Решение № 50 от 24.2.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 538/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на М. И. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес град Габрово, ••••••••••, чрез пълномощник – адвокат С. Б., срещу Решение № 177/18.07.2024г. по гр.д. № 478/2023г. по описа на Окръжен съд-Габрово в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 5 000 лв. до размера от 70 000 лв. вследствие смъртта на сестрата на ищеца – Т. И. К., настъпила в резултат на осъществено на 18.12.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развива оплаквания, че при определяне размера на присъденото обезщетение, в разрез с практиката на СЕС и на ВКС, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ограничаваща размера на обезщетението за неимуществени вреди до определена максимална сума, по-малка от минималните лимити по чл.1 § 2 от Втора директива 84/5/ЕИО. Излага, че съдът не е извършил коректна преценка на събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Счита, че присъденият размер на обезщетението е изключително занижен и не покрива критериите за справедливо обезщетение. Поради това прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен за сумата над 5 000 лв. до размера от 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД. В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на упълномощения адвокат за оказаната му безплатна правна помощ пред двете съдебни инстанции. Въззиваемата страна ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение в случай, че същото е в размер, надвишаващ определения в Наредба № 1/2004г. минимален такъв. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното: Производството пред Окръжен съд – Габрово е образувано по искова молба на М. И. Д. с правно основание чл.432 от КЗ, в която са изложени твърдения за реализирано на 18.12.2018г. ПТП на бул.“Трети март“ до № 47А в град Габрово, в зоната на пешеходна пътека, намираща се непосредствено след кръстовището на бул.“Трети март“ с ул.“Минзухар“ и ул.“Балкан“, при което З. Г. Й., като водач на МПС – л.а.„Форд Ескорт“ с рег. № ЕВ 65••••, нарушавайки правилата за движение по пътищата, блъснала правилно пресичащия пешеходец – Т. И. К., вследствие на което с множество фрактури, състояние на кома и опасност за живота същата била откарана в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“-град Габрово, където на 28.01.2019г. настъпила смъртта й. Срещу водача на процесния автомобил било образувано досъдебно производство и с присъда № 3/12.06.2023г., постановена по НОХД № 135/203г. на Окръжен съд-Габрово, същият бил признат за виновен за това, че на посочените по-горе дата и място нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119 ал.1 от ЗДвП, при което ударил с предна лява част на автомобила пресичащата пешеходка – Т. И. К., вследствие на което по непредпазливост й причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка съчетана механична травма в стадий на лечение и частично оздравяване – множество фрактури на лицеви кости /на носните кости, носната преграда, клетките на етмоидалния лабиринт, на максиларните синуси и на орбиталните стени двустранно/, кръронасядане в лявата челно-слепоочна област, контузия на гръдния кош с двустранни множествени фрактури на ребра /2-3-4-5-6-7-8 вляво и 2-3-4-5-6 вдясно/ с оформен „гръден капак“, двустранни контузии на белите дробове с постконтузионни възпалителни промени в основите, алвеоларен белодробен оток, счупване на дясната бедрена кост /медиален кондил/ с кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро в долна трета, счупване на олекранона на лявата лакътна кост, счупване на костите на лява лакътна кост, счупване на костите на лявата подбедрица /на ниво горна трета/ със следи от операция /метална остеосинтеза/, довели до смъртта й на 28.01.2019г. вследствие на полиорганна недостатъчност и на съчетаната травма, като смъртта е настъпила в пряка – причинно следствена връзка с травмите, получени от произшествието. Посочено е, че пострадалата при произшествието е негова сестра, с която приживе имали силна емоционална връзка, разчитали един на друг в ежедневието си и се грижели взаимно. Тя нямала съпруг и деца и към момента на смъртта й братята й били единствените й роднини. Затова била част от семейството му, връзката им била непрекъсната в годините, специална и дълбока. Изложени са твърдения, че в деня на смъртта на сестра си ищецът, който бил в тежко здравословно състояние, изгубил говора си и това състояние продължава към момента на подаване на ИМ. Посочено е, че внезапната й смърт му е причинила тежки психически вреди, тъй като с оглед стеклите се житейски обстоятелства връзката им надвишава обичайната такава между брат и сестра. Твърди се, че към датата на застрахователното събитие за процесния автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в издадена от ответното дружество застрахователна полица № BG/06/118003369755 със срок на валидност от 04.12.2018г. до 03.12.2019г., както и че по повод настъпилото събитие въз основа на подадено от ищеца заявление с вх. № 94-С-67/11.09.2019г. била образувана щета № 43072951900001 при ответното дружество, по която не било извършено плащане на застрахователно обезщетение. Поради това е направено искане за осъждане на ответника ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД за претендираните неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането до окончателното й плащане. В срока по чл.131 ГПК ответникът ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е заел становище за неоснователност на исковата претенция. Признава факта на наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил и на постъпилата при него застрахователна претенция от страна на ищеца. Оспорва твърденията за осъществен деликтен фактически състав поради липса на противоправност и вина в поведението на водача на застрахования при дружеството автомобил. Оспорва ищцовите твърдения за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка приживе между ищеца и починалата му сестра, като счита, че същият не е материалноправно легитимиран да получи претендираното обезщетение. Твърди, че ищецът не е живял с починалата в едно домакинство, оспорва да са поддържали лични контакти и да са имали изключително близка емоционална връзка. При условията на евентуалност, оспорва предявения иск по размер, като счита, че обезщетение за причинени неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ се определя в размер до 5 000 лв. съобразно правилото на § 96 ал.1 от ПЗР на КЗ. Оспорена е акцесорната претенция за лихва за забава с доводи за неоснователност на главната претенция, евентуално е оспорен началният момент, от който се претендира лихвата. За да уважи исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и че ищецът е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие настъпилата от произшествието смърт на неговата сестра, изразяващи се в развИ.е на реактивна депресия, съпътствана от здравословни проблеми – влошаване на общото му състояние, спадане на физическата му и социална активност, а в резултат от опосредстваното влияние на преживения стрес върху сензо-моторна афазия, причинена от мозъчен тумор, загубил способността да комуникира с околните, намалял слуха му, загубил способността да говори, да разбира устна и писмена реч и да пише. Счел е, че при тези обстоятелства справедливото обезщетение е в рамките на предвидения в § 96 ал.1 и ал.2 от ПЗР на КЗ максимум от 5 000 лв. Върху посочената сума присъдил законната лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 11.09.2019г., до окончателното плащане. От приложения по делото заверен препис на Присъда № 3/12.06.2023г., постановено по НОХД № 135/2023г. на Окръжен съд-Габрово, добила законна сила на 28.06.2023г., се установява, че водачът на л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № ЕВ 65•••• З. Г. Й. – Н. е призната за виновна в това, че на посочените по-горе дата и място – в град Габрово, на пешеходна пътека на бул.“Трети март“ № 47А, при управление на същото МПС, нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.119 ал.1 от ЗдвП – при приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, при което управляваният от нея автомобил ударил с предна лява част пресичащата пешеходка Т. И. К. и по непредпазливост причинил на същата тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка съчетана механична травма в стадий на лечение и частично оздравяване – множество фрактури на лицеви кости, кръвонасядане в лявата челно – слепоочна област, контузия на гръдния кош с множествени фрактури на ребра с оформен „гръден капак“, двустранни контузии на белите дробове с постконтузионни възпалителни промени в основите, алвеоларен белодробен оток, счупване на дясна бедрена кост с кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро, счупване на олекранона на лява лакътна кост, счупване на костите на лява лакътна кост, счупване на костите на лява подбедрица със следи от операция /метална остеосинтеза/, довели до смъртта й на 28.01.2019г. вследствие полиорганна недостатъчност и на съчетаната травма, като смъртта е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с травмите, получени при произшествието - престъпление по чл.343 ал.3 пр.6 б.“б“ пр.1 вр. ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК. Безспорно е по делото и се установява от приложеното удостоверение за наследници с изх. № 606/14.02.2019г., че Т. И. К. и М. И. Д. са роднини по съребрена линия – сестра и брат, както и че на 11.09.2019г. ищецът е предявил претенция към ответното дружество, при което е застрахован прпоцесния автомобил, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата вследствие произшествието смърт на неговата сестра, по която не е извършено плащане. От извършена справка в НБД се установява, че приживе Т. К. е била с постоянен и настоящ адрес в град Габрово, на ул.“Козещица“ № 6, а от 20.10.2008г. – на бул.“Трети март“ № 27, вх.Б, ет.4, ап.4. Ищецът е бил с регистриран постоянен и настоящ адрес на ул.“Козещица“ 6, а от 2007г. – в ж.к. Петър Падалски № 4, ет.2, ап.4. По спорните факти са събрани гласни доказателства. От показанията на св. А. Ч., приятел и бивш колега и съсед на ищеца, се установява, че повече от десет години ищецът и съпругата му живеели в едната част на къщата, а сестра му Т. и майка им живеели в другата й част, на ул.“Козещица“. Докато живеели в тази къща ищецът много помагал на сестра си и двамата били в много добри отношения. Т. останала да живее там, но около две-три години преди смъртта й, М. и съпругата му напуснали къщата. След това той се разболял, но свидетелят го виждал отново да кара колелото си и да ходи за вода. Редовно се отбивал при сестра си с колелото и на нея също носел вода. Между двамата имало много голямо взаимно уважение. Тя нямала свои деца и много се грижела за децата на ищеца. Били много задружни и когато ищецът се разболял преди години, тя била много загрижена за него. Майка им починала много преди смъртта на Т.. Свидетелят установява, че много пъти е разговарял с ищеца, докато е ходил там за вода, и му се разбирало всичко, което говори, но когато го срещнал седмица след погребението на сестра му, той се опитвал да говори, но нищо не му се разбирало. Св. Р. В., приятелка на ищеца и съпругата му, установява, че около осем-десет години ищецът и сестра му живели заедно в една къща, а след това Т. й станала съседка, когато се преместила да живее на бул. „Трети март“, а М. се изнесъл от общата им къща преди около петнадесет години. Т. била женена за испанец преди много години, но след това се развела. Нямала свое семейство и деца. Приемала и обичала децата на М., като свои деца, носела им подаръци. Свидетелката посочва, че ищецът претърпял някаква операция на главата, но въпреки това карал колело, бил добре, разговаряли, като се видят, всеки ден минавал и се обаждал на сестра си и винаги й помагал с нещо. Обичал нейните гозби и тя му готвела. Постоянно се търсели, събирали се. След смъртта й състоянието му започнало да се влошава – не карал колело, спрял да говори. Искал да каже нещо, но спирал, не можел и дума да издаде, само жестикулирал. Не бил същия човек и имал нужда друг да се грижи за него. Имал проблеми със стомаха, спрял да се храни, повръщал, влизал в болница. Посочва, че съпругата на М. търсила консултация със специалист за проблемите в говора му. Св. Т. К. посочва, че живее в България от 1991г. и няколко месеца след това се запознала със съпругата на М. – М.. Били съседи в един жилищен блок. Почти винаги, когато посещавала М. в дома й, Т. – сестрата на М., била у тях. Ищецът се разболял преди повече от десет години, претърпял няколко операции и през това време Т. помагала в обслужването му. Носела му сготвена храна, банички, помагала им с пари, търсели заедно лекарства, водела го на доктор, веднъж го карала в София на лъчетерапия. Когато съпругата му влизала в болница, отново Т. се грижела за брат си. Той бил много добър човек, а Т. била единствената му сестра и двамата имали особено близки отношения. Тя често идвала при тях и много обичала децата им. След инцидента с нея, много пазели ищеца и не му казвали какво се е случило, защото е болен да не го разстроят. Когато най-накрая той настоял да го закарат да я види, близките му казали за случилото се. Тъй като бил много чувствителен човек, спрял да яде и след това влязъл в болница. Спрял и да говори, издавал само някакви звуци и кратки думи. Свидетелката сочи, че за нея речта му вече е абсолютно неразбираема. По делото са представени епикризи на ищеца от 03.09.2007г. и от 25.06.2009г., издадени от НХО при МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ – Велико Търново, видно от които е претърпял две оперативни интервенции за отстраняване на мозъчен тумор, с придружаващо заболяване – хиперТ.чна болест. Видно от епикриза, изготвена от Вътрешно отделение при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД-Габрово, на 18.12.2019г. при постъпване на ищеца в отделението в същата е отразено, че пациентът е с остатъчна дясна хемипареза и с моторна афазия. Проведено е лечение на установеното заболяване – гастрит. В епикриза от Инфекциозно отделение в същата болница е посочено, че ищецът е постъпил на 03.01.2020г. и е поставена диагноза – херпес зостер. Вписано е, че същият е с десностранна хемипареза. В експертно решение на ТЕЛК от 08.03.2021г. е посочено, че след оперативно лечение на ищеца през 2007г. по повод злокачествен тумор развил нарушения в говора, епилептични пристъпи, не говори и не разбира словесния контакт и че същият е със сензо-моторна афазия. В експертно решение на ТЕЛК от 26.02.2024г. е посочено, че е със слепота на двете очи 100% и е преживял мозъчен инсулт през м.септември 2022г., а при снемане на анамнезата са отразени – неподвижност на левите крайници и говорни смущения. Видно от Епикриза на Отделение по нервни болести, ищецът е постъпил на лечение на 10.04.2024г. с поставена окончателна диагноза – локализирана симптоматична епилепсия. Като придружаващи заболявания са вписани десностранна хемипареза, афазия и артериална хиперТ.я. Заключението на съдебно-психологичната експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, установява, че по време на проведеното психологично изследване на ищеца са регистрирани емоционални и поведенчески характеристики /психологически изменения/, даващи основание да се счита, че преживяната загуба на неговата сестра се е отразила негативно върху психо-емоционалното му състояние и начина му на живот. След смъртта на Т. К. животът на ищеца се е променил. Промяната в състоянието и поведението му според вещото лице носи белезите на реактивна депресия – персистираща тъга и потиснатост, липса на интерес, равнодушие, нарушения на храненето /загуба на апетит, редукция на теглото/, изолация, социално отдръпване. Тези симптоми се проявяват най-интензивно през първия месец, а част от тях и съпътстващите ги здравословни проблеми продължават около година. Заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист невролог след запознаване с материалите по делото и преглед на ищеца, установява, че при същия са налице трайни говорни смущения от 2007г. след операция по повод мозъчен тумор в лява голяма мозъчна хемисфера и извършена реоперация през 2009г. по повод рецидив с трайни остатъчни дефинитивни органични промени в мозъчния паренхим, които засягат анатомията и структурата на мозъчните клетки. Поради унищожаване на говорните центрове /моторен и сензорен център/ при ищеца са налице трайни говорни смущения – сензо-моторна афазия, на говорна и разбираема реч, на експресивна и рецептивна. Според вещото лице, в момента на прегледа сензо-моторната афазия е пълна /тотална/, което означава, че няма използваема говорна реч и разбираема такава. В медицинската документация, представена по делото, вещото лице не е установило да има количествена оценка на сензо-моторната афазия – никъде не е упоменато, че тя е пълна, а на места дори не е вписано, че е налице афазия. Според вещото лице, при установената хиперТ.чна болест на ищеца, хиперТ.чна криза, провокирана от стрес, може да предизвика преходен мозъчен оток и спазъм със задълбочаване на говорните смущения. Експертът устно е пояснил, че след проведените на ищеца операции през 2007г. и 2009г. при него може да се говори единствено за частично възстановяване. Налице е остатъчна отпадна неврологична симптоматика – нарушения в говора и пареза на десните крайници, които са трайни и не търпят обратно развитие. По време на лечението на ищеца в Отделение по нервни болести при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД-Габрово същият е с тотална сензо-моторна афазия – пълна невъзможност да говори и да разбира. Според вещото лице тази афазия може принципно да се усложни и при травма, при температурно състояние на организма, което нарушава мозъчната оксидация, при хиперТ.чна криза, при инфекция, т.е. при някое извънмозъчно състояние, което да влоши мозъчната сатурация и оттам отпадна огнищна неврологична симптоматика. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, повътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи: Между страните по делото не е налице спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/06/118003369755 по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество за процесния автомобил към датата на събитието - 18.12.2018г., както и че образуваната въз основа на предявената застрахователна претенция щета на ищеца не е заплатено претендираното обезщетение. Налице са и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановената по НОХД № 135/2023г. по описа на Окръжен съд-Габрово влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието по отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това именно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил е настъпила смъртта на Т. И. К., починала на 28.01.2019г. Пострадалата и ищецът са роднини по съребрена линия – сестра и брат, а събраните по делото гласни доказателства обосновават извода, че ищецът е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалата приживе и търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на подадената от ищеца въззивна жалба. Пред настоящата инстанция жалбоподателят релевира оплаквания единствено относно размера на присъденото му от първостепенния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Основателно е оплакването във въззивната жалба, че при определяне размера на претендираното обезщетение, в разрез с практиката на СЕС и на ВКС, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ограничаваща размера на обезщетението за неимуществени вреди до присъдената в случая сума. Този лимит не следва да бъде приет за приложим поради противоречие на уреждащата го разпоредба с правото на Европейския съюз. При тълкуването му Съдът на Европейския съюз в редица свои решения се е произнесъл в смисъл, че застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на МПС трябва да покрива обезщетението за неимуществени вреди, претендирани от близките на лица, загинали при ПТП, тъй като това обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования, съгласно приложимото към спора национално право, като не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки, членове на семейството при ПТП, само до определена максимална сума, по-малка от посочената в чл.1 § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на ЕП на Съвета от 16.09.2009г. По изрично разпореждане на закона – чл.633 ГПК, решенията на Съда на Европейските общности са задължителни за българския съд. Съгласно закона, на обезщетение подлежат всички действително претърпени неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/68г. и Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че оплакването в жалбата на ищеца за несъответстващо на претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра обезщетение е основателно. При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, отражението на настъпилата смърт върху психоемоционалната сфера на ищеца и последиците от това, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение за неимуществени вреди по справедливост да присъди. Следва да бъдат съобразени действителните икономически условия в страната към момента на събитието, както и съответните нива на застрахователно покритие. Въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към определяне размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд счита, че в настоящия случай е налице основание за определяне на обезщетение в размер, различен от определения от първостепенния съд. Събраните по делото гласни доказателства, които са с една и съща насоченост и съдът няма основание да не кредитира, установяват интензивното присъствие на починалата в живота на ищеца. Двамата живеели в една обща къща в продължение на повече от десет години, макар и в отделно домакинство, а след като ищецът се изнесъл и отишъл да живее в друго жилище, почти ежедневно отивал до дома на сестра си, носел й вода, помагал й. От своя страна, тя често присъствала в дома му, приготвяла му ястия, защото той много ги харесвал. Всички гласни доказателства еднопосочно установяват, че между двамата е съществувала изключително силна и трайна във времето връзка, по-силна от обичайната между брат и сестра, като те взаимно се търсели и си помагали в ежедневието, както и при всякакви трудности, съпътстващи живота им. Двамата били грижовни и всеотдайни един към друг, а пострадалата и към цялото семейство на своя брат, тъй като нямала съпруг и свои деца. Не подлежи на съмнение фактът, че загубата на близък е тежко емоционално изживяване. В случая, събраните гласни доказателства по делото дават ясна представа за изживяванията на ищеца след смъртта на сестра му и заедно със заключението на съдебно-психологичната експертиза установяват, че вследствие внезапната й смърт за него са настъпили тежки психологически последици – затворил се в дома си, спрял да се храни, мълчал, спад в активността му, често се залежавал, изолирал се от околните, не излизал и не карал велосипеда си. Установената промяна в поведението и състоянието му според експертното заключение носи белезите на реактивна депресия, като част от симптомите са продължили около година. Събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, установяват, че още през 2007г. и 2009г. ищецът е претърпял две поредни операции за отстраняване на мозъчен тумор с трайни остатъчни органични промени в мозъчния паренхим, засягащи анатомията и структурата на мозъчните клетки и унищожаване на говорните центрове. В резултат на това ищецът е диагностициран със сензо-моторна афазия – наличие на трайни говорни смущения. В представената по делото медицинска документация е налице отразяване на това състояние на ищеца, без да е посочена степента на това увреждане. Гласните доказателства категорично установяват, че преди смъртта на Т. К. ищецът, макар и със затруднения и имайки трудно разбираема реч, е водел разговори с тях, т.е. установената афазия е била частична. Същите свидетели безпротиворечиво установяват, че непосредствено след смъртта на сестра му, речта на ищеца внезапно станала почти неразбираема за околните. Вещото лице – невролог установява, че при приема на ищеца в НО в болницата в град Габрово през 2024г., видно и от представената епикриза, констатирал пълна афазия – без говорна и разбираема реч, каквато е налице и при извършения от него преглед за изготвяне на заключението по делото. Същият посочва, че афатичните промени са свързани със съпътстващи заболявания на ищеца и стресови ситуации от типа на преходен или постоянен спазъм на останалите незасегнати мозъчни кръвоносни колатерали около увредената мозъчна тъкан, а при съществуващата при него хиперТ.чна болест, хиперТ.чна криза, провокирана от стрес, може да предизвика преходен мозъчен оток и спазъм със задълбочаване на говорните нарушения. По делото са налице данни и че ищецът е претърпял мозъчен инсулт през м.септември 2022г. Гласните доказателства обаче несъмнено установяват, че съществено нарушаване на говорната реч на ищеца е настъпило непосредствено след смъртта на сестра му, а фактът, че същото е трайно и пълно към момента на изготвяне на експертното заключение по делото, се установява от експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза и поясненията на вещото лице. С оглед на изложеното, съдът намира, че внезапната смърт на този значим за ищеца родственик има изключително тежки последици за него и е обусловила трайна промяна в състоянието и живота му. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде взета предвид икономическата обстановка към датата на деликта и факта, че минималната работна заплата в страната към посочения момент възлиза на сумата от 560 лв., както и като ориентир – нивата на застрахователно покритие. Съобразявайки и практиката на ВКС, и на други равни по степен с настоящия съд съдилища по аналогични случаи, конкретните икономически условия в страната към релевантния за определяне на обезщетението момент, както и горепосочените обстоятелства, съдът намира, че сумата от 70 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Този размер на обезщетението настоящият състав намира, че съответства на принципа за справедливо обезщетяване на всички действително търпими и съобразени с всички относими обстоятелства вреди. Върху посочената сума следва да бъде присъдена законната лихва за забава, считано от 11.09.2019г., на която дата е предявена претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение. По изложените съображения, въззивната жалба на ищеца се явява основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5 000 лв. до сумата от 70 000лв., като вместо това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сума в размер на 65 000 лв., освен присъдената от първоинстанционния съд от 5 000 лв. При този изход на спора, в полза на упълномощения от ищеца адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното и въззивното производство. При определяне на неговия размер следва да бъде съобразено решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и даденото с него тълкуване на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. чл. 4 § 3 от ДФЕС, което решение има задължителен характер по правилото на чл. 633 ГПК. При изложените съображения и като съобрази предмета на спора, неговата цена, труда, който е положен за защитата, извършените в производството пред двете инстанции процесуални действия, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че следва да бъде определено възнаграждение на пълномощника на ищеца за първонистанционното производство допълнително в размер на 1 700 лв. и в размер на 800 лв. за производството пред въззивната инстанция /доколкото в последното е проведено едно съдебно заседание с участието на пълномощника и в същото не са събирани доказателства/. При този изход на спора, на въззиваемата страна не се следват разноски. В тежест на ответното дружество, на основание чл.78 ал.6 ГПК, следва да бъде възложена дължимата държавна такса върху допълнително уважения размер на иска за неимуществени вреди – в размер на 2 600 лв. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд