Решение № 1647 от 19.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7399/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 25017934/26.04.2023 г. от ответника „Дженерали застраховане“ АД срещу решение от 03.04.2023 г. по гр. дело № 17407/21 г., с което СРС, II ГО, 52 с-в е осъдил „Дженерали Застраховане" АД, да заплати на „Булстрой" ЕООД, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 10 000 лева (като частичен от 31 000 лева), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени вреди на МПС - строителна техника „CASE", с рег.№ С 11858, цвят: жълт, предмет на договор за имуществено застраховане „Каско на МПС" № 0320190131020952/08.10.2019 г. с клауза „Пълно Каско", в резултат от настъпило за времето от 05.05.2020 г. до 06.40 часа на 07.05.2020 г. застрахователно събитие - „кражба на МПС" и съставляващо разликата между определеното от вещото лице застрахователно обезщетение от 91 063 лева и платеното от ответника застрахователно обезщетение от 58 921.10 лева, заедно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба- 29.03.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 550 лева, представляваща разноски. Въззиваемото дружество „Булстрой" ЕООД оспорва въззивната жалба законоустановения срок.. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Производството по гр. д. №17407/21 г., СРС, 52 с-в е било образувано по искова молба от 29.03.2021 г. на „Булстрой" ЕООД, срещу „Дженерали Застраховане" АД. Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за застраховка „Каско на строителна техника“ с клауза „пълно каско“ относно строителна техника „CASE", с рег. № С 11858, цвят: жълт, обективиран в застрахователен договор № 0320190131020952/08.10.2019 г. с валидност от 00.00 ч. на 21.10.2019 г. до 23.59 ч. на 20.10. 2020 г. Поддържа, че в срока на договора в периода 05.05.2020 г. до 07.05.2020 г. е настъпило застрахователно събитие- кражба на процесната техника. Твърди, че застрахователят бил уведомен, била образувана преписка №210662601, като му било определено застрахователно обезщетение в размер на 58921.10 лв. /70 % от действителната стойност на МПСто към датата на застрахователното събитие, а като основание за намаляването било посочено непредставянето на свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника I I част, както и удостоверение за преминат годишен технически преглед. Претендира сумата от 10000 лв., част от 31000 лв., представляваща разлика между действителната стойност на строителната техника в размер на 89050 лв. и изплатеното от застрахователя обезщетение, ведно със законната лихва от датата на уведомяването на ответника до окончателното плащане. Ответникът оспорва иска по основание и размер в представен своевременно отговор на исковата молба. Заявява, че ищецът не е легитимиран да иска застрахователното обезщетение. Оспорва наличието на застрахователното правоотношение между тях по застраховка „Каско“. Твърди, че действително по отношение на процесната строителна техника има сключен застрахователен договор, но между него и трето за процеса лице- “ОТП Лизинг“ ЕООД /предишно наименование „Сожелиз-България“ ЕООД/. Поддържа, че правомерно е определил застрахователно обезщетение в размер от 70 % от действителната стойност на техниката, предвид неспазване на задължение на насрещната по договора страна на т.45.10 от обвързващите ги Общи условия, а именно при напускане на средство да не се оставя в него която и да е част от свидетелството за регистрация. В първото по делото заседание ищецът уточнява, че процесната техника е предмет на договор за финансов лизинг от 19.10.2016 г., по който той е лизингополучател, а лизингодател действително е „ОТП Лизинг“ ЕООД /предишно наименование „Сожелиз-България“ ЕООД/, във връзка с което и представя доказателства. С решение от 03.04.2023 г. по гр. дело № 17407/21 г., СРС, II ГО, 52 с-в предявената претенция е изцяло уважена. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. При осъществена дължима служебна проверка въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо поради следните съображения: Настоящият съдебен състав намира, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения относно наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 405 КЗ вр чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ вр. чл. 134 от ЗЗД. Трайно е разбирането в доктрината и в съдебната практика, че процесуалноправната легитимация в гражданския процес се определя от правните твърдения в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение, като проверката дали твърденията отговарят на действителното правно положение е въпрос на доказване и винаги по същество на съдебния спор. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а по материалноправната легитимация установяваща надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. Не е налице процесуална легитимация, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба – други. Изключение са хипотезите на процесуална субституция /решение № 61 от 13.06.2014г. по гр.д. № 3306/2013г. на ВКС, IV ГО/. Изключението от принципа, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи установено в чл. 26, ал. 2 от ГПК се отнася до случаите на процесуална субституция, при които процесуалният субституент е легитимиран да предяви чуждо материално право пред съд наред с лицето или вместо лицето, което е негов носител /според вида процесуална субституция/. Тъй като представлява изключение от принципа на чл. 26, ал. 1 от ГПК, процесуалната субституция е допустима само в изрично предвидените в закона случаи, например: чл. 134 от ЗЗД, чл. 26, ал. 3 от ГПК и др. Изключенията са уредени изчерпателно и за тях чл. 26, ал. 4 от ГПК изисква по делото да се призове като страна и лицето, чието право е предявено. Правилото на чл. 26, ал. 4 от ГПК намира приложение само когато по силата на изрично законово овластяване процесуалната легитимация на ищеца се различава от материалноправната му легитимация и същият предявява пред съд чуждо материално право /решение № 86 от 19.03.2013г. по гр. д. № 1025/2011г. на ВКС, II ГО/. Разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД от своя страна урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин застрашава удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. В настоящия казус за застрахования лизингополучател по договор за финансов лизинг е налице правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предяви като процесуален субституент /под формата на процесуално застъпничество/ по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК вр. чл. 134 от ЗЗД правата на лизингодателя към застрахователя при кражба на лизинговото имущество, предмет на договор за финансов лизинг, с иск по чл. 384, ал. 2, т. 2 от КЗ, насочен против застрахователя и с искане за заплащане на обезщетение по застраховка, сключена по повод на лизинговото имущество в полза на лизингодателя, когато основава исковата си претенция на твърдения, че има качеството на кредитор спрямо лизингодателя; че лизингодателят и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; неупражняването на правата на длъжника заплашва удовлетворяването на ищеца /процесуален субституент/, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; ищецът в качеството си на процесуален субституент претендира осъждане на ответника – застраховател не за себе си, а за носителя на притезанието. Наличието на вземане срещу длъжника, чието право кредиторът желае да упражни, е една от предпоставките на иска по чл. 134 от ЗЗД и нейното установяване в процеса е свързана с основателността на косвения иск. Ищецът е упражнил сурогационно право по чл. 134 от ЗЗД против застраховател по застраховка, сключена от лизингодател – кредитор за обезпечаване на договор за финансов лизинг, при твърдения за настъпило застрахователно събитие, настъпила кражба на лизинговото имущество и бездействие на лизингодателя – длъжник на ищцата да реализира правата си по чл. 384, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 от КЗ, което застрашава правната сфера на ищеца. В случая е налице процесуална легитимация на ищеца да предяви исковете, тъй като е кредитор на лизингодателя относно твърдяното вземане, а лизингодателят бездейства, доколкото не е предприел защита на правата си срещу постановения от застрахователя отказ за изплащане на обезщетение в цялост, като неупражняването на правата му заплашва удовлетворяването на ищеца, съобразно гореизложеното. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, при предявяването на иск в хипотезата, когато ищецът-кредитор основава същия на правата на длъжник /чл. 134, ал. 2 ЗЗД/, е налице процесуална субституция от вида на процесуалното застъпничество, поради което съдът следва служебно да конституира длъжника като съищец, т. е. процесуалният субституент и носителят на материалното право имат качеството на необходими задължителни другари /активно другарство/, като за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка съдът следи служебно. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, порокът на съдебния акт не може да бъде саниран чрез конституирането му във въззивното производство – в този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК. Доколкото в разглеждания случай първоинстанционното производство се е развило без участието на необходимия другар /лизингодателя/ „ОТП Лизинг“ ЕООД, то решението на СРС следва да бъде обезсилено в обсъжданата част на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, а делото – върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар /съищец/. Така мотивиран, Софийски градски съд