Решение № 177 от 11.1.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11914/2022 г.

Производството е по чл. 436 -чл.438 от ГПК, във връзка с чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК. Образувано е по жалба, подадена от длъжника С. Г. К., ЕГН: ••••••••••, чрез пълномощника адв.Р. Петрова, по изп. д.№ №20228440401009, по описа на ЧСИ С. Я. срещу Разпореждане от 29.08.2022г. на ЧСИ Я., рег. №844 от КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано прекратяването на на изп. дело №20228440401009 по описа му за 2022 г. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т., ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Наведен е довод, че с възражение от 05.08.2022г. длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че по присъдената издръжка с Определение №20200631 от 19.10.2021г. на СРС, 84 състав, влязло в сила на същата дата, са правени плащания на същата още преди да влезне в сила същото. Изложено е, че плащанията са ежемесечни и регулярни. Твърди се, че пред съдебния изпълнител са представени документи за направените плащания, като преводите са правени без прекъсване, в рамките на текущия месец, като например от месец март, когато плащането е направено на 22-ро число, до образуването на делото, следващите плащания са от 21.04.2022г., 9.05.2022г., 17.06.2022Г. в този смисъл, конкретно преди завеждане на изпълнителното дело, плащането на издръжката не само е било ежемесечно, но даже е било в период по-малък от един месец. След завеждане на делото, преводите не са преустановени, напротив. Сочи се, че следват плащания от 05.08.2022г. и от 16.09.2022г. Независимо от това, по делото са събрани суми и по запорираните сметки на длъжника, които вече са разпределени. Направено е искане съдът да отмени обжалвано разпореждане и да прекрати изпълнителното производство. В срока за възражение е постъпило отговор от взискателя по изпълнителното дело – А. И.Р. – лично и като майка на детето Д. Г. К., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Постъпили са и мотиви на ЧСИ за недопустимост и неоснователност на жалбата. Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото жалбоподателката е длъжник в изпълнителното производство и жалбата й е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по аргумент от чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /ред. ДВ бр. 86 от 2017 г. /и е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Изп. дело №20228440401009, по описа на ЧСИ С. Я. рег. № 844 от КЧСИ с район на действие СГС, е образувано на 03.06.2022 г. по молба на А. И.Р. – лично и като майка на детето Д. Г. К. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.04.2022г на основание чл. 404- 406 и чл. 408 ГПК от СРС, ГО, 84 състав, по г.д. №15538/2021г. въз основа на влязло в сила определение по привремени мерки. Съгласно същия изпълнителен лист С. Г. К., ЕГН •••••••••• е осъден да заплаща на малолетния си син Д. С.ов К., ЕГН ••••••••••, действащ чрез своята майка и законен представител А. И.Р. месечна издръжка в размер на 300.00 лв. /триста лева/. Времевия период на привременните мерки определени по реда чл.323 ГПК е до изменението им по реда на чл.323, ал.3 ГПК или до влизане в сила на решение относно издръжката, семейното жилище, грижата за децата и тяхната издръжка. Изпратена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 29686/18.07.2022г., с която длъжника С. Г. К., ЕГН •••••••••• е поканен да изпълнява задължението си по делото. По делото са постъпили неколкократно суми в следните размери, основания и по дати: • 06.07.2022г- 355.00лв. - посгьпили от запор на банковата сметка на длъжника в Б.“ АД; • 07.07.2022г.- 510.70лв. - посъпили от запор на банковата сметка на длъжника в Б.“ АД; • 19.10.2022г. -300.00лв. –доброволна вноска от С. Г. К.; Със сумите постъпили през месец юни и юли към взискателя са изплатени издръжките за същите месеци, а с останалата сума са погасени такси и разноски, дължими по изп. дело № 20228440401009 дължими по смисъла на ЗЧСИ. Едва през след месец- 05.08.2022г., адвокат Р. П. представя доказателства по изп. дело No 20228440401009, от които е видно, че С. Г. К. е превел лично на А. И.Р., издръжките за месец юни, юли и август 2022г., чрез платежна услуга. в тази връзка на 08.09.2022г. е депозирана молба от А. И.Р. с вх. 44087/08.09.2022г., от която е видно, че предвид два пъти преведените издръжки за месеците юни и юли 2022г., е редно длъжникът да поднови плащанията си от месец ноември. За горепосочената молба длъжникът е уведомен, чрез пълномощника си. С възражение от 05.08.2022г. длъжникът С. Г. К., чрез пълномощника си адв.Р. П. е поискал прекратяване на изпълнителното производство, да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани, като изложил довод, че регулярно е плащал месечна издръжка от 200лв. и преди същата да му бъде вменена с определение за привремени мерки по гр.д. №15538/2021г. на СРС. С обжалваното разпореждане от 29.08.2022г. съдебния изпълнител оставил без уважение молбата от 06.08.2022г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство, При преценка на предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, следва да се съобрази, че изпълнителният лист, издаден в полза на ненавършилия пълнолетие взискател- Д. С.ов К., ЕГН ••••••••••, по задължение за издръжка е издаден въз основа на привременните мерки допуснати с определение №20200631/19.10.2021г. постановено по реда чл.323 от ГПК по гр.д. 15538/2021г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав, като родителя е осъден да заплаща такава, я дължи в определения от съда размер, а именно 300лв. с точното изплащане на същата във времево и количествено отношение. Времевия период на привременните мерки определени по реда чл.323 ГПК е до изменението им по реда на чл.323, ал.3 ГПК или до влизане в сила на решение относно издръжката, семейното жилище, грижата за децата и тяхната издръжка. В тази хипотеза за де се прекрати изпълнението, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за да се приеме, че задължението е погасено напълно, необходимо е да са изпълнени кумулативно две условия - да е приключило основното производство по гр.д. 15538/2021Г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав с влязло в сила решение, както и издръжката да е изплатена в пълен размер към този момент. В случая, че по изп. дело№ 20228440401009 не са представени доказателства, че производството по гр.д. 15538/2021г. на СРС III ГО, 84-ти състав е приключено с влязло в сила решение, нито привременните мерки да са изменени по реда на чл.323, ал.3 ГПК. Дори в случая да е установено, че текущото задължение към момента на оспореното разпореждане да е погасено, доколкото не е приключило исковото производство по гр.д. 15538/2021Г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав с влязъл в сила съдебен акт, няма как да се приеме, че задължението за заплащане на издръжка до приключване на съдебното производство е погасено, поради което и липсват каквито и да било основания за прекратяване на изпълнително дело № 20228440401009 по описа на ЧСИ С. Я. рег. № 844 от КЧСИ. Предвид изложеното, съдът намира, че към момента на постановяване на обжалваното постановление – 29.08.2022г. не са били налице предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съдът