Решение № 1227 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1892/2024 г.

Производството е по реда на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК във вр. с чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията по чл. 37и, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) при Община Благоевград, против решение № 476/13.06.2024 г. по гр. дело № 997/2023 г. на Районен съд – Благоевград, в частта му, с която е отменен издадения на 24.04.2023 г. от касатора Протокол за разпределяне на пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд на територията на община Благоевград, в частта му относно подаденото от „Терра Веджис“ ЕООД заявление с вх. № 69-00-344/09.03.2023 г. в частта, относно площите, разпределени на дружеството в с. Лешко, и е върната преписката за ново произнасяне. Касационният жалбоподател, представляван в процеса от юрк. Л. Малешевска, обжалва като неправилно решението на районния съд. Поддържа в предоставена по делото писмена защита, че съдът противно на съдържанието на оспорвания административен акт и преписката по неговото издаване е приел, че липсват мотиви, позволяващи да се разберат съображенията за начина на разпределение на площите по отношение на „Терра Веджис“ ЕООД и като цяло за землището на с. Лешко. Претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л.157). Ответната страна – „Терра Веджис“ ЕООД, действаща в процеса чрез адв. М. Л., оспорва касационната жалба като поддържа, че правилно първоинстанционният съд е посочил, че Комисията не е изпълнила изцяло своите задължения при разпределение на свободните площи. Сочи, че доказателствата по делото водят до извод, че разпределението на площите не е извършено в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л.156). Заинтересованата страна – „Лъч-12“ ЕООД, действаща в процеса чрез адв. А.М., оспорва касационната жалба като поддържа, че решението на първоинстанционният съд е правилно. Заинтересованите страни - Т. Д. Х., А. Д. С., С. С. Р. и С. Г. С. не вземат отношение по касационната жалба. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и поддържа обжалваното решение като правилно. Административен съд – Благоевград като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. Производството пред Районен съд – Благоевград е образувано по жалба на „Терра Веджис“ ЕООД против Протокол за разпределяне на пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд на територията община Благоевград от 24.04.2023 г. на Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ (Протокол), в частта му относно разпределението на площите от землищата на с. Лешко, с.Габрово, с. Бистрица, с. Дренково, с.Горно Хърсово и с. Церово, извършено на основание и по реда на 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Дружеството, в качеството му на допуснат кандидат в производството по чл. 37и от ЗСПЗЗ по разпределение на пасища, мери и ливади (ПМЛ) от общинския поземлен фонд на община Благоевград, имащ животновъден обект в с. Лешко и с признато право на необходимост от 1634 дка ПМЛ, оспорва Протокола в съответната му част с доводи за неправилно разпределение на площите в посочените по-горе землища. Дружеството оспорва Протокола като немотивиран по отношение причините за разпределение на 921, 020 дка в землището на с. Лешко спрямо признатите му права на необходимост от 1634 дка ПМЛ, оспорва и мотивирането на площта на разпределените 921, 020 дка, както и възразява, че не са отчетени правата му на предимство по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Видно от жалбата (стр.3, абз. последен), оспорването е предприето, поради липса на указания в Протокола за последващо провеждане на процедура по чл. 37и, ал.9 от ЗСПЗЗ в срок до 01 юни 2023 г. Районният съд установява, че жалбоподателят оспорва акт, издаден по реда на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, касаещ разпределение на правата на дружеството в с. Лешко, в чието землище се намира и животновъдният обект на жалбоподателя, поради което и позовавайки се на чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ, приема, че дружеството има правен интерес от търсената съдебна защита срещу Протокола, в частта относно разпределението на площите в землищата на с. Лешко. Установено е също така, че с последващ протокол на Комисията от 25.05.2023 г. (л. 251 по делото на районния съд) са доразпределени площи в полза на жалбоподателя „в землищата на Община Благоевград“ над първоначално разпределените 921, 020 дка в землището на с. Лешко. Районният съд приема оспорването за допустимо по отношение на Протокола, в частта му относно подаденото от „Терра Веджис“ ЕООД заявление с вх. № 69-00-344/09.03.2023 г. в частта, относно площите, разпределени на дружеството в с. Лешко. Спорът е разгледан по същество и със сега обжалваното решение районният съд отменя Протокола в съответната му част и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне. С определение № 528/05.02.2025 г. по делото, постановено в закрито заседание по реда на чл. 234, ал. 1 от АПК, е оставено в сила решение № 476/13.06.2024 г. по гр. дело № 997/2023 г. на Районен съд – Благоевград, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Терра Веджис“ ЕООД против Протокола, в частта му относно землищата на с. Габрово, с. Бистрица, с. Дренково, с. Горно Хърсово и с. Церово, и е прекратено производството по делото. Решението на първоинстанционния съд, в сега разглежданата му част, е недопустимо. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съгласно чл. 21, ал. 5, изр. първо от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, на оспорване подлежи първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт. Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. По аргумент от чл. 37и, ал. 4, изр. първо от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 61/2016 г.), пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище. Съгласно чл. 37и, ал. 6 (ред. ДВ, бр. 61/2015 г.), кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. Останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. Съгласно чл. 37и, ал. 7 (ред. ДВ, бр. 14/2015 г.), при недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището към разпределените по реда на ал. 6 имоти съответната комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в съседна община или област, и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите в срок до 1 юни. Този ред се прилага до изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на нормата по ал. 4. Разпределението се извършва последователно в съседното землище, община и област. Съгласно чл. 37и, ал. 8, изр. първо (ред. ДВ, бр. 14/2015 г.), протоколът по ал. 6 или по ал. 7 се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Съгласно чл. 37и, ал. 9 (ред. ДВ, бр. 102/2023 г.), при недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд след разпределението по ал. 7 в съответното и съседни землища, по заявление от правоимащото лице в срок до 10 юни, комисията по ал. 6 предоставя служебно на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице протоколите по ал. 6 и/или ал. 7 и копие от заявлението за допълнително разпределение на имоти от държавния поземлен фонд. При тази нормативна установеност следва извод, че протоколът по чл. 37и, ал. 6, изр. последно от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 61/2015 г.) е „окончателен“ административен акт, с който приключва административното производство по разпределение на общинските ПМЛ в съответното землище, само „при наличие на необходимите площи“. „При недостиг на“ площи по см. на чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 14/2015 г.) в съответното землище „към разпределените по реда на ал. 6 имоти съответната комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище“ и „съставя протокол за окончателното разпределение на имотите“. По аргумент от чл. 37и, ал. 8, изр. първо (ред. ДВ, бр. 14/2015 г.) от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на обжалване подлежи „окончателният“ протокол на комисията, който или е такъв по ал. 6, или такъв по ал. 7. По аргумент от чл. 37и, ал. 6, изр. последно и ал. 7 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 21, ал. 5, изр. първо от АПК, при установен „недостиг“ на площи в землището, протоколът по чл. 37и, ал. 6, изр. последно от ЗСПЗЗ не е „окончателен“ акт, с който завършва производството по разпределението на общинските ПМЛ, а се явява акт, подготвящ издаването на крайния такъв по ал. 7. В този смисъл и видно от самия Протокол, приложен още с подаване на жалбата, с него не се доразпределят площи в полза на „Терра Веджис“ ЕООД до признатите му права от 1634 дка ПМЛ извън с. Лешко като „съответното землище“ по см. на чл. 37и, ал. 4, изр. първо от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 61/2016 г.). От тук следва и извод, че Протоколът от 24.04.2023 г. не е крайният „окончателен“ акт, с който се определят правата на дружеството, а възприемането му като такъв от съда е неправилно. Допълнителен аргумент в тази посока е и установеният в хода на делото факт, че с последващ протокол от 25.05.2023 г. на Комисията са доразпределени площи в полза на жалбоподателя в землища, различни от „съответното землище“ на с. Лешко. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че инициирането на съдебен контрол от страна на „Терра Веджис“ ЕООД против Протокола от 24.04.2023 г., в частта му относно землището на с. Лешко, е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК като насочен против негоден за оспорване административен акт по чл. 21, ал. 5 от АПК във вр. с чл. 37и, ал. 6 и ал. 8 от ЗСПЗЗ. Въпреки изхода на делото, съдът намира, че на основание чл. 228 от АПК във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Видно от Протокола от 24.04.2023, същият съдържа погрешни указания за реда и условията за неговата обжалваемост при условие, че по отношение на землището на с. Лешко този акт не е краен за административното производство. С настоящото съдебно решение се слага край на производството по делото, поради което с него следва да бъде разрешен и въпросът за разноските, свързани с постановеното по делото определение № 528/05.02.2025 г., с което е оставено в сила решение № 476/13.06.2024 г. по гр. дело № 997/2023 г. на Районен съд – Благоевград, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Терра Веджис“ ЕООД против Протокола, в частта му относно землищата на с. Габрово, с. Бистрица, с. Дренково, с. Горно Хърсово и с. Церово, и е прекратено производството по делото. По аргумент от вече изложеното за приложението на чл. 143, ал. 3 от АПК и констатираните неверни указания за обжалваемост на Протокола, въпреки оставянето в сила на прекратителното определение присъдените с решението разноски в полза на Община Благоевград следва да бъдат отменени. Доколкото даването на повод за завеждане на делото по см. на чл. 143, ал. 3 от АПК е ограничено единствено до ответника, а по отношение на заинтересованите страни, за които актът е благоприятен е приложимо специалното правило на чл. 143, ал. 4 от АПК, то с оглед постановеното определение № 528/05.02.2025 г. по делото, решението в частта му, с която „Терра Веджис“ ЕООД е осъдена да поеме разноските на заинтересованата страна „Бресто 95“ ЕООД следва да бъде оставено в сила. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, съдът