Решение № 31 от 27.2.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 17/2024 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1966/2023год. по описа на Районен съд-гр.Плевен. С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че протоколно определение от 18.09.2023год., постановено по НОХД № 1966/2023год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, с което на основание чл.382 ал.7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, сключено между прокурор от Районна прокуратура-Плевен и защитника на подсъдимия Д. Р. И., е постановено при съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи, че съдът е допуснал съществено нарушение на закона, тъй като наложените със споразумението наказания са в противоречие с нормата на чл.54 от НК и са несъответстващи на размерите, предвидени в чл.343в ал.2 от НК, като лишаването от свобода и глобата са под минималните предели, което е допустимо единствено при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Посочва се, че в случай, че страните по споразумението и съдът са приели, че е налице хипотезата на чл.381 ал.4 от НПК, налагането на наказанието „глоба“ в размер на 200 лева е в нарушение на разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК, която допуска да се слезе под най-ниския й предел по чл.343в ал.2 от НК, най-много с една втора, т.е до 250 лв. Твърди се, че съдът, който е одобрил споразумението, е нарушил и процесуалните правила, като не е спазил разпоредбата на чл.387 ал.7 от НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил, въпреки противоречието му със закона. Иска се на основание чл.419 ал.1, чл.420 ал.1 пр.последно, вр. с чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2, чл.424 ал.1 и чл.425 ал.1 т.1 от НПК Великотърновския апелативен съд да възобнови НОХД № 1966/2023год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, да отмени постановеното по него определение от 18.09.2023год., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание във ВТАС прокурорът от ВТАП поддържа направеното искане за възобновяване на делото по изложените в искането съображения. Адв.Д. П.- служебен защитник на осъдения Д. Р. И., изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият Д. Р. И. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума осъдения И. моли да не се възобновява делото. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането на Главния прокурор основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Искането не е в интерес на осъденото лице и е направено в законоустановения шестмесечен срок по 421 ал.1 от НПК. Разгледано по съществото, искането за възобновяване е основателно, като съображенията за това са следните: С протоколно определение № 381 от 18.09.2023год., постановено по НОХД № 1966/2023год. по описа на РС-Плевен, на основание 384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 от НПК, е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, по реда на чл.381 от НПК, постигнато между РП- Плевен и защитника на подсъдимия Д. Р. И. и наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.24 ал.3 от НПК. С одобреното от съда споразумение, което на основание чл.383 ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда, подсъдимият Д. Р. И. се признал за виновен, както следва: -за извършено на 01.09.2023год. в гр.Пордим, обл. гр.Плевен, престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за което, при условията на чл.54 от НК, са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 200 лева. -за извършено на 01.09.2023год. в гр.Пордим, обл.Плевен, престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което, при условията на чл.54 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Д. Р. И. е определено и наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, към което на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 200 лева. Определението е влязло в сила на 18.09.2023год и не е проверявано по касационен ред. Изложените в искането за възобновяване доводи за допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НК са основателни. РС-Плевен е допуснал съществено нарушение на закона, което се изразява в следното: За престъплението по чл.343в ал.2 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда и двеста лева. Според посоченото в одобреното от съда споразумение, наказанията за това престъпление са определени при условията на чл.54 от НК, но определените наказания шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева, са в нарушение на разпоредбата на чл.54 от НК, тъй като са определени под най-ниските предели предвидени в чл.343в ал.2 от НК. В случай, че страните са приели, че е налице хипотезата на чл.381 ал.4 от НПК, наложеното наказание глоба в размер на 200 лева е в нарушение на разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК, която допуска да се слезе под най-ниския предел на глобата най-много с една втора, което означава, че за престъплението по чл.343в ал.2 от НК, минималния размер на глобата, която може да се наложи в случаите на чл.55 ал.1 т.1 от НК е 250 лева. В конкретният случай определения размер на глобата е 200 лева, какъвто размер не може да се определи законосъобразно нито при условията на чл.54 от НК, нито при условията на чл.55 от НК. РС-Плевен е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл.382 ал.7 от НПК е одобрил споразумение, което противоречи на закона. Съдът е бил длъжен да констатира, че представеното за одобрение споразумение противоречи на закона и на основание чл.382 ал.5 от НПК да предложи на страните промени в споразумението, с цел привеждането му в съответствие със закона, а ако страните не се съгласят с предложените промени, съдът е следвало да откаже да одобри споразумението, което противоречи на закона. Допуснатите нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК са съществени, тъй като са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, поради което е налице основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на делото. По изложените съображения настоящият състав на Великотърновския апелативен съд намира, че следва да упражни правомощието си по чл.425 ал.1 т.1 от НПК. НОХД № 1966/2023год. по описа на РС-Плевен следва да бъде възобновено, постановеното по него определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство и наказателното производство е прекратено, следва да се отмени и делото да се върне на Районен съд-Плевен за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание. Водим от горното, Великотърновският апелативен съд: