЗЗД.

Между страните е налице спор относно това кой е контагента, визиран от чл.4, ал.1 от Анекса. Той не е определен, но е определяем - има сключен договор за доставка на 170 000 мв/ч природен газ към 08.03.2021 г., като действието му е за периода 01.03.2021 г. - 31.12.2022 г. Ответникът е представил два договора: от 16.06.2020 г., сключен с „П.“ООД; и от 23.06.2020 г., сключен с „Дексина България“ООД. Стойността на доставките по последния договор съвпадат с тези по анекса – 170 000 мв/ч, поради което и съдът приема, че споразумението между настоящите страни реферира към това правоотношение.

Доколкото те не са предали правно значение на първия договор, той е ирелевантен в случая.

Неоснователно е възражението на ответника, че правилото за доставка на разполагаемия обем, разлика между доставения на третото лице и добитото количество, се отнася и за 2022 г. Такъв извод не следва от споразумението. За 2020 г. и 2021 г. доставчикът се е задължил да достави определени количества от стоката по договорена годишна програма. Поради доставки за към трети лица той не е бил в състояние да изпълни задължението си, като купувачът се е съгласил да получи остатъка от договореното количество за 2021 г. през следващата година(2022 г.) За 2023 г. въобще липсва горен лимит, тъй като доставката е за цялото добито количество, т.е. договора става изцяло алеаторен.

В контекста на горното, при съвместно тълкуване на разпоредбите и отчитане на момента на подписване на Споразумението(08.03.2021 г. ), следва да се направи извода, че:

За периода 01.01.21 г. - 31.01.2021 г. страните са уредили отношенията си по изпълнение на договора посредством компенсторното обезщетение;

За периода 01.03.2021 г. - 31.12.2022 г.(и само за него) са изменили количеството на стоката, като то се определя по реда на чл.4, ал.1 - разликата между целия ежемесечен добив на ответника от находищата Галата и Каварна и месечните доставки на същия към друг контрагент(Д.Б. ООД), при лимит на тези доставки не по-високи от 170 000 м/вч, както и цената, определяна по реда на чл.5;

За периода от 01.01.2022 г. до края на 2022 г. ще се доставят дължимите количества за предходния период ( 01.02.2021 г. - 30.11.2021 г.), определени съгласно годишната програма за 2021 г., след приспадне доставката от 2021 г.( определени въз основа на механизма по чл.4, ал.1), разпределени по равно на месечна база.Цената се определя въз основа на анекса. Във връзка с това липсва и годишна програма за доставки за 2022 г. За 2023 г. доставката е на цялото придобито количество от двете находища, поради което и липсва годишна програма за доставки за 2023 г. Цената се определя въз основа на анекса.

Спорът е относно обема на дължимите доставки за периода 01.01.2022 г. – 18.07.2022 г. Той следва да се определи, като се вземе предвид общото количеството съгласно годишната програма за 2021 г. към договора за периода 01.02.2021 г. - 30.11.2021 г.(250 000 мв/ч), от него се приспадне доставеното за периода количество, определено по реда на чл.4, ал.1 от Анекса, (39 275мв/ч), а остатъкът (210 724 мв/ч) се раздели се на 12, за да се получи месечната база(17 560 мв/ч). Следователно общата стойност до 18.07.2022 г. е 115 558 мв/ч, а доставеното количество е 6 867, 95 мв/ч(за м.05, 06 и до 18.07.2022 г.), т.е. недоставени са 108 690 мв/ч(таблица 12 от експертизата).

Ответникът е направил възражение, че доколкото в договора е предвидено авансово плащане на заявеното количество, а извършените доставки отговарят на предварително заплатеното, то не може да е налице забава.

Съгласно чл. 9, ал.2 от договора за доставка на природен газ в срок до 9 дни от началото на всяко тримесечие Купувачът заплаща авансово цялата стойност на заявеното по спецификация за съответното тримесечмие количество природен газ. Тази разпоредба е изменена е чл. 6 от Допълнителното споразумение (анекс) № 3 от 08.03.2021 г., която задължава Купувачът да заплаща авансово в срок до 9 дни от началото на всеки месец цялата стойност на заявеното за съответни месец количество природен газ.

Видно от основното и допълнително заключение на съдебно- счетоводната експертиза, приети в открити съдебни заседание на 06.10.2023 г. и на 15.12. 2023 г., ответникът е доставил всички количества природен газ по авансово заплатените от ищеца суми, като вземането му към ищцовото дружество, представляващо цена на доставени, но незаплатени количества природен газ, възлиза на сумата от 56 851, 05 лева. То се основава на неплатени и неосчетоводени от ищцовото дружество фактури за доставени количества.

В контекста на това съдът намира възражението за основателно. Между страните е договорена доставка на определено количество, но изискуемостта, съответно изпадането в забава, е поставено в зависимост от авансово плащане на от страна на кредитора. При липса на тази предпоставка задължението не е било изискуемо, съответно не е налице забава за исковия период, сочещо на неоснование на иска.

Дори да се приеме обратното, ответникът е направил възражение, че за исковия ищецът не е притежавал лицензия за търговия с природен газ и следователно не е могъл да претърпи вреда при евентуална забава, тъй като не е имал право да реализира тази стока на пазара.

Ищецът признава липсата на лицензия (о.с.з. на 11.04.2023 г.), като се брани с правни доводи. Твърди, че е извършвал търговия за процесния период по силата на „завареното положение“, тъй като въз основа на договора е имал резервирани, запазени количества газ към момента промяната на закона. Именно тях е реализирал въз основа на договора с третото лице-купувач.

Съгласно § 17 от ПЗРЗИДЗЕ(обн. ДВ, 56 от 26 юни 2020 г.) считано от 1 октомври 2021 г., търговията с природен газ се извършва въз основа на лицензия по чл. 39, ал. 1 т. 5 ЗЕ. Нормата на чл.39 от ЗЕ не въвежда изключение за заварените положения, при наличие на резервирани, запазени количества газ към момента на промяната в закона. Следователно ответникът не е имал право да извършва търговия през 2022 г. Тъй като не би могъл да реализира стоката на пазара, не би могъл да получи цена в по-голям размер, съответно не е налице вреда с характер на пропусната полза. Релевантни за настоящото дело са правомерните действия, а не фактически осъществените от търговеца такива в нарушение на посочената правна норма.

Горното налага извода за неоснователност на предявения иск.

В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на 52 065 лв., както следва: 1 000 лв. за ССЕ; 600 лв. за ССЕ; 1000 лв. за СТЕ; 500 лв. за СТЕ; 65 лв. за съд. удостоверения; 48 600 лв. за адв. възнаграждение; 300 лв. допълнително заплатен депозит за експертиза.

Воден от гореизложеното съдът