Решение № 5238 от 21.12.2011 г. на Районен съд - Варна по дело № 3360/2011 г.

Производството завършва с издаване на Заповед № 1194 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.01.2011 год., по гр.дело № 1228/ 2011 год. по описа на РС – гр. Варна, с която на ответника е разпоредено да плати на ищеца претендираните суми – 18 000.00 лв., ведно с законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2011 год., до окончателното й изплащане, сумата 360.00 лева, представляваща платената от заявителя държавна такса, както и сумата 1 800.00 лева, представляваща представляваща заплатен адвокатски хонорар за образуване на заповедното производство. На 15.02.2011 год. – след като е връчена Заповед № 1194 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.01.2011 год., ответното предприятие, чрез законния си представител инж. В.Б., е възразил срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед, подписвайки изпратения му от съда формуляр, и изложил становището си, че не дължи изпълнение на вземането по издадената срещу него заповед за изпълнение. Видно и от становището на ответника, между страните е безспорно, че ответника не е платил на дружеството ищец възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември, 2010г. Договорът, не оспорен от ответника, относно истинността на документа, носи подписи и печати на двете страни. Приетия като писмено доказателство Договор за търговско представителство от 13.08.2007 год., съставляващ частен диспозитивен документ, подписани и двете страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи възражения по същество на иска - правоизключващите отговорността му факти. С оглед възражението си, не за липса на изпълнение на договора от страна на търговския представител, а за недействителност на Договор за търговско представителство от 13.08.2007 год., сключен от името и за сметка на ответното предприятие от В.Г.П., в качеството на Директор на ДП „СВ”, под.Варна, поради това, че е подписан извън обсега на представените му правомощия, представя действалия по време на сключване на договора Правилник за дейността и структурата на Държавно предприятие „•••••”, изд. от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, обн.ДВ бр.103 от 25.11.2003 год., /отм.ДВ бр.14 от 19.02.2010 год./, и Договор за възлагане на управлението на строително поделение на ДП „СВ” със седалище в гр. Варна № 12/ 05.01.2006 год., от които съдът установи, че съгласно чл.16 от Правилника, дейността на предприятието се основава на принципите на Търговския закон; съгласно чл.23 структурата на държавното предприятие е двустепенна: главно управление и поделения, едно от които строителното поделение със седалище Варна – чл.26, ал.1, т.4, което съгласно чл.27, се представляват от своя директор, водят самостоятелно счетоводство, имат свой печат, сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски, туристически и други договори съгласно предоставените пълномощни от главния директор. Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 13.08.2007 год. договор за търговско представителство. По силата на чл.1, ал.1 от договора ответното предприятие е възложило, а ищцовото дружество е приело да сътрудничи на Държавно предприятие "•••••" при извършване на търговската му дейност, срещу възнаграждение, в качеството на негов търговски представител. Относно договорените размер и сроковете за плащане на възнаграждението не се спори - 2500.00 лв. месечно, като съгласно ал.2 на същия член търговецът- принципал -Държавно предприятие "•••••" се задължава да заплаща на търговския представител - "•••••" ЕООД дължимото възнаграждение в размер на 2500.00 лв. в срок до 15 дни след изтичане на текущия месец. Относно факта на неизпълнение на задължение за плащане на договореното възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010г., възлизащо общо на 18000.00 /осемнадесет хиляди/ лева с включен ДДС, отразено във фактура № 66/30.12.2010г., също не се спори между страните. Не се твърди и не се установява договорът между страните да е развален или прекратен. Обратно на това от приложения Анекс от 27.05.2009 год., подписан за ответното предприятие – търговец, възложител на търговско представителство, от актуалния директор – инж. В.Б., се установява, че страните са уточнили предмета на сътрудничество – чл.1, ал.2 – „търговския представител ще осъществява сътрудничеството по ал.1, като посредничи при извършването на търговски сделки от търговеца, извършва правни сделки от името и за сметка на търговеца или от свое име и за негова сметка във връзка с доизграждане на обект: „Улична канализация и пречиствателна станция за отпадни води с. •••••, както и ще следва да представлява търговеца и отговаря за въвеждането в експлоатация на целия обект, съгласно договор № 950/10.10.2002 год.” Ответното дружество заявява възражение за недействителност – нищожност, на Договор за търговско представителство от 13.08.2007 год., сключен от името и за сметка на ответното предприятие от В.Г.П., в качеството на Директор на ДП „СВ”, под.Варна, поради това, че е подписан извън обсега на представените му правомощия, което възражение съдът приема за неоснователно и недоказано. Подписването му от директора на предприятието, извън обсега на представените му правомощия, не съставлява основание за нищожност по смисъла на чл.26 ЗЗД, съгласно който нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Неоснователно е и възражението, че той е недействителен, тъй като не е обявен, чрез вписане в Търговския регистър. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 ТЗ, договорът между търговеца и търговския представител трябва да се сключи в писмена форма, каквато в случая е налице. Вписването му има значение да го оповести по отношение на 3- тите лица, но не условие за действителност на договора и за изпълнение на задълженията на страните по него, съгласно собствените им договорености, т.е. не влияе на вътрешните им отношения. Обратно на това, от вписванията в Търговския регистър за ЕИК •••••, се установява, че ответното предприятие самостоятелно е търговски субект и самостоятелно упражнява търговска дейност. Неоснователно е и възражението, че Фактура 66/30.12.2010 г. е издадена в пълно нарушение на Закона за счетоводството и ЗДДС, тъй като задължението на ответното предприятие не произтича от този документ, а произтича от подписания между страните договор. Неоснователно е и възражението, че на ответното предприятие Договора не е известен, че такъв в архива на предприятието не е наличен и пр., тъй като видно от цитирания по – горе Анекс, неоспорен от ответника относно истинността му, той е подписан от актуалния представител на търговеца. Съгласно чл.46 ТЗ, вътрешните отношения между търговския представител и търговеца се уреждат от договора им, а съгласно чл.9 от представения, сключен между страните договор за търговско представителство, в полза на ищцовото дружество, като търговски представител на ответното предприятие е договорено възнаграждение в размер на 2 500.00 лв. месечно, платимо в срок до 15 дни след изтичането на текущия месец, поради което при липсата на доказателства за осъществили се правоизключващи отговорността на ответното предприятие факти, е налице неизпълнение на това договорно задължение за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010г., възлизащо общо на 18 000.00 /петнадесет хиляди/ лева, с ДДС, за която сума ищцовото дружество е издало Фактура № 66/ 30.12.2010 год., която ответното предприятие е отказало да приеме. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1, предл.І- во ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, поради което съдът приема за установено вземането на ищцовото дружество срещу предприятието ответник, както то е предявено за установяване между тях. Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е присъдил разноски по него. Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от заплатена държавна такса от 360.00 лв. и адвокатско възнаграждение от 2 400.00 лв., поради което в полза на ищеца срещу ответника за разноски по делото следва да се присъди сумата 2 760.00 лева. Водим от изложеното, съдът