Решение № 531 от 26.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 168/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№292921 от 08.12.2023г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ЕстеМед“ ЕООД, ЕИК 202889536, чрез адв. Г. Г., против Решение № 260385 от 06.11.2023г., постановено по т.д.№2263/2020г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с което е прекратено на основание чл.517, ал.4 ГПК „ЕстеМед“ ЕООД, ЕИК 202889536, поради насочване на принудителното изпълнение на вземанията на „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“ АД, ЕИК 831382303, към Л. Д. П., ЕГН ••••••••••, извършено чрез налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника от капитала на „ЕстеМед“ ЕООД, ЕИК 202889536, по изпълнително дело №20197810400347, и „ЕстеМед“ ЕООД, ЕИК 202889536, е осъдено да заплати на „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“ АД, ЕИК 831382303, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 520 лв. разноски. Въззивникът обжалва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, при липсата на мотиви, нарушено вътрешно убеждение и служебно начало, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и бъде постановено ново решение, с което да се отхвърлят предявените искове, като основателни и доказани. Твърди, че е допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл.146 ГПК и чл.235 ГПК - по делото липсва доклад; пълна липса на мотиви в обжалваното решение, липсата на обсъждане на доводите на страните, липсата на анализ на всички доказателства по делото поотделно и в тяхна съвкупност. Поддържа, че искът е недопустим като преждевременно предявен тъй като от страна на ЧСИ не е връчено изявление на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, евентуално неоснователен-към 12.02.2021г. /когато му е връчена исковата молба/ и това е датата на която приемаме, че до него е стигнало изявлението за прекратяване на дружеството, съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дружествения си дял, поради което и взискателят не би могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане към съдружника в производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да има качеството на кредитор с вземане към дружеството, подлежащо на удовлетворяване в производството по ликвидация. Такова вземане не е възникнало и към 17.07.2019г. когато взискателя е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, както и към 23.11.2020г. - датата на подаване на исковата молба. В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД, ЕИК 831382303, е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност и недоказаност на същата, по подробно изложени съображения, съответно за допустимост и обоснованост на първоинстанционното решение Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Ищецът „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД, ЕИК 831382303, е предявил иск с правно основание чл.514, ал.4 ГПК срещу „ЕстеМед“ ЕООД, ЕИК 202889536, за прекратяване на ответното дружество, поради неизпълнение на парични задължения на едноличния собственик на капитала Л. Д. П., ЕГН ••••••••••, и да бъде назначен ликвидатор. Ищецът е основал иска си на твърдения за сключен на Договор за заем на 08.10.2018г. между „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД, ЕИК 831382303 – като заемодател, и „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД, ЕИК 202480429 - заемател, като солидарен длъжник по договора е Л. Д. П., ЕГН: ••••••••••. На 20.05.2019г. са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по образувано ч.гр.д.№ 20911/2019г. по описа на СРС, 45 с-в. Въз основа на изпълнителния лист длъжниците „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД и Л. Д. П. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“ АД следните суми: 217 292, 71 лв.- главница по Договор за заем от 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането; 89 358, 68 лв.- неустойка за периода 09.12.2018г. до 27.01.2019г.; 16 123, 03 лв. - разноски по делото. На 13.06.2019г. е образувано и.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег.№ ••• в КЧСИ, район на действие СГС за събиране на сумите по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 20911/2019г. по описа на СРС, 45 с-в. На 17.07.2019г. с Постановление по и.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег.№ ••• в КЧСИ, район на действие СГС взискателят „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД е овластен да предяви иск по реда на чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „ЕстеМед ЕООД“ ЕООД, ЕИК: 202889536 с едноличен собственик на капитала Л. Д. П., ЕГН ••••••••••. По изпълнителното дело са извършени погасявания, посредством предприети изпълнителни способи, за сумата от 17 624, 23 лв., не са извършвани доброволни плащания, сумата е събрана от запор върху трудовото възнаграждение на Л. П. и от запор върху банкови сметки на „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД. Актуалният размер на дълга по изпълнителното дело към 23.10.2020г. възлиза на: 217 292, 71 лв. - главница; 33 928, 77 лв. - законна лихва; 104 730, 34 лв. - неолихвяема сума; 6 401, 78 лв. - разноски. Ответникът „ЕстеМед“ ЕООД, ЕИК 202889536, е оспорил предявения иск, като недопустим и неоснователен, по подробно изложени съображения. Поддържа, че са налице предпоставките по чл.229, ал.1 т.4 ГПК и е поискал спиране на производството до приключването е влязло в сила решение на висящото съдебно производство по т.д. №1506/2019г. по описа на СГС, TO, VI-17 състав, по искове с правно основание 422 ГПК, предявени от „Финансова къща Лотос- ТМ” АД, срещу „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп” ЕООД, с ЕИК: 202480429 като длъжник и Л. Д. П.-солидарен длъжник, съществуването на вземанията във връзка с които е издаден изпълнителния лист. Твърди, че искът е недопустим, като преждевременно предявен - от страна на ЧСИ не е връчено изявление на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник. Евентуално, поддържа становището за неоснователност на предявеният иск, тъй като към 12.02.2021г. /когато му е връчена исковата молба/ и това е датата на която до него е стигнало изявлението за прекратяване на дружеството, съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дружествения си дял, поради което и взискателят не би могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане към съдружника в производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да има качеството на кредитор с вземане към дружеството, подлежащо на удовлетворяване в производството по ликвидация. Такова вземане не е възникнало и към 17.07.2019г. когато взискателя е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, както и към 23.11.2020г. - датата на подаване на исковата молба. С обжалваното решение съдът е приел, че фактическият състав по чл.517, ал. 4 ГПК включва следните факти: 1). кредиторово качество у ищеца, признато с влязъл в сила съдебен акт съществуващо към момента на устните състезания; 2). налагане на запор върху дружествените дялове на едноличния собственик-длъжник; 3). овластяване от съдебния изпълнител за предявяване на иск за прекратяване. Тежестта за доказването е на ищеца. Събраните доказателства установяват, че на 20.05.2019г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“ ЕООД и Л. Д. П. за солидарното заплащане на суми за главница, законна лихва и неустойка за забава, дължими по договор за заем от 08.10.2018г. Заповедта за изпълнение е влязла в сила за вземанията за главница и законна лихва, чието съществуване е установено с решение от 08.01.2021г. по т.д. № 1506/2019г. на СГС, ТО, 17 състав, в сила на 22.06.2023г. Въз основа на допуснато предварително изпълнение на заповедта ищецът е образувал и.д. №20197810400347, в хода на което е наложен запор върху дяловете на П. от ответното дружество - запорът е вписан на 03.07.2019г., а на 17.07.2019г. съдебният изпълнител е издал постановление за овластяване на взискателя да предяви иск за прекратяване на „ЕстеМед“ ЕООД. Според удостоверение на съдебния изпълнител, към 24.10.2023г. непогасени са вземания за главница в размер от 217 292, 71 лв. и за законна лихва в размер от 105 359, 35 лв., и вземания за разноски, т.е. ищецът е кредитор на едноличния собственик на капитала. При тези факти, съдът е приел искът за основателен. За неоснователно е прието възражението относно липсата на връчено изявление за прекратяване на дружеството, което е неотносимо към този изпълнителен способ, тъй като последният е насочен към изпълнение на всички дялове в дружеството /чл. 517, ал. 4 ГПК/, а не към дяловете на един от ограничено отговорните съдружници /чл.517, ал. 3 ГПК/. В разпоредбата на чл.517, ал.4 ГПК изрично е посочено, че в такъв случай не се извършва връчване на изявление за прекратяване. По същата причина за неотносимо е прието и възражението за евентуалната нулева стойност на ликвидационния дял на едноличния собственик - дали съдружникът има вземане към дружеството по повод прекратяване на участието си в него или не, е въпрос, релевантен само при предявен иск за прекратяване на дружеството за дълг на един от съдружниците му. Тогава според изричното правило на закона /чл.514, ал.3 ГПК/ съдът следва да отхвърли иска, ако установи, че дружеството е изплатило на съдружника равностойността на дела му, т.е. релевантно е каква е тази равностойност. Такава предпоставка не е предвидена в чл.517, ал. 4 ГПК - единственото основание за отхвърляне на иска за прекратяване на едноличното дружество е погасяване на дълга на едноличния собственик към кредитора, каквото погасяване в случая не е налице. Дали в полза на едноличния собственик ще възникне вземане за ликвидационен дял е факт, установим в производството по ликвидация, което ще бъде служебно открито с влизане в сила на решението по чл.517, ал. 4 ГПК. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Във въззивното производство не са представени и приети нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Настоящият състав на съда споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното: Съдът е сезиран с конститутивен иск по чл.517, ал.4 ГПК, предвиден като специален процесуален способ за удовлетворяване вземането на взискател по изпълнително дело чрез насочване изпълнението върху всички дялове в дружеството. Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения иск, поради невръчване от страна на ЧСИ на изявление на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника в дружеството. Както е посочил и първоинстанционния съд, според чл.517, ал.4 ГПК, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, както е в случая, искът може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96, ал.1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството, т.е. ищецът е спазил изискванията на закона за редовното упражняване на правото на иск и възражението е неоснователно. Ищецът е легитимиран да предяви иска по чл.517, ал.4 ГПК въз основа на постановлението за овластяване от 17.07.2019г., издадено от ЧСИ Г. Д. по и.д.№20197810400347, по което ищецът е взискател, а едноличният собственик на капитала на ответното дружество – длъжник. Съществуването на вземането на „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“ АД срещу Л. Д. П., ЕГН •••••••••• - едноличен собственик на капитала на „ЕстеМед“ ЕООД, ЕИК 202889536, е установено с решение № 260035 от 08.01.2021г., постановено по т.д.№1506/2016г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, влязло в сила на 22.06.2023г./л.77-95/. Запора върху дружествените дялове от капитала на ответното дружество, собственост на Л. Д. П., е вписан по партидата на дружеството в търговския регистър на 03.07.2019г. Към 23.10.2020г., според удостоверение на съдебния изпълнител изх. № 11419/26.10.2020г. издадено по и.д.№20197810400347, непогасени са вземания срещу Л. Д. П. за главница в размер от 217 292, 71 лв. и за законна лихва в размер от 105 359, 35 лв., т.е. към датата на подаване на исковата молба /20.11.2020г./ ищецът е кредитор на едноличния собственик на капитала на ответното дружество. В съдебно заседание на 25.10.2023г. ищецът е представил удостоверение изх. № 12601/24.10.2023г. издадено от ЧСИ Г. Д. по и.д. №20197810400347, удостоверяващо неудовлетворания остатък от дължа по изпълнителното дело: 217 292, 71 лв. главница; 105 359, 35 лв. законна лихва. Доказателствата по делото не установяват удовлетворяване на вземането на взискателя преди първото по делото заседание, в тази насока липсват и твърдения. Според настоящият състав на съда, съвкупният анализ на доказателствата установява наличието на предпоставките по чл.517, ал.4 ГПК – ищецът има качеството на взискател; налице е висящо изпълнително производство; съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до Агенцията по вписвания и е вписан запор върху дяловете на длъжника; взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове; вземането, предмет на принудителното изпълнение, не е удовлетворено до приключването на първото заседание по делото. При наличие на посочените предпоставки погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и неговото отхвърляне, но тъй като той не е доказан по делото, предявеният иск е основателен. Неоснователни са възраженията за недопустимост на предявения иск, поради невръчване от страна на ЧСИ на изявление на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК, за което са изложено мотиви по-горе. Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.146 ГПК и чл.235 ГПК – липса на доклад; пълна липса на мотиви в обжалваното решение, липсата на обсъждане на доводите на страните, липсата на анализ на всички доказателства по делото поотделно и в тяхна съвкупност. Проект на доклад се съдържа в определението на съда от 02.08.2023г.. В съдебно заседание на 25.10.2023г., за което ответното дружество е било редовно призовано на 09.08.2023г., като е получило и препис от определението на съда от 02.08.2023г., съдът е докладвал делото, но ответното дружество не е изпратило представител, съответно не е възразило срещу проекто доклада и не е направило доказателствени искания, поради което е възраженията в тази насока се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е основавал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото, като е изложил мотиви към него, в изпълнение на задълженията си по чл. 235, ал.2, ал.4 и ал.5 ГПК, поради което възраженията за пълна липса на мотиви са неоснователни. Съдът е мотивирал решението, като е приел за осъществени фактите от фактическия състав на чл. 517, ал.4 ГПК и е обсъдил възраженията на ответника, поради което възраженията за допуснати нарушения в тази насока са неоснователни. Възраженията за липсата на анализ на всички доказателства по делото поотделно и в тяхна съвкупност са бланкетни, доколкото липсва посочване, кои доказателства не са анализирани и какви правни изводи следват от това, поради което са неоснователни. Въззивникът е развил съображения за неоснователност на предявения иск обсъждайки предпоставките по чл.517, ал.3 ГПК, което е неотносимо в случая, тъй като съдът е сезиран с иск по чл.517, ал.4 ГПК, като разликите между посочените хипотези са ясно разграничени в обжалваното решение, поради което възраженията в тази насока също са неоснователни. В този смисъл, дали до дружеството е достигнало изявление за прекратяването му, както и дали съдружникът има вземане към дружеството за равностойността на дружествения си дял е ирелевантно, тъй като тези въпроси биха могли да бъдат поставени при предявен иск по чл.517, ал.3 ГПК, какъвто не е предявения. Ищецът има съдебно установено вземане срещу едноличния собственик на капитала на дружеството ответник към датата на овластяването от съдебния изпълнител /17.07.2019г./ и към датата на подаване на исковата молба/20.11.2020г./, което е едно от изискванията за предявяването на иска по чл.517, ал.4 ГПК, поради което възражението за липса на вземане към дружеството е неоснователно. Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за въззивното производство в размер на 1 400 лв. – за адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е заплатено /договор за правни услуги от 19.01.2024г. и разписка плащане от същата дата/. По тези мотиви, Софийският апелативен съд