Решение № 62 от 15.3.2013 г. на Районен съд - Лом по дело № 1177/2012 г.

Производство по чл. 310 и следв. ГПК. Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 СК от Р.М.Н., ЕГН ••••••••••, ••• І1 А, като майка и законен представител на малолетният Б.Б.Х., ЕГН ••••••••••, против Б.Б.Х. •••, ЕГН ••••••••••, за издръжка. Наведени са твърдения в смисъл, че страните са живели на семейни начала и от съжителството си имат дете – Б., роден на ••• год. От раждането на детето, родителите са разделени, а детето останало при ищцата, която работи като учител, има още една дете и й е трудно да осигури средствата, необходими за задоволяване на елементарни потребности. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на Р.М.Н., ЕГН ••••••••••, като майка и законен представител на малолетният Б.Б.Х., ЕГН ••••••••••, месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и за минало време –от 01.05.12г. до 08.11.12 г. по 150 лв. Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание ищцата се явява лично и адв.Р.Б.. Поддържа исковете така, както са предявени и моли да бъдат уважени. Ответника, редовно призован не се явява лично.Чрез пълномощника си по делото: адв.Г.Т. –ВАК признава исковете по основание, признава периода на фактическата раздяла, но оспорав претенцията по размер, като излага съображения, че има и други деца, както и че съпругата му има здравословни проблеми, счита, че може да дава и отдели издръжка не повече от 100 лв. месечно. Над този размер счита, че исковете са неоснователни. Оспорва изцяло издръжката за минало време. Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, са изискани от ДСП – Отдел «Закрила на детето» - Лом социален доклад и становище. Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Установява се от приложеното Удостоверение за раждане, че детето Б.Б.Х., род. ••• год., ЕГН ••••••••••, е син на страните по делото. Майката и ищца по делото представя доказателства, че получава доходи, както и че има и друго дете. Не е спорно по делото, че родителите на малолетното дете Б. са във фактическа раздяла от самото раждане на детето, както и че за него се грижи само майката.Не се спори между страните и факта, че до м.май 2012 г. бащата е изплащал по 150 лв. месечна издръжка, а след тази дата по 100 лв. Не се спори между страните, че всяка една от тях има и друго малолетно дете, на което дължи издръжка Видно от показанията на свид.М.Ф., социален работник, изготвил социалният доклад по делото, касае се за дете, което се отглежда изцяло от майката. Осигурени са му условията, необходими за правилното му израстване. Детето, неговата сестра и майката и живеят в едно общо домакинство в собствено жилище. Детето не посещава детска градина, няма специфични образвателни или здравословни потребности. Ищцата работи, подпомага се от социалните служби. Доходите й се формират от помощите за отглеждане на дете и получаваната работна заплата. Разчита и на моралната подкрепа на своите родители, които са пенсионери. Ответникът, чрез пълномощника си по делото, твърди, че не работи и не реализира доходи от м.май 2012 г., тъй като тогава е останал без работа. Наложило се също така да се грижи за съпругата си, която получила разстройство на здравето на психична основа, да се грижи и за сина си О., който бил претърпял катастрофа през м.02.2012 г. От представените от пълномощника на ищцата писмени доказателства, се установява, че ответника има движимо и недвижимо имущество, както и че неговата съпруга има регистрирана фирма ••••• и има много добър социален статус. Към настоящият момент ответника е в чужбина. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: По отношение на иска по чл. 143, ал. 2 СК, за определяне на текуща издръжка на детето Б., съдът намира, че същият е основателен. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – задължение, регламентирано в чл. 143, ал. 2 от СК. Обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка са от една страна, потребностите на детето, а от друга страна, възможностите на родителите. Преценявайки нуждите на детето, съдът взе предвид възрастта му – същото е на 3 год., не учи, не посещава детска градина. Не се доказаха нужди от допълнителни средства извън основните. Не бяха доказани и други разходи, по-големи от обичайните за дете на тази възраст. При преценка на възможностите на родителите да дават издръжка съдът приема, че към момента ответника и баща на детето получава реализира доходи, тъй като има имущество, а и факта, че през м.януари 2013 г. е заминал в чужбина, за да работи, навежда на довада, че в размера е различен от минималлната работна заплата за страната. Майката получава други доходи около 500 лв. месечно. Същата е здрава, работоспособна освен грижи по отглеждането и възпитанието на Бекран има и задължения за издръжка грижи към другото си дете-Б.. Майката е родителят, който полага непосредствените грижи за детето. Относно размера на издръжката, съдът се съобрази и с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималният размер на дължимата издръжка е ¼ от минималната работна заплата за страната, или 77, 50 лв. към момента (анализирайки волята на законодателя, това означава, че последният е определил всъщност 129, 16 лв. минимална месечна издръжка на дете, разпределена между двамата родители, като упражняващият родителските права е натоварен с 40% /или 51, 80лв./, а неупражняващият – с 60% /или 77, 50 лв./ от издръжката. В подкрепа на този извод, минималният размер на пенсията за старост е 145 лв. или доходи под тази сума са недостатъчни за физическо оцеляване на възрастен /според изпълнителната власт/. Преценявайки в конкретният случай потребностите на детето, увеличени с оглед възрастта и материалните възможности на неговите родители, съдът счита, че минималната месечна издръжка необходима за да покрие елементарните му нужди съобразно възрастта, е 180 лв. От тази сума издръжка та, която бащата ще следва да заплаща в полза на сина си Б. е в размер на 120.00 лв. месечно. Т.е., претенцията следва да бъде уважена частично. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че в непосредствена тежест на майката са грижите за отглеждане и възпитание на детето. Останалите 60 лв. месечно, необходими за издръжката на детето ще следва да се поемат от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Предвид изложеното, съдът намира, че ответника ще следва да заплаща на детето Б. ежемесечна издръжка – в размер от по 120 лв. чрез неговата майка и законен представител – Р.Н., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.11.2012 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката. Претендира се от ищцата и издръжка за минало време от 01.05.12 г. до 08.11.12 г. Съгласно ч л. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. Началният срок на издръжката при този иск е от деня на неизпълнението, но не повече от една година преди завеждането на иска. За основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в чл.143, ал.2 СК, е необходимо още ответникът да не е осигурявал до този момент доброволно издръжка на ищеца или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие нуждите на детето. Ищцата не е длъжна да доказва нуждите на детето за този период. По делото не е спорно, че родителите са разделени. В тази насока са и признанията на ответика, чрез пълномощника му по делото, които в отговора на ИМ заявяват, че са разделении с ищцата, което съвпада напълно с твърдяното висковата молба. Ответникът твърди, ищцата също, че е заплащал на ищцата издръжка за този период. Неправилно е да се счита, че подаръците, които е правил на детето при родителските контакти, могат да компенсират задължението му за издръжка. Касае се за задължения от различен характер, и не бива да се смесват нравственият дълг, който родителят има към детето си и законовото задъжение за издръжка към низходящ. Между двете задължения е недопустимо да се търси компенсация. С оглед на горното, и доколкото процесуалният представител на ищцата поддържа претенциите за издръжка за минало време от 01.05.2012 год., до 8.11.12 г. за сумата от 50 лв., съдът приема, че този иск е основателен за целия период, но за сумата от 20 лв. Предвид изложеното, съдът намира, че искът за издръжка за минало време е доказан по своето основание, но не и по размер. Относно размера: За предходния период не се установиха доказателства, нито се въвеждат твърдения относно наличието на по-различни от вече установените нужди на детето. За това, като прецени горното, съдът намира, че размерът на претендираната издръжка за минало време е доказан до размер от 120 лв. месечно, в който размер следва да се уважи, а над него – до претендираният размер от 150 лв. месечно – да с отхвърли като недоказан. Разноски не се претендират ищцовата страна, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Следва ответникът да бъде осъдена да заплати и държавната такса в полза на бюджета на съдебната власт, съобразно размера на присъдената издръжка, общо в размер на 222, 80 лв., от които 172, 80 лв. за иска по чл. 143 СК и 50 лв. за иска по чл. 149 СК. Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК. Водим от гореизложените съображения, съдът