Решение № 12100 от 19.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 47388/2023 г.

Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 086, 05 лв., представляваща главница за остатъчно задължение във връзка с регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по полица № 0000638526, за щети по т.а. „Опел“, модел „Инсигния“, с рег.№ •••••••••••, причинени при ПТП на 03.01.2019г., включващо и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за периода от 01.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 2 199, 36 лв. за периода от 30.05.2020 г. до 30.05.2023 г. В исковата молба се твърди, че на 03.01.2019г., около 07: 40 часа в посока на по движение по път ВП II, км. 38 +0 към гр.П., е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на автомобил л.а. „Хюндай”, модел „Теракан“, с рег. № •••••••••••, който се движел с несъобразена скорост, навлязъл в насрещното движение и ударил т.а. „Опел“, модел „Инсигния“, с рег.№ •••••••••••. Посочва, че между него и водача на т.а. „Опел“ била сключена застраховка „Каско на МПС”– застрахователна полица № 0000638526, валидна към датата на настъпване на ПТП, по която е била образувана щета № 25519030100001 по повод настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите установена „тотална щета“ е било определено застрахователно обезщетение в размер от 34530, 39 лв., включително разноски за репатриране на автомобила в размер на 322, 80 лв. и направените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. което е заплатил с преводни нареждания, съответно от 08.05.2019 г. и 26.06.2019 г. Твърди, че за лек автомобил „Хюндай”, модел „Теракан“, с рег. № •••••••••••, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15, 00 лв. По претенцията на ищеца ответното застрахователно дружество определило застрахователно обезщетение в размер на 27444, 34 лв. и го изплатило на ищеца на 23.03.2020 г. Ищецът твърди, че действителните вреди са на стойност 34530, 39 лв., от което и извежда правния си интерес за предявяване на исковата претенция и претендира разликата от 7086, 05 лв. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на валидно към датата на процесното събитие застрахователно правоотношение по имуществена застраховка, сключена за „Хюндай”, модел „Теракан“, с рег. № •••••••••••. Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение на ищеца е в съответствие с действителните вреди. По изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете. Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт П., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 30001/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при подадено в срока по чл. 414 от ГПК от ответника възражение. По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ спорното материално право се обуславя от възникването на следните материално-правни предпоставки: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение; 2) установяване на настъпването на покрит от застрахователния договор застрахователен риск; 3) механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на делинквента, застрахован при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4) изплащане на застрахователно обезщетение и размера му. Съдът с определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процеса на следните факти и обстоятелства от значение за спора, а именно сключен застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на товарен автомобил „Опел“, модел „Инсигния“ с ДК № •••••••••••, застрахователна полица № 0000638526, със срок на действие от 24.04.2018г. до 23.04.2023г., че на 03.01.2019г. е настъпило процесното застрахователно събитие в която връзка при ищеца е образувана щета № 25519030100001, по която е изплатено обезщетение в общ размер на 34 530, 39 лева, както е отделено за безспорно и обстоятелството, че за автомобил „Хюндай Теракан“, с рег. № ••••••••••• е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – полица № BG/22/118003270147, валидна към датата на ПТП, по силата на която ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач. Не е спорно и че във връзка с отправена покана от ищеца до ответника при последния е образувана щета № 0000-5111-19-5-03357 по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 27 444, 34 лева. Спорни в производството са осъществяването на фактите и обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП, причинната връзка между ПТП и вредите, както и размера на претенцията. В тази връзка по делото е допуснато изслушване на съдебно - автотехническа експертиза. Според експертизата, която съдът кредитира, като съотносима на приетият по делото протокол за ПТП от 03.01.2019г. и на показанията на водача на товарен автомобил „Опел Инсигния“ с ДК № •••••••••••••• – свидетелят И. И., ПТП е настъпило на 03.01.2019г., около 07: 40 часа на път ВП II км 38+0 между водача на автомобил „Хюндай Теркан“ с рег. № ••••••••••• – П.П. и товарен автомобил „Опел Инсигния“ с водач – И. И., като водача на л.а „Хюндай Теракан“ несъобразявайки поведението си с пътен знак Б1, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с товарен автомобил „Опел Инсигния“. Извода на вещото лице изцяло кореспондира с показанията на свидетеля И. И., като последният в показанията си възпроизвежда, че органите удостоверили случилото се са установили знака, индикиращ на спазване на правилото „пропусни движещите се с предимство“, каквото е имал свидетеля, като водач на автомобил „Опел Инсигния“, движещ се в дясна лента при двупосочно движение. Протокола за ПТП, съставен от длъжностно лице при упражняване на служебните му задължения е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Този факт е непосредственото възприемане на знака, преди завоя на процесния участък. Когато в протокола е удостоверение факт, съставляващ волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола. В случая протокола носи подпис на водача на автомобил „Хюндай Теракан“, с който е удостоверил верността на констатациите на длъжностните лица за ПТП, неизгоден за него факт, поради което съдът приема сочения от ищеца механизъм на ПТП за доказан. Според експертизата е налице и причинна връзка между повредите по автомобил „Опел Инсигния“ и механизма на ПТП. По гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа в производството механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Спорен е размера на претенцията. САТЕ установява, че по пазарен способ, към датата на настъпване на ПТП действителната стойност на автомобил „Опел Инсигния“ възлиза на сумата в размер на 45000 лева, а по средни пазарни цени стойността за възстановяване на щетите на сумата в размер на 34 559, 20 лева с вложени нови части. Вещото лице е посочило и че стойността на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП с алтернативни части е в размер на 29 770, 31 лева. Вещото лице е посочило, че е налице „тотал щета“ доколкото посочвайки действителната стойност на автомобил „Опел Инсигния“ от 45 000 лева и разходи за възстановяване по средни пазарни цени с нови части от 70%, когато именно е налице „тотална щета“ от 34 559 лева, е налице калкулация от 31 500 лева, което обосновава извод за наличие на „тотал щета“. Стойността на запазените части е определена в размер на 6000 лева, като е онагледена ситуацията и при определяне стойността на щетите към датата на ПТП с вложени алтернативни части, при която ситуация вещото лице не е констатирало наличието на „тотал щета“. Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на МПС след увреждане е налице тогава, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност към датата на събитието и тоталната щета е доказана в процеса. Относно конкретния размер на обезщетението, то съдът приема, че същият следва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди и размерът на обезщетението не може да надхвърля действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество- чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. Съдът възприема заключението от САТЕ в частта, в която вещото лице е определило стойността на автомобила с вложени нови части по средни пазарни цени и е заключило, че при това положение е налице „тотална щета“. Съдът приема, че общата стойност на щетите е сумата от 51 000, 00 лв., формирана от действителната, пазарна стойност на увредения автомобил в размер на сумата от 45 000 лв. и стойността на запазените части в размер на сумата от 6 000 лв. Въз основа на това достига до извод, че размерът на дължимото от ответника обезщетение е разликата между действителната стойност на автомобила от 45 000 лева и стойността на запазените части която е 6000 лева, която следва да се приспадне от действителната стойност на вещта, което в стойностно изражение е сумата от 39 000 лв. При „тотална щета“ заплатените ремонтни дейности, обуславящи размера на вредите не обуславят крайния еквивалентен размер на обезщетението, а играят роля при формиране на извода дали е налице „тотал щета“ – дали сумата за отстраняване на щетите представлява 70% от действителната стойност на автомобила. Съдът намира този подход за приложим при определяне на размера на обезщетението защото запазените части могат да бъдат осребрени и поради това, за да се избегне неоснователно обогатяване, тяхната стойност следва да се приспадне от действителната пазарна стойност на вещта. В резултат на тази редукция размерът на обезщетението е 39 000 лв., от която сума следва да се приспаднат заплатените от ответника суми, общо в размер на 27444, 34 лв., по което обстоятелство страните не спорят. Поради това размерът, който ответникът следва да заплати на ищеца представлява разликата между сумата от 39 000 лв. и сумата от 27 444, 34 лв. а именно сумата от 11 556, 00 лв. С оглед диспозитивното начало в процеса ищецът е предявил главния иск за сумата от 7086, 05 лева, до който размер следва да бъде уважен и иска. Следователно главният иск съдът намира за доказан по основание и по размер, поради което следва да бъде уважен. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения, но това само по себе си не поставя длъжника в забава, тъй като нито законът, нито страните по спорното отношение, определят срок за изпълнение на паричното задължение /Решение № 48 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 677/2008 г., I т. о., ТК/. Ето защо и на общо основание длъжникът изпада в забава след покана - чл. 84 от ЗЗД. Ищецът претендира мораторна лихва от дата 30.05.2020 г., като няма спор, че поканата е получена на 03.07.2019г., като е предоставен 30 дневен срок за заплащане на застрахователното обезщетение. Не е заплатена пълно претендираната сума, поради което ответникът е изпаднал в забава за незаплатената част на 04.08.2019г. Лихвата се претендира от 30.05.2020г. до 30.05.2023г. и изчислена служебно от съда по реда на чл. 162 от ГПК възлиза на процесната сума, което формира извод за основателност и на акцесорния иск. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца в заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на 335, 71 лева. В исковото производство ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на 186, 00 лева, за изслушване на експертиза в размер на 200, 00 лева, за разпит на свидетел в размер на 70, 00 лева, като на ищеца в исковото производство на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ГПК, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250, 00 лева, съобразно цената на исковете и правната и фактическа сложност на делото. Или на ищеца в исковото производство следва да му се присъдят разноски в размер на 706, 00 лева. Така мотивиран, съдът: