Решение № 968 от 17.5.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 650/2023 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по искова молба с характер на жалба от О.Н.П. •••, против уведомително писмо изх. № 94000-12714 ( 1 ) от 27.09.2023 г. на Гл. архитект на Община •••, по подадено от П. Заявление вх. № 9400-0-12714/15.09.2023 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, с което е уведомен, че решение за промяна на предназначението на земеделска земя е загубило правно действие и се явява отказ за издаване на исканото разрешение за строеж. В жалбата се релевират съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ, като се иска от съда да го отмени и задължи Гл. архитект на Община ••• да издаде разрешително за строеж върху УПИ с № 55070.7.513 и № 55070.7.14, съобразно внесения работен проект. Ответникът, Гл. архитект на Община – •••, редовно призован не се представлява в с. з. и не изразява становище по жалбата. С писмо вх. № 3787/20.12.2023 г. адм. орган е приложил адм. преписка по оспорения акт, който е връчен на жалбоподателя на 29.09.2023 г., видно от обратната разписка /л. 35/. Жалбата е подадена на 27.11.2023 г., видно от пощенското клеймо /л. 28/, но доколкото в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът се удължава на два месеца, с оглед на което оспорването е в срок. Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по повод заявление с вх. № 9400-0-12714/15.09.2023 г., с което О.Н.П. ••• е заявил за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за строеж на Пътнически комплекс „•••“, Подобект: Пътна връзка от републикански път I-1/E-79 дясно при км.153+110 с ПИ 55070.7.513 и ПИ 55070.7.14, Местонахождение: ПИ с идентификатори 55070.7.513 и 55070.7.14 в мест. „Н.“ в землището на •••, •••. В Заявлението е посочено, че има одобрен ПУП ПРЗ и Виза за проектиране 847/28.07.2022 г. и е направено искане едновременно с одобряването на инвестиционния проект да бъде издадено и разрешение за строеж. Към Заявлението са приложени: Документ за собственост, Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имот № 6 том II, рег. № 2437 дело № 126/2002 г. вписване вх. рег.№ 2112/02.07.2002 г. акт 171 том V дело 1186/2002г., партида том 5942 стр.7447 на имот № 007015 собственик е О.Н.П. ••• и Нотариален акт за дарение на % идеални части № 4 том II, рег. №2435 дело № 124/2002 г. и вписване вх. рег. № 2109/02.07.2002 г. акт 168 том V дело 1183/2002 г. партида том 5942 стр.7447 на поземлени имоти № 007001 и № 007014 собственик е О.Н.П. •••. 3а поземлени имоти № 007001 и № 007014 е посочено, че има нотариално заверено съгласие от другите съсобственици. По заявлението на жалбоподателя ответният административен орган се е произнесъл с оспореното в настоящото производство писмо, в което е обосновал конкретни съображения за отказа. След преглед на представеният инвестиционен проект и съпътстващия го комплексен доклад за оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежите, органът е установил, че заявителят е съсобственик на идеална част от имотите, предмет на инвестиционният проект, с оглед на което следва да представи документ за учредено право на строеж в полза на заявителя от останалите съсобственици в съответствие с чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Установено е още, че към преписката не е приложено решение за промяна на предназначението на земеделска земя на комисия за земеделските земи към Министерство на земеделието и храните, тъй като приложеното такова е загубило правно действие. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 от Закон за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и извършена служебна проверка, при която е установено, че в регламентирания от закона срок не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, което предполага, че решението за промяна предназначението на земеделска земя е загубило правно действие. Във връзка с тези установявания заявителят е уведомен, че за да бъде одобрен инвестиционния проект на основание чл. 5в от Закон за устройство на територията следва в 14-дневен срок от получаване на писмото да отстрани констатираните несъответствия. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Писмото, предмет на настоящото производство, независимо, че не съдържа изричен отказ, с оглед съдържанието му, представлява властническо волеизявление на главния архитект на Община •••, да не издаде разрешение за строеж и по съществото си съставлява отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, поради което съдържа белезите на индивидуален административен акт – отказ за издаване на акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол – чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК. Жалбата е подадена от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, в установения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. По аргумент от разпоредбата на чл.148, ал. 2 от ЗУТ главният архитект е компетентният административен орган, комуто е вменено издаването на разрешение за строеж. Оспореният административен акт е обективиран в писмена форма, посочен е издателят и адресатът му, датиран и подписан е, като са изложени фактическите и правните основания, послужили за издаването му, с оглед на което е изпълнено реквизитното съдържание, законодателно закрепено в разпоредбата на чл. 59 от АПК. Отсъствието на указания за обжалването му не се отразяват на законосъобразността му, но дават основание за приложение на нормата на чл.140, ал.1 от АПК, предвиждаща удължаване на срока за обжалването му на два месеца. При издаване на оспорения отказ не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират съответно отмяната на акта само на това основание. Производството е образувано по подадено заявление от лице, което се определя, като заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. След като е сезиран с искането, административният орган е следвал установените административнопроизводствени правила по ЗУТ, като в съответствие с чл.5в от същия закон е изискал отстраняване на констатираните нередовности и представяне на допълнителни документи, за което заявителят е уведомен писмено и му е предоставен определения в закона 14-дневен срок. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че същият е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съгласно чл.148, ал. 5, изр. 2 от ЗУТ, разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183, който повелява, че в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Няма данни по делото, липсват и твърдения, че по отношение съсобствеността на двата имота - ПИ 55070.7.513 и ПИ 55070.7.14, в мест. „Н.“ в землището на •••, •••, върху които е поискан строежът на Пътнически комплекс „••“, е налице договор в нотариална форма с останалите собственици. Представените от жалбоподателя декларации /л.24, 25 и 26/ от останалите собственици са без правно значение, не само защото по форма не удовлетворяват императивното изискване на чл.183, ал. 1 от ЗУТ, но и защото според волеизявленията в тях, съсобствениците дават съгласието си, жалбоподателят да строи каквото пожелае върху техните идеални части, представляващи ливади, т.е. земеделски земи, което е законово невъзможно не само по времето, когато е декларирано това съгласие – 2002 г., но и към момента на подаване на заявлението – 15.09.2023 г., а и към момента на постановяване на настоящото решение. Строежи могат да се извършват едва след промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, което е допустимо в случаите по чл. 17а от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/. Няма спор по делото, че жалбоподателят притежава Решение № 07/01.10.20218 г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи, издадено от Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ /л.7/. Правилно обаче е констатирано от административния орган, че предвид датата му на издаване – 01.10.2018 г., същото е загубило правно действие към 15.09.2023 г., когато е подадено заявлението за съгласуване и одобряване на проектите и издаване на разрешение за строеж, като причините за забавянето са извън компетенциите на органа. Съгласно посочената от ответника разпоредбата на чл.24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ, решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато в тригодишен срок от влизането му в сила не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, като това не се влияе от обстоятелството дали е заплатена таксата по чл. 30, ал. 1 от същия закон, каквито доводи излага оспорващия. По изтъкнатите съображения настоящият състав приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, същият е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът